Как взехте решение да емигрирате?

Виждам, че сте почнали темата с образованието на децата и местенето в чужбина. Ще споделя личния си опит.

Почвайки 5ти клас в България, родителите ми решиха да се преместим в Германия. Дотогава имах само основни познания по немски.
5ти клас в немската образователна система е решаващ за това дали да бъдеш записан в гимназия, която ти дава възможност за университет или друг вид училище, което не ти. Пристигнали в Германия по случайност живеехме в района на една от най- добрите гимназии в града и така осъществихме контакт с тях, отидохме, говорихме с директорката, представихме дипломи от БГ и след разговори ме приеха. А там определено отсяваха много децата. Това за кураж, българчетата обикновено ги харесват, умни са и се представят добре навсякъде.
Така почнах 5ти клас там, без да зная немски и без да ми се обръща специално внимание. В началото ми беше доста трудно, не разбирах много, децата не винаги бяха дружелюбни, но се справих. Научих езика, развих се в училище. Всичко се получава с времето.

За съжаление, точно когато се бях привързала, се наложи да се върнем в България. Средата на 7ми клас.
Върнах се в старото си училище, стария клас, но въпреки това не ми беше лесно. Накрая на 7ми клас предстояха изпити по български и математика. Въпреки че бях ходила на Българско училище в Германия, бях позабравила българския и ми беше доста трудно докато вляза в крачка, но се справих и в тази ситуация, изкарах си изпитите с добри оценки и си продължих в хубава гимназия. Така че и това е постижимо.

После се случи да замина пак в чужбина в 11ти клас. Критично време. В новото училище бяха навлезли в подготовка за изпити, наложи ми се да уча на английски, който дотогава не ми беше силен, но и това се преживява. Успях и там да завърша благополучно и се върнах за 12ти клас  България, но това не се оказа трудност. 12ти клас не е толкова голяма мъка в България.

От този опит ви съветвам да не се плашите от чужбинското или българското образование за децата в училищна възраст. Ще се справят! Вярно, с повечко труд, но пък ще добият много разнообразни познания и ще научат чужди езици. Богатство за цял живот.  Благодарна съм, че съм имала тази възможност. Надявам се и аз да мога да я предоставя на децата си, включително и българско образование.

Ibsena, радвам се от сърце, че си успяла и най-вече, че не таиш лошо чувство към родителите си за това, през което се е наложило да преминеш

разбира се, че децата се справят във всяка ситуация
но ако описаният от теб стрес може да се избегне, бих предпочела да го избегна
ако не може, каквото сабя покаже ...
все пак не винаги имаме власт над съдбата си

 

Няма нищо лошо в това хората да се местят и да опознават различни култури, но не заради самото местене, а ако наистина по този начин се постига едно по добро съществуване. Ако аз лично трябваше да избирам винаги бих предпочела да имам възможност да пътувам без да е необходимо непрекъснато да се местя. Както съм казвала и преди на мен ми отне доста време да се почувствам у дома си и да се стабилизирам в чужбина и просто не мисля че бих могла да премина през всичко това отново, но предполагам житейските обстоятелства на хората са различни както и това което можем и не можем да си позволим. Знам, че има американски и английски училища навсякъде, но мисля че са доста скъпи. Просто проверявах цените на английските училища в България, в случай че реша да се върна там с децата някой ден. Не знам нали с една обикновена българска заплата бих могла да си позволя частно английско училище за двете ми деца например. Та в крайна сметка всичко е въпрос на това какво може да си позволим. Не за всеки е толкова лесно да си стегне багажа и да си намери работа в чужбина. Винаги съм мислела, че това се отнася само за дипломатите и предполагам за някои други малки изключения от хора със специализирани професии. Наистина, ако човек може да си го позволи да живее на различни места и да опознава различни култури и да плаща за скъпите международни училища на децата си, е прекрасно. За съжалени аз спадам към групата на простосмъртните.

Много обичам да пътувам, но не бих се местила ако положението в милата ни родина не беше такова. Сега събирам информация и търся възможности да се изместя, но така, че да е само веднъж. Да може децата ми да израстнат в една среда без да се налага стресово да се местят и сменят обстановка, а опознаването на чужди държави и различни хора предпочитам да става с екскурзии през ваканциите.
Разбира се светът е шарен и всеки се нуждае от нещо различно. Аз имам нужда от спокоен живот и малко по-голяма сигурност.

Ибсена, явно си била в Берлин - може и да сме ходили заедно в българското училище 

Харесва ми това мнение,но искам да го допълня малко. Ако се абстрахираме от трогателните изблици на Яна Папазова, ще трябва да си зададем и други въпроси, като например: как със заплатите си от комунистическо време Дончо и Юлия Папазови успяха да се снабдят с яхта и финансираха околосветско пътешествие? С чии ли пари беше платено "чувството за свобода и любов към морето", с което Яна Папазова се хвали, разчитайки на късата памет на хората? И как така тези хора успяха да обиколят света във време, в което всички други бяха"закотвени" в България и освен в СССР, ГДР и още 2-3 страни друго излизане навън беше немислимо? Кои бяха хората, на които се разрешаваше да пътуват отвъд желязната завеса? Та в този ред на мисли,  уважение и възхищение заслужават тези, които въпреки изброените по-горе спънки са успели да възпитат у децата си определени качества, с които Яна Папазова сега парадира. Както и тези, които са "станали" граждани на света, още докато са расли в малката, тясна и откъсната от цивилизования свят България.
venus 1, всички сме простосмъртни, само че някои си мислят, че за тях не се отнася Е, на всеки му идва времето да го проумее на свой гръб, бъди сигурна

О, да, време беше за лозунгите. Плакатите дано се сместят в правилата на форума. 

аз се сетих
ама достатъчно духове разбутахме  и не ми се пишеше и за това

Едва ли някой е имал илюзии кой е финансирал сем. Папазови, то не беше ли нещо като научна експедиция?
Моят баща ми е дал чувство за свобода и любов към морето на къмпинг Градина. Но не можеше и сърф да ни купи, по това време имаше едни чешки за 1ооо лева и българските Бора май се казваха, които бяха по-евтини. Какви яхти ...

venus1, за умните деца има места във водещите езикови гимназии(в София),а по градовете децата така хубаво си научат 1-2 чужди езика,нахъсват се за големия град и са много конкурентноспособни.
Няма трагедия децата да не са в частно училище

"12ти клас не е толкова голяма мъка в България" - за мое щастие и всички познати 12 клас не се учи в БГ училище, това не пречи за малко частни курсове. Общо взето средното образование не беше толкова зле,аз съм доволна от знанията си.

unadaptable, да освободиш един човек, да го направия търсещ и креативен, както  и да му дадеш възможност за полет на духа не са нужни пари като за експедиция  

ето за въпросната експедиция:

Целта на това плаване е докарването на закупената от Българска телевизия яхта „Тивия”. Яхтата е двумачтов йол, модел „Конрад - 45А” и е построена в Гданск през 1978 г. Предвидена е за екипаж от 6 души и има удобства – хладилник, газова печка, мивка с помпа за морска и сладка вода, щурманска маса, удобна каюта, тоалетна, багажни помещения и спомагателен двигател Волвопента. Предоставена е на семейство Папазови за обиколката на света 1979-1981 г.

Това е първото плаване на малката Яна (5 г.) и проверка как тя се държи на яхта и в морето. Това е и възможност за Дончо и Джу да свикнат с яхтата и да я разучат преди да поемат на околосветското плаване.
Особеното на плаването е, че се прави първата подобна обиколка на Европа през зимата – буквално се обикаля Европейския бряг, което е възможно само по море.



и да,  нито тогава, а още по-малко сега сме с еднакъв старт. някои са доста по-простосмъртни от другите. особено в последните 20 г.

съвсем ще изместим темата, но аз не съм съгласна с подчертаното последно.
ако реша сега мога да си купя яхта и да плавам където си поискам.
дори да нямам парите, ще намеря начин да ги имам.
едно време това възможно ли е било за майка ми, баща ми?
самата идея, че можеш, стига да искаш е ценна, това е свобода.

да не говорим, че поддържането на равенство беше ангажимент на социализма, политика, идеология.
капитализмът няма такъв ангажимент

Ама естествено, че е било възможно. Ако бяха партийни членове, даже можеха да имат повече от някаква си яхта!

Темата е друга. Да не се отклоняваме 

Може би имаш предвид членове на ЦК, щото обикновеното партийно членство особени облаги не носеше.
Аз съм съгласна с 10 с - има разлика между свободата да направиш нещо и възможността да го направиш, но сега поне свободата е налице.

Много ми хареса написаното от Ибсена за местетено и "критичните" моменти. За мен лично само родителите оценяват такива моменти като "критични" - децата, поне по мои спомени, не гледат на това, с което се занимават в момента като единствена и последна възможност да направят нещо, което ще определи целия им жизнен път. Мисълта, че ако детето ти не влезе в избраната гимназия, животът му е свършен, си е чисто родителски поглед върху нещата, според мен.

Тази тема вече толкова спирали направи, че не ми е възможно изобщо да проследя някаква нишка. Откъде тръгна, къде се заби, за какво беше изобщо... 

Съгласна съм с това мнение, само с уточнението, че равенството беше привидно.


За сем. Папазови не ми се пишеше много, все пак Яна няма вина за действията на родителите си.
Тя иначе как се развива  - едно такова плаване като я е обогатило токова, до къде го е докарала?
С какво се занимава?