Токофобия (страх от бременност и раждане)

Споко, споко, не спирай
Първо да кажа, че ако ти не си наред, значи и аз не съм била наред, докато бях бременна. Мислите ми са били много сходни на твоите - не съм си падала нито по бременни, нито по бебета, за мен бременна жена означаваше някаква огромна жена в дънков гащеризон и занемарен външен вид, майка пък ми беше равносилно на лелка. Пък сега след извървяния път виждам, че нито едното, нито другото е вярно, ама хич никак

Бих те посъветвала да търсиш положителни примери като антидот срещу всеки един от страховете си.
Примерно - ужасила си се от раждането. Ето ти малко разкази за раждане, които мелодраматични или не, сладникави или не, мен ме трогваха до сълзи. Това са онези неща, които са отвъд и над болката, разкъсването (хипотетичното), лекарите и т.н.
http://www.estestveno.com/taxonomy/term/33

Ако след като си гледала филм за раждането и вече си претръпнала, позволявам си да ти пусна още едно филмче, на което всичко се вижда, вкл. изражението на жената, което далеч не изразява болка, гадост, страх, срам и прочие.
http://www.youtube.com/watch?v=lG6o6DaNAmM
(По мое мнение обаче колкото повече гледаш филми за раждане, толкова по-малко отблъскваща ще ти се струва гледката )

Раждането далеч не е необходимо да бъде нечовешки болезнено и травмиращо, въпрос на подготовка и състояние на духа е.

Аз лично, за себе си намерих успокоение и приемане на реалността първо след като загубих една бременност и се оказа, че всъщност ужасно съм я искала. След това посетих един семинар на Клер Лопринци, на който говорихме за естественото активно раждане, на който за пръв път осъзнах, че раждането може да е и нещо много красиво, обогатяващо и т.н. И то е.
Ходих на йога за бременни при инструкторка, която е завършила пренатална психология и мини лекциите, предшестващи упражненията бяха страхотно силно средство за пренастройка на нагласата и преосмисляне на ценностите и реалността.

Междувременно си четях неща, които ме настройваха позитивно:
http://www.blizodobebeto.com/ (книгата също)
http://wynche.blogspot.com/ (да се чете отзад напред)
http://ljato.wordpress.com/

И от началото до края не престанах да се опитвам да излекувам ошашавената си глава с хомеопатия...

След раждането всичко си дойде на мястото - усетих майчиния инстинкт и океански огромната любов към детето си още, когато го видях за пръв път. Не съм имала следродилна депресия. Не съм се превърнала в лелка, както се опасявах, същата съм си А когато след това приемеш факта, че живота ти е по-различен от преди и се успокоиш ще имаш възможност да осъзнаеш, че не само че нищо не си изгубила, а си спечелила нещо, което ще те кара да се чувстваш щастлива и удовлетворена винаги


Франческа и аз преди първата си бременност не си бях правила труда да гледам натуралистични филми с това, как точно излиза бебето. И като гледах за пръв път  
Не знаех и грам нищичко за бременността, ама съвсем буквално нищо. Нямам приятелки около мен с деца, всичко научих в последствие от интернет, лекции, форума и т.н. А липсата на информация е чудесна предпоставка за създаването на страхове.

Не съм казала че вярвам че бебетата щъркелите ги носят  знам как се правят и от къде излизат  но всичко друго си е лекарска работа,нямам нужда да чета подробности (освен за обща култура),все пак има лекари за тази работа.

Честно, няма нужда от сарказъм и негативизъм. Нито от осъждане, особено когато не сме били на мястото на другия.
Дори и да не е напълно готова (момичето каза, че не е планирана бременността), защо да не се подготви в крачка? Или е най-лесно да се каже "ами махай го", като че ли е супер елементарно и без последици решение. Нещата не са толкова черно-бели. Пълно е с нюанси.
Аз може би също не съм била напълно готова психически, когато забременях, но успях да се подготвя и съм в унисон с това, което ми се случва в момента. Ако бях чакала да съм напълно готова, сигурно щях да си остана бездетна... или да родя на 40.
Мъжът ми обаче, който беше много навит и ми обясняваше "абе как всяка жена казва, че децата са най-хубавото в живота, само ти си в опозиция" - сега сме с разменени роли и се оказа, че всъщност той е неподготвения.

Stelfy, много ти благодаря!

Напротив! Точно защото не е никак лесно да се вземе едно такова решение, дамата трябва да лекува ума си! И да не се стига изобщо до него...

Е не, сигурно и 20 години да чета У тоя форум, няма да свикна с какви психолоzи/екстрасенси (иzвинете, ама просто не се сещам zа друг точен термин zа теzи човешки феномени), че и всичкоzнаещи е пълен. И как могат да преценят само от няколко иzписани реда, какъв един човек, как примерно не е готов zа деца (а и че никога няма да бъде, вероятно    ), дори може би и какъв е коефициента му на интелигентност. Както и няма да спре да ме иzумява почти пълната липса на елементарна толерантност между жени.

Ей, хора.. не ви ли се е случвало да раzберете, че нещата не са само и единствено черни или бели? Или поне не всеки път е така?

Stelfy  , съгласявам се с всяка твоя дума. Това и имам пред вид   

Уж вече все се опитвам да не не се намесвам между даващите мнения (раzбира се, меродавни винаги) по всяка тема, ама понякога.. не се сдържам  

За това, че ти не си готова, и вероятно скоро няма и да бъдеш, не сме ти виновни ние, драга! 


Сега наблягат на това как се правят, а не как се раждат. 

Супер гадно е (и най-малкото никак не е конструктивно), момичето да е поставено в позиция да се защитава и да се срамува, в момент, в който има нужда точно от обратното, предвид колко объркана, потисната и изплашена най-вероятно е.

Нима всяко дете на майка от този форум се е родило след планирана бременност? И нима никой нито през бременността, нито след нея не е изпитал "непозволени" емоции към това, което се случва или дори към детето си. Дори един единствен път или за един единствен миг?
На устата ни е дежурното "най-хубавото на света", а ако някой дръзне да се престраши и да излезе с откровение пред тълпата да го убием с камъни?

Дега, в контекста на разговора забележката, че сега наблягали предимно на правенето е направо грозна. Звучи като подхвърляне към авторката, която ти не познаваш и не знаеш дали набляга на правенето с всеки срещнат или това и е гаджето, откакто е 14 годишна.

Вярното е, каквото пише в подписа на Франческа - задаваш въпрос в български форум и всички ти обясняват колко си тъп..... Тъпо

Сега наблягат на това как се правят, а не как се раждат.  
[/quote]

А преди като това е било тема табу?!Ни се е обсъждало как се прави ни как се ражда.А тук никой не е казал че не знае как се ражда,то децата не можеш да излъжеш че щъркелите ги носят бебетата.  


Абсолютно!  

Алексис, мисля че идеята на Стефи за йога за бременни е много подходяща за твоя случай (въпреки че аз самата не ходя, но може да се замисля).
Питах къде ще раждаш защото ако беше в Холандия например, ако много те притеснява да те гледат, можеше да си раждаш в усамотение в къщи, но тука не е възможно. Като бях с избор на екип и "вип родилна зала" май се водеше в ТК, ме гледаха не много хора - няколко акушерки, мъжа ми и 3 лекарки.
Но ако наистина много се притесняваш как изглеждаш в очите на другите, искам да ти кажа че аз  още няма да забравя братовчедка ми когато роди преди 20 години и ходихме на изписването - тя беше най-красива тогава, няма да забравя какво излъчване имаше!

Жени като теб никога няма да станат готови. Просто стискаш очи и "скачаш". Намирай си занимания, не мисли за това, че си бременна и спри да се съобразяваш с това какво ще видат другите в теб.
Аз, ако чаках да стана готова, никога нямаше да имам дете. Страх ме беше преди да забременея, страх ме беше по време на бременността, страх ме е и сега.

Нормално е да си задаваш въпроси.
....Животът е твой и само ти имаш право да решиш какво ще правиш с него.
Но един ден нали ще искаш да станеш майка и ти трябва да родиш, друг вместо теб-не би могъл, нали?
Нещата са прекалено деликатни и аз бих искала само да спомена,че подкрепям решението ти- каквото и да е.
Дано да бъде правилното за теб самата. Дано да намериш хармонията в самата себе си!

"Сега наблягат на това как се правят, а не как се раждат."

Това нали е каzано на майтап?
Ако не.....   
Кога е това "сега" ? Авторът на горното преди.. 200години ли е живял?

После се сърдите на отношението на акушерки в болниците и на репликите "като го прави, не рева, а сега..." (примерно каzано). Ами бих каzала, че няма на какво да се чудите толкова. И там работят обикновени жени... българки.. които каzват неща като горното.
Такава си е нашата действителност, ей това сме ние 
В такива дискусии и след раzни... подобни дълбокомислени zаключения, ми се ще да иzполzвам така любимия на някои емотикон  Ама няма да го направя....

П.П.
"Жени като теб никога няма да станат готови."
............................ ??????...................................... 

Написах го от собствен опит. Не е било с цел да я обидя. Жени, които не са го изпитали, не могат да го разберат, но е факт, че такива като нея и мен съществуват. И ако чакат да станат, ще си останат без деца. 

О, иzвинявай, наистина. Аz го иzтълкувах като "направо се откажи от сега, не ставаш".
И честно, ми стана тъжно, zащото да се даде съвет катоо последния.....
Сега те раzбрах. Но пък.. може човек да се промени в някои отношения или с адекватана помощ, де да zнам... И да не се чувства така..