Токофобия (страх от бременност и раждане)

За първи път чувам за тази фобия. Предполагам, че на авторката й е доста трудно и я поздравявам, че съумява да признае за своя проблем. Мисля, че каквото и да кажем тук, най-добре ще е да се свърже с терапевт (в случай, че желае това дете), който да й помогне да овладее фобията до такава степен, че все пак да се сдобие с рожба. Ако някой специалист е до теб през оставащите седем месеца, смятам, че всичко ще мине благополучно.Желая ти успех! Аз също се боря със своите страхове и минах по моя си път през бременността, но повярвай (ако искаш дете), че няма по-голяма радост (е, тревогите са част от радостта, нали знаеш?!) от това. 

Мисля, че във форумска тема едва ли може да се даде диагноза. Но все пак- дали е хубаво да си лепнеш етикетче "фобия"? Да, страх има, да, голям е даже за корави пичове като мен. Обаче не си го отглеждам.

А това да те е срам да отидеш при мъж-гинеколог: приписвам го на дивотията, която не ходи по гората, а по голяма част от женското население в Булгаристан.

Според мен проблема на авторката е психологичен и й трябва специалист/това в добрия смисъл го казвам/

Мила Алексис, много те прегръщам и искам да те окуража за решението ти да родиш бебето си, а и за смелостта да пуснеш подобна тема.
Мислех си, че аз нещо не съм наред. Мен пък ме е страх от неизвестното по-скоро, какво е това да си бременна, какво е усещането. Притеснявам се дори как ще ходя по голяма нужда в по-ранните месеци, няма ли да е опасно  . Може би на перфектните пишещи тук това е повод за подигравки, но за мен са реални мисли при вече осъзнато и споделено желание за бебе.
При теб ситуацията е по-различна, но ще ти кажа какво е моето решение за справяне със ситуацията - просто си казваш мечка страх, мен не страх, на глас ако трябва, и като Човечето - скачаш в непознатите води. Аз съм и вярваща и се моля за помощ и подкрепа в трудни моменти. В случая склонна съм да се обърна към хомеопатията.
Искрено се надявам да не обръщаш внимание на злобата и омразата дори, която блика от някои постове. Аз пък се чудя на тези "жени" и "перфектни майки" как възпитават децата си. Защото то не е само да го родиш. Повярвай ми, ти си по-силна и по-добра от тях! Не искам да ги удостоявам с честта да им споменавам имената.

Защо те притеснява това?

Относно фобиите и страховете винаги съм проявявала интерес от къде тръгват, кое е отключило подобни мисли и чувства.

Ами в някои случаи сексът в ранна, а и не само, бременност не е препоръчителен, по тази логика голямо напъване (защото нали има и запек при бременните) има ли подобен риск? Цветно го обясних малко, извинявам се.
Сега като се замисля, горният въпрос от известно време ме човърка, а защо не съм го задавала на приятелки или на гинеколога си, не знам. Намерих къде 

Дорис, на мен също са ми интересни тези неща, самото пренатално възпитание също ми е много интересно и може би част от страхът ми се корени и в желанието от началото още да дам възможно най-доброто от себе си за бебето си. Въпреки че идеални хора няма, се притеснявам дали ще се справя, дали ще се впиша в така да се каже перфектната категория бременна и майка (това с малка усмивка), защото не дай си Боже ако нещо стане.. охх. Понякога съжалявам, че не сме се намерили с половинката ми по-рано, някъде на 20 и малко, тогава хич нямаше да го мисля толкова  .

Секса по време на бременност е забранен само когато има проблеми. Някой тогава доста често мислят и действат по тази част    Запека въобще не е задължителен през бременността.
Ходенето до тоалетна няма да навреди по никакъв начин.

А относно другите ти притеснения - не бъди максималистка и не искай от себе си неприсъщи неща. Бъди такава майка, каквото ти би искала да имаш и ще знаеш, че си дала най-доброто от себе си. Все ще се намери някой дето да мисли различно, но какво значение има това 

Дорис, благодаря ти.
Надявам се и темата да тръгне в подобна градивна насока.

За страх от бременност не съм чувала, но не вярвам на никой, който каже, че не го е страх от раждането. Моят страх изчезна в момента, в който влязох в предродилната. Мислех единствено бебето дали ще е добре и дали ще мога да понеса всичко / разбирай физически /. Но вече исках да се случи.

И аз го чаках този запек, но така и нямаше, чаках и повръщането - и него го нямах, киселини - също. Голяма късметлийка бях във физическо отношение, за съжаление не и в психическо ...
Така че тези неща предварително не могат да се предвидят, 50:50 

Сексът е забранен само в крайни случаи, иначе няма никакъв проблем 

Жената, страдаща от токофобия, в общия случай не признава и не си "лепва етикета" доброволно! Изключвам редките случаи на хипохондрия в които жена, прочита, че тази фобия съществува и се причислява към страданието, само защото има нормалния страх от раждане! Подобно на пияния, който смята и твърди, че не е пиян, жената, която страда от токофобия отрича това и пред себе си и пред другите - понеже това не е общоприето, понеже не се разбира от околните, понеже се СРАМУВА сама от нерационалните си чувства и страхове. В много случаи такава пациентка дори не подозира за съществуването на термина "токофобия" и смята, че просто трябва да надживее страданието си по един или друг начин. Като начало може да си намира причини - образование, дом, подходящ съпруг или партньор, финанси и пр. /позоваването на тези причини си е съвсем нормално в повечето случаи и въобще не се касае за токофобия/. В последствие, заради дългото отлагане причина може да стане възрастта - вече съм прекалено възрастна за деца, само ще ми се присмиват, че съм баба на детето си.

Токофобията се класифицира като два вида - първична /primary tokophobia/ и вторична / secondary/.

При първичната токофобия жената се предпазва неистово от забременяване - понякога дори и с няколко различни вида контрацептиви. Първичната токофобия може да се предаде по наследство от майката на дъщерята, може да възникне след сблъскване с натуралистични снимки или филми за раждането и бременността, след изнасилване или гледане на такова. Причина за първичната токофобия може да бъде и семейството в което израства момичето, ако в това семейство темите за сексуалността са табу! Токофобията не е термин, само за страха от раждане, този термин в повечето случаи дефинира и страха от бременността. Причина може да бъде и сблъскването с "изроден" /цитирам Адая от предишен пост/ медицински персонал, който не отчита емоционалното състояние на жената. В повечето случаи жената забравя този сблъсък, но при по-чувствителна психика и натюрел, преживяването се вклинява в съзнанието и по-нататъшното поведение диктува избягване на всяка цена на контакта като цяло с медицинското съсловие.  В този смисъл крайното мнение, цитирано от мен по-горе, за "дивотията, която ходела из Булгаристан" е изключително некомпетентно. Вярно е обаче, че в България много лекари са "изродени", оттам идва и срамът на жената! На запад се респектира естественото чувство на свян у жената. В общия случай при преглед от мъж - гинеколог има много разбиране за този свян!! Ако се налага преглед с вагинален ехограф, ехографът се намества от медицинската сестра, за да се спести неудобството или дори чувството за унижение /при по-чувствителните/, а докторът следи на монитора и дава указания. Дали тук /Германия и Холандия визирам/ персоналът е "изроден" или "обръгнал" въобще не е проблем на пациентката. Тя получава дискретност и респект, съчувствие и разбиране. Лицемерни или не, стимулирани с по-добро заплащане или пък не, тук лекарите не си позволяват отношението, с което аз съм се сблъсквала в родината. Факт е, че много български лекари, ако получат работа като такива в чужбина, отведнъж се виждат принудени да си възвърнат закърнялата човещина! Тук просто никой не търпи незачитането на личността и достойнството ти, хората си дирят ПРАВОТО, отстояват го и отдавна има непримиримост към нетолерантното отношение.

Вторичната токофобия може да резултира от усложнена, тежка бременност или раждане. Може да възникне след мъртвородено, генетично увредено или спонтанно отхвърлено бебе. Страхът, че майката може отново да преживее изброените трагедии става по-силен от желанието за дете.


Какво неразбираемо може да има тук? Съвсем логична и здравословна защитна реакция на организма съзирам аз и при двата типа токофобия. Жената и в двата случая има огромно желание да осъществи майчинското си предназначение и се бори със страховете си!! Не хленчи, а търси разбиране и себеподобни с които да преодолее страданието си.

За съжаление специалистите с които може да разговаря такава жена, все още се броят на пръсти. Много гинеколози /вкл. в Германия и Холандия/ изобщо не са чували за токофобия и гледат с учудване и неразбиране. Токофобията е понятие в психологията. Обаче и психолозите все още не са масово запознати със страданието. А дори и да са запознати имат съвсем ограничени ресурси за въздействие - да ти повтарят до безкрайност всичко онова, което и без друго ти е известно - колко е безпричинен и нерационален страхът ти, как всичко ще се нареди, колко ще е хубаво като си гушнеш детето. Като че ли ти не го знаеш и сама!  Тогава какво остава?!

Група за взаимопомощ, форум..... Ако съдя по реакциите тук, дори и това не е опция! За жалост!

Нека да кажа тогава какво виждам аз като единствен изход - ПАРТНЬОРЪТ!!! Само и единствено той, с много такт, с много нежност, с много разбиране, с много съпричастност, с къртовско усилие на волята, с 24-часова отзивчивост може да преведе страдащата си партньорка през деветте кръга на токофобията. Ако и партньорът обаче /като много жени тук/ само се чуди как е възможно съпругата ми/приятелката ми да разсъждава така, що за ненормална жена ми се е паднала, ама бременността и раждането са твоя задача, а моята е казармата и изкарването на прехраната, стига вече превземки и детинщини, аз съм много стресиран и ангажиран на работа и нямам свободен ресурс за да ти помогна???

Е? Тогава просто - жална МИ майка!

За мен липсата на помощ, подкрепа и разбиране на тази фобия идва от трудното приемане от околните на факта, че има жени, които се плашат, гнусят, отвращават...от бременността, раждането...
Все пак нека не забравяме, че дълбоко вкорененото разбиране и приемане на естествената роля на жената като майка, води до недопускането на подобни състояния.
Не съм много сигурна, че у нас има и квалифицирани психолози, които да работят с жени с подобен проблем.

Като се замисля наистина по време на секциото си съм била в доста смешна позиция и съм изглеждала доста зле. Сигурно би могло да се нарече даже унизително. Там е работата, че във въпросния момент на мен, ама хич не ми пукаше от това!    Гаранция, че и на вас няма да ви пука! 

И аз си мислех за тази причина. Абсолютно логична е! Особено, ако родителите са по-възрастни и са от поколението на сегашните 60-70 годишни. 

Natalie Nikol, още веднъж ти благодаря за изключително компетентното мнение! 

И аз ти благодаря! И за това мнение, и за предишните!

Присъединявам към думите на онази съфорумка, която каза, че е въпрос на време такофобията да се възприеме като реален проблем, а е лигавщина, така както се е случило с възприемането на следродилната депресия.