Случи ми се нещо странно VI

Да се включа по този въпрос, защото наскоро ми попадна нещо, което е сякаш ново за мен.
Значи аз по принцип съм вярваща. В разни неща. Не религиозна. Принципно вярвам в предопределеността, в прераждането, във Висшия разум, ако щеш... в душата най-вече. И това, че всяка душа цели собствено усъвършенстване. Но.. да не се отклонявам толкова.
Гледахте ли на Венета Райкова едното предаване за мистериите на България.... нещо такова беше. За Ванга, Вера Кочовска, Петър Дънов..? Направи ми впечатление изказването на Вера Кочовска, че душите, когато слизат на земята, не си избират родителите. Всичко е предопределено. Аз други разсъждения си правех, но съм много склонна да вярвам на изброените ни феномени. Така го чувствам просто. Та.. това ме заинтригува. И ако е така, малко ми се объркват възгледите и мирогледите в такъв случай. Но, ще поживеем, ще видим

Не съм гледала предаването на Венета Райкова,но за Вера Кочовска съм чела доста и не говори в нейна полза определено.Така,че на нейни думи още по-малко бих повярвала.
Относно предопределеността-няма как сме съвсем сигурни,освен ако имаме как да надзъртаме в акаша,някои го правят,аз също,на моменти.

   За прераждането,зависи колко напреднала е душата,по-старата(по-мъдрата) душа има възможност сама да избира къде,как и кога да се роди,докато по-младите им помагат духовните учители,те им определят. Чела съм го от Петър Дънов...така че май и двете са вярни 

Това ще обясни разни неща.
Онзи ден пък гледах един филм (Отвъд граници) с Анджелина Джоли. Ставаше въпрос за изнемогващите хора в Етиопия първоначално.. както и да е. Невероятен, силен и въздействащ филм, без съмнение сниман в реални условия. Та, гледах ги тия хора и си помислих: "Колко ли стара и развита душа трябва да имат те, за да се преродят точно там и да водят такъв.. живот. За да изкупуват, може би, стари грехове. Или пък натрупана карма...." Размисли разни..
Това е. Стига спам сега.

Вече ти отговорих в Подсъзнанието,копирам поста си тук- Всеки сам избира родителите си,сам избира в какво семейство да се роди,поради някакви обстоятелства  вероятно душата на самото дете е решило,че нещо се е променило или скоро ще се промени при вас,за това е отишло при друга майка ,поне моето тълкуване е такова.
[/quote]

Интересно твърдение Raliko. В такъв случай живота на всеки е начертан предварително. Така ли е или ние сами си определяме какво да ни се случи вбъдеще?

iorry Точно така,всяка душа знае от какво има нужда,да се усъвършенства.И точно за това нямаме спомени от минали прераждания,да не се влияем и да бъдем възможно по-абстрахирани от предните си грешки.А дежавутата са крайъгълните камъни,които ни дават знак,че сме на прав път.

 Страхотна тема!!!   

 Като имам време ще пиша мои странни истории, но сега искам "по спешност" да ви питам:
 Как се събуждате от това състояние, наречено сънна парализа? Защото напоследък често ми се случва, но с "бонуси" като зловещ смях, "изсмукване" на кожата и др... Обикновено когато се случва аз скоро разбирам, че не съм съвсем будна и си налагам да се отпусна и да затворя очи. Напрая ли го и наистина се събуждам. НО последният път беше истинско мъчение. Уж се отпускам, смехът си продължава, стискам очи, нищо, а като ги отворих- една тъмна дрипава сянка като на вещица се втурнала към мене и започна да ме души. Мислех, че ще умра, даже се чудех по време на душенето дали не е влязъл някой идиот у нас през прозореца наяве  ... После явно съм "припаднала" на сън от липсата на кислород и най- сетне се събудих... Наистина, имате ли метод, по който да се събудите от това състояние? Почвам да си мисля, че е опасно...

Не ги разбирам много тези неща, но не вярвам, че детето избира къде точно ще се роди, според мен това решава Бог, нали той създава душата, а ние я обличаме с тяло, още в момента на зачатието.Вярно е, че всичко е предопределено, но все пак човек има и право на избор в живота, нали това е свободната воля?

Като отворихте тази тема се сетих пради време един учител(не помня вече кой беше и по какво преподаваше)ни разказа ,че всеки сам избира родителите си,той ни го разказа така:"В момента на зачеването, душата на детето наблюдава и сама избира къде и при кои родители да отиде"Незнам дали е вярно или звучи по скоро налудничаво,но и аз смятам,че долу-горе така се случват нещата.

Аз бих казала-една година преди зачеването

Степента на свобода при избор на родителска двойка зависи от степента на развитие на инкарниращата се индивидуалност.
С други думи:  колкото по - напреднала е душата, то толкова по- голяма свобода има при избора.  
Високо развитите индивидуалности, които са ръководители на човечесвото имат пълна свобода на избор. Това е и крайната цел за всеки един човек - при последната си земна инкарнация ще имаме пълна свобода да изберем родители, място и време на инкарнацията си.

При инкарнирането си получаваме физическо и етерно тела по линия на наследстеността т.е. от родителите си.
Тези тела никога не съответстват напълно на възможностите, които притежава инкарниращата се душа. Пълно съответствие има само по отношение на  астралното тяло.
Твърде е възможно  след като се е  извършило физ.зачеване да се появи по - подходяща родителска двойка , която ще предостави по - пълно съответстващи тела. Поради тази причина душата може да бъде така да се каже пренасочена.

В общият случай: душата работи върху физическия зародиш със своето его от момента на зачеването. Между осемнадесетият и двадесет и първият ден се включват  астралното и етерното тела.
При високо развитите индивидуалности - от момента на зачеването душата работи върху физ.зародиш със своето его, етерно и астрално тела.
За да се осъществи наследсвената линия, душата извършва подготовка години наред преди инкарнирането си т.е. влияние оказва още върху срещата на баби и дядовци, пра-родители и т.н.

А какво мислите за двойките които никой не ги избира, а толкова много искат да станат родители. Защо душата на детето се появява при някой, едва като се стигне до инвитро. А при други и това не помага?

Raliko ами ако душата прави същите грешки, както в предишните си прераждания? Изобщо кой може да каже дали живее правилно? Чувството за дежаву какво точно представлява? Откъде знаеш,че е сигнал за правилно изживян момент? Обясни повече относно прераждането. Аз знам, че то не съществува, но винаги съм отворена за нови идеи.

iorry Всъщност темата е за странни преживявания,ако искаш повече инфо за  явлението дежаву и прераждането ,гугъл може да ти помогне много по-добре от мен.Аз споделям  собствени убеждения и преживявания и на никого не  ги натрапвам..Хубаво е,че поставяш всичко под съмнение,когато човек си задава въпроси-това вече е началото на пътя.А всеки надзърнал в акаша може да разбере кога е правилно изживян момент или не.Другото наричаме интуиция,вътрешно чувство,което ни води и на което  понякога се доверяваме.



По принцип мисля,че всеки има своя карма,която трябва да изживее и изплати,ако има да учи едни уроци,в които  собствени деца липсват и не би трябвало да има-то това са точно тези случаи,с инвитрото да речем.Човек може да даде толкова много любов,че собствените деца не са задължителното условие за това.

Дори напротив-силно извисените души могат да даряват цялата си любов  на "чуждите" деца.Недорасналите за това обаче  явно не го разбират и   трудно се примиряват с такава съдба и действат против законите на Вселената.
Оттам-както с  60 годишната лекарка дето роди близначките-всичко си идва на местата ,но по възможно най-трудния и най-жестокия начин.Със сигурност  има защо  една жена да няма деца,и не тя лично обикновено,но душата и - явно е имала още уроци за усвояване,в които егото е трябвало да бъде "озаптено" всячески и това е единият начин според мен.И както писах вече - има си закони,които  управляват Универсума и на които се подчиняват всички души-пряко или непряко.

Твърде сложен въпрос, на който не може да бъде даден еднозначен отговор.
Можем да говорим за нещата по принцип т.е. в общия случай. Като се прибавят кармичните връзки както и още редица принципи, действащи при самата инкарнация, то всеки случай става сам по себе си индивидуален.
На prima vista се сещам за още един от тези действащи принципи: при инкарнацията ,освен всичко казано, инкарниращата се индивидуалност търси съответствие с астралното тяло на майката, тъй като това, което трябва да бъде предадено като принцип сатава чрез майката. Самият принцип, който се предава идва от бащата.
Има много случай, при които става съответствие с астралното тяло на майката , но няма съответствие с принципа на бащата. При това положение душата не се инкарнира т.е. родителската двойка е отхвърлена като такава.