Моя баща почина в първите дни на март преди няколко години. Малко преди да почине, той лежеше неадекватен от ракови болки, но ние му вързахме мартеничка и му сложихме цъфнала клонка до главата. Една година по-късно на 1 март бях забравила да си купя мартеница. Живеех сама на квартира и ме изцеждаха от работа.
Вечерта намерих една мартеница на пода със сини мъниста.....не ми се стори странно беше до гардероба, където на етажерките държах всякакви глупости вкл. и стари мартеници. Реших, че докато съм ровичкала е паднала. Сложих си я на другата ръка, че едната беше закичена цялата от колегите. На другата сутрин ставам и пак я гледам проклетата мартеница в средата на стаята на пода. Когато посегнах да я взема, видях че моята си седи на ръката и тръпки ме побиха. Същата със сини мъниста. Тази я занесох на брат ми и не знам защо, но и до ден днешен вярваме, че някак си татко ни ги прати и често си ги носим без повод, на важни събития за късмет.
И друга случка колието ми се беше разкопчало и паднало в стаята. Много се зарадвах, че го намерих и че това не се случило на улицата, защото не съм усетила, кога е паднало. На него имаше висулка с камъче...обаче от висулката няма и следа. обърнах стаята с главата на долу, то и без това в нея имаше само легло, нощно шкафче и гардероб. Примирих се, че я няма и след 1 седмица я намерих в средата на стаята на пода.