Публикувана: 12 юли 2010, 10:47 ч.
Последно мнение: 5 авг. 2011, 19:11 ч.

Случи ми се нещо странно VI

143 925
766
1

# 75 20 юли 2010, 14:23 ч.

Мнения: 216

Ангелският хор е т. нар. музика на сферите - Питагор говори подробно за нея.
Вагнер е композиторът, който най - дълбоко е бил инспириран от въпросната музика.

# 76 20 юли 2010, 16:20 ч.

Мнения: 105

Музика на сферите или музика на Вселената- общо взето няма строго определен композитор,това може да е както Вангелис и Вивалди,така и всяка друга подобна музика, Libera са по мое мнение доближаващи се .Но наистина,малцина са тези,които са я чували. На мен ми се е случвало, когато рисувам да чувам ангелски хор,а не инструментална музика.Особено когато рисувах икони. Peace

# 77 21 юли 2010, 00:48 ч.

Мнения: 216

Въпрос на използувана терминология.
Как ще я наречем(музиката) не е от съществено значение, по - важното е, че не се променя същността на нещата.
Целият Универсум е манифест на по - висшите йерархии.
Колкото до това кой какво чува/вижда - зависи от степента на развитие на духовните сетива.

# 78 21 юли 2010, 06:29 ч.

Мнения: 105

Цитат на: ralica101 в ср, 21 юли 2010, 00:48

Съгласна!

Това ми напомни мой сън/поне мисля,че бе сън/,че разговарям с Бог,ама бях още дете.И край нас нямаше вярващи,освен една пра-баба,ама и тя не ни беше много близка.Та не помня какво ми каза,помня само светлината и това,че после заспах успокоена.А за какво съм се тревожила-също не помня. Tired

А както навярно повечето знаят,има един клип "Разговор с Бога",и често си мисля,за какво ли пък аз съм говорила с него,а и той с мен,защото не бе като само той да ми говори...

# 79 21 юли 2010, 14:17 ч.

Мнения: 216

Ще имаш удоволствието да научиш за какво сте си говорили, но едва след като преминеш през Портата на смъртта.
По време на дълбокият сън, който преминава без сънища т.е. без да имаме съзнание за това, стават вливания на потоци Божествена мъдрост.
Сънят, в който имаме сънища е само увертюра, преход към това състояние.
Възможно е в някой момент, при определени обстоятелства да ти изплува смътна представа за предмета на разговора, но това зависи от самия предмет.

# 80 21 юли 2010, 14:49 ч.

Мнения: 98

Цитат на: raliko в пн, 12 юли 2010, 16:32

Shirley-Ann Ти си само потвърждение,че мисълта може и да убива-при истинските магове или при неконтролируемите емоции.Ето защо трябва да си много внимателна и спокойна.Всичко останало са подробности.И за вината-освободи се от нея,но и се учи да контролираш емоциите си и мислите си.И да-не само на теб ти се е случвало това. Peace

Не мисля, че Shirley- Ann предизвиква с мислите си неприятните емоции на тези, които по някакъв начин са я ядосали или навредили. Просто от опит съм забелязала, че има някъква закономерност - когато на мен някой ми направи нещо лошо, после на него му се случва нещо подобно.

В старата тема някой питаше дали имаме спомени от минал живот. Естествено, че нямам, обаче изптвам ужас от филмите за втората световна война, униформите и каските на войниците. Обзема ме чувство, което не мога да опиша.

# 81 21 юли 2010, 15:02 ч.

Мнения: 211

Цитат на: mikele80 в ср, 21 юли 2010, 14:49

В старата тема някой питаше дали имаме спомени от минал живот. Естествено, че нямам, обаче изптвам ужас от филмите за втората световна война, униформите и каските на войниците. Обзема ме чувство, което не мога да опиша.

Аз много пъти съм си мислела, че може би страховете/параноите, които имаме, може да са плод на нещо минало.. Така си обяснявам примерно безумния си страх, направо параноичен ужас от височини. Сънувам ги, падам от много високо в съня си понякога.
Майка ми пък най-редовно, откакто се помни, сънува, че лети. Сама, без никакви приспособления. Това пък може да е реален усет на "полета", който прави душата й, докато тя спи. Ако изобщо има такова нещо, де.

# 82 21 юли 2010, 16:08 ч.

От липите до сините камъни
Мнения: 246

Цитат на: September в ср, 21 юли 2010, 15:02

Майка ми пък най-редовно, откакто се помни, сънува, че лети. Сама, без никакви приспособления. Това пък може да е реален усет на "полета", който прави душата й, докато тя спи. Ако изобщо има такова нещо, де.

И аз много често сънувам,че летя по същия начин.
И от доста време сънувам един и същи сън,не всяка вечер,но когато го сънувам всеки път е един и същ. newsm78

# 83 21 юли 2010, 16:44 ч.

Мнения: 658

Бях забравила за тази тема,сега я видях на първа страница на Клюто и се сетих за мое преживаване от февруари,което първоначално доста ме уплаши.
Както си спях чух силен глас ,който ми крещеше на език,който не ми е познат,не ми звучеше изобщо на земен език или ако е, на някакъв древен приличаше,такъв твърд,груб,ръмжящ.Сепнах се и станах цялата трепереща да светна лампата и през това време още някаква дума чух и всичко свърши,сърцето ми щеше да се пръсне.
Имам малко дете,отидох да го проверя,ако искайте ми вярвайте,но за мен си беше реално всичко това онази нощ,знан,че звучи налудничаво,но не мога да спря да мисля какво точно ми беше казано и то с такъв страшен глас.
Спах после няколко дни на свтната лампа,защото загасях ли я усещах някакво чуждо присъствие.

# 84 21 юли 2010, 19:18 ч.

Мнения: 58

Здравейте, аз съм дъщерята на потребителката ), но ще си позволя да разкажа нашите преживявания.След като милата ми майка ми каза за тези теми дойдох веднага да чета.И за мое учудване разбрах, че не сме единствените
Не зная от къде да започна .. много ни се е случвало.На мен главно.
Значи била съм много малка и бях сама в къщи, е не много малка де, но все пак.Никога не съм виждала пра дядо си, беше починал и снимки не съм му виждала, та като бях сама изведнъж телевизора се изключи сам.. След това почуствах, че има някой зад креслото и веднага станах отидох в кухнята, и тогава видях сянка на мъж т.е. силует целият черен, мъж с костюм и бомбе.Седи на дивана и яде ябълка от нашата фруктиера.Веднага избягах пак в хола и седнах на такова място, че що годе да виждам всеки ъгъл на стаята.Обадих се на една приятелка от горният етаж, за да не съм сама.Като разказах на баба ми и се оказа, че това е прадядо ми, който явно е искал да ме види .
Отделно може да е странно, но преди /за жалост вече не, защото такава "дарба" си е добро нещо/ можех някой път да кажа някой неща преди да се случат.Да кажем вървя с приятелка и й казвам, зад този завой ще видим еди кой си и наистина.И не е било единственият път. Друг път и то в сегашната ни къща вече викам на майка ми на някой му трябвам и излизам вънка в двора и чувам от съседната градина може ли да ми хвърлиш топката падна при вас...
Както и да е сега след много много години живея в Белгия, и от както дойдохме в нова къща.От тогава се случиха всевъзможни неща.
Ще започна с това, че аз постоянно чувах от съседната стая детски глас, да киха дете, да плаче.. но това спря, след като дойде поп да освети къщата.И майка ми и баща ми също една сутрин са чули търкаляне на топче по третият етаж, а там няма никой и нищо.И са отишли да видят, но е нямало нищо.Преди седмица някъде бях на вън вечерта късно и майка ми като е отивала до тоалетната на връщане в моята стая е светело.Отделно играчките на братчето ми се пускат редовно сами посред нощите.
И сега най- "фрапантното". . Имах гадже преди да дойда в Белгия и той имаше много проблеми.Както и да е ,много го обичах, но трябваше да се разделим.В крайна сметка след много време един път го сънувах, че съм в България до някаква болница и го виждам него прегръща ме и ми казва "Не трябва изобщо да се страхуваш, сега никога няма да те оставя". Сутринта като се събудих писах смс на най-добрата ми приятелка от Б-я да му прати поздрави и й разказах съня и тя ми казва мислих да не ти казвам ,но той вчера се самоуби Бях катоо нз просто.Депресия известно време.Но той наистина беше при мен.Целите 40 дни след смъртта.Всеки ден.Тропане по стъклото, вечер шкафчето ми се отваря, стола, който седи под бюрото извъртян и точно срещу леглото сякаш е стоял да ме гледа, и точно на 40тия ден в една стая, в която не влизаме никога, и прозорците и врата са затворени винаги влезнах да търся една книга и видях на прозореца 12 мухи.Странно, защото няма от къде да влезнат.Преброих ги, не знам какво ме накара, но той е роден на 12ти ,точно колкото мухите бяха.И това беше 40тия ден.От тогава вече нямам "контакт" с него Ще спра да пиша, че стана дългичко ... май това са моите преживявания НА КРАТКО ))

# 85 21 юли 2010, 20:32 ч.

Мнения: 2

А аз си мислех да напиша колко ми е странно че във всеки мой сън бягам от нещо...

# 86 21 юли 2010, 20:32 ч.

Мнения: 214

Цитат на: September в ср, 21 юли 2010, 15:02

Цитат на: mikele80 в ср, 21 юли 2010, 14:49

Сигурно има нещо такова. Нямам друго обяснение за някои мои страхове. Например настръхвам цялата като си помисля, че мога да се порежа, ужасявам се от ножове, стъкла. А няма причина за този страх. Като прочета във вестник или чуя, че някой си е прерязал вените и съм пред припадък. А като чуя, че някоя известна личност има "хоби" да се реже по ръцете изпадам вече в шок и само се чудя какви са тези хора. Също се ужасявам, че някой може да ме нападне и удари. От малка съм свръхпредпазлива, чак досадно внимателна, невероятно много се страхувам от физическо насилие. Пак няма причина за това, само че винаги го е имало този страх, чак параноя. Може би в предишния ми живот смъртта ми е била доста жестока и на някакво равнище си спомням нещо... Поне така си го обяснявам.

# 87 22 юли 2010, 08:40 ч.

Мнения: 211

Цитат на: evanescence в ср, 21 юли 2010, 20:32

... Може би в предишния ми живот смъртта ми е била доста жестока и на някакво равнище си спомням нещо... Поне така си го обяснявам.

Да, точно това исках да кажа. Че който е имал някаква инцидентна смърт в миналия си живот, сега има някаква такава параноя.. примерно. Знам колко налудничаво звучи Crazy

Защото има и хора, които не се страхуват от нищо, например. Или чувствата и спомените им не са толкова развити, че на подсъзнателно ниво да пазят някаква информация, или просто са си умрели по някакъв по-..спокоен начин.
И най-странното е, че можеш да откриеш хиляди паранои между хората. Ето - теб те е страх от ножове, mikele80 я е страх от Втората Световна война... това са все странни страхове. Айде, моят страх от високо може да се нарече по-нормален.
Абе.. има нещо Thinking

# 88 22 юли 2010, 09:57 ч.

Мнения: 3 702

Това обяснение за вродените страхове е доста интересно.
Аз откакто се помня изпитвам ужас от вода, на която не й виждам дъното.
Може да съм във вана с пяна, след като не мога да виждам през нея полудявам.
Мога да плувам, никога не съм имала неприятни случки свързани с давене, в басейн и чисто море нямам проблем Thinking

# 89 22 юли 2010, 10:30 ч.

Мнения: 211

Цитат на: Nadia79 в чт, 22 юли 2010, 09:57

И аз съм същата! Наистина! Точно, все едно описваш моите чувства.
(Малко в кръга на майтапа, но ако имам страх и от високо, и от вода... тогава как да разгадая от какво съм умряла в предишния си живот Laughing

Може би съм паднала от високо във вода и съм се удавила Joy

)

Препоръчани теми

Да си сам на 30+

🌹 Ергенът 🌹 сезон 4: старт от 9-и февруари, 20:00

Случи ми се нещо странно XI

💪"Игри на волята: България" - сезон 3, тема 14 (28.11. - 05.12.2021)

Причина:

Причина: