Случи ми се нещо странно VI

За пожар не ми се иска да питам, сина на баба ми (чичо ми) почина преди година и половина заради пожар, просто, попитам ли такова нещо, ще я накарам да се почувства още по-зле. Но мога да попитам наистина за това дали е трябвало да има стая, странното е, че преди го сънувах или всеки ден или през ден, след като преди 4-5 години се направи ремонт на къщата съм го сънувала може би... 2-3 пъти не повече.
Но е много странен наистина, а и след като се събудех от него, чувството беше някак... не мога да го опиша, различно от обикновено...

Сънищата са нещо, което изобщо не мога да си обясня, с моята нагласа... Свикнала съм да мисля, че всички странности имат своето логично обяснение, но понякога....просто няма такова.... и сънищата са едно от тях. По-назад някой беше предположил, че може би в тях посещаваме друга ралност, или може би имаме видения понякога, макар че не знам какво точно е това.......  
Веднъж посетих едно странно място насън, или по-скоро беше видение, имам такова чувство, защото когато се събудих имах различни усещания от обикновения сън. Чувствах се уморена, но не физически, а емоционално, както когато сме дълго навън и после сме уморени от впечатления, същото беше.  Всичко беше странно и затова няма да го разказвам, но важното за мен си остана от какъв зор трябваше да видя тези неща? Две години по-късно ми стана ясно, че това е било предупреждение за нещо, което ще ми се случи в реалността.  Някои сънища са предупреждение, стига да го разберем

Има тема в СО "Сънувате ли починали близки?",аз съм писала там за моите сънища,понякога ми настръхва косата като чета...

ИМА ТЕМИ ЗА СЪНИЩАААА!!!! как се не научихте, не знам.

Като прочетох, останах с впечатлението, че се е повтаряло това нещо всеки ден? Ужас.
Без значение дали е внушение или реалност, сигурно подобна случка е невероятен стрес. Някой друг атеист от този дом да се е оплаквал?

Ето какво странно ми се случи, макар и да съм почти убеден, че сетивата ми изиграха номер
И все пак, поне бях буден
Понякога, след нпрегнат ден обичам да стоя на любимото си кресло в пълна тишина и мрак, докато смъквам напрежението от себе си. Преди няколко дни се върнах късно, изнервен, напрегнат, беше към 2 сутринта, сипах си едно питие, изгасих лампите и потънах в креслото. Както винаги. Седя, мисля си, пийвам в мрака, може би около час беше минал. Тъкмо реших да се размърдам към банята вече, и както си седях, изведнъж за части от секундата нещо светна адски силно от ъгъла на хола  На тая секундна светлина различих за стотна вероятно, силует на много грозен и плащещ, хм, човек. Сякаш тоя караконджул ме снима с цифрово апаратче със светкавица.  Стана ми смешно, защото точно тая аналогия ми изникна в главата тогава и се замислих как би изглеждал на евентуална такава снимка, и по-важното - какво ли ще прави създанието с нея 
Явно когато мозъкъе е преуморен, се получават такива неща. И друг път се е случвало нещо да проблесне за малко в мрака, винаги, когато съм изморен. Но за първи път видях тип с фотоапарат. 

Знам я темата, просто не съм сънувала починал близък, дори не е подобно.

Иначе сега се сетих за нещо. Бях много малка, дори и първи клас съм нямала. Вкъщи живеехме аз, мама, тате и баба. Една нощ на баба нещо и стана, не зная какво и мама и тате я закараха в болницата, мислеха, че аз спя и ме оставиха вкъщи. Когато излезнаха, аз станах и започнах да си играя с куклите в леглото ( аз и баба спяхме в едно легло). Играех, правех им прически, сменях им роклите, много се забавлявах, в един момент, стана към 3:00h някъде дръжката на вратата се натисна, вратата се отвори, аз си помислих, че нашите са се прибрали и бързо се мушнах под одеалото да не ми се карат, че съм станала. Вратата се открехна... някъде около 10-20см някъде и се хлопна, все едно е станало течение. Аз гледах така   и не знаех какво става, беше ужас. Но сега като се сетя повече ме е страх, тогава бях малка, някак.... не ги разбирах толкова тези неща и не ме беше страх толкова, но сега....


Dave Lombardo , много е яко като можеш да погледнеш от комичната страна на историята хихи

На мен по принцип ми се случват много странни неща, които отдавам на малко по- силно развита интуиция, но преди няколко години както си спях (мен попринцип човек трудно може да ме събуди) се събуждам от усещането, че някои много силно се е притиснал до мен и ме целува по бузата. Отваряйки си очите бях сигурна, че това е татко, който е починал още преди 20 години. Погледнах към компютъра, още докато се чудех какво се случва и той светеше въпреки, че си бях легнала преди часове. Отидох при майка, тя спеше и няма как да е влизала и да е бутнала мишката например. След това понеже не можах да заспя дълго време усещах целувката на бузата си.
 Мъжът ми пък твърди, че всяко нещо си имало обяснение и че съм си въобразявалата не знам къде е истината дали е било сън, но усещането беше прекалено рално, за да съм сънувала.

ами да, все пак сме големи хора, макар че понякога ми е замръзвала кръвчицата като чуя стъпки в празната къща  Казвам 'големи хора' неслучайно, защото твоята 'детска' случка на мен ми звучи злокобно, особено ако се случва на дете. Аз и до ден днешен се ужасявам, ако се хлопне врата рязко или се отвори сама. Хем знам за теченията и ветровете 
Когато бях малък и се налагаше да нощувам сам у дома, винаги оставях кучето извън моята стая - е така, да се успокоявам, ако чуя нещо от хола или коридора - да си кажа 'кучето е, стига се връзва' 

И на мен са се случвали странни неща, но винаги съм им намирала някакво обяснение, колкото и мижаво да е то, защото съм ужасно, ужасно страхлива и все търся някакво реално обяснение, което да ме успокои и все си казвам, че това са глупости, игра на съзнание, подсъзнание и такива неща. Най силно обаче си спомням едно нещо по време на сън, по скоро просъница. Чела съм, че има обяснение може би за това явление ли, не знам как да го нарека, но ще го разкажа, кратичко е - Една вечер, докато спя, легнала по корем, усетих ужасен натиск върху гърба си, всякаш някой беше седнал отгоре ми и ме натиска, при това ужасно силно, опитах се да се размърдам, но натиска стана още по силен, всякаш някой усилено се стремеше с цялта си сила да ми попречи, ужасно се уплаших, разсъних се набързо и след кратко натиска престана. До сутринта не можах да заспя, а усещането(чисто физическото такова) от натиска ме държа през целия ден, не можах да си обясня какво беше това чудо, но беше повече от ужасно, съчетано с представите ми и вероятно остатъците от съня, който не си спомням.

ПП Да кажа, че спях сама и в стаята нямаше никой. У дома не бях сама, но никой от домашните ми не е влизал в стаята ми посреднощ, камо ли пък да ме натиска.

Не беше всеки ден, повтаряше се през неравни интервали, понякога веднъж в седмицата, друг път 1-2 пъти месечно. Никой друг нямаше подобна случка вкъщи и естествено не можех да разчитам на някакво разбиране. Изглежда, че само аз съм странната вкъщи, не знам защо само на мен се случва, след като не съм нито по-различно възпитавана, нито по-вярваща. Едвам се отървах от това нещо, но не остана единственото.

unadaptable, настъхнах като прочетох поста ти  . Подобно нещо се е случвало на мъжа ми, но само няколко пъти.  Това е било още преди да отиде войник, малко след казармата се местят в къща и това приключва. Разказвал ми е, че при него се случвало вечер след като си легне. Не е заспал, лежи си в  леглото и вратата се отваря. Влиза възрастна жена с бели коси и го гледа - нищо друго не прави, просто седи и го гледа. Не влиза в стаята, а седи на вратата. В този момент се той се парализира, не може да помръдне или да извика. Седяла е така около минута и си е тръгвала. Толкова пъти ми го е разказвал това, а аз все не съм му вярвала, може би защото никога нищо странно не ми се е случвало. Изключвам дежавутата, на които нямам обяснение А аз съм такава страхливка, ако видя подобно нещо, сигурно ще откача

Това ми напомня за нещо отпреди няколко години. Баба ми беше починала сравнително скоро тогава. Един следобед легнах да подремна. Беше много слънчево и тъкмо приятно се унасях и някакси в просъница виждам как баба ми отваря вратата на стаята. Поисках да стана и да кажа нещо, но не се получи. Тя се доближи до леглото, надвеси се и постави ръцете си на бузите ми, обхвана лицето ми.  Тогава се ръзсъних и естествено нямаше никой. Но после целия ден сякаш усещах натиск на лицето си и живо си спомнях допира й. Не беше страшно, точно обратното, жалко че не се е повтаряло. И тъй като стана дума за сънища, да се възползвам от намалението  Винаги съм имала кошмари, особено като малка- много страшни бяха. Не е като да се събудиш отпочинал, а все остава едно объркващо и тревожно чувство. Но отдавна сънувах  толкова прекрасен сън, още го помня. Пътувала съм някъде, дали в България или не.  Намирам се на бряг до малка река. Има построена къща, в която живее ясновидка. Но не точно ясновидка де, а по-скоро млада жена, която помага със съвети и напътствия. Имам я за врачка, защото само на гадателки и ясновидки обикновено можеш да им се изтърсиш в къщата без покана и т.н. Та има много хора, привлечени от добротата и спокойствието на жената. Стоя на яркозелената трева до рекичката и знам че скоро ще трябва да се събудя, но искам да остана точно там завинаги. Да не се отделям от жената.  И това е един от малкото хубави сънища. Нищо особено, но само да можеше да се случи.

Това, че се е случвало само няколко пъти е добре, може би не е стигнало времето да се превърне в стрес за него, макар да си  спомня все още. При мен се превърна в стрес заради продължителното време и аз......не успях да устоя на стреса. Доста по-късно ми се отключи автоимунно заболяване на храносмилателната система, а за автоимунните се знае, че най-често са резултат на физически или психически стрес. Дълго време мислех, че съм изтласкала от съзнанието си този период от живота си, но най-вероятно съм се заблуждавала Съзнанието ми е успяло да се съхрани, прехвърляйки проблема другаде. Не е мястото тук, но ако на някого се случи, по-добре да не умаловажава ситуацията. Не е лошо и човек да е вярващ, ще се"скриеш" зад вярата и тя ще те пази. Аз и вярваща не съм....

Все едно слушах татко да разказва това,честно!
Случвало се е майка да го буди и разтриса,докато спи,но същевременно той самият иска да се
събуди,а не успява!
Обясняваше чувството,като че някой е седнал в/у него,скован е и не може да помръдне!
Силно стъпил на земята човек беше,а не успяваше да разбере какво се случва с него!
Много ми липсва,дано се е убедил,че има неща по-силни от нас и не изпитва болка "там"...

Когато бяхме деца със сестра ми, мама трябваше да ме заведе на лекар. Тогава времената не бяха толкова плашещи и стига да не плачем сме оставали сами за 30 - 50 минути. Та сложи мама сестра ми да спи на обед и уж беше заспала, а ние двете се облякохме и хукнахме към болницата. Да сме се забавили около час, но когато се прибрахме сестра ми седеше с играчки в леглото - усмихната и доволна. Мама я пита страх ли я е било, а тя /на 5 г./ отговори:
- Неееееее ние с баба Мира си играхме. - мама подскочи  . Баба Мира е бабата, която е отгледала мама. Починала е малко преди да се родим, но мама не говореше за нея, защото много се натъжаваше.
Мама пита нарочно небрежно това онова сестра ми и после отиде в другата стая да си поплаче. Това, което мен най-много ме впечатли е, че малко преди ние да се приберем сестра ми твърди, че брата на баба Мира я викал, казвал и "Мърке, тръгвай вече ма!", но пък в разказа и нямаше описание да е видяла мъж. Много по-късно като почиствахме селската къща, за да я продаваме намерихме 2 писма между баба Мира и брат и, който е починал доста млад и е бил на гурбет в Унгария. От писмата ставаше ясно, че той се е обръщал галено към нея с "Мърке", нещо което дори мама не знаеше до този момент.

Dave Lombardo, тези светкавици дето ги виждаш може и да са нещо по-такова, но знам поне една дузина офталмолози, които веднага биха те диагностирали с ретинопатия или нещо в тази насока. Сериозно - това са признаци на сериозни проблеми с очите /например ако ти се отлепя ретината, ако има повреден участък и т.н./ - върви кажи на очен лекар пък ако той те прегледа и каже, че всичко с ретината ти е ОК ще мислим кое е джуджето с фотоапарата. В кръга на шегата   в някой паралелен свят може сега едно джудже да показва снимката ти на приятелите си като трофей от прескачането "отатък" и всички да се дивят какво грозно нещо е снимал  

the Дорис Много е интересно това,че при децата са отворени другите сензори/как да се запазят  все още не зная,но сигурна съм,че си има начини/....Моя син също говореше за починалата си баба сякаш бе жива и в стаята/на около 2-3 годинки/ ....А е починала години преди да се роди той,не я бе виждал и на снимка дори по него време...