За име на починал човек.....

Дъщеря ми е кръстена на починал човек ( най-добрата ми приятелка ). През цялото време на бременността ме убеждаваха, че не трябва да кръщавам първото си дете на умрял. Накрая след безброй напатки отидох в една църква и попитах попа по въпроса. Неговите думи бяха, че когато кръщаваме някой го кръщаваме на светеца, а не на конкретния човек.

Желая ти едно бързо и  безпроблемно раждане

Ах, този поп! Да не се допита до Ив*, преди да дрънка абсурди?!

Моми4ета и аз да ви питам,о4аквам близнаци,искам едното да кръстя на свекър"Николаи"а другото на татко,но тои е по4инал"Стефан"И маи първото "извадено" 6те е на свекър ,а второто на татко!А така дали става?!

Aбе не прочете ли какво е рекъл попа:
Св.Николай и Св.Стефан!

Аз вярвам, че всеки човек сам кове съдбата си. Това с късмета и кармата е за да се оправдаваме за неуспехите си.

Моята дъщеря носи името на баща ми, който за мен беше страхотен и когото обожавах. Винаги съм знаела, че ще кръстя едното си дете на него. Не смятам, че ще й донесе някакъв късмет - добър или лош. Каква ще стане като характер и успехите/неуспехите й в живота ще се дължат изцяло на нейните действия/бездействия, а не на името й.

Точно кармата играе важна роля в живота на един човек и това не са просто суеверия......
Аз съм чувала и знам,че на починал не е хубаво въобще да се кръщават новородените бебета.Това не са суеверия,защото имено си носи своя код и заряд,и ако си кръстите детето на починал роднина или приятел,то детето ще има неговата участ и съдба.

Е? А ако е на някой жив, не му взима съдбата, следвайки тази логика? Или починалите неизменно имат по-лоша съдба, а живите към момента - прекрасна? Живите също ще умрат някой ден, можете да бъдете сигурни, вие и аз - също, колкто и да не ви се вярва 

Така,къде е логиката само ми кажи?  
Тогава да вземем да кръщаваме децата си на световно известни личности, богати,по възможност кралски височестве,та аджеба да имат тяхната участ и съдба....
Да взема да прекръстя сина си на Бил Гейтс или  Уорън Бъфет?  
  
 
А пък умрялите знаменитости са още повече от живите..Там изборът е огромен...

Добре,кръщавайте си тогава децата на когото искате,но знайте,че не е хубаво на починал човек,както не е хубаво и бременна жена да ходи на гробищата.Всеки сам решава за себе си,за децата си.Аз не бих го направила.
Няма нужда да си кръщаваш детето Бил Гйтс,нали тука става въпрос за близки хора и роднини.Бил Гейтс не ти е роднина,пък и той е жив....

Аз не се водя от подобни суеверия. Ако името ми харесва, това е основното. Кой друг го носи го е носил - не е водещо
Пчеличке, и аз мисля като теб 
И това за бременна жена да не ходи на гробищата ... Ако почине мой близък, докато съм бременна, какво - нито погребение, нито да посетя гроба да оставя едно цвете? Абе хора, защо толкова се влияете от тези суеверия? И онова за дамската чанта, която не се оставя на пода, че ще ти избягат парите. Тук и бременни ходят на гроба, и чантите си оставят на пода - нито са пометнали, нито са обедняли. Суеверия няма и хората си живеят спокойно без да си слагат разни "вериги".
Ама ако така ви харесва, вярвайте - въпрос на избор 

Хайде четете и се образовайте.Това не са суеверия и измислици.Това си е доказано,че името на човек си носи своята информация и играе важна роля за живота на човек.
 http://imena.hit.bg/ime_sudba.htm

Тука половината изказали се са чули-недочули и разбрали-недоразбрали. Хубаво, чувала си, ама откъде пък ЗНАЕШ толкова категорично? За каква участ и съдба говорим точно? Човекът може да е умрял, но да е имал хубав, успешен живот и да е бил прекрасен човек. Какво лошо има да се вземе съдбата му? Ако проблемът е това, че е умрял, то всички рано или късно умираме. А каква е разликата, ако го кръстиш на някой жив, и тоя някой го блъсне кола и се спомине скоропостижно, а детето вече е взело неговата съдба и участ? Тинтири-минтири! А това, че "името на човек си носи своята информация и играе важна роля за живота на човек", никой не го оспорва, но пак няма нищо общо с това, на жив или починал човек е кръстен.

Аз бях решила да кръстя дъщеря си на баба ми, която е починала, защото ме е отгледала и беше прекрасен човек. Междувременно баща ми почина и тогава реших да я кръстя на него. Не виждам нищо лошо в това, а и никой от близките не ме е упрекнал - напротив, нямаше по-щастливи хора от тях в този момент! Дори така се запълни празнината в семейството ни, а аз съм сигурна, че той ще я закриля през целия й живот.

Но ако трябва да съм откровена с авторката, не бих кръстила детето си на човек, когото не съм познавала лично. Независимо дали е жив или починал  

А това, че бременна жена не трябвало да ходи на гробища, също намирам за голяма глупост!  Направо изумявам от подобни суеверия. Попадала съм на какви ли не крайности - една роднина не отиде на 40 на майка си, защото дъщеря й скоро щяла да има абитуриентски бал и не било хубаво   След бала абитуриентката забременя и тя една година не стъпи на гроба на майка си, че дъщеря й щяла да ражда  

Евреите пък никога не биха сръстили детето си на жив човек, само на починал. Аз самата бих го направила без да се замислям.
Успех и спри да слушаш разните му там суеверия, следвай сърцето си. И направи на мъжа ти това удоволствие. Човекът е починал, уважете го.

Когато ми кажат "не е хубаво", винаги искам да знам защо, ама аргументирано. "Аз така знам" хич не ми е достатъчно
Колкото до чантата на пода, и аз не слагам моята, защото най-често там е мръсно

Суеверието гласи, че не трябва да се кръщава на починал човек, защото той ще поиска да вземе детето при себе си.
В миналото, когато децата доста често са умирали и почти не е имало родители, които да не са загубили поне едно дете (от общо7-10, колкото са раждали), хората са измисляли какви ли не суеверия, от които да черпят сигурност. Давали са се защитни имена (Камен, Стоян и т.н.) или пък грозни (Грозданка), за да не си харесат това дете тъмните сили. В селото на дядо ми има и друг обичай, ако много поредни деца в семейството умират. Като се роди бебето, майката отива с него до някой голям път (междуградски), от където минават много хора (идващи от далечно място и отиващи на още по-далечно) и пита първият човек, който мине, как се казва. На него дословно се кръщава детето, дори името да е чуждестанно, защото често пътуващите са чужденци.
Та хората от безизходица са измисляли какви и не суеверия, чувствайки се напълно безпомощни пред произвола на съдбата. В наше време ние много повече си въобразяваме, че всичко е само и единствено в нашите ръце, но това е една друга тема.

Та това е причината да има такива суеверия.