Двама човека да съобразят почивката си със седем си е чиста проба мазохизъм .Пък и ми се вижда почти кауза пердута.
- Публикувана: 14 юли 2010, 11:24 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2010, 19:26 ч.
Рецепти против нахални гости
rosy_bosy отговорих ти кои от изброените от теб неща ми пречат. Всякак е неудобство да дойдат толкова хора, но компанията им ми е приятна до момента с циганията. Затова точно на едно нещо искам да наблегна-разходите. Мога да се озоря и да намеря начин да ги изхраня, но не е разумно да го правя и не е редно да го очакват от нас.
Не мисли, че не съм-всеки път съм говорила с нея-файда йок. Тя пък е друг чешит 
И никъде няма да заминавам-това си е моята къща, аз съм домакинята тук! Остана и да им позволя да ме изгонят оттам, вместо аз да им свия перките
Отделен въпрос е къде гледа докато леля ти ги "привиква" на такова гостуване, трябвало е още тогава да говориш с леля си да не ги учи така.
И никъде няма да заминавам-това си е моята къща, аз съм домакинята тук! Остана и да им позволя да ме изгонят оттам, вместо аз да им свия перките
Не ги разбирам тези "семейни " тайни и недомлъвки...
И не е вярно, че не искам да идват вкъщи. Пак казвам-не аз, друг ги научи да изкарват на пълен пансион почивката си тук и на тях толкоз им трябва. Сега домакинята съм аз и задачата ми е да им вменя, че така не се ходи на гости, а не че изобщо не се ходи.
А, не-аз съм си в ролята на лошата колкото пъти кажа не. Но ми е по-лесно да кажа "не" от самото начало, по-трудно е да променя вече изграден навик.
Когато пристигнат ще имаш нещо за хапване, и след обяда примерно искаш да организирате менюто: закуски, обеди, вечери, с кого ще пазарувате и кога- преди или след плажа и по кое време ще се приготвя храната, съвсем ясно ги включваш в домакинството.
Есме, виждам, че ти е малко детето и затова най- вероятно си вкъщи. Да разбирам ли, че докато гостите са на плаж, ти трябва да се ангажираш с готвенето за обяд? 
Кога и кой приготвя ечерята?
Как щеше да стои въпросът, ако беше по цял ден на работа? Ако имаш през деня други ангажименти покрай детето - разходки в парка, срещи с връстничета, ходене на детско гости..?
Може би е добре да насочиш мислите им в такава посока...
Кога и кой приготвя ечерята?Как щеше да стои въпросът, ако беше по цял ден на работа? Ако имаш през деня други ангажименти покрай детето - разходки в парка, срещи с връстничета, ходене на детско гости..?
Може би е добре да насочиш мислите им в такава посока...
Оооо, напълно разбирам авторката, понеже и аз живея на морето и мен ме тормозят подобни драми. Само дето моите, не са само едно семейство, а се точат различни хора, цяло лято!Остарявам ли, изнервих ли се с времето, не знам, но станах доста по-рязка, пряма и неделикатна. Казвам -право куме, та в очи..."Вие питахте ли ме, имам ли място , нямам ли, здрава ли съм, болна ли съм, в настроение ли съм да посрещам, имам ли финансова възможност". Вярно е, че с доста хора си прекратих отношенията, откакто придобих подобен стил, но още по-добре, за какво ми са близки- използвачи? Иначе, ако на мен ми се наложи да ходя в Пловдив, София, Русе( градовете, в които те живят), по телефона ми се казва " ми като дойдеш, обади се да се видим". И аз хуквам да си търся хотел. Е, щом е така, вече ще процедирам по същия начин" като дойдете на морето, обадете се да се видим". Хотели колкото искаш. Празни и очакващи туристи. 
A ти работиш ли? Защото не мога да си представя цял ден да съм на работа и да се прибера да обслужвам група курортисти.
Иначе като дойдат си ги посрещни, настани ги и директно им кажи, че бюджетът ви за храна е предварително направен и не включва тях. Така че, освен нощувка и безплатно къпане не можеш да им предложиш и храна. Могат да ти ползват кухнята, печката и приборите както намерят за добре, но да си купуват сами продуктите. Не виждам нищо обидно в подобно предложение.
Иначе като дойдат си ги посрещни, настани ги и директно им кажи, че бюджетът ви за храна е предварително направен и не включва тях. Така че, освен нощувка и безплатно къпане не можеш да им предложиш и храна. Могат да ти ползват кухнята, печката и приборите както намерят за добре, но да си купуват сами продуктите. Не виждам нищо обидно в подобно предложение.
Оооо, напълно разбирам авторката, понеже и аз живея на морето и мен ме тормозят подобни драми. Само дето моите, не са само едно семейство, а се точат различни хора, цяло лято!Остарявам ли, изнервих ли се с времето, не знам, но станах доста по-рязка, пряма и неделикатна. Казвам -право куме, та в очи..."Вие питахте ли ме, имам ли място , нямам ли, здрава ли съм, болна ли съм, в настроение ли съм да посрещам, имам ли финансова възможност". Вярно е, че с доста хора си прекратих отношенията, откакто придобих подобен стил, но още по-добре, за какво ми са близки- използвачи? Иначе, ако на мен ми се наложи да ходя в Пловдив, София, Русе( градовете, в които те живят), по телефона ми се казва " ми като дойдеш, обади се да се видим". И аз хуквам да си търся хотел. Е, щом е така, вече ще процедирам по същия начин" като дойдете на морето, обадете се да се видим". Хотели колкото искаш. Празни и очакващи туристи.
Дааа,абсолютно си права. Егати и нахалитетите са някой хора
,идват неканени и се разполагат,сякаш са на ол инклузив,а като ти се наложи да отскочиш до техния град " Обади се да се видим" 
. Имам братовчедка в Бургас и никога не съм и ходила на гости. Преди няколко години,когато живееха в нашия град,често се срещахме,но сега ми е адски неудобно,макар,че тя нонстоп ни се обажда да ни пита,кога ще и погостуваме. А и то си е до човека,например като ходим на гости-например в кумовеке,които са на другия край на България,първия ден им гостуваме,но от следващите дни,заедно уреждаме храната,готвим,чистим,мием,както си му е реда.
Израстнала съм в Бургас, половината ми рода е от София. Нямам спомен някой, някога да се е натрисал. Баба ми и дядо ми идваха от София и ни водеха на почивка в Созопол. Леля ми и чичо ми се е случвало да отсядат за ден/два пътьом от или за някъде. Значи за мен нещата са въпрос на култура и възпитание.
анушка, заетостта ми край малката не е проблем за тях, иначе идеята е добра. Т.е. с готовност ще ми помогнат с всички домакински задължения, стига да не купуват те храната. А за мен е по-приемливо аз да я приготвя, още повече че много мразя да ми се мота още някой в кухнята. Иначе са много непретенциозни с яденето-каквото, това, ама 7 души си е множко, както и да го погледнеш. Варианта е да ги оставя сами на празен хладилник и да си бия камшика на разходка с детето. Докъм 10 посряд нощите 
Седя и мисля, щото няма време и обратното броене започна, и все опирам до недвусмисления подход. Без тън-мън, без неудобство ще трябва да си вляза в ролята на добър организатор. От мен екзистенц минимума, пък дано се сетят.
Aннa, не работя, гледаме се до 2г.
И манталитет
Седя и мисля, щото няма време и обратното броене започна, и все опирам до недвусмисления подход. Без тън-мън, без неудобство ще трябва да си вляза в ролята на добър организатор. От мен екзистенц минимума, пък дано се сетят.
Aннa, не работя, гледаме се до 2г.
Значи за мен нещата са въпрос на култура и възпитание.
...От мен екзистенц минимума, пък дано се сетят.
...
...
Ами дано наистина да се усетят. Само да не стане така, че да ти подвикват "Булка, забравила си да купиш бири, само на едни пържени картофи седи ли се цяла вечер."
анушка, заетостта ми край малката не е проблем за тях, иначе идеята е добра. Т.е. с готовност ще ми помогнат с всички домакински задължения, стига да не купуват те храната. А за мен е по-приемливо аз да я приготвя, още повече че много мразя да ми се мота още някой в кухнята. Иначе са много непретенциозни с яденето-каквото, това, ама 7 души си е множко, както и да го погледнеш. Варианта е да ги оставя сами на празен хладилник и да си бия камшика на разходка с детето. Докъм 10 посряд нощите
Седя и мисля, щото няма време и обратното броене започна, и все опирам до недвусмисления подход. Без тън-мън, без неудобство ще трябва да си вляза в ролята на добър организатор. От мен екзистенц минимума, пък дано се сетят.
Седя и мисля, щото няма време и обратното броене започна, и все опирам до недвусмисления подход. Без тън-мън, без неудобство ще трябва да си вляза в ролята на добър организатор. От мен екзистенц минимума, пък дано се сетят.
Трудно ще ти е, понеже са свикнали така, но трябва да намериш начин да се наложиш. Успех !!!
Ами те като отиват в "Практикер" минават покрай поне две "Пикадили"-та, бе душко...Връчваш им списък с продукти, че ти нямаш време.
Съгласна съм, че трябва да им се каже. Истината и само истината и то в очите. Щом са близки, ще разберат, ако не разберат, на теб ще стане ясно, че си се лъгала в тях.
Съгласна съм, че трябва да им се каже. Истината и само истината и то в очите. Щом са близки, ще разберат, ако не разберат, на теб ще стане ясно, че си се лъгала в тях.
Не съм чела другите,отговарям направо-ах каква сладка,позната картинка си описала.
Добрата новина е,че всичко това се случваше поне 30 г.,но у майка ми.
Като бях малка ми беше забавно,роднини на майка ми все пак,играя с другите деца,ходим вкупом на плаж,веселба е.Обаче като пораснахме,аз се омъжих,заживях отделно,но те си продължиха с летуването всяко лято при нашите.Още по-лошо е,че и близките се размножиха семейно,и вместо едно семейство вече се редуваха на смени цели три.
Готвят си,пазаруват си,но въпреки това къщата ти да е хан цяло лято не е приятно.
И точно в тази връзка у нас НИКОЙ не пребивава непоканен-нито на гости,нито с приспиване,а за седмичен курорт е просто изключено.
Дори и да си напвят устата по някакъв повод ,че ще идват в града никого не каня,че после отърване няма.
Само да отбележа,че аз когато имам възможност и финанси да отида на почивка не зависвам на ничия къща,а и не би ми било комфортно.Ако ми се налага служебно да отидем в друг град/София най-вече/-отсядаме в хотел.Случвало се е много рядко да отсядаме и при роднини или познати,но само след изрична и настойчива покана .
Последните години поради ангажимента на майка ми да гледа лежащо болния си баща,роднините разредиха пребиваванията и се ориентираха към хотелската база,както му е реда.Така че,ако на авторката не й се отворят някакви непредвидени ангажименти,които да я извиняват пред нахалните гости,само красноречив отказ ще й свърши работа.
Добрата новина е,че всичко това се случваше поне 30 г.,но у майка ми.
Като бях малка ми беше забавно,роднини на майка ми все пак,играя с другите деца,ходим вкупом на плаж,веселба е.Обаче като пораснахме,аз се омъжих,заживях отделно,но те си продължиха с летуването всяко лято при нашите.Още по-лошо е,че и близките се размножиха семейно,и вместо едно семейство вече се редуваха на смени цели три.
Готвят си,пазаруват си,но въпреки това къщата ти да е хан цяло лято не е приятно.И точно в тази връзка у нас НИКОЙ не пребивава непоканен-нито на гости,нито с приспиване,а за седмичен курорт е просто изключено.
Дори и да си напвят устата по някакъв повод ,че ще идват в града никого не каня,че после отърване няма.
Само да отбележа,че аз когато имам възможност и финанси да отида на почивка не зависвам на ничия къща,а и не би ми било комфортно.Ако ми се налага служебно да отидем в друг град/София най-вече/-отсядаме в хотел.Случвало се е много рядко да отсядаме и при роднини или познати,но само след изрична и настойчива покана .
Последните години поради ангажимента на майка ми да гледа лежащо болния си баща,роднините разредиха пребиваванията и се ориентираха към хотелската база,както му е реда.Така че,ако на авторката не й се отворят някакви непредвидени ангажименти,които да я извиняват пред нахалните гости,само красноречив отказ ще й свърши работа.
Есме, казваш кола са си купили. В този случай - със спестени пари от закуски.
Не знам какво да ти кажа - освен Боже опази! Остана да си отговориш - ще ги търпиш 30 години (и детето ти ще наследи "бизнеса") или да си подредиш лятото, дори и да има някой обиден. Помисли с парите, с които си издържала 7 човека, какво можеш да си позволиш.
Не знам какво да ти кажа - освен Боже опази! Остана да си отговориш - ще ги търпиш 30 години (и детето ти ще наследи "бизнеса") или да си подредиш лятото, дори и да има някой обиден. Помисли с парите, с които си издържала 7 човека, какво можеш да си позволиш.