Напротив, точно след години, когато и двамата са променени, онова, което е попречило в началото може вече да е изгладено - и във форума има доста такива истории. Едни са хората на по 20 години, други са на по 35. И от личен опит говоря. Много по-мъдри, търпеливи, понаучили по нещо, поочукал ги е живота и виждат в отсрещния много повече от бройка или чифт хубави очи.
- Публикувана: 16 юли 2010, 12:19 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2024, 12:50 ч.
Старата любов
И двете неща са ми се случвали - да го видя и да се чудя, какво толкова съм намерила в него тогава, въпреки, че знам- тогава си е било за тогава, т.е имало е емоции и силни чувства, според тогавашните обстоятелства...
И обратното- виждам човека и го преоткривам наново, тогава - просто момче, а сега някой поумнял, поошлайфан и се е превърнал в един атрактивен мъж...Поглеждам с други очи вече
Може би имам доста романтични представи, но старите любови имат място в живота ни, дори и като прекрасни спомени, които си кътаме за старини...
И обратното- виждам човека и го преоткривам наново, тогава - просто момче, а сега някой поумнял, поошлайфан и се е превърнал в един атрактивен мъж...Поглеждам с други очи вече
Може би имам доста романтични представи, но старите любови имат място в живота ни, дори и като прекрасни спомени, които си кътаме за старини...
Признак на зрялост е когато човек престане да бъде влюбен в собствената си драма.
за мен по-скоро това е признак на вкаран в ресли и/или остарял.
не че оправдавам излишните страдания по старата любов, хич дори... чат-пат си спомням и толкова. добре дошли и отишли
, но пък все още има напред мегдан за нова любов 
Признак на зрялост е когато човек престане да бъде влюбен в собствената си драма.
за мен по-скоро това е признак на вкаран в ресли и/или остарял.
не че оправдавам излишните страдания по старата любов, хич дори... чат-пат си спомням и толкова. добре дошли и отишли
, но пък все още има напред мегдан за нова любов Когато човек разлюби драмата си (спре да цилкли), започва истинския му живот.
Темата ми напомни за един бивш, с когото бяхме заедно напред-назад цели 11 години. Той така и не се ожени след като се разделихме, макар, че опитваше много пъти. Уж чакал мен. Когато бракът ми се разклати, той се обнадежди (без никакви окуражавания и надежди от моя страна). Наскоро, като разбра, че пак не съм свободна и планирам второ дете, ми написа едно страшно мрачно и гневно писмо, как съм пропиляла целия му живот... аз?!? Аз просто му служех като добро оправдание да дължи множеството си връзки "на плиткия край на басейна", защото няма истинско желание за взаимност и съвмесност. Което, между другото, аз усещах много ясно през годините, които прекарахме като гаджета. Но той си е такъв, драматичен, не му трябва нещо кой знае какво, за да си създаде драма. Иначе аз честно се разделих с него и никога не съм му давала и най-малкия знак, че може да има продължение...
Варианти и истории по темата - много. Но и аз ще се присъединя към мнението, че пред отношенията с истински потенциал за развитие не може да застане нищо, никакви обстоятелства или "зла съдба". Това не е турски сериал!
/ 
Старите любови - едни напълнели, погрознели, оплешивели, а ний сме все така свежи като рози. 
Абсолютно. Или настоящите мъже са принцове. Не, просто ги гледаме с други очи.
Имам стара любов. Но, щом сме се разделили, така е трябвало. Тези неща е хубаво да се преодоляват. Тежко е да се живее с такова бреме.
Някой по-нагоре беше написал, че са минали 15г., но сега, ако я поискат, става и тръгва. Не бих желала това да го изпитам.
След няколко седмици ще се видя със старата си любов. Разделихме се преди год. и половина. Не сме виждали от 1г., нито сме се чували. Аз така исках, за да преодолея връзката.
Аз го потърсих. Не за да връщаме каквото и да е назад, а за да видя как е, какво прави, как и дали се е променил животът му през тази година.
И заради хубавите ни 2 г. заедно. Нямаше любов, но имаше разбрателство, привързаност, уважение и много красиви моменти.
Затова е стара, за да си остане в онзи момент, в онова време на младост, полет на духа, моментно състояние на съзнанието.
Не я търся, не изграждам идеализирани образи в съзнанието си за нея, не се чудя какво би било, ако беше продължена.
Изиграла е своята роля в пътя на израстването ми.
Не я търся, не изграждам идеализирани образи в съзнанието си за нея, не се чудя какво би било, ако беше продължена.
Изиграла е своята роля в пътя на израстването ми.
От известно време насам ме тормози спомена за старата любов и ми е тъжно и тегаво.
15 години минаха....и някакси знам,че ако сега се намерим и той ме поиска,просто ставам и тръгвам.
А не съм романтичка,катил съм си.Но не мога да забравя
15 години минаха....и някакси знам,че ако сега се намерим и той ме поиска,просто ставам и тръгвам.
А не съм романтичка,катил съм си.Но не мога да забравя
Ох, не се забравя, но съм го `забутала` в някое `ъгълче` на съзнанието. Пазя красиви романтични мигове като спомени.
А в настоящето и да се видим, ...............незная, можем ли за сметка на своето щастие, да обречем още 2-ма души и деца на `нещастие`?
Не е казано,че ще са нещастни на всяка цена,нали?
А и съвсем хипотетично си представям ситуацията....не мислете,че не съм реалистка.
На всяка една от нас,предполагам и се е случвало да мисли за""какво,ако?"
Момичета,на 40г.съм,не ме сваляйте на земята с коментари.
Това са личните ми мечти и надежди.......и не пречат на семейството ми
А и съвсем хипотетично си представям ситуацията....не мислете,че не съм реалистка.
На всяка една от нас,предполагам и се е случвало да мисли за""какво,ако?"
Момичета,на 40г.съм,не ме сваляйте на земята с коментари.
Това са личните ми мечти и надежди.......и не пречат на семейството ми
На мен на бягство от реалността и фантазно убежище ми приличат повечето размисли за старата любов. Тя е там, замръзнала във времето, няма как да те обиди, разочарова или нарани, и като си изхарчиш батериите, се завръщаш в нея да помечтаеш "ами ако". Друго е да си с жив човек, от когото всичко може да се очаква, който греши.
Понякога се чудя доколко е здравословно, че и коректно. Здравословно - защото когато съм търсела убежище във фантазии, рано или късно ми се е налагало да си "плащам" за удоволствието; коректно - защото на мен не би ми било приятно половинката ми да се отдава на такива мисли и едва ли не някоя ако му свирне, да е готов да зареже всичко. Дори и теоретично да си го мисли, пак ще ми е обидно, значи съм просто някакъв си заместител.
А и дали липсва старата любов, или е тъга по себе си, какъвто си бил тогава - по-млад, по-свободен, по-спонтанен...
Понякога се чудя доколко е здравословно, че и коректно. Здравословно - защото когато съм търсела убежище във фантазии, рано или късно ми се е налагало да си "плащам" за удоволствието; коректно - защото на мен не би ми било приятно половинката ми да се отдава на такива мисли и едва ли не някоя ако му свирне, да е готов да зареже всичко. Дори и теоретично да си го мисли, пак ще ми е обидно, значи съм просто някакъв си заместител.
А и дали липсва старата любов, или е тъга по себе си, какъвто си бил тогава - по-млад, по-свободен, по-спонтанен...
Не е казано,че ще са нещастни на всяка цена,нали?
А и съвсем хипотетично си представям ситуацията....не мислете,че не съм реалистка.
На всяка една от нас,предполагам и се е случвало да мисли за""какво,ако?"
Момичета,на 40г.съм,не ме сваляйте на земята с коментари.
Това са личните ми мечти и надежди.......и не пречат на семейството ми
А и съвсем хипотетично си представям ситуацията....не мислете,че не съм реалистка.
На всяка една от нас,предполагам и се е случвало да мисли за""какво,ако?"
Момичета,на 40г.съм,не ме сваляйте на земята с коментари.
Това са личните ми мечти и надежди.......и не пречат на семейството ми
Мисли си ,че ако...нещата щяха да са различни...живее повече с фантазията за нея,отколкото с реалната представа какво е щяло да се случи.Защото няма как да видиш бъдещето.
И когато ти е тежко,тъжно,гадно,мрачно,потъваш в едни мечти как,ако си останала с тоя човек,всичко е щяло да е цветя и рози...
Ами не е така.
Не искам да те свалям от розовия облак,но и старата любов е човек,със своите особености, трески по характера,и на него чорапите му миришат,или се оригва след ядене...или други подобни "битовизми".
Има и изключения от правилото,разбира се.Но животът показва,че 99 % са само романтични представи.
Аз не мога да разбера защо в този форум конкретно по темите за реализма и мечтателността, изпитвате нужда да изкорените мечтателността и да насадите някакъв верен за вас реализъм? Това е н-тата тема, в която чета за мечтателки, фантазьорки, плащаници и не знам какви подобни страхотии. Не можете ли да приемете, че както Моля,благодаря , така и аз отдавна сме минали възрастта да не можем да мислим самостоятелно и да преценяваме вярно? За мен няма нищо по-опасно от реализма в живота. Светът не се движи от закоравял реализъм, не ползвате телефони и печки, и не летите в облаците благодарение на реалисти. Компютърът, на който щракате е създаден от мечтатели, противно на всички и всичко. Възпитавам дете, което да вярва, че всичко, ама всичко е възможно, защото то Е. И го казвам от личен опит. И ми е тотално непонятно какво означава "изживяна" или "неизживяна" любов? На мен това ми звучи като консумация, но двете неща нямат много общо. Любовта или има или няам по-нататъшен потенциал. Ако има, няма никакво значение дали е с давност два месеца или дванадесет години. Ей затова обичам Маркес - защото е написал "Любов по време на холера". И той мечтател. 
Цитат
И ми е тотално непонятно какво означава "изживяна" или "неизживяна" любов?
Имах гадже,с което ходихме 2 години.И обстоятелствата ни разделиха...т.е. не успяхме да изживеем любовта си докрай,не успяхме да разберем ще ни бъде ли заедно,или не.
И на мен ми се случва да се замислям какво би било,ако...нещата не се бяха стекли така!
Но не живея с илюзията ,че той е ...върха.И че ако сега се срещнем,нещата ще са застинали там, където прекъснаха,и всичко ще е и розово,и готино, и забавно , и любовно,както беше тогава...
Може и да е,а може и да не е .
Ето това за мен е стара любов.Която трябва да си остане в миналото...
При положение, че не знаеш дали ще е или няма да е розово, любовно и т.н. - ето тук за мен хората са различни. Аз не бих нарекла такава любов "стара". Тя не се е изразходила, не знам кога е остаряла. Но това си преценяваш ти. Аз не налагам на никого да си гони сърцето и мечтите и очаквам да не ми обясняват колко съм хахава като го правя.
А илюзията, че моментният Той е върхът е характерна за всяко влюбване, не виждам връзка с минало/настояще. Част от влюбването е да идеализираме обекта.
А илюзията, че моментният Той е върхът е характерна за всяко влюбване, не виждам връзка с минало/настояще. Част от влюбването е да идеализираме обекта.