За нас мъжете е "по-опасно" новото и непознатото, така че споко! 
- Публикувана: 16 юли 2010, 12:19 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2024, 12:50 ч.
Старата любов
Но ,когато си се наживял ,както се казва,имал си своите 5-10 години хойкане,връзки,срещи, флиртове,задявки и т.н. ,често знаеш какво те очаква.Рядко се изненадваш ,и още по-рядко някой може да те провокира сериозно.
Докато ,ако си се оженил за първата любов,или втората,определено ти липсва опит,разнообразни изживявания.И вероятността нещо ново да те провокира да го последваш е значително по-голяма.
И тук е имало такива теми...
"Мъжа ми е първият/вторият!Винаги съм се чудила как ли е с други....."
При мъжете е същото.Ако е бил с 15-20 или повече жени обаче,мерака вече не е същия.
Факти от живота...
Докато ,ако си се оженил за първата любов,или втората,определено ти липсва опит,разнообразни изживявания.И вероятността нещо ново да те провокира да го последваш е значително по-голяма.
И тук е имало такива теми...
"Мъжа ми е първият/вторият!Винаги съм се чудила как ли е с други....."
При мъжете е същото.Ако е бил с 15-20 или повече жени обаче,мерака вече не е същия.
Факти от живота...
От моя опит това не е вярно. Любовта никога не една и съща, ако допуснеш до себе си различни хора. Ако си се вкопчил в един и същ типаж, това е различно нещо. Виждам и мъже, и жени на над средна възраст да се изненадват не, ами направо да ги вадят от чорапите, както се казва тук. Разликата е, че са много свободомилсещи и се хвърлят масово да си изживяват емоциите и в пенсионна възраст. Любовта е промяна, няма как да я отгатнеш предварително. Не вярвам в рамки.
Taзи тема потвърждава мнението ми, че човек първо трябва си поживее, да изпита от всичко, да стане финансово стабилен и тогаз да се жени и размножава. Щото инак на дърти години става за резил 
Това ме заинтригува.
Искаш да кажеш, че времето застрахова срещу влюбване? Че ако сме имали 15-25-35 връзки преди да се оженим сме застраховани никога да не погледнем встрани/назад/напряко? Или ако имаме 100-200-300 000 в банката? И как се определя кое е "всичкото" за опитване? Той един живот не стига целия да опиташ всичко на този свят. Много опростено ми звучи и определено невярно. Наживяването е утопия. Човек не е устроен да е задоволен, ако си позволи да е честен със себе си. Винаги има по-високо, по-силно, по-далече, по-силно... Принципът на олимпийските игри е доста по-стар от всички наживяли се потребителки в този форум. Всяко ограничение предизвиква желание да прескочиш бариерата. Факт. Времето застрахова срещу експерименти. Ако съм имала 15-25 връзки, ще познавам достатъчно другия пол, за да не се връзвам на сваляне на звезди. И няма да зарежа семейството си и хукна по новата тръпка, защото ще зная, че новата тръпка скоро ще стане стара, както и тези преди нея.
Говоря от собствен опит...и аз се зажених рано с нулев сексуален опит и след няколко години се появи романтичният, свалящ звезди красавец, който ме караше да се чувствам както никога преди. Бракът ни беше скучен, еднообразен, живеехме като съквартиранти, деца нямахме - все предпоставки да се разделим. А нещата можеха да проработят, ако знаехме какво точно да направим и как. Не, че вторият ми брак е цветя и рози, но бих предпочела да вложа усилия за запазването му, отколкото да хукна подир поредния красавец. Ехх, а бяхме млади
Инак няма гаранция, че след още 5-6 години няма ме удари нещо, само че "нещото" трябва да е наистина много изключително, за да хукна подире му.
Не сте прави, момичета (някои от вас, де). Човек не е обичал всичките си гаджета, дори и така да си е мислил по време на връзките си.
Аз мисля, че ако обичаш, не забравяш. А ако забравиш - значи не си обичал!!!
(Хах, даже докато го пишех - плод на моя сромен опит и усещания, а не цитат, си спомних, че май даже имаше такава мисъл.)
Аз мисля, че ако обичаш, не забравяш. А ако забравиш - значи не си обичал!!!
(Хах, даже докато го пишех - плод на моя сромен опит и усещания, а не цитат, си спомних, че май даже имаше такава мисъл.)
Не си обичала всички, но си обичала поне двама-трима-колко?
Трябва ли да пренасяш тези си връзки в настоящето?Трябва ли да живееш цял живот с "какво би било, ако..." ?
И, да не говорим за забравяне. Поне според мен, човек минал през живота ти/говоря за близки хора, не за случайни познети/, не можеш да го забравиш. Даже и да не си го обичал.
Харесват ми разсъжденията на simplyaven. Браво. Аз не съм толкова смела.
Ей,разчувствахте ме... 
Обич,не ме напускай,моля те!
Само ти ми остана от онуй що да върна не мога
и спомена мил и далечен,и онази омразна тегоба,
че него го няма до мене и никога няма да бъде,
а обичта ми към него...о,повярвай ми,тя ще пребъде!
Преживях аз любов,красиви години и сънища,
отъпках пътечката своя – прекрасна,но не и лишена от трънища,
горях и изгубвах се в десетки горчилки,и в радост,
но не срещнах аз нивга онази първа отрова и сладост!
Варна,2010г
Мария Паскова (демек аз
)
Това е от мен за Старата Любов...
Обич,не ме напускай,моля те!
Само ти ми остана от онуй що да върна не мога
и спомена мил и далечен,и онази омразна тегоба,
че него го няма до мене и никога няма да бъде,
а обичта ми към него...о,повярвай ми,тя ще пребъде!
Преживях аз любов,красиви години и сънища,
отъпках пътечката своя – прекрасна,но не и лишена от трънища,
горях и изгубвах се в десетки горчилки,и в радост,
но не срещнах аз нивга онази първа отрова и сладост!
Варна,2010г
Мария Паскова (демек аз
)Това е от мен за Старата Любов...
Ей,разчувствахте ме...
Обич,не ме напускай,моля те!
Само ти ми остана от онуй що да върна не мога
и спомена мил и далечен,и онази омразна тегоба,
че него го няма до мене и никога няма да бъде,
а обичта ми към него...о,повярвай ми,тя ще пребъде!
Преживях аз любов,красиви години и сънища,
отъпках пътечката своя – прекрасна,но не и лишена от трънища,
горях и изгубвах се в десетки горчилки,и в радост,
но не срещнах аз нивга онази първа отрова и сладост!
Варна,2010г
Мария Паскова (демек аз )
Това е от мен за Старата Любов...
Обич,не ме напускай,моля те!
Само ти ми остана от онуй що да върна не мога
и спомена мил и далечен,и онази омразна тегоба,
че него го няма до мене и никога няма да бъде,
а обичта ми към него...о,повярвай ми,тя ще пребъде!
Преживях аз любов,красиви години и сънища,
отъпках пътечката своя – прекрасна,но не и лишена от трънища,
горях и изгубвах се в десетки горчилки,и в радост,
но не срещнах аз нивга онази първа отрова и сладост!
Варна,2010г
Мария Паскова (демек аз
)Това е от мен за Старата Любов...
Не сте прави, момичета (някои от вас, де). Човек не е обичал всичките си гаджета, дори и така да си е мислил по време на връзките си.
Аз мисля, че ако обичаш, не забравяш. А ако забравиш - значи не си обичал!!!
(Хах, даже докато го пишех - плод на моя сромен опит и усещания, а не цитат, си спомних, че май даже имаше такава мисъл.)
Аз мисля, че ако обичаш, не забравяш. А ако забравиш - значи не си обичал!!!
(Хах, даже докато го пишех - плод на моя сромен опит и усещания, а не цитат, си спомних, че май даже имаше такава мисъл.)
Не си обичала всички, но си обичала поне двама-трима-колко?
Трябва ли да пренасяш тези си връзки в настоящето?Трябва ли да живееш цял живот с "какво би било, ако..." ?
И, да не говорим за забравяне. Поне според мен, човек минал през живота ти/говоря за близки хора, не за случайни познети/, не можеш да го забравиш. Даже и да не си го обичал.
Харесват ми разсъжденията на simplyaven. Браво. Аз не съм толкова смела.
Не казвам, че трябва да ги пренасяме в настоящето!
Това всеки го решава сам за себе си според това как чувства, че трябва да постъпи - тук няма норма. Казвам, че ако една любов е истинска, то тя остава любов завинаги (дори и двамата да не са заедно, дори и да не я пренасят действено в настоящето и независимо дали е споделена или не, независимо какви са били причините да се съберат, а след това и да се разделят; дали контактуват като "приятели" или изобщо не поддържат контакт ...)! 
Независимо, че може и да градира в определени граници - любовта си е любов! Мисля, че на някои хора са объркани представите за любовта (или поне любов за мен означава друго). Една истинска любов не умира - тази, която умира и загърбваме, е била само илюзия за любов, а не истинска такава, колкото и силни да са били моментните емоции, колкото и време да са били двамата заедно, каквото и да са оставили (или неоставили) като плод от връзката си. Така чувствам нещата аз и те СА такива вътре в мен, вътре в моя вътрешен свят. За другите може и да са различни, но в моите представи са такива. Според мен, ако бих забравяла всеки един след известно време, то значи, че аз не съм срещнала Любовта НИКОГА!!!
Здравеите преди седмица се сетих за моя стара любов която продалжи 4 години обочахмесе и двамата но се разделихме, причините бяха много, нашите нея харесфаха, правиха проблеми, аз малко или много сащо допринесох заа раздялата макар и вече корено променен като мислене, нр казвам че и тя нее имала вина де, на мисалта мие че момочето е бедно добро просто злато от сякаде, от писледната си враска има дете, а мажат на детето я е оставил в 4тия месец на бременоста, биел я е, еве нямям думи, после е ходила сас друг и тои я е зарязал след 3месеца баз да каже нищо, и от тогава виждам че сее затворила от кам враски, както и дае та след като се бях сетил за ная я потарсих ходих до работата и закарах бокет цветя, раменихмр си номерата, званяхме си и си писахме по феиса, да вчера изведнаж спря без причина, не искам да изглежда че я преследвам едвали не даже тя самата каза че иска малко време преди дасе видиме като харата на кафе. Но какво стана незнам та как да постапя, че има дете неме притеснява то вина нямя за нищо че баща и ги зарязал, а мисля че и двамата сме вече голями и чуствам че сега нещата могад се наредят перфектно и за двамата, и на двамата след наща раздяла нени варви в любовта. Даите савет,
Може да се е шокирала от неграмотното писане.