Единственото нещо което не зависи и от двамата за раздяла е смъртта,но за мен не значи стара любов,а вечна любов.
- Публикувана: 16 юли 2010, 12:19 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2024, 12:50 ч.
Старата любов
Единственото нещо което не зависи и от двамата за раздяла е смъртта,но за мен не значи стара любов,а вечна любов.
Да разбраме, лек ден от мен.
Колко си права,Шанел!
Старата любов топли, когато ни ядоса настоящето ни-съпруга, приятеля.
Но ако сложа ръка на сърцето, не бих се завърнала, не обичам да вървя назад.
А и старите ми любови, когато ги засека сега са наистина стари-напълнели, оплешивели..и да ме поискат, аз не ги искам вече.
Щом човека е останал в миналото,имало е причина!
Старата любов топли, когато ни ядоса настоящето ни-съпруга, приятеля.
Но ако сложа ръка на сърцето, не бих се завърнала, не обичам да вървя назад.
А и старите ми любови, когато ги засека сега са наистина стари-напълнели, оплешивели..и да ме поискат, аз не ги искам вече.
Щом човека е останал в миналото,имало е причина!
Моите пък стари любови всичките са още по хубави отпреди 
Не ми се е случвало да се чудя какво съм им харесвала, защото много добре знам какво е било то и дори сега да не е същото, аз продължавам да си ги харесвам защото по онова време са си били такива, а са и мои, част от мен, от живота ми...Харесвам си живота!
Имам и една стара любов вече не знам колко годишна е, ама е бая, която винаги ще си остане намбър уан!За съжаление така се стичат все нещата, че не можем да сме заедно..поне в този живот.
Но поне любовта е истинска, страстна, вярна и пламенна, преминала през годините и дори да не се виждаме и чуваме, тя си стои там и ни чака 
Не ми се е случвало да се чудя какво съм им харесвала, защото много добре знам какво е било то и дори сега да не е същото, аз продължавам да си ги харесвам защото по онова време са си били такива, а са и мои, част от мен, от живота ми...Харесвам си живота!
Имам и една стара любов вече не знам колко годишна е, ама е бая, която винаги ще си остане намбър уан!За съжаление така се стичат все нещата, че не можем да сме заедно..поне в този живот.
Но поне любовта е истинска, страстна, вярна и пламенна, преминала през годините и дори да не се виждаме и чуваме, тя си стои там и ни чака 
Имам, разбира се. И ревниво си я пазя. Проблем е, че никак не е погрознял. Съгласна съм с delusion - път винаги има във всички посоки, животът винаги предлага повече от един изход, изборът е наш. Но правилен и грешен избор по дефиниция в любовта за мен няма - само отвътре ще го знаем, ако искаме да го чуем, разбира се.
Стара любов,дрън дрън!Срещаш го след време,а той на нищо не прилича.После 15 минути се чудиш,какво толкова си му харесвала.
Само дето понякога съвсем не е така и нещо те човърка отвътре като се срещнете.
Имам си една такава любов със специално място в сърцето и ревниво си я пазя. И двамата знаем, че няма връщане, но след 15 години това е един от хората на които най-много мога да разчитам ако ми се наложи.
Има дъъълги връзки, в които няма любов, но има и любов, която не е била продължена с връзка. Тя си гори там, тлее си..и по-скоро се поддържа от някакви хиперболизирани образи и най-вече от факта, че е невъзможна, дори и да е взаимна.
Ех, как го написа - много готино.
И аз исках да напиша нещо подобно, но една ли щях така добре да се изразя.
Ако нещо не се е получило, когато му е било времето, още по-малко ще се получи, когято вече не му е.
Човек се присеща за старата любов, когато животът му е опразнен откъм важни неща в настоящето... и се почват едни мисли за едно времеее... И проблемът не е плешивината, коремчето или нещо друго а това, че вече сме съвсем различни хора от онези, които са били заедно и влюбени преди амнайсет години. Това, което е живо, е травмата от раздялата, тъгата, оня унищожителен спомен... Ама повторното събиране няма да го поправи, най-многото да срине митовете за великата неосъществила се любов.
Разбира се, не винаги се получава така. Има изключения, естествено. Не знам какъв е случаят и цялата история, но ти пожелавам хубава любов - стара или нова
Човек се присеща за старата любов, когато животът му е опразнен откъм важни неща в настоящето... и се почват едни мисли за едно времеее... И проблемът не е плешивината, коремчето или нещо друго а това, че вече сме съвсем различни хора от онези, които са били заедно и влюбени преди амнайсет години. Това, което е живо, е травмата от раздялата, тъгата, оня унищожителен спомен... Ама повторното събиране няма да го поправи, най-многото да срине митовете за великата неосъществила се любов.
Разбира се, не винаги се получава така. Има изключения, естествено. Не знам какъв е случаят и цялата история, но ти пожелавам хубава любов - стара или нова