Имаме си още един малък СЕПТЕМВРИЙСКИ калпазан-сладкото бебенце Иван!

и у нас е така, само че аз съм първото му семейство различно от това, в което е отраснал , а с червеното не мога да се примиря

И ние не сме женени  И нямаме такова намерение за сега ,изобщо не ни е на дневен ред  +това аз вече един път бях омъжена ,за което горчиво съжалявам 
Важно е всичко да е ОК ,пък с брак или без няма значение 

единственото хубаво нещо на брака  е че можеш да се разведеш лаф, но си е точно така- нито ти дава сигурност, нито ти носи уважение нито каквото и да е било. Ако не дай си Боже се стигне до развод се вадят 1000 кирливи ризи

аз ще си остана стара мома 

По темата с мъжете,понякога когато ме нерви си викам,абе май е по добре сама да съм си да си гледам детето отколкото да гледам и мъж и дете  .Ама после се сещам,че  в най трудните ми и в най хубавите моменти,винаги е бил до мен и много ми е помагал,подкрепял и защитавал,и като че другото отшумява    !

А при нас изобщо не е така.
Винаги съм се оправяла сама или с помощта на семейството ми - те са ми най-близки и само на тях мога да разчитам 100%.
Връзката ми с таткото започна така неочаквано и така се влюбих като никога, но и това има край явно.
Това с влюбването вече не го препоръчвам на никой 

То и аз не мога да се примиря с много неща и затова сме все на нож, но ми омръзна компромисите да са само от едната страна, а другата все да е невинна и неразбрала точно какво става. 

Няма идеални ,всеки си има кусури   Трябва да се правят компромиси и така   Пък ,ако съвсем не става  

  Май снощи е имало нещо във въздуха. И ние вкъщи се сдърпахме. Прибира се мъжо, а аз тъкмо сервирах за да вечеряме. А той както влязъл-невлязъл и неизмил се бърка по тенджери и тигани.   Както мразя някой да рови с черпака в тенджерата и се развиках да изчака 5 мин и ще седнемна масата. А той невъзмутимо :"Нали за мен е приготвено?" Е, викам му не специално за теб, имайки предвид че първо яденето е съобразено с децата, а после с нашите претенции. И моля ви се взе че се обиди и заяви че няма давечеря. Ами много важно! Хич не му се трогнах, като иска да седи гладен.
Добре, че на него и бързо му минава и на сутринта ми се четкаше и увърташе, та и на мен ми размина.

Има мъже, които късно осъзнават промяната в статута си когато са вече семейни и с дете.   Все в един момент обаче узряват.

Ох като ви слушам да си говорите за мъжете ми става едно такова милоооо, моичкия нали го няма и ми става много мъчнооооо , дето се вика няма с кого да се скарам даже  ..........  изпаднах в беда - размечтах се 

 

Да ви кажа аз съм случила супер на свекърва. Когато родих сина ми, не стига че беше накупила дрешки и играчки за 3 бебета, ами и за мен беше помислила жената. Дойде и ми даде 300 лева за да съм си купела някоя нова дрешка, каквато ми харесва. Не ми е за парите, жеста ме трогна много, че се е сетила за мен просто. Впоследствие винаги ми е помагала с гледането на децата и съответно и те са много свикнали с нея и си я обичат. Всеки път като ходя у тях гледа да сготви каквото аз харесвам. И още много неща, страшно е свявстна жената.  

Мъжът ми също само той къпе бебетата (отново имам заслуга - обясних му, че мъжете къпят бебетата, защото са им по-големи ръцете   ). Та той ги е къпал децата докъм 8-9 месеца, после вече и аз съм ги къпала сама. Относно пазаруването, ние рядко пазаруваме двамата. Мъжът ми пазарува всичко тежко - зеленчуци, плодове - че у нас хапваме много, кисели млека, минерална вода, всякакви основни продукти. Аз пазарувам нещо ако трябва дребно за деня. Както и всички дрехи и обувки на децата са по мой избор. Все пак за тях се обикаля през деня, често със самите деца и няма как да се понесем семейно, като не сме безработни. Но аз обожавам да пазарувам детски дрешки и така или иначе не бих дала друг да го прави  

Днес бях на видеозон и запис на тонове. Бебчо е станал 2400 гр., записа беше идеален според акушерката. Обаче много стягат с тия колани, бебето риташе като щуро през цялото време. Оказа се, че това било по-добре, да е активно по време на записа. Ами явно то всяко бебе почва да протестира като го притеснят и овържат здраво Лекарят ми каза, че датата за секцио ще ми е между 20 и 27 Август. Аз съм си харесала 25, 26 или 27 - която и да е от трите   Че от 20-ти до 24-ти ми се струва малко раничко, по-добре по-близо до термина, ако устискам дотогава. При всички случаи искам Дева, а не Лъв, ако може.

Krass, нямаш ли някоя приятелка или роднина да ти препоръча от първа ръка свестен лекар. Няма смисъл да се стресираш да ходиш по случайни такива и да те притесняват  

beb4o_fb, моя близка роди миналия месец близначета в 34 седмица и 5 дни - и двете не са стояли изобщо в кувьоз и са ги изписали на 5-я ден. Въобще не се притеснявай, сигурна съм, че ще си удържиш до секциото. Но дори и малко да подранят - няма от какво да се тревожиш вече.

isito5, и моя мъж отсъства по работа и затова ние също изобщо не се караме  Сега ще видим уикенда как ще сме 

Ехо, прибрахме се...  

Накратко: срещата ми с Таря Турунен беше едно от най-невероятните ми преживявания до сега, изобщо не съжалявам, че пътувах до Каварна, само и само да разменя няколко приказки с нея. Понеже срещата с нея я беше спечелил мъжа ми, много се притеснявах, че няма да ме пуснат и мен, но корема определено ми помогна и ме пуснаха заедно с него да вляза. Тя милата май също беше притеснена, защото видя корема ми едва след запознаването, снимките, автографите, и така се заинтригува, пита ме кога е термина, погали ми коремчето и ми пожела успешно раждане. Много е мила и красива... Ако мога ще пусна снимки после.

Видяхме и мацката от Епика точно когато и тя имаше среща с феновете, ама нейните срещи бяха накуп и навън под един чадър.  

Ох, ще пиша после пак, че сега мъжо иска компа...

Ейй много е готина темичката за мъжете  
Аз снощи се оплаках,защото ми беше кипнало,но не мога да не  похваля мъжо от друга страна.Винаги много ме подкрепя и защитава.Мило и драго дава за мен,а ако чуе че нещо не съм добре и ми е зле място не си намира и всякак се опитва да ми помогне.Много си го обичам и уважавам и затова се примирявам че не ми помага в домакинството.Все пак това не е най-важно(може за ден-два мръсно да стои  ) За мъж е доста любвеобилен което много ме радва.Постоянно ме гушка и целува а сега с големия тумбак ръцете са му все там и говори на бебко  
Мога цял ден да си хваля но спирам  
Днес ми хрумна един въпрос да задам-който желая нека отговори:
Кои от вас са планували бременността си, и имали такива при които просто се е случило?

vany666, първите ми две бремености са планувани. Даже втората малко се закъсня, че имаше обструкции. А сега просто се случи. Не че не сме го искали, винаги сме искали и говорили за три деца, но бебчето подрани (скоро след второто секцио). Но живи и здрави да сме ще се оправим.

vany666, най-важно е как се чувстваш с мъжа си   Помощта в домакинството може и генерално да се реши - ето, сега у нас ни един от двамата не чисти кой знае колко, тоест тази тема изобщо не ни седи като проблем, откакто имаме кой да го прави.

Моите бременности са планувани и желани и трите. За 15 години с мъжа ми не сме имали "гаф" никога, но ако беше се случил, щяхме да си родим бебето, когато и да беше се появило. Всъщност бяхме гаджета от 3-4 месеца, когато веднъж имах по-голямо закъснение и естествено изперках от притеснение. Реакцията на мъжа ми беше: "Е какво толкова, то е ясно, че ще при всяко положение ще изгледаме едно бебе. Пък представи си ако ни се паднат близнаци - още по-добре" Аз се оцъклих, защото той беше на 21 години и аз си мислех, че ще се притесни като мен. Ама човека излезе смел   Според мен няма голямо значение планирана ли е бременността или не, щом детето е желано.

Моя мъж се прибра на 17.12.2009г. още по телефона говорихме че май е време за второ детеи че и двамата сме започнали да си мислим за това. на 19.12.2009г. ми доиде цикъла и пряхме да се пазим и на 26.01.2010г. си направих тест ииии............... мда ще си имаме бебе... в този момент се панирах уж го исках а се изплаших  , но бързо отмина, стисках палци да е истина защото беше малко рано, но........ ето ме.... скоро ще се гушкаме...