Слънцето навън пече - колко ли АПРИЛчета ще отидат на море?! - 4

Добро утро и от мен :=)
Благодарим Ви за честитките за зъбчето Много раздразнителни стават с тия зъбчета бе, ужас, кой ли знае как ги боли горките патета  иначе юмрука е все в устата и настървено го смуче и смуче...гледам за косичката пишете и на Денис му пада доста, но май и му расте защото иначе досега плешив щеше да остане
Майките със слинг я кажете използвате ли си го, че и аз май искам да се обзаведа с нещо такова 

Хай, мацки!
Ние сме на гости на наш'те в родната Враца и уж трябва да ми е по-лесно, ама нещо не се получава. Явно прекалено съм си свикнала със самостоятелния живот и всичко да си зависи само от мен и любимия и сега ми е леко търсене. Бебочка си пообърка режима, а за баткото да не говорим. Вероятно ще мине известно време, докато посвикна...И ще стане време да си ходим в Софията...Абе, с една дума...мрън! Току-що Саши се съблече гол да се къпе в морето...
poliville, много ранно зъбче ви споходи! Ха, честито! На Саши първото проби ден преди да стане на 5м., сега да видим бебочка как ще е...Иначе лигите текат като река.
Гале, успех и леко да мине дипломирането!
anni2002, браво на кака Ивет! И все по-добра ще става...докато проходи!
И на Теа и пада косата доста и вече има само мъхче по главицата, а само отгоре й расте нещо, което повече прилича на коса.
milli_vanilli, Теа има мъхче по дудинката, но си ги виждам само аз, щото се вглеждам непрекъснато за всичко!
mama.radi, и моята линия си стои на шкембака. Ще се махнат, няма къде да ходят!
Хубав ден и приятни разходки!

Звездичка ,Честит рожден ден!!!

poliville, честито зъбче!!! Да му купиш бяла дрешка - така знам за първото зъбче 

Ние сме добре горе долу, предвид ситуацията, че всичко трябва да си правя сама, таткото не може да ми помогне с нищо, нали не може да вдига тежко, ама здраве да е, справям се някак 

Звездичка честит рожден ден !  

poliville честито ви  1-во  зъбче.
Галя успех в четвъртък! Оф и аз имам да оправям още 4-ри изпита и после и държавен ама да видим кога ще е.
Данче дано от тук нататък все така да заспива  те.
Теди  и Габи имаше такъв период когато не искаше да суче , но аз го отдавах на колики и топлих коремчето с сешоара и имаше ефект ама сега в тези жеги това не е вариант.Дано по-бързо се нормализират нещата.
J_M_M  дано се оправя те по-бързо че много е гадно когато и двете ти дечица са болни.


Нашият батко е болен има температура и повръща онази вечер ходих ме по болниците ,че искаха да ни приемат ама то такава мизерия няма по 5 човека в стая. И ние отказах ме заведох ме го на частно пуснаха му една система че се беше обезводнил.   отделно Габи не иска от шише да пие кърма , нервничи.Сега ги държим в отделни стай абе голям зор.

 Мами, някоя от вас има ли представа на какво може да се дължи малко слуз в акото?? не е всеки път, но вече 2ри път е за една седмица - да се тревожа ли ?  

GLORI някой в предишната тема беше пуснал линк за акитата, беше след 30 стр май, може да ти помогне 

За акитата линка е на стр.40.
И аз пак ще го разгледам,че нашите зеленеят,само на кърма сме,не сме болни,
а след 5 дена ни предстои ваксина и се притеснявам да няма нещо.

Привет и от нас. Днес бяхме на консултация, вече сме 5.700кг. и 61см. Моята педиатърка е за късното захранване, така че ще се кърмим до към 6 месец живот и здраве. Ние си имаме хемангиом на дупето. Дано да се махне, иначе ще трябва да се отстранява по някакъв начин.

О забравих, днес ни сложиха втория Пентаксим. Понесохме го геройски, с много кратък рев. Засега е спокойна и контактна както обикновенно.

Звездичка  жива и здрава да си и колкото повече растеш толкова да се разхубавяваш и младееш!  

Поли честито ви зъбче Слагай пържолите вече      
А слуз съм намирала често по време на коликите.Доки каза че е от перисталтиката на червата.Но ти си питай твойто доки!  

косата и на Сава му пада на тила,но перчема расте и стърчи  

Гале късмет мила!

Темичката суперска е! Ние на море йок,ама ще се фейнем на троянския балкан в края на август  

мерси многоооо 

Здравейте милички!
Ние с мъжа ми като че ли сме по-добре. Сега се чудя дали не сме лепнали нещо на малкия отново....
За раждането............. наистина не разказах понеже ме достраша да не изплаша някой.
Ами......всичко се случи така........
На 08.04.(деня на термина) сутринта отидох на преглед. Моя АГ ме прегледа и ми каза че разкритието ми си е все така 2 см.  а бебчо около 3,400 плюс минус 300 гр..Корема ми тежеше ужасно и повече от всичко исках да родя. Имаше вариант да ме приемат и да предизвикат раждането, но с мъжа ми решихме че можем да изчакаме някой друг ден, тъй като в същото време пиех антибиотикзаради ушите. Имах отит(възпаление на средното ухо) и не чувах нищо с дясното ухо. Имах и хрема. Абе кошмар. И така след прегеда се прибрахме у дома и чинно зачакахме да започнат така дълго чаканите контракции. ..но уви....нищо. Дори се шегувахме че бебчо явно чака дядо Митко да се прибере от рейс , та да се роди(свекъра пътува с корабите и се прибираше в деня на термина-08.04.). И така....вечерта бяхме на вечеря у свекитата, та да се видим с дядо Митко. Седнахме на масата, а там....пълно с всякакви вкусотии, а на мен ми беше лошо. При целия този апетит не си кусах нищо . Гадеше ми се, главата ме болеше. Реших, че може да е от кръвното и...140 на 90. Тръгнахме към болницата където щях да раждам понеже съм чувала разни страхотии за бременни с кръвно....и.....прегледаха ме и там апарата показа 140 на 90 , а разкритието ми си стоеше 2 см.   Лекарката която беше на смяна каза че ще ме приемат в патологична бременност( добре че багажа ми си беше спретнат в багажника) и такаааааа.....седнах в инвалидната  количка(там където раждах при изписването и приемането си в количка) и сестрата ме бута към асансьора, а моя ми вика "Аз ще те чакам в кафето"
 Както бях ревнала така ми стана смешно.... Викам му ..."ама аз няма да раждам сега бе пиле", а той:"Няма значение, тука ще те чакам". Както и да е. Убедих го да си отиде вкъщи, като се уговорихме че ще му се обадя към 07:00 сутринта , за да му кажа какво да ми донесе на свиждането.Качиха ме в стаята в Патологоия към 23:00 часа. Там имаше още две девойки с големи тумбаци и високо кръвно. Бяха страааашно готини девойки. Отдавна не се бях смяла така. И кръвното свалихме и се забавлявахме. Информираха ме девойките,че те по-рано от 02:00 не можели да заспят и така....лаф моабет... до към 01:30....когато започнаха контракциите. Близо 2 часа не бях сигурна дали това са истински контракции( нали 2 пъти имахме фалшива тревога)но......девойката от съседното легло записваше върху страниците на една кръстословица през колко минути ме боли. Контракциите бяха вече на 6 мин. Абе що годе се понасяха дори им обяснявах как точно ме боли. Абе...както и да е..извикахме сестрата, чу тоновете(беше към 03:30) но ми каза че не били родилни болки. А мен все така продължаваше да ме боли. Адски болки . Все бях чела разни техники за дишане ....пробвах всички възможни варианти но..... нищо..... стисках рамката на леглото, пъшках и се гърчех от болка. Когато контракциите ми станаха на 3 мин. пак извикахме акушерката( през това време двете девойки от моята стая обикалят около мен паникьосани и засичат). Този път вече ми каза че ме сваля в  предродилна зала. Йес!!! Най-дългоочакваното раждане. След като всички бургаски мами от форума ме изпревариха беше дошъл моя ред! Ура!

И така...свалиха ме в предродилна зала, и мисложиха система, беше 05:15. Напомням че във същото това време съм с хрема и отит и не чувам с дясно ухо. Акушерката идва до мен и ми говори нещо, ама на празно.....тя застанала до дясно ухо с което не чувам. Идва от другата страна и пита: Как ще се казва бебето? А аз.... (викам си "не......не може да съм родила") Димитър ще се казва.  Аз вече започвах все по-силно да скимтя при контракция. И така...свършва конракцията а аз: "Извинявам се че викам, не го правя нарочно." И това се повтаря няколко пъти...срам голям, не от нещо друго а от това че викам. На всичкото отгоре, вече си ме боли без почивки между контракциите и получавам напъни. Дойде и докторката. Имаше страааааашни мигли. Спука ми водите( това също болеше). И така, напъвах няколко пъти още там-в предродилна зала. Дишах като болно животно и.....Виках зверски. Винаги съм си мислела че викат само лиглите и циганките. А  смея да твърдя че нито съм лигла, нито съм от боята. Да ме бяха клали нямаше да викам толкова. Болката беше ужасна. Ама вие знаете де.....
Накараха ме да се метна на магарето. Трудна работа. Ама се наместих де, и вече започнах да напъвам. Имах чувството че лицето ми ще екслоадира. Да....напъните ми бяха надолу. Не съм надувала бузите. Ама на.... Започнаха да се суетят нещо около мен. Напъвах около 5-6 пъти. Бебето беше по-голямо от очакваното и ...нямаше време да ми направят епизиотомията както трябва, за това....просто се скъсах, когато Митко се появи на бял свят. Беше 09.04.2010 а часа беше 06:03. Прекрасно бебче с черна косичка, което изплака веднага. Акушерката дойде при мен и каза: Айде мамо, целуни бебчето. Няма такъв момент. Най-прекрасния миг в живота ми.Целунах го и го взеха да го мерят и теглят...4118 гр. и 55 см.  Докторката ми вика ..."ако знаехме че е толкова голям нямаше да те мъчим нормално да раждаш." Еми...както и да е...роди се и плацентата и започна да ме шие. Шиха ме 1час и 15 мин. без упойка. Сложиха само мъъъъничко лидокаин. Имах много шевове и вътрешни външни. Имам си шевове дори на крака. Абе скъсана работа.И така. зашиха ме и ....както се бяхме разбрали с моя...му звъннах към 07:00 часа, ама не за да му кажа какво да ми донесе на свиждането, а за да му кажа:"Пиле....имаме си син. Прекрасен е ." Той заплака. Беше толкова развълнуван.
И така...поседях малко на магарето и трябваше да сляза от там и да седна в количката. Трудна работа. Тъкмо седнах и припаднах лекичко. Ама ме свестиха де. Закараха ме в стаята, а мен ме тресеше ужасно. Но и това мина след около 2 часа.  През това време мъжа ни дойде в стаята ми за да ми каже че е видял малкия. Целуна ме и ме прегърна. В очите му все още имаше сълзи на щастие. А аз се чувствах толкова горда че съм го дарила със син.
 По -късно през деня през стаята мина и рехабилитатор,който да ме раздвижи. Няма да ви казвам че докато седна в леглото (с негова помощ )припадах  5 пъти. Заради кръвозагуба ли , заради какво ли......не знам.Кошмар. Човека ми приказва нещо да ме свести, ама аз пусто не чувам. Беше ми трудно дори да чувам Митко като плаче. Даже едната вечер, момичето от съседното легло ме събуди за да ми каже че бебчето ми плаче. От този момент нататък не смеех да заспя. Беше ужасно и в същото време прекрасно( прекрасно защото гушках най-прекрасното същество на земята). На всичкото отгоре не мога да си издухам носа понеже ме болят ребрата и гърдите дето ми скачаха по корема. Абе.....
При изписването се оказа, че Митко е със счупена ключица понеже се родил голям. Още стрес. 20 дена стрес докато отидем на ортопед да ни потвърдят че всичко е зарастнало както трябва. В същото време, аз през 4 дена бях на преглед при УНГ. Да...ухото ми мина. Трудно. Ама все пак...мина. Все още са ми стрес тези уши.
Мина месец и половина докато разбера че имам и хемороиди. Бях страшна картинка. Шушката надута, крака син, дупето ми синьо. Мина дълго време докато посмея да пипна с ръка за какво става въпрос. С огледало също не посмях. Стърчаха конци, усещах възелчета.
Честно да ви кажа...раждането на сина ни, беше най-трудното нещо, което съм правила през целия си живот. Сега обаче съм безкрайно щастлива че имам син. Болежките ми минаха и дори водим полов живот . Дори искам още деца......след известно време. А вие?

Съжалявам, че натоварвам темата с отминали събития.
Няма да се повтори.

Поздрави и целувки на всичкиииииии!!!

Веси Меси ,от твоя разказ направо настръхнах СЪжалявам ,че е трябвало да преживееш всичко това ,знам ,че ти е било трудно да се върнеш назад и да го спделиш с нас ,но все пак - той е факт ,него го има ,щастие на име Митко и всичко си е заслужавало ,всичко до последния напън!!!Ти си героиня !
Само не разбирам ,как така не са могли да разберат ,че плодаът ще е толкова голям ?
Все пак разлика 200 ,300 грама е нормално ,но чак пък толкова
Аз съм готова да имам още деца ,но това е поради факта ,че родих много лесно  с упойка