Какво се случи с нас?

Според мен самата жена е магия, ако тя сама не може да задържи един мъж до себе си явно има проблем.  

Je pourrais vivre en enfer
Pour toi pour te plaire
Et si demain tu voulais plus fort
Que je conjure tous les mauvais sorts
Je parlerais aux démons
Aux mauvais aux bons

Бих могла да живея в ада
За теб, за да ти харесвам
И ако утре ти би поискал по-силно
Да се сговоря със всички тъмни сили
Ще говоря с демоните
С лоши и добри

Втората песен е преведена.


Правила съм много пъти сама. Още от тинейджърски години, мисля тогава много момичета се пробват. Но веднъж съм опирала и до профес. помощ когато трябваше срочно да спасявам брака си, а бях съвсем неадекватна.

Не че, искам да ви плаша, но преди време астроложката Алена гостува някъде, може би при Венета Райкова, и това, което ми направи силно впечатление беше, че бели или любовни магии не бива да се правят, че те са толкова опасни, колкото и черните. Каза и нещо по-силно, че омагьосаните мъже умирали след няколко години. От бяла магия имам предвид, не от черна. Не, че  съм и повярвала кой знае колко, но това си е намеса в енергийното поле и вид зомбиране на човека. Той стои с някого, не защото му се иска, а защото му е внушено да стои, под външно влияние. Аз не бих  се чувствала добре, живеейки с тази мисъл. Освен това се поставете на мястото на другия, би ми било ужасно неприятно да разбера, че партньорът ми е направил магия, за да остана с него.

Разделянето на бяла и черна магия е много условно. Първата е лека с молби към Господ или светли сили. Тя като правило създава условия за интерес, рядко предизвиква любов. Но това пак си е вид вмешателство в естествения ход на събитията, и като такова не може да бъде начерено бяло.

Иначе не всяка магия е насочена на зомбиране. Има и такива разбира се, но рядко се прибягва към тях. Това че умирали,  категорично са глупости. Ако магията е направена както трябва, на тъмните сили е платено за услугата и са сложени всички защити за здравето на хората. Аз съм го казвала и друг път - любовта е магия. Дали тя е получена по естествен път или не, тя е абсолютно еднаква. От размяната на мястото на събираемите, резултатът не се променя. Колкото до това че парньорът може да разбере....това е условие за всяка магия за любов за да работи- НИКОЙ не трябва да знае. Парньорът най-малко. Иначе нищо няма да стане.

Аз бих поговорила с него,може да има проблеми,които не знае или по точно не се осмелява да ги сподели,ако не даде резултат разговора,да си намира къде да живее.
Въобще няма да се трогна,че няма покрив над главата си,негов си проблем,след като на него не му пука как се държи в собствената  ми къща,да си намери друго място да е гневен и намусен.
Може да съм крайна,но всяко чувство има своите измерения,няма да допусна,да ми създава смут в живота на мен и детето.

И каква е гаранцията, че магията е направена правилно? Що се отнася до партньора, разбира се няма жена му, която я е поръчала да отиде да му каже. Говоря хипотетично. А  не бих се чувствала добре, защото през цялото време ще знам, че живея в хармония и разбирателство с мъжа си, благодарение на магията, а не защото той го иска. Аз съм голям фен на дискусиите, обсъждането на проблемите, разговорите  без скрито-покрито. В момента, в който нещо започне да куца, бих седнала да обсъдя ситуацията. Ако мъжът ми каже,-нищо не е както в началото, чувствата ми не са същите, не искам да живея повече с теб, не те обичам..е къде да ходя да правя магии...то ми стига, че тези думи ще звучат в ушите ми, всеки път щом погледна щастливата му физиономия( след магията). Виж, молбата към Господ е друго нещо, но смятам, че дори и тогава  не бива да призоваваме добрите сили партньорът да се върне при нас. По-скоро към това Бог да ни  даде сила да продължи напред, да си върнем душевното равновесие, да се почувстваме отново щастливи и спокойни...а знае ли човек, дали тази хармония трябва да бъде достигната със същия партньор, а не с някой друг?

Няма такава. Трябва да имаш огромно доверие в професионализма на човека, който я прави защото поради некадърност като нищо може да навреди. Затова аз обичам сама да си правя нещата. Да съм сигурна че съм си сложила защита и че добре съм си платила където трябва.
Това е отчаяна стъпка. Когато всички средства са изчерпани и не виждаш вече светлина в тунела. Имаш ли съмнения в правилността на постъпката, по-добре не се захващай. Милиони са се развеждали и не са умряли.

Когато прибягнах самата аз до проф. помощ, стана по-скоро случайно отколкото намерено. Бях там за предсказание, а не за магия. Бабата предложи да поработи над снимката а аз бях толкова отчаяна че въпреки страховете си се съгласих. Но и имах огромно доверие. Нещата се стекоха така като тя ми обеща. Ако трябваше сега да търся такъв човек, бих била много взискателна към доказателствата за кадърност.
Между другото, бях чула къде по-тежки думи, както и молба за развод. От тогава вече той се моли да не подавам.

Не мога да повярвам, че си била толкова отчаяна..звучиш ми като човек, който е много хладнокръвен( в добрия смисъл), спокоен и уверен в себи си. Честно казано, мисля си, че по-скоро ти си се научила да живееш хармонично, да намираш баланса в отношенията, да стабилизираш нещата, а бабата вероятно просто е събудила задрямалата сила и увереност в теб. Казват, че когато силно желаеш нещо, то ти се случва.

Е...аз мога да запазвам външно хладнокръвие, но не съм желязна- и аз съм човек. Предателството на любим човек винаги ранява. В случая, нищо не зависеше от мен. Мъжът ми беше далече в чужбина, манипулиран от близки и имащ любовница. Аз от далеч и по телефона години наред нищо не можех да променя и да си го върна у дома. Искането на развод преля чашата и ме срина буквално. Не вярвах че нещо ще се промени след като бабата "поработи" над снимката, но ВСИЧКО се промени коренно. Когато застанах пред нея и тя ми каза "ти си пред развод момиче", избухнах в такова ридание на глас че едва се спрях. Отиде ми на кино всичкото външно хладнокръвие.

Ужас! ...И сега за теб същото ли е, както преди да разбереш за любовницата,за  манипулациите...? В смисъл, върнал се е, и си спасила семейството си, но тази горчивина от предателството не остава ли.? Сигурно много трябва да поработи над себе си човек, за да се справи с гнева, с обидата, с болката, особено като става дума за семейство с деца...Странен кръговрат е животът, вярваш безрезервно и обичаш някого, а след време той се променя, не е същия , накрая те и предава. И това можеш да преживееш не само с интимния си партньор, а с приятел, с родител, с брат или сестра, с децата си дори. В един момент, животът ни налага старата максима" Подлагай всичко на съмнение", което май си е разкъсване между рационалното мислене и параноята, меко казано-мнителността.

Хм...аз не страдам от излишни предразсъдъци по повод изневери. Да кажем така, отдавна съм се отървала от наивни предубеждения че тялото на партньора е неприкосновено и само мое. По-важното е на кого принадлежи сърцето. Има различен тип хора- едни изневеряват физически много често и хич не си поплюват, други биха го направили само при много силно увлечение и такава една изневяра като нищо може да ги подтикне към развод. Мисля че мъжа ми е от втория тип (за съжаление). Аз по-скоро от първия или...да кажем така, ценя свободата във връзката. Наивно е да смяташ че години наред в чужбина един мъж ще живее като монах без секс. Не съм искала такива жертви още повече е вредно за здравето. От там и болката и неразбирането от това че първата му е взела акъла до степен че да си зареже семейството.

Виж...ние съвсем не сме същите които сме били преди 20 години, аз отдавна не съм наивната овца вярваща в безрезервна и вечна любов, в перфектното си семейство...Някога колежките ме бъзикаха като казвах убедено колко съм сигурна в мъжа си. Лампичката винаги трябва да свети. Няма незаменими. Но не пазя никакви горчилки заради проблеми от подобно естество. Минало-заминало. Отдалечил се временно, но се е върнал. Чудо голямо какво е било, аз също не съм светица. Влюбвала съм се много пъти в други по време на брака, имало е и сериозни, и не толкова сериозни увлечения...всичко е било. Между другото, най-сериозното ми увлечение е точно от онзи периоз след магията. Винаги когато правиш магия на любим човек има известно охлаждане на чувствата ти към него. На мен онази връзка ми съхрани психиката и ми възвърна самочувствието. А с него пламна с още по-голяма сила любовта на съпруга. Аз-променена до неузнаваемост, по-красива и по-щастлива от всякога, около мен струяха флуиди, които привличаха всички мъжки погледи. За мъжа ми пък да не говорим. Той не искаше и да чуе повече за чужбина без мен.

Саморая,повярвай ми,безкрайно много ценя усилията му да ни осигури това,от което имаме нужда във финансово отношение и по никакъв начин не го обвинявам или подценявам. Наясно съм,че именно това е основната причина за кризата. Но мислиш ли,че е нормално всяка вечер да се прибира като буреносен облак,намръщен,безучастен към ставащото у дома,да мълчи часове наред или да излива върху мен лошото си настроение?Да,аз съм най-близкият му човек,но не съм изтривалка. Какво искам ли? Опитах се да му обясня. Искам да разбере,че не съм виновна за проблемите в работата му и че да ги сподели с мен няма нищо общо с това да ме навиква с повод и без повод,защото е изнервен. Още в началото на изречението той ме прекъсна и каза,че всъщност не го вълнува какво искам. Е? Опитвам се да му осигуря у дома спокойствие.Чакам го на вратата с усмивка,с вечерята на масата,питам го как е минал денят....Изобщо правя това,което прави всяка нормална жена за съпруга си. А получавам това,което описах...
Опитвала съм безброй пъти. Не помага.Дори на моменти е ставало по-лошо,защото избухва срещу мен и казва да го оставя на мира и какво по-точно съм искала да чуя.
Да,наистина има проблем,иначе не бих ви занимавала с това. Но трябва ли винаги аз да съм тази,която да се бори да задържи човека до себе си? Това не е ли двупосочен процес? Не трябва ли той също да положи макар и минимални усилия,за да не загуби мен и детето?

Стига с тия магии, вещерки такива!
Според мен с мъжа на авторката се случва това, което доста често се случва сред мъжете - омръзва му и просто решава да дезертира от всичко. Като не мисли ни за жена, ни за дете, а само за собствения си гъз. Всички имат парични проблеми, но сръднята и тръшкането спрямо половинката не помагат да се умножат парите. Унизително е да стои вкъщи само защото няма къде да иде. Аз пък бих му стегнала куфарите и бих го изпратила по живо, по здраво, пък да ходи, където намери. Каквото повикало, такова се и обадило. 

Абсолютно. Примерите около нас са много. На моя приятелка съпругът работи лятото по морето,зимата в ски курортите,скъсва се от работа и пак едва свързват двата края. На друга приятелка съпругът остана без работа,тя работи за заплата,близка до минималната...Да не изброявам повече. И пак са заедно,пак се обичат и заедно се борят с проблемите. И двете са ми достатъчно близки,за да ми споделят,ако са имали сблъсъци,подобни на нашите. Е,не са имали.

Според мен, мъжът ти е изпаднал в апатия и депресия. Явно напрежението и безпаричието са му дошли в повече и ти си превърнала в удобната мишена, за да избива всичките си комплекси и недоволство. Много хора постъпват така, навън и сред чужди са мирни и тихи, а злобата и негативизма пазят за вкъщи. Има нужда от едно яко раздрусване, за да му се поизбистрят приоритетите. Според мен, ако му покажеш вратата категорично, след няколко дни ще се е осъзнал и ще започне да се старае.