Публикувана: 22 юли 2010, 03:56 ч.
Последно мнение: 18 фев. 2011, 17:38 ч.

Децата ни ЗНАЯТ! Предисторията на осиновяването в РАЗКАЗИТЕ НА ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА

8 381
55
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е важно да се има предвид при обясняване на осиновените деца за техния произход?
Как да обясня на дете, че биологичната му майка не е могла да се грижи за него?
Как да се подготвим за посещение на дом, където е осиновено дете?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е важно да се има предвид при обясняване на осиновените деца за техния произход?
  
  При обясняване на осиновените деца за техния произход е важно да подчертаем, че те знаят повече за себе си, отколкото можем да им разкажем, тъй като са участвали във всички събития и са ги съхранили в емоционалната си памет. Ролята на родителите не е толкова да им разкажат защо и как са били осиновени, а по-скоро да ги подкрепят при вербализирането на собствените си емоционални преживявания. Освен това е важно да се предоставят само истински факти, като се избягва измислянето на обстоятелства, които не са потвърдени, за да се избегне възможността за подмяна на идентичността на детето.
- Как да обясня на дете, че биологичната му майка не е могла да се грижи за него?
  
  Когато обяснявате на дете, че биологичната му майка не е могла да се грижи за него, важно е да подчертаете, че решението й не е свързано с поведението или стойността на детето. Децата трябва да разберат, че са били безпомощни бебета и не могат да бъдат държани отговорни за ситуацията. Освен това те трябва да знаят, че са били обичани и решението за изоставяне не е било взето от липса на любов към тях.
- Как да се подготвим за посещение на дом, където е осиновено дете?
  
  За да се подготвите за посещение на дом, където е осиновено дете, важно е да съберете информация за срещата и какво детето знае от разказите и обясненията. След посещението ще бъде възможно да разберете повече за неговите реакции и въпроси, което ще помогне за по-доброто разбиране на неговите емоции и възприятия.
- Какво може да знаят децата за своята история преди осиновяването?
- Кога децата обикновено започват да задават въпроси за своята история преди осиновяването?

22 юли 2010, 03:56 ч.

космополитно
Мнения: 942

Отдавна я мисля тази тема!
Откак чувам в думите на детето ми невероятни истини (неподадени от мен)- простичко но изключително вярно описващи неговата история (дори от времето преди да се срещнем)!...

Често в този форум съм срещала разтревожени родителски питания: “Кога да кажем; как, колко!?”…

Извода, до който стигам и постоянно получавам потвърждения е, че ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА ЗНАЯТ, онова което се е случило с тях по-добре от нас, защото са участвали във всички събития и те са съхранени в емоционалната им памет!

Ние нямаме какво ново да им кажем! Мисля си, че нашата роля не е толкова да им кажем (разкажем) защо и как се е случило те да бъдат нашите деца- неродени от нас, а предопределени да бъдат НАШИ!.. А ДА ИМ ПАРТНИРАМЕ във вербализирането (обличането в думи) на техните собствени емоционални преживявания (от времето преди житейските ни пътища да се пресечат)…

Виждам тази тема като място където да споделяме историите, които децата ни разказват!
Ще можем да проследим какво е общото, какво се преповтаря и през това може би ще проумеем какво, как, доколко и кога да им подаваме отвън!

Аз имам доста записани Нейни разкази - реплики:

Най –пресната е от онзи ден:

Тя пожелава да й разкажа”Как се е появила!?” (Напоследък се вълнува от това как са се появили хората; Луната;Земята?... Ама как така? Искам да знам КАК ТАКА ВСИЧКО СЕ Е ПОЯВИЛО НАЙ- НАПРЕД!?”

Почвам да й разказвам от общото: “Как първо се срещат мъж и жена, влюбват се, гушкат се и се целуват и две техни клетки се сливат в една (вече знаем за женски и мъжки полови клетки) и от нея се развива едно бебче, което расте, расте… 9 месеца в коремчето на жена. И когато тази квартира му стане малка се ражда...”

Тя (с доволство): “И аз ли така?” Кимам утвърдително.

Тя : “И после?”

Аз: “ Като се роди бебчето една лелка – акушерка го изкъпва, повива и слага да спи”(хващам се да мисля как да прескоча момента със закърмването- при детето ми май изобщо не го е имало, доколкото проучих от соц. работници, посещавалли майката в родилния дом);

Тя (изпреварващо или напълно паралелно на доловеното от мен усещане): Ами ако бебето е гладно?”;

Аз: “ако са гладни или жадни бебчетата плачат и им дават млекце или водичка”;

Тя(пак с доволство): “ И аз така!” “И после?”;

Аз:” Послеее... (пак моментно вътрешно мое лутане- предстои първото различие) когато лекарите преценят бебчетата ги изписват…

Тя (изпреварващо ме и с доза отегчение от тези общи неща):”Знам, знам всичко знам - и мен са ме изписали и съм отишла в домчето! Ти си ме намерила, съжалила и си ме осиновила!”

Божке! Това пък със съжалението (и знанието от родилния дом - в Дома) отгде е? Никога не съм казвала подобно нещо, явно съжалението е от спектъра мои неизказани, но доловени от нея чувства (от времето на срещите ни в Дома)!? Досега съм подала само информацията, че не съм я родила, а съм я осиновила че е била в коремчето на жената, която й е дарила живот, раждайки я!....

Когато Тя ми заявява, че ЗНАЕ как от родилния Дом е отишла в Домчето аз явно усещайки вина, че при нея не се е случило като при другите изтърсвам ни в клин ни в ръкав оправдаващо: "Жената, която те е родила не е могла да се грижи за теб и затова..."

Явно е рязък преход и Тя ме поглежда сепната:"Защо не е могла да се грижи за мен!?"
Аз: "Не зная! Не я познавам!" Може би е била бедна и е искала по-добър живот за теб и е предоставила на мама да се грижи за теб и да те обича много, много!"
Тук разговора ни секва. Чувствам, че детето се отпуска от щастливата развръзка.

Очаквам продължението и подозирам, че ще е за жената, която я е родила!?

Апропо нейде по книгите съм срещала, че НЕ Е хубаво да се казва на децата, че са изоставени поради бедност, болест на родител и пр., защото може да се страхуват, че ще се повтори ако ние обеднеем или се разболеем.

Отвъд дебелите книги обаче сега ми хрумва, че не може да е толкова непрепоръчително такова казване, защото въвежда житейска реалност, а е важно на децата да подаваме само истинни неща....

Последна редакция: чт, 22 юли 2010, 04:05 от Venecias

# 1 22 юли 2010, 08:55 ч.

Някъде в България
Мнения: 1 036

Аз мисля също, че е по-добре да се каже на детето, че не е имала възможност да го гледа, а не че не го е искала. На мен ми казаха, че просто не ме е искала, не е искала дори да ме види и знаете ли...стана ми тъжно макар че бях на 25 години. Странно нали? На такава възраст, а пак те натъжава такава информация.
Моята дъщеря е много мъничка, но аз съм и измислила приказка за самата нея и съм и я разказвала 2 пъти и двата пъти ме слушаше през цялото време и ме гледаше в очите, а с другите приказки не е така. Губи интерес някъде по средата ако са дълги. След това бебето ми се гушваше в мен и заспиваше. Може би разбира поне мъничко от всичко, което му говоря.

# 2 22 юли 2010, 13:13 ч.

София
Мнения: 215

Темата ме вълнува изключително много, ще я следя с голям интерес.

На този етап аз разказвам всичко около нашата среща и как са се случили нещата при нас като приказка. Вечер преди да заспи и докато си пие млякото, аз го държа и му разказвам. Това правя от самото начало (беше на 4 месеца, когато си дойде у дома). Не бих казала, че има интерес, просто ме слуша и заспива. Честно казано, не знам как ще избегна да му кажа, че жената, която го е родила не е могла да се грижи за него. Наистина не е могла, защото е много бедна. Та не знам как се обяснява това на едно дете(не на този етап, а изобщо някога).

# 3 22 юли 2010, 13:47 ч.

Мнения: 1 325

Тази тема ми идва като по поръчка. В началото на август за първи път откакто се взехме ще посетим дома.
На този етап тя знае от моите разкази и обяснения как ми е станала дъщеря, дали помни, не мога да кажа. Може би нещо смътно, на някакво емоционално ниво. След посещението ще знам повече по въпроса.
Дъщеря ми е малка и още тази тема й е като "Здрасти, добре съм". Не я изненадва или впечатлява. Не проявява инициатива по въпроса, защото още й е рано явно. Времето ще покаже. За сега, както си казва , съм пас. Събирам информация. Като имам такава, ще споделя, дано да ви е от полза.

# 4 22 юли 2010, 21:15 ч.

Мнения: 34

тази тема вълнува и мен, макар че бебо е само на 10м и още не ми е на дневен ред.
Sislie обаче повдига един друг въпрос у мен- дали трябва да ги водим в дома? И защо? И на мен ми е хрумвало, но не съм убедена, че е правилно, за това моля споделете вашите причини.
Относно обяснението защо майка му го е изоставила, наистина чисто финансовия довод ми се струва недостатъчен, поне за детето. То и за мен де, но нали става дума как да му притъпим удара. Объркана съм...

# 5 23 юли 2010, 01:17 ч.

Мнения: 2 123

ами няма как да притъпиш удара ... Simple Smile

Няма как една подобна загуба да бъде обяснена красиво ... т.е има, но това е фалшиво обяснение.
Най-многото което една "красива" лъжа може да направи е да засили чувството на вина у детето и да го накара да се чувства още по-нещастно.
За мен най-верния отговор е истината ... а тя е, че не знаем какво е било в главата на БМ. Просто в онзи момент е решила, че не може да бъде майка ...

пример за невъзможността за олекотяване на удара - баща ми почина преди години. Факта, че почина безболезнено, без мъки, болест и т.н не направи смъртта му по-лесно приемлива за мен. Ни най-малко не ми олекна като знам, че не се е мъчил ... Та предполагам нещо подобно е и за нашите деца ..

Лелееееееееееееееееееее бях забравила тоз ПРЕКРАСЕН филм. Добре, че ми го припомни - май даже са го давали по нашите телевизии.... Горещо препоръчвам и аз bouquet

Последна редакция: пт, 23 юли 2010, 01:23 от Fussii

# 6 23 юли 2010, 07:40 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Факт, е че ние не знаем истината защо нашите деца са изоставени. Чели сме някакви документи, които са препредадени от социалния работник мотиви за изоставянето им. В повечето случаи основният от тях е бедност. Само че повечето от майките, чели социалните доклади на децата си, са намерели сведения, че БР имат и други деца, които си гледат въпреки бедността си. Това например как ще го обясним на децата си, ако сме решили да подаваме само истинни неща?

Децата задават много и подкрепени с желязна логика въпроси когато навършат възрастта за въпросите. няма как да избегнем нито един от тях без отговор. Тук вече е нашият избор - истината, полуистината или послъгването (с цел да притъпим евентуалния удар).

Съгласна съм с Фуси за истината като верен отговор на детските и юношеските (защото и такива ще дойдат и децата ще помнят отговорите ни от преди това) въпроси. Има факти, които аз знам - ако ме попитат казвам ги. Има обстоятелства, които не знам - казвам че не знам. Има обстоятелства около следродилния период на децата ми, които знам и не мога да си ги обясня за себеси, но за които поне засега не мисля да подхващам аз разговор пред децата си че са се случили. А и тези обстоятелства, както и мотивите за изоставянето, касаят единствено техните отношения с биологичните родители. И само те могат да отговорят на въпроса: "Защо сте ме изоставили?". Всички други само предаваме чужди думи като отговор на този въпрос, оцветявайки ги и допълвайки ги според нашите възприятия.

# 7 23 юли 2010, 08:51 ч.

Мнения: 2 123

Няма как да притъпим удара, обаче можем да им помогнем да се изправят ... не е малко Peace

айде
отивам да играя Laughing

# 8 29 юли 2010, 15:41 ч.

Мнения: 955

Лошото не е в това, че не знаем дали майките са искали да ги видят или не. Лошото е там, че детското мислене просто е такова: те ВИНАГИ мислят, че те самите са причината да бъдат изоставени. Че не са били хубави, не са били достойни да бъдат обичани, били са лоши, виновни по някакъв начин. Ето това ги наранява и отнема години да се притъпи в поносима степен (не казвам да се изтрие, защото не се изтрива).
Моето момченце, след един разговор на 4 години (а знаеше и преди това, откак се помни), почти изстреля: ТЯ не ме ли е харесвала?
Пет години му бяха нужни, за да стигне до: не е могла, просто не е имало как.
Причини никога не съм измисляла, което не знам, не знам. Това го научих от Мираета Hug

Когато децата съзряват и опознават живота, започват постепенно да разбират какви са възможните причини. Което е по-важно, започват да осъзнават, че са били беззащитни бебенца и няма как да са виновни за това, което ги е сполетяло.

# 9 10 окт. 2010, 09:30 ч.

Варна
Мнения: 181

Здравейте!Ето какво ми се случи на мен .В петък вечерта като се обличахме за лягане и двете ми деца в един глас "Ние мамо сме били в твоето коремче като бебенца.Това днес каза госпожата в училище"Аз запазих самообладание е им казах ,че на се били в моето коремче.Били са в коремчето на друга жена ,която по незнайна за мен причина ,не е могла да ги гледа и са отишли в дома при кака Албена./това е любимата им кака,която беше соц. работник в дома/След това, тъй като мама и тате не са може ли да имат свои децича, сме дошли в дома и тъй като те са били най-добричките и хубави дечица сме си ги избра ли тях за наши деца и те вече си имат свои мама и тати и ние сме едно задружно семейство.Това те го знаят от преди, защото са достатъчно големи като ги взехме .Но ми се струва ,че не се впечатлиха много.Само отговора им беше "Тъй ли"и продължиха шумно да се обличат.Може би трябва да очаквам отново въпроси или расъждения ,незнам .Според тати, те много добре знаят какво се е случило ,защото преди време си играеха на семейство и в спалнята бяха наредили всички кукли и животинки и им разпрявяха как мама и тате са ги взели от дома, защото са нямали свои деца и вече са си в къщи и как ще живеем завинаги заедно.Слушах и им се чудех на мозъчетата как всичко възприемат дословно.Да са ми живи и здрави ,трябва да се справи и с това.
Щом сме се хванали на хорото ще учим стъпките му в движение.

# 10 10 окт. 2010, 21:37 ч.

София
Мнения: 9 517

Има и друг момент при осиновените деца - моят знаеше чудесно, че е взет от дома, но около година и половина смяташе, че аз съм го оставила там. Мисля, че е добре като имате възможност да изследваш този момент Peace

# 11 10 окт. 2010, 22:35 ч.

Мнения: 55

Това с раждането много време не им е много ясно. Много деца мислят, че бебета са ИЛИ родени ИЛИ осиновени, това с раждането и изоставянето мъчничко се смила...

# 12 11 окт. 2010, 18:01 ч.

Мнения: 847

Цитат на: маймуна! в нд, 10 окт 2010, 22:35

аха, и ние така. но тя е много малка. моето чудене е кое е по-добре - в даден момент аз зорлем да й обясня разликата, т.е. да й вкарам в главата сюжета с изоставянето, или да си чакам да си се сети сама и тогава, по нейната инициатива, да го коментираме (изхождайки от това как го е възприела и интерпретирала, разбира се). и до кога да чакам, т.е. до кога е здравословно да живее с опростените, но удобни конструкции ...

факт е, че тя хем знае как се раждат, че и кърмят бебетата, хем знае, че аз не съм я родила, а съм си я прибрала от къщата за бебета, хем още не й е хрумвало, че има и друга жена в схемата.
а иначе е много наблюдателна и умна и прави невероятно точни и логични заключения на моменти.

# 13 11 окт. 2010, 20:50 ч.

Мнения: 1 843

Ако има нещо, което да ме кара да мисля, че подсъзнателно знаят, то това е напълно идентичната реакция и на двете ми деца при опитите да започна темата. Децата ми са не само напълно различни като характери и темперамент, осиновени са в различна възраст, но ето - и двете въртят главички и сякаш не чуват и дума от казаното. Уж...

Правя си експерименти с малката, рязко сменям темата и питам: искаш ли дъвка/бонбон/шоколад? Както уж е погълната от друго, веднага реагира, но виж, "приказката" хич не иска да я слуша.
Каката се намесва: май още не иска да знае, мамо...
Онзи ден й отговорих: И ти не искаше, мамо, но няма как, това е истината и трябва заедно да се справим.
Хубавото е, че кима в съгласие, видимо с едно разбиране, някак зряло, несответстващо на възрастта й.
Странно е, че по тази тема, децата ни колкото и да са малки, изглеждат някак прекалено зрели.

Никога не съм вменявала никакво отношение към билогичната майка. У нас тя си има име - истинското й. С голямата щерка дори наскоро използвах и изразът "другата майка". Погледна ме някак рязко, с учудване, но нарочно не задълбах.
Истината е обаче, че някога бях склонна да не съдя изборът на тези жени, днес... не мога да мисля така.
Самата аз се озовах в ситуация, в която без никаква сигурност, без собствен покрив, с две малки деца, без стабилни доходи... о да, бях в паника, не спях от ужас как ще оцелеем, не спях за да работя, не спях и от гняв. Прекарах две години в кошмарен ужас от това, че няма да се справя. Но останах с децата си.
Съжалявам, но не мога да намеря основателно оправдание и мисля, че и децата не биха могли вече, а всяка фантастична приказка за бедността и невъзможността да бъдат задържани, би прозвучала като подигравка.
Истината?
Не е вярно, че не я знаем. Казвала съм го вече, сега го мисля повече от всякога: о, надявам се и вярвам, че са обичали децата ни, но себе си са обичали повече. Ако някой твърди, че от любов можеш да изоставиш някого, то тогава понятията му за любов са меко казано объркани.

# 14 11 окт. 2010, 20:56 ч.

Мнения: 55

Цитат на: Vella M. в пн, 11 окт 2010, 18:01

факт е, че тя хем знае как се раждат, че и кърмят бебетата, хем знае, че аз не съм я родила, а съм си я прибрала от къщата за бебета, хем още не й е хрумвало, че има и друга жена в схемата.
а иначе е много наблюдателна и умна и прави невероятно точни и логични заключения на моменти.

Готова съм да се обзаложа, че и е хрумвало. Опитай да споменеш случайно 'другата майка' и виж как ще реагира. Например - тези хубави очи са сигурно от нея... Или нещо такова.

Препоръчани теми

Защо и на кого е неудобна темата осиновен в училище?!

23
Осиновители

У дома - първи стъпки

47
Осиновители

Температура няколко дни

Да помогнем на малката Гери!

Причина:

Причина: