Децата ни ЗНАЯТ! Предисторията на осиновяването в РАЗКАЗИТЕ НА ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА

  • 8 378
  • 55
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 847
[Готова съм да се обзаложа ...

абе и аз като си прочетох поста си помислих, че е по-точно да се каже, че не е изразявала словесно нещо, от коео да се съди, че й е хрумвало ...
изкушавам се да я пробвам, честно, но малко ме е страх ... ми ако наистина не й е хрумвало и рано я хвърля в кофти дебри ... тя въпреки общия вид на зрелост за годините си (субективна оценка, разбира се), си е дечко и вижда света много по детски опростено ... (не знам как точно да го изразя), та ме е страх да не я объркам. не съм сигурна как ще отрази и моите думи. обикновено, и да съм я надценила, и да ме разбере превратно дори, не е фатално, ама по тая тема ме е шубе.
паралелно с това съм любопитна и да наблюдя как разполагайки с основните факти, ще направи съответните изводи ... ако я пробвам и й скъся пътя, ще се лишим от това.

пък и моите нагласи са да я оставям сама да формира впечатления, мисли, изводи (е, разбира се вън от правилата за хигиена, сигурност, най-ярките форми на добро и зло), а не да й натрапвам моите. и без друго в тая възраст здраво ме копира и ме е страх, че може да подменя идентичността й. идеята ми е само да й създавам условия и да я подпомагам безопасно да изработи своята, въобще не ща да е мое копие!

# 16
  • Мнения: 55
Мила, споделям философията ти. По принцип. Тази тема обаче е толкова противоестествена, против реда на нещата и невместваща се в 'нормалните'  рамки, че не вярвам да има 'естествен' път на осъзнаването.
В тази област нашите деца ще се развиват 'отзад-напред' - първо шамара, после набиране на силата да го поемат; първо неестествената за възрастта зрелост и после детинското приемане.
Детето несъзнателно реагира на твоите страхове и те пази. Ако искаш д дочакаш тя да започне, може и да не дочакаш и тогава става една...

# 17
  • Мнения: 847
мерси.
вярно е противоестествена тая тема ...
последното си е много реално и е особено притеснително.
ще правя усилия в тая посока явно, нямам идея още как и едва ли ще е незабавно, но явно ще трябва аз да почна Sad

# 18
  • София
  • Мнения: 790
[Готова съм да се обзаложа ...

абе и аз като си прочетох поста си помислих, че е по-точно да се каже, че не е изразявала словесно нещо, от коео да се съди, че й е хрумвало ...

И аз мисля, че и е хрумвало.
Преди време разказваше случки, които те притесняваха и бяха свързани с това, че детенце сякаш търси в други жени майчина грижа (знам че не интерпретирам правилно, но мисля че ще се сетиш) и ти се притесняваше за силата на вашата връзка.
Тогава не коментирах, но мисля че тя за известен период е правила точно това - търсила е.
Това е като при порасналите осиновени - "вървя по улиците и гледам лицата на жените и постоянно се питам дали това не е... "

# 19
  • Мнения: 847
поведението, което тогава ме притесняваше, отдавам по-скоро на първоначалните десет месеца в дома, където детето е търсило вниманието на множество различни лели. а тя е със силен характер и го е търсела интензивно и досадно, една се изпусна ...
първата година тя се подмазваше и лигавеше с всяка, показваща благоразположение жена. после се стесни кръга до по-отявлени познати, а сега я има съответната здравословна дистанция и с близките, въпреки топлите чувства.

иначе, ние май влязохме в сюжета случайно тая вечер, гледайки по нейна инициатива началото на филма Динозавър, или иначе казано, за "дракончето и маймунките". сега съм сигурна, че няма начин концепцията да не й е влязла в главата, то там толкова синтезирано, но детайлно е представен процеса на осиновяване ...

не знам, аз за себе си не съм убедена, че децата знаят нещо изначално отпреди, поне не и ако са били бебета. допускам, че е възможно да има някаква емоцинална памет, но не мисля, че в главата им има ясни факти, от които да могат да съставят сами картината. със сигурност, ние трябва да ги напътстваме в узнаването на фактите и формирането на изводите и това е ужасно отговорен процес и въобще няма сигурност вежди ли изписваш, очи ли изваждаш ...

# 20
  • Мнения: 737
Имам чувството, че детския свят е много сложна цялостна система със заложено в нея интуитивно знание за света. Много по-дълбоко и много по-цялостно, отколкото ние възрастните си представяме. Това важи, според мен, за всички деца, не само за осиновените. Но при нашите деца сблъсъкът с реалният свят е толкова болезнен и силен, необходимостта да се оправят сами и да оцелеят така напряга силите и сетивата, усещанията, интуицията…

Моят също беше от суперборбените. В началото не можехме спокойно да пропътуваме и една спирка в градски транспорт, докато всички не започнат да ни обръщат внимание и да ни гугукат. На някоя леля ще дръпне полата, на друг чичко ще помаха, дори веднъж откри тинейджър със слушалки чак на задната седалка и успя с въздушни целувки да му привлече вниманието. Не миряса, докато не получи усмивка в отговор…

Да, те не мислят логически като нас, но те знаят. Моят знаеше и не искаше да говоря на тази тема.Всички опити да използвам ситуации, за да въведа темата, удряха на камък. Поглеждаше ме особено и се обръщаше демонстративно на другата страна. Не го насилвах, успях чак към четиригодишна възраст да започна помалко разговорите. Говори много малко и рядко, но от това, което казва, (например, упорито ме поправя, че „какичка” го е родила), усещам, че има някаква вярна своя представа за нещата.

Сега е малко по-друго. Вчера вечерта, като прекратих изнервящата го електронна игра, ми каза, че с мен му е трудно да живее и ще иде другаде, което не ме тревожи толкова, както това, че ние най-дълго и страстно се целуваме, когато учителката взима първокласниците, че сме по-чувствителни, уязвими, в сравнение със съучениците ни, че в очичките му се чете тъга, когато се разделяме, че по-трудно понасяме самотата от другите деца… Все следи от рани, така ми се струва.

Исках и искам да узнае всичко, което може, от мен. Искам да ми даде възможност да минем този път на осъзнаване на болката му, заедно. Дано ми позволи да му помогна, че е много отворен към света, но твърде сдържан в изразяване на чувствата си. Ето пак ми звънна след втория час, да ми каже най-сериозно, че повече „Няма да ходя на училище! Ни-ко-га!” А какво го е разстроило, не ми казва…

# 21
  • Западен парк
  • Мнения: 426
Ей тази тема я откривам точно навреме.
В събота се прибираме с рейс в къщи. След две спирки се качва една възрастна жена, сяда на седалката с лице срещу нас, огледа мен и малкия и започна да задава всякакви въпроси: "Как се казваш?", "На колко си години?","Къде живееш?" и др. подобни. И после:
- "Къде е татко ти?"
- "На работа"
- "Имаш ли кака или бате?"
- "Батко ми е брат!" И после най-идиотския въпрос: "А къде е майка ти?"!!!!!!!!!!!!!!
Докато аз се чудя как точно да я спра да пита и едновременно с това да бъда вежлива, малкия изстрелва навеждайки се почти заплашително към нея "Това е МОЙТА майка, бе!".
И съм сигурна, че ако не присъствах на разговора кухото бабе може би щеше да изтреска нещо от рода на "Да бе, да". Поне това говореше погледа й.За тези, които не знаят - сина ми е с БР японец.
По този повод днес докато работех (шивачка съм и съзнанието ми не участва в монотонните движения) се бях замислила какво точно щеше да остане в главата му ако аз не бях там и разговора беше продължил. Той, разбира се знае от къде идва, че не съм го родила него, а само бате, че сме го взели от дома и го споделя с близки без смущение.Тук по-нагоре видях, че мъничките деца си представят или раждане или осиновяване и предполагам, че точно това си представя и той. Задава разнообразни въпроси за дома, лелките, пътуването до София, кой ни е запознал. Дори от известно време нарича нашата социална от отдела в София със фамилията й, обяснявайки че тя ни е изпратила при него да му станем мама и тате и той наш син, но никога не е задавал въпроса кой го е родил него. Да изчакам ли да ме пита или да изпреваря "кухите бабета" и да предизвикам разговор и да го насоча да ме попита. Мога да го накарам да ми зададе какъвто пожелая въпрос, това не ми представлява трудност; чудя се дали трябва да го направя

# 22
  • София
  • Мнения: 9 517
Нямам време, но според мен е малък да задава въпроси за раждането. Бих изчакала той да ме попита. Дъщеря ми е на вашата възраст, малко по-голяма и още не се е интересувала, как се появяват бебетата  Peace

# 23
  • Мнения: 955
Мама Мишка,
не се вълнувай, бабетата задават тъпи въпроси от всякакъв сорт. Една попита моя, трябва да беше на около 4,  как се казвал дядо му (разбирай баща му, бяхме само тримата, без големите), на което той най-спокойно отговори: "Много си проста!" Joy

# 24
  • Западен парк
  • Мнения: 426
На същото мнение е и моята приятелка с две деца, но исках да прочета и вашето мнение, "като колежка на колежка". Ще рискувам и ще изчакам да узрее сам. И ще стискам палци ако някоя бабетка го шашардиса с информация, екстровертния му характер да го накара да ме пита, а не да го скрие в себе си за дълго. Благодаря за отговорите и отделеното време.

# 25
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Мама Мишка, синът ми започна да пита към четвъртата си година (навършена) за пъпчето и бебето в коремчето. Дъщеря ми започна да иска да си говорим за бебето в коремчето още на 3. Засега само сме споменали, че не е била в моето коремче, а я е родила "другата майка". Интересува по-скоро какво прави бебето в коремчето преди да се роди и като се роди.

А иначе за "тактичността" на бабетата и дядките подкрепям Маймуна. Моят беше някъде на 5, когато един беззъб уличен флейтист ме бабоса пред него - "Айде, айде, оди след баба ти!" Иван се обърна, изгледа го лошо и каза: "Тя ми е майка. А ти защо си без зъби, бе?"

# 26
  • Мнения: 737
Диалог от вчера:
- Ии-й, защо се родих, как се родих такъв!
- Какво има Андрюша?
- Не ми е удобно, дразни ме, нервно ми е!
- Анди, защо ти е нервно? Може би ти е горещо? Да не си уморен? Хайде, да довършиш буквичката „И” -  един ред ти остана - и после ще поиграем, да си починеш...
- Не, не съм уморен, нали спах, ти не разбираш, защо се родих?
- За да има такова хубаво, бързо, умно и добро момче на Земята – Анди.  Да му се радва мама, Гуля, баба, да научава много нови и интересни неща… Как красиво си написал домашното с буквичката на мама! Много ми е приятно…
- Мама, много те обичам… Знаеш ли, ето тук - почуква гърдичките - откакто съм се родил ми е нервно, ядосва ме… Защо съм се родил толкова смотан?
- Никога не си бил смотан, нито когато се роди, нито когато те намерих, нито сега… Когато си се родил ти е било малко трудно без мама, но ти се справи добре. Когато те намерих ти се зарадва и никак не беше смотан – веднага започна да говориш и то правилно, започна да ходиш и даже бързо да тичаш, беше по-весел даже от веселата мама… А сега! Сега ставаш все по-голям и умен, вече знаеш много неща, вече можеш сам много неща, кой вчера сам написа на дядо Коледа писмо и нарисува тази рисунка за Гуля?
- Аз!
- Виждаш ли, колкото повече неща можеш сам, ще ти става все по-интересно, спокойно и лесно…
- Мама, разкажи ми, какъв бях като малък?…
- Хайде, довърши си последния ред и после ще си разказваме!...”

# 27
  • Мнения: 1 325
 HugМама Ира, завиждам ти за търпението и спокойствието! А на Анди да кажеш от една непозната леля колко е готин!

# 28
  • Мнения: 737
Сисле, благодаря, и аз мисля, че е много готин! Добре, че тези разговори идват изневиделица и успявам да не изляза от релси пред него.

Но, ... но цяла нощ го мисля! Жал ми е за него, нито едно дете не заслужава това... Гледам го през нощта един кльощав, мъничък, свил се на кълбо под възглавницата, малко по-голям от нея...

И той е прав, не мога да разбера и не знам как да помогна, не мога да го махна това дразнещото, което носи в гърдичките...

Мога само много-много да се старая моята любов и радост да компенсират нещо...

Последна редакция: ср, 10 ное 2010, 13:00 от mama-Ira

# 29
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
mama-Ira, няма как да го махнеш това дразнещото в гърдичките, но можеш да му помогнеш сам да се справи. Щом водите толкова откровени разговори, щом се разбирате и обичате, със сигурност ще успеете да го захвърлите това нещо някъде далеч назад в миналото. Желая ви да сте здрави и щастливи! Hug Hug Hug

Общи условия

Активация на акаунт