Любители на котки(бъдещи леопарди)- тема 40

Емел, прегръщам те Няма нужда от приказки

Емел, най-силната прегръдка милото котаче


Ivelia, що се отнася до катерушките купих на нашия ето тази
http://www.zoomagazin.eu/index.php?more=1&start=10&clear … 2873&start=10

а  тоалетната е тази
http://www.zoomagazin.eu/index.php?more=1&clear=1&cat=19 … =4233&start=0


За катерушката - може да се каже, че си играе доста. Не съм го видяла да си точи ноктите другаде, освен там. Закачам му различно играчки по самата катерушка, той си играе, махам ги и слагам други. След няколко дни вече е забравил първите и аз отново ги подменям. Като цяло съм много доволна.

От тоалетната също съм доволна. В началото се бях разстроила, защо наистина свикна трудно с нея и даже исках да я върна. Но така се случи, че не успях в 7дневния срок и си остана. След известно време започна да си върши всички нужди там. За постелка съм използва,а биоразградими трици - Корн Кат, които могат да се изхвърлят в тоалетната, но не останах доволна, защото бяха доста скъпи, не абсорбираха никак добре ставаха на лепкава каша...Гадост. Преди това използвах силиконови гранули, обаче те не издържат повече от седмица, седмица и половина, вмирисват се ужасно и трябва да се изхвърли цялата тоалетна. Това предполага доста повече разходи. Има и вариант да се мие силикона, но не си е работа според мен, а и може да се измие 3-4 пъти и след това структурата му се разбива.
Затова накрая преминах на Бенто Икономик. Това е бентонит-нещо подобно на пясък, но става на топчета след като малкия се изпишка. Отделяш акитата и тези топчета, а останалото си остава чисто. Разликата между Бенто Икономик и Класик е, че при класика гранулките са по големи и на мен лично ми е по-неудобно откъм чистене, а и е адски кофти ако стъпиш боса на тях, защото котето ги е поразпиляло, ако станеш през ноща до тоалетна примерно.

Надявам се, че помогнах с каквото мога.

Емел съжалявам за сладкия косматко. 
Защо има толкова безотговорни лекари не знам.
Не обвинявай никого. Вече няма смисъл, за съжаление.
Не си задавай въпроса "Ако ...". Не помага, повярвай ми. Намачкай Кьорчо, с времето се примиряваш. Не минава, защото те стават част от семейството ни. Аз след 3 години и още си мисля понякога за Азисчо -  Ако бях затворила вратата на терасата, ако не бях бързала толкова, може би нямаше да стане тази ужасна злополука ... В краен случай не се знае какво пак би станало. Само се чувствам по-зле.
Пращам ти една голяма виртуална прегръдка. 


За тоалетна аз сега си чакам доставката на покрита тоалетна.
Аз съм много доволна от силиконовата постелка за тоалетната му. Не изсипвам целия пакет а количество колкото две шепи приблизително на око. Сменям всеки ден или през ден според зависи колко я е намокрил. Така винаги му е чистичко и не мирише изобщо. Само дето я разпилява малко (а като беше малък Рижко си играеше с по- големите кристалчета и се опитваше да я яде). Надявам се с пкритата тоалетна да не се разпилява. Един пакет ми стига за 1 месец.
Аз не харесвам Бенто, защото по лапичките му полепва и става все едно е стъпал в кална локва.

Колкото до целуването коремчето е много апетитно с неговото бяло петно там. Голяма игра пада. Иначе той е голям лигльо и обича много да ближе. Като ме посреща си допира нослето и ми близва леко носа. Абе голяма близалка е общо взето. А като съвсем се разнежи се завира в коасата ми и умира от кеф. Смеем се че това му е нещо като фетиш. Аз и така си го взех. Той си ме избра. Още като влязах в стаята братчето му не ми обърна внимание а той веднага скочи в ръцете ми, мъркаше и се завря в косата ми и така заспа просто. Ами какво да ви кажа, при това положение нямаше как да си тръгна без него. 

Емел, много съжалявам за котето     То не е гаранция и при по-елитен доктор ако го бяха завели, че пак нямаше да стане така...поне аз след такава "по-елитна" намеса загубих кучето си   
В нашия квартал има хотел за котета, във вет.кабинет на доктора има няколко клетки и винаги са пълни. Ако няма при кой да го оставиш, може да ти дам тел. на доктора да го питаш дали може да го оставиш.

Благодаря ви, момичета. Съсипана съм, съзлите не пресъхват. Не можах да мигна, а и Кьорчо се е качил на гардероба и не дава да го пипат. Предполагам, че и на него му е тежко.

Нашите са си помислили, че няма апетит и че ще се оправи. Не са разсъдили, че ако е повръщало цял и ден и три дни след това не е яло, то не е и пило и се е обезводнило. Трябваше веднага да го сложат на системи, след това да му назначат изследвания ...

Ох, как ми липсва, охххх. Той беше най-милият и най-гальовен котарак, който съм имала. Кьорчо е малко саможив, не обича да проявява близост. Дундо ми помогна да преживея най-кошмарните си години в чужбина. Живеех с мисълта, че работният ми ден ще свърши, а вкъщи ме чака най-топлата прегръдка на света. Така и никога не ми се разсърди, не прояви характер.

Ще ми мине ли някога и защо боли толкова много?

Благодаря за идеята за хотел. Първо ще се постарая да намеря някой, който ще му обръща специално внимание. Той нали си ми е болнав.

Емел    Много съжалявам за случилото се  

Моя ден започна на лудница. Събуди ме мяукане на малко коте, помислих, че Дара е прескочила в съседния двор и не може да се върне (макар че тя си прескача и се връща повече от успешно!). Слязох долу - гледам куче  А съседния двор беше на чичо ми, но той почина, после идва едната му жена, не можа нещо да поддържа голяма къща и се изнесе и сега е необитаема... Та кучето там. Видимо домашно с каишка и счупена пластина с телефонен номер (по мое виждане). Едва свързахме единия номер - обажда се жена, никога не е имала куче  Хванахме го, обадих се пак - успех, намерих стопаните, докато се разберем къде живеем, те се оказаха съседи  Кучето спасено, но... пак чух мяукане на коте, а не го виждам, там е обрасло с трева...  Дано котето не е изхвърлено, че то друго не ми идва на акъла, освен майка му там да го е родила и то сега да я търси, защото престана да мяука. Но ако не... какво да правя  И да успея да го взема някак, къде ще го гледам, как ще му намеря дом, ох не знам какво да правя... Дара сама си прескочи, но онова... дано си има майка 

Ох, Емел, направоооо.... сви ми се сърцето като те чета, ужасно съжалявам за Дундьо Върнаха ми се спомените за Максим, как ревах, имах чувството, че никога няма да спра Не знам какво да ти кажа, уталожва се болката след време, ще останат хубавите спомени само... Виртуална прегръдка за теб

Здравейте, бях обещала да дам актуални координати на др. Кънев във Варна.
новия му кабинет се намира на ул. Селиолу 30, тел. 052/653 637 gsm. 0895/007 611
Ето тук има инфо за него http://varnavet.com/index.php?option=com_mtree&task=viewlink … d=32&Itemid=0
Рижко си има профил във фейсбук. Може да ни станете приятели, който желае http://www.facebook.com/#!/profile.php?id=100000561328191

Мило Дундунце...   

Емел,миличка прегръщам те.Това е направо жестокост,как има такива доктори.
Не се сърди на вашите,хората са направили нещо по силите си.Преценили са ,че този д-р е добър.
Прости им.
Не съм ви чела,дори ,че имам неприятности в работата,но ще наваксам.

Емел, прегръщам те силно! Единствения лек е времето...

Ние вече сме в София. По пътя Кьорчо гък не каза, а обикновено не млъква. Аз, обаче, предпочитах да мяука и да ме разсейва... Колко литра сълзи е капацитетът на един човек? Как никой не се е сетил да патентова чистачки за очи, за да се шофира безопасно?

Трябваше до сега да се се сетя, че Вселената така е устроена, че да има баланс. Всяко нещо, което е прекалено, е излишно. Никога не съм имала прекален стремеж към материалното, да не казвам - никакъв. Да, но точно това взех, че проимах. Жилище, кола, хубава работа, пълни гардероби с дрехи и обувки, бижута. Господ ми е дал хубав външен вид, смея да кажа и добър характер, което пък очевидно не е достатъчно, за да създам семейство и деца...
Но за сметка на горепосоченото всичко живо, към което се привързвам, ми бива отнемано.  Първо алергията към котараците, придобита по никое време - на 30 г. После - логично ли е да съм загубила 5 котки за 15 г. и не е ли това знак да спра да се привързвам.
Изгубените любими хора дори не ги споменавам, защото темата е различна.

Емел, миличка, истината е, че мъката трябва да си я изживееш Ако бихме могли всички тук да отнемем по мъничко от нея, за да се почувстваш по-добре, но няма начин... И аз съм се лашкала в такива мисли, когато ми е било тежко, и много от нас са го преживели. За съжаление никой не е застрахован от загуба на любими същества. Ако не беше такъв чувствителен и богат душевно човек, щеше да си спестиш болката, но как щеше да изживееш щастието, което те са ти дали и което само човек като теб може да има? Ох, дано ти олекне поне мъничко, пиши тук, споделяй, всички те разбираме, поне това можем да направим...

  Милата, Етем много ти се е насъбрало наистина. Поплачи си хубаво. Това помага, прочиства съзнанието. Една силна прегръдка от мен