Училището

  • 17 681
  • 380
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 4 892
10 c's , до скоро опитваха да накарат левичарите да пишат с дясната ръка, щото другото не е "нормално", пък Вие да се ценят индивидуалностите. Не оцелеят ли въпреки всичко, нема спасение.... Може би след години.
Описаната от Вас случка ми напомни как най-омразното нещо ми беше да ме питат "какво е искал да каже авторът...." ...е, аз от къде да знам, нали го е казал човечецът. Обичам литературата, усещам това, което чета, вълнувам се и разсъждавам, но по дяволите... Виках си, с тия дивотии няма да се изкласява, видно е. И една учителка в гимназията ме надуши - даваше ми да пиша предимно есета, учех и рецитирах стихове и рахатясах. И аз, и учителката, че и споминалите се поети, творци и прочие, които сигурно се обръщаха в гроба след моето "авторът е искал да каже............"  Laughing  

# 106
  • Мнения: 621
МОМЧЕНЦЕТО 
Веднъж едно момченце отишло на училище. То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо.
Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:
- Днес ще рисуваме картина.
- Чудесно! - помислило си момченцето.
То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.
Но учителката казала:
- Чакайте! Още е рано да започваме!
И изчакала всички да се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще рисуваме цветя.
- Чудесно - помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел.
Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа!
И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стъбло.
- Готово! - казала учителката. - Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката - червено, със зелено стъбло.
След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън съвсем само, учителката казала:
- Днес ще моделираме с глина.
- Чудесно! - помислило си момченцето.
То обичало глината. То можело да прави всичко от глина:
змии и снежни човеци, слонове и мишки коли и камиони.
И започнало да размачква топката от глина.
Но учителката казала:
- Чакайте! Рано е да започвате!
И почакала, докато всички се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще моделираме чиния.
- Добре! - помислило си момченцето.
То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери.
Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа как!
И тя показала как да направят дълбока чиния.
- Готово - казала учителката. - Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята.
Неговата му харесвала повече. Но то не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния като на учителката. Една дълбока чиния.
И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правело нещата по своя собствен начин.
Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище.

Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.
И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:
- Днес ще нарисуваме картина.
- Добре - помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво да прави.
Но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята.
Когато стигнала до момченцето, тя попитала:
- Не искаш ли да рисуваш?
- Искам - отвърнало момченцето. - Какво ще рисуваме?
- Не зная, преди да си го нарисувал - казала учителката.
- Как да я нарисувам? - попитало момченцето.
- Ами както искаш - казала учителката.
- И с какъвто цвят искам ли? - попитало момченцето.
- Точно така - казала учителката. - Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?
- Не зная - казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище, макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора!

# 107
  • гр. Шумен
  • Мнения: 521
Цитат на: ednakaka link=topic=512607.msg15833864#msg15833864


В един момент, като завършиш се оказва че ако нямаш шаблон пред себе си не можеш да свършиш дадено действие.
По тоя повод се сетих, че когато се сертифицирахме по ISO, одитора в прав текст си каза, че на работника за абсолютно всяка операция трябва да има написана технология (примерно профилиране на детайл на фреза), при което ние се оцъклихме Shocked Защото при нас винаги се е пишела технология за нови и непознати, нехарактерни, да ги наречем, неща. ЧОевкът обаче ни обясни, че смисълът на ISO е, ако уволниш целия персонал и утре наемеш дори мангалите от улицата, те да могат да почнат по писаната технология без всякакви сътресения  ooooh! Т. е, аз не трябва да дам на байцвачката само мострата за цвят, а да й напиша надълго и нашироко едва ли не как да държи пистолета. Честно, бях изумена, че така се вкарват хората в калъп и ги карат да се превърнат в безмислещи същества на работното си място и то от една небългарска система за управление на качеството (която си има иляди положителни страни естествено). НЕ знам, където съм работила винаги на работниците и на майсторите (особено на тях!) е оставяна някаква свобода да взимат решения, стига крайния резултат да е перфектен. А Системата им отнема това право и ги прави безмислещи изпълнители. Ако това е една от идеите на ISO - тотално унифициране мисленето на хората, то нашето училище, както го описвате, особено в последните години (скапано от рИформи) му е добре дошло.

# 108
  • Мнения: 4 300
Само че, по личните ми наблюдения това, което наричате унифициране ( в последния пример), работи прекрасно в богатите и с висока производителност страни. С две думи е добре за обществото и лошо-евентуално- за индивида. Пиша евентуално, защото въпреки всякакви стандарти винаги има хора, които са по добри, по инициативни, измислят нови неща и т.н. Не съм много склонна да смятам, че тези способности се възпрепятстват от среда или образоване, по скоро като всичко останало ако ги имаш им търсвиш подходящо поле за изява. Ако ги нямаш търсиш оправдание.

# 109
  • Мнения: 5 370
А предвиждането на Жози за пенсионерите вече е факт. Там, където работя сега (води се елитно училище), огромна част от учителите са пенсионери. Просто всеки опит да се вкара младо агнешко се сблъсква с тоталното невежество и некадърност на новозавършващите. Да, ама тези пенсионери имат срок на годност. Като си отидат, к'во праим?
Чакаме виетнамците, значи, права съм била. Laughing

Иначе, да, знам за кое училище говориш.
Относно работенето на 2 места - толкова съм се чувствала на времето изцедена, че със зор се мобилизирах, тъй като по едно време имах сериозен прилив от кандидат-емигранти за Канада, възрастни хора, много съвестни и ученолюбиви ( Mr. Green)

# 110
  • гр. Шумен
  • Мнения: 521
Само че, по личните ми наблюдения това, което наричате унифициране ( в последния пример), работи прекрасно в богатите и с висока производителност страни. С две думи е добре за обществото и лошо-евентуално- за индивида.
По скоро работи добре в заводи като BMW, примерно, където на конвейера не се иска кой знае каква мисъл (един познат писа, че в Щатите, в ракетните заводи, дори за да се научи да завива нов тип гайка, работникът отива на обучение). Обаче за малките и средни предприятия, с повече индивидуална, а не серийна работа не съм съвсем убедена, че е добре, дори и в богатите страни . Е, винаги е по-добре работещо ISO, колкото и да звучи обезличаващо, отколкото хаос и танго (две напред едно назад)  Grinning.
Иначе съм абсолютно съгласна, че който има нестандартно мислене и начин на себеизява, винаги ще намери начин, ако си е с шаблонен акъл - ще си търси оправдания. Моя пост беше насочен към Каката и към другите, които искат абсолютно индивидуален подход към всеки в училище. 

# 111
  • Мнения: 51 093
Когато си купувате кола, вероятно предпочитате да сте сигурни, че всяка гайка е завита както трябва, а не че някой работник е проявил творчество и е решил да спести от материала, нали
Целта на училището е съвсем различна
Да не говорим, че учителите са там заради децата, а не обратното, което често се забравя

# 112
  • гр. Шумен
  • Мнения: 521
Когато си купувате кола, вероятно предпочитате да сте сигурни, че всяка гайка е завита както трябва, а не че някой работник е проявил творчество и е решил да спести от материала, нали
Ми хубаво, щом проявата на "творчество" по дефолт е еквивалентна на тарикатщина, no comment!
И ако не се лъжа, дадох примера с колите точно като обратен на инициативност, което е просто изискуемо от характера на производството. Е, сори, аз работя в бранш и тип производство, където всяка проява на самоинициатива се поощрява и е от полза за крайния резултат.

# 113
  • Мнения: 2 376
Цитат на: ednakaka link=topic=512607.msg15833864#msg15833864


В един момент, като завършиш се оказва че ако нямаш шаблон пред себе си не можеш да свършиш дадено действие.
По тоя повод се сетих, че когато се сертифицирахме по ISO, одитора в прав текст си каза, че на работника за абсолютно всяка операция трябва да има написана технология (примерно профилиране на детайл на фреза), при което ние се оцъклихме Shocked Защото при нас винаги се е пишела технология за нови и непознати, нехарактерни, да ги наречем, неща. ЧОевкът обаче ни обясни, че смисълът на ISO е, ако уволниш целия персонал и утре наемеш дори мангалите от улицата, те да могат да почнат по писаната технология без всякакви сътресения  ooooh! Т. е, аз не трябва да дам на байцвачката само мострата за цвят, а да й напиша надълго и нашироко едва ли не как да държи пистолета. Честно, бях изумена, че така се вкарват хората в калъп и ги карат да се превърнат в безмислещи същества на работното си място и то от една небългарска система за управление на качеството (която си има иляди положителни страни естествено). НЕ знам, където съм работила винаги на работниците и на майсторите (особено на тях!) е оставяна някаква свобода да взимат решения, стига крайния резултат да е перфектен. А Системата им отнема това право и ги прави безмислещи изпълнители. Ако това е една от идеите на ISO - тотално унифициране мисленето на хората, то нашето училище, както го описвате, особено в последните години (скапано от рИформи) му е добре дошло.
Ами ИСО-то защитава интересите на клиента, не се интересува от работника. И в тази връзка е нормално за всяка операция да има процедура, която да гарантира, че всеки един детайл ще бъде изработен по определен начин. Работникът, ако може да измисли нещо по-добро, дава предложение и процедурата се променя. Това е смисъла.

# 114
  • Мнения: 1 788
От пръв прочит на мнението на еднакака, се съгласявам с нея.
Въпреки че може да се каже абсолютно същото и за другата страна, а именно за учениците.
Те нямат никакви интереси, различни от говорене по телефона в час, сваляне на мацките/момчетата, маркови дрешки, безпаметни запои, клюкарски изпълнения и т.н.
Относно въображението на децата, не съм сигурна дали училището трябва да ги възпитава или това става още в началните години, в семействата.
За мен е по-скоро второто - ако детето няма развито въображение от мама/тати вкъщи, то даскалите, ако ще и на един пръст надолу с главата да стоят, детето пак ще си "гледа тъпо" и нищо няма да вдява...
Ако тези факти (и още няколко подобни) ги добавя към мнението на еднакака, ще съм напълно съгласна с нея.

# 115
  • Мнения: 2 376
Когато си купувате кола, вероятно предпочитате да сте сигурни, че всяка гайка е завита както трябва, а не че някой работник е проявил творчество и е решил да спести от материала, нали
Ми хубаво, щом проявата на "творчество" по дефолт е еквивалентна на тарикатщина, no comment!
И ако не се лъжа, дадох примера с колите точно като обратен на инициативност, което е просто изискуемо от характера на производството. Е, сори, аз работя в бранш и тип производство, където всяка проява на самоинициатива се поощрява и е от полза за крайния резултат.
Кой е този бранш, в който ВСЯКА самоинициатива се поощрява?
От моите (по-скоро) наблюдения, инициативата се възнаграждава, а самоинициативата се наказва строго, иначе може да ти коства бизнеса. Особено, ако пък технологията е на клиента, тогава става страшно.

# 116
  • Стара Загора
  • Мнения: 72
....Те нямат никакви интереси, различни от говорене по телефона в час, сваляне на мацките/момчетата, маркови дрешки, безпаметни запои, клюкарски изпълнения и т.н.
....

Глупости. Те са деца - Всяко нещо може да им е интересно - от евтин екшън филм до Кримската война (примерно). Въпросът е да бъде представено по заинтригуващ за тях начин.
Съвсем естествно е да търсят пътя на най-малкото съпротивление - ако не беше така, всички щяха да си четат учебниците вкъщи и необразовани хора няше да има. (както и професията учител Simple Smile )

# 117
  • Мнения: 2 144
Последователите на Тейлър не са нищо друго освен негови подражатели. Доразвиващи неговите теории и донякъде практики, то те влагат толкова малко творчество, че от 99 години до ден днешен научния мениджмънт почти не се е развил. Стандартизацията на дейностите по ISO го доказва.
Но нали става въпрос за индивидите? Има изследвания, че възприемането на човек като машина, вкарването му в калъп, без право на мисъл, не само обезличава, но и отдалечава хората един от друг. Мотивацията за инициатива се нулира.

И за да не се отдалечаваме прекалено много от темата – съвременното училище, не е ли едно към едно със стандартизацията по ISO? Друг е въпросът – до колко се спазват стандартите, но обезличаването на децата и сливането им в обща маса, в последствие в преминаване по истинска стандартизцация... не зацикляме ли като общество, като идеи...?

# 118
  • Мнения: 1 788
....Те нямат никакви интереси, различни от говорене по телефона в час, сваляне на мацките/момчетата, маркови дрешки, безпаметни запои, клюкарски изпълнения и т.н.
....

Глупости. Те са деца - Всяко нещо може да им е интересно - от евтин екшън филм до Кримската война (примерно). Въпросът е да бъде представено по заинтригуващ за тях начин.
Съвсем естествно е да търсят пътя на най-малкото съпротивление - ако не беше така, всички щяха да си четат учебниците вкъщи и необразовани хора няше да има.
Явно четете избирателно, ако бяхте добавили и следващите ми изречения, картинката щеше да бъде по-ясна.
Т.е. не е работа само и единствено на учителите да помагат, развиват, предизвикват интереси в учащите/децата.
Ако това е заложено още из начало, в семейната среда, нещата могат да са малко по-различни.
Т.е. детето със или без учителката ще знае кой предмет му е интересен, какво хоби да има, какво иска да чете задълбочено и т.н.
Т.е. вината не е само на учителите, вината е и в семействата на тези деца, комплексно е всичко.
Съвсем друг е въпросът, че учителите, които знаят как да представят предмета си са изключително малко.

# 119
  • Мнения: 1 547
Ама защо обсъждате само професионалното продължение на образованието? Самоинициативата може и да не е полезна на работа, но в личния живот е от голямо значение. Началното и основното училище нямат за цел да превърнат децата в качествени работници, а в сполучливи социални единици. В мислещи индивиди също. Под водачеството на родителите, естествено, но понякога и въпреки него - възможно е в училище детето да изяви качества, неподозирани вкъщи. Нормално училището трябва да учи на ред и дисциплина, да преподава общоетични норми и поведенчески правила, и да учи как в рамките на тези правила може да се изразява личността. Всичко това наред с учебния материал, нали, който - вече уточнихме - служи за тренинг и натрупване на мозъчни гънки, а не за запомняне.  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт