Здравейте мили мои пепита/галено от пепелянки/ и змейове за мъжката аудитория 
С риск да ми стане още по-тъпо викам да си попиша ей така, белким ми олекне поне малко.
Няма конкретен повод да ми е смотано, просто нещата са комплексни, натрупвани с времето и вече не издържам!!!
Не издържам да не знам какво искам, коя съм, да съм все черната овца, да съм виновна за всичко!
Ееех, едно време колко мечти имах..А онзи ден прави някакаъв тъп тест и имаше въпрос за какво мечтаете. Ми за нищо. За какво да мечтая?! Мечтая да съм свободна, да бъда обичана, да обичам преди всичко, някой въобще да ме оцени от близките ми, за приятели въобще няма да коментирам, на тях несе надявам.
Основно гледам да съм положителен човек, да обръщам нещата откъм веселата им страна, защото ми е ясно, че за каквото мислим това се случва. Старая се да не съм черногледа, но понякога толкова се изморявам да съм оптимист, особено когато имам реална преценка и знам, че няма смисъл, че направо ми идва да изчезна. Не да се самоубивам или нещо такова, просто да изчезна и да забравя!
Да забравя, че някога някоя си ме е захвърлила в някакво родилно. Да забравя, че майка ми цял живот ме тормози, вечно е недоволна, вечно е жертва, основно моя, вечно трябва да съм й в дълг, вечно не съм постигнала нищо и всички други са къде къде/много мразя да гледам в чуждото канче и да се сравнявам с другите/,а съм постигнала много, но ми е криво, че собствената ми майка не го оценява. Как веднъж не каза, че се гордее с мен, как веднъж не се похвали, как един път не ме защити за нищо, дори и да не съм била права. Никога в къщи не са допускани мои приятели, никога не съм била свободна от нейните шибани пипала, да ме следи, да ме дебне и да съм й като роб!Гонила ме е хиляди пъти от нас, обиждала ме е н акаква ли не и продължава, основно пред трети лица, които не са ме виждали и чували определ период време, които н еса с час въобще с моето ежедневие с моя живот и т.н.. Аз за нея съм най-изпадналата, най-смотаната и най-простата дъщеря к*рва и ха*та, която може да й се падне, а тя е жертвата!Много пъти ми е писвало, но съм й прощавала!Много пъти съм се опитвала да говоря с нея, не вдява. Ето, сега продължава. Прави интриги между мен и мъжа ми, сякаш другите неща с ами малко, прави интриги между мен и свекърва ми, между мен и братовчедите ми.Чувствам се разкъсана на 100000 парчета и когато някой ми каже да не й обръщам внимание направо откачам още повече. Сега е в къщи, защото й правят лъчетерапия. Просто ме прави луда. От сутринта по цял ден докато си легне мрънка, за щяло и нещяло, за всичко, просто, даже н емога и да кажа за какво конкретно, ма ей тъй д ами намила. Нито един път не се е позаинтересувала как съм аз. Когато ходя някъде с приятели не ме е питала нито веднъж как съм изкарала, а само мърмори защо съм ходила тук, защо съм излизала там..Оф много е тъпо чак да го обяснявам, обаче вече ми се реве, а трябва да я търпя още 4 седмици
Затънала е в заеми, които плащам аз, а аз има кредити също, сметки работи, нито един път не съм ий казала копче, но понеже се отпуска да копува разни джунджурии и пак е взела пари н азаем й казах само да си прави сметката. Иска да продаде вилата, която баща е строил с двете си ръце на воуйчо ми, който си има такава, защото не можела да я поддържа и вуйчо ми алчния г*з само тва й чака. Абе всичко продава тая жена!И жилището ни, в което съм израстнала - прекрасен голям апартамент в кооперация на 10години и него иска да продаде, 6тото й трябвали пари!Ако можеше и мен щеше да ме шътне, убедена съм!
Няма такъв ужас, хора!Навсичкото отгоре вече започвам да си мисля, че "губи козите". Склерозата им е по наследство в техния род. На моменти е толкова отнесена и говори простотии, прави някакви безмислени разследвания, ходи да досажда на хората, крещи вика, заканва се и като вкара един безумно шизофренишки поглед, направо тръпки ме побиват.
Не знам какво да правя..Няма приятели, всички само я съжаляват, всички са вдигнали ръце от нея и не еим се разправя и всичко е на моята глава. И пак аз съм лошата, неуспяла дъщеря. Яяя братовчедите ми в чужбина, те са много напред, ама са имали и имат родители да им дават. Не са се занимавали с глупости, имали са винаги супер подреден живот. Обичам ги адски мнгоо защото са добри хора, обаче огато майка ми ги спомене колко са успели САМИ и как се оправят..Радвам се за тях, не ме разбирайте погрешно, никога не сме се карали, но ми е много тежко, че майка ми говори с толкова обич за тях, а за мен и с мен все едно съм няква измет.
Ох, знам че това няма да се промени, но много ми тежи...Толкова неща ми се струпаха в последно време, че направо ще гръмна...
Ако някой е имал сили да изчете цялата тази...да я наречем изповед..Благодаря!
Рядко ми се случва да си признавам в такива дейтайли нещата, обаче ми писва все за всички да съм силна и да се справям с всичко и всичко да е на моя гръб и накрая да го д*хам...
С риск да ми стане още по-тъпо викам да си попиша ей така, белким ми олекне поне малко.
Няма конкретен повод да ми е смотано, просто нещата са комплексни, натрупвани с времето и вече не издържам!!!
Не издържам да не знам какво искам, коя съм, да съм все черната овца, да съм виновна за всичко!
Ееех, едно време колко мечти имах..А онзи ден прави някакаъв тъп тест и имаше въпрос за какво мечтаете. Ми за нищо. За какво да мечтая?! Мечтая да съм свободна, да бъда обичана, да обичам преди всичко, някой въобще да ме оцени от близките ми, за приятели въобще няма да коментирам, на тях несе надявам.
Основно гледам да съм положителен човек, да обръщам нещата откъм веселата им страна, защото ми е ясно, че за каквото мислим това се случва. Старая се да не съм черногледа, но понякога толкова се изморявам да съм оптимист, особено когато имам реална преценка и знам, че няма смисъл, че направо ми идва да изчезна. Не да се самоубивам или нещо такова, просто да изчезна и да забравя!
Да забравя, че някога някоя си ме е захвърлила в някакво родилно. Да забравя, че майка ми цял живот ме тормози, вечно е недоволна, вечно е жертва, основно моя, вечно трябва да съм й в дълг, вечно не съм постигнала нищо и всички други са къде къде/много мразя да гледам в чуждото канче и да се сравнявам с другите/,а съм постигнала много, но ми е криво, че собствената ми майка не го оценява. Как веднъж не каза, че се гордее с мен, как веднъж не се похвали, как един път не ме защити за нищо, дори и да не съм била права. Никога в къщи не са допускани мои приятели, никога не съм била свободна от нейните шибани пипала, да ме следи, да ме дебне и да съм й като роб!Гонила ме е хиляди пъти от нас, обиждала ме е н акаква ли не и продължава, основно пред трети лица, които не са ме виждали и чували определ период време, които н еса с час въобще с моето ежедневие с моя живот и т.н.. Аз за нея съм най-изпадналата, най-смотаната и най-простата дъщеря к*рва и ха*та, която може да й се падне, а тя е жертвата!Много пъти ми е писвало, но съм й прощавала!Много пъти съм се опитвала да говоря с нея, не вдява. Ето, сега продължава. Прави интриги между мен и мъжа ми, сякаш другите неща с ами малко, прави интриги между мен и свекърва ми, между мен и братовчедите ми.Чувствам се разкъсана на 100000 парчета и когато някой ми каже да не й обръщам внимание направо откачам още повече. Сега е в къщи, защото й правят лъчетерапия. Просто ме прави луда. От сутринта по цял ден докато си легне мрънка, за щяло и нещяло, за всичко, просто, даже н емога и да кажа за какво конкретно, ма ей тъй д ами намила. Нито един път не се е позаинтересувала как съм аз. Когато ходя някъде с приятели не ме е питала нито веднъж как съм изкарала, а само мърмори защо съм ходила тук, защо съм излизала там..Оф много е тъпо чак да го обяснявам, обаче вече ми се реве, а трябва да я търпя още 4 седмици
Затънала е в заеми, които плащам аз, а аз има кредити също, сметки работи, нито един път не съм ий казала копче, но понеже се отпуска да копува разни джунджурии и пак е взела пари н азаем й казах само да си прави сметката. Иска да продаде вилата, която баща е строил с двете си ръце на воуйчо ми, който си има такава, защото не можела да я поддържа и вуйчо ми алчния г*з само тва й чака. Абе всичко продава тая жена!И жилището ни, в което съм израстнала - прекрасен голям апартамент в кооперация на 10години и него иска да продаде, 6тото й трябвали пари!Ако можеше и мен щеше да ме шътне, убедена съм!
Няма такъв ужас, хора!Навсичкото отгоре вече започвам да си мисля, че "губи козите". Склерозата им е по наследство в техния род. На моменти е толкова отнесена и говори простотии, прави някакви безмислени разследвания, ходи да досажда на хората, крещи вика, заканва се и като вкара един безумно шизофренишки поглед, направо тръпки ме побиват.
Не знам какво да правя..Няма приятели, всички само я съжаляват, всички са вдигнали ръце от нея и не еим се разправя и всичко е на моята глава. И пак аз съм лошата, неуспяла дъщеря. Яяя братовчедите ми в чужбина, те са много напред, ама са имали и имат родители да им дават. Не са се занимавали с глупости, имали са винаги супер подреден живот. Обичам ги адски мнгоо защото са добри хора, обаче огато майка ми ги спомене колко са успели САМИ и как се оправят..Радвам се за тях, не ме разбирайте погрешно, никога не сме се карали, но ми е много тежко, че майка ми говори с толкова обич за тях, а за мен и с мен все едно съм няква измет.
Ох, знам че това няма да се промени, но много ми тежи...Толкова неща ми се струпаха в последно време, че направо ще гръмна...
Ако някой е имал сили да изчете цялата тази...да я наречем изповед..Благодаря!
Рядко ми се случва да си признавам в такива дейтайли нещата, обаче ми писва все за всички да съм силна и да се справям с всичко и всичко да е на моя гръб и накрая да го д*хам... 
За майките. Моята е копие на твоята, с малки изключения- не е болна и няма имоти за продаване, освен тези, в които живея сега и очакваме да се появи някоя банка в скоро време с някой весел запор. А да моята ми е родна /сякаш определя нещо това/.
Приятелите ми са ей така 
, а аз се сещайте как се почувствах. Това не й е първата такава изцепка. Но аз съм голям свободен човек!Не завися от нея, разбирате ли, а тя въобще не ме взема на сериозно. Според нея, не мога да се оправям с нищо. Тъй..Преди тази случка имам една още по- 
