Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

Успях да кача и другите две части. Вече е цялата история, цялата истина
Хубав ден от мен 

gery_dobreva , такива хора като теб ме направиха толкова злобен и зъл на тема рак . Имаш още 60 години ресурс , а нещо дребно някъде в тялото започва да се дели и като че ли не е от тебе . Продан Христов в едно интервю разказа за 1 жена на 24 с рак в черния дроб . Толкова се беше надул , че притискаше белия и адски я болеше.  Ти си късметлийка . Прочети тук кои хормони е произвеждала щитовидната ти жлеза и кой за какво е трябвал                  Физиологични ефекти на хормоните на щитовидната жлеза         http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A9%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B … D0%B5%D0%B7%D0%B0
Айде , чао за 3 месеца , че трябва да влеза медицина. Повече късмет на всички , че и лечението е направо осъкатяващо

Благодаря! Прочетох историята от игла до конец. И си поплаках хубаво. Върнах се в най-болезнените си спомени - миналата година по това време започна нашата болка - всичко толкова много си прилича. Само че в нашия случай Господ се смили над нас и мъките на любимия ми брат продължиха само 4 месеца и 2-3 седмици. Всичко ми беше до болка познато - обстановката в болницата, имената на лекарите, изпотяванията, температурата, майка ни, която беше до него през цялото време, развитието на болестта, думите на лекарите, когато ни казаха, че терапията не е подействала, всичко, всичко... При брат ми поне нямаше болка - той не можеше да диша, защото лимфомът беше увредил белия му дроб. Вярвам, че най-лошото е зад гърба ни. Когато разбрах от какво е болен, сякаш някой заби остър нож в сърцето ми и го остави там, а когато почина - ножът се махна от там.  Пак тъгувам, но сега се боря само с моята си мъка, а много по-страшно беше да виждам страданието му и да не мога да му помогна. И да зная, че не дните, а часовете му са преброени и да се чудя кога и как точно ще настъпи края. Сега зная, че той е добре и е на по-хубаво място и че един ден пак ще се видим. Сигурна съм, че ще се видим. Чувствам, че е жив, че го има, усещам присъствието му. И ние така си казвахме "Обичам те" всеки път, когато се чувахме по телефона или се виждахме на визитациите. Преди да се разболее, никога не си казвахме тези думи - изпитвахме някакво неудобство да бъдем чак толкова сантиментални. Радвам се, че животът ни даде възможност да му кажа колко много го обичам, преди да напусне този свят. И пак ще му го кажа - Обичам те, батко, обичам те, пак ще се намерим, пак ще се прегърнем завинаги!!!

И още нещо исках да напиша - прочитайки тази история, за пореден път искам да се поклоня пред огромната майчина сила и любов. Какво ли не е способна да изтърпи майка заради милото си чедо!!!

"Защо точно на мен" - всеки си задава този въпрос, когато му се случи нещо такова. Сякаш другите са по-подходящи за това?! Колко е човешко! (и в това няма нищо лошо) А защо не и на мен?! (въпросът е риторичен). Често му говорех на моя брат точно за това, за да избягва тези мисли - виж болницата, претъпкана е с хора, които също се питат "Защо точно на мен?". "Защото в един момент се случва точно на всеки" (това са думите на Надежда Захариева, прекарала немалка част от живота си в болниците като придружител на тежкоболен и нагледала се на какви ли не страдания). Въпрос на време.

Още по-трудно ми беше да я дочета. Знам, че колкото и да се моля, колкото и да пожелавам да не се случва никому, едва ли би променило нещата. Колко наистина е силна майчината обич и колко силен е човешкият дух понякога... Аз не бих издържала да не заплача, не бих сдържала толкова много пъти емоцията си. Никога не искам да съм на нейно място ! Никоя майка не заслужава такава болка. Колко трябва да е грешен човек, че да я изпита? Не е честно. Ако това е животът, и ако никой не е застрахован от нищо подобно, какъв е смисълът? И не е това, че рядко си казваме, колко се обичаме ! И не е това, че не живеем пълноценно. Не бива да съжаляваме, че не сме казали на някого колко го обичаме, а после да се проклинаме, че той е починал и не го знае. Не е така. Със сигурност има и друг свят и някога пак ще видим любимите си хора. Няма начин да не е така. Никога не съм успявала да се примиря с неизбежното и смъртта. Знам, че никой не живее вечно и че всички напускаме този свят рано или късно. И колкото и да помъдрявам с годините и да се опитвам да приема нещата, не мога. Още повече, когато чета изповедта на една измъчена и во веки тъжна майка. Не я познавам, но някак си не е в реда на нещата децата да си отиват преди родителите, и то по такъв мъчителен начин. Много ми е мъчно. Много съпричастна се чувствам, поставям се, доколкото мога на нейно място, но не мога напълно, задушавам се. Потресена съм и от отношението на някои лекари. Явно те се примиряват. Просто са малодушни хора.
Е пак много писах и нищо съществено не казах. Просто имах нужда да споделя, че прочетох една уникална сама по себе си история, която се случва всеки ден, на много майки. Нека са безкрайно силни и нека никога не се примиряват, защото не можеш да се примириш, когато най-скъпото си отива. И всъщност е по-добре да си казваме всеки ден колко се обичаме и колко сме си нужни един на друг. Не само в моментите, когато престои раздяла, тъй като тогава думите са през сълзи казани, сърцата свити и напрежението непоносимо. Май трябва да изживеем всеки един ден от сутринта до вечерта пълноценно.
Бъдете здрави! 

Прочетох цялата история, нямам думи,
а  само сълзи, сълзи, сълзи...............

 Модераторите , каква е тази избирателна пропускливост при триенето на мненията ? Вижте какво съобщение получих
Защо оставяте само слъзливите поустове , а тези за живите ги триете  ?  Заради вас не мога дори да се опитам да дам някоя практична идея . Примерно , ако органа е чифтен и едната половина се махне - другата ще се опита да компенсира . Ако се махнат и двете (както и при нечифтен орган) се търси начин да се засили работата на други ендокринни жлези , които произвеждат хормони с подобни функции . Има си билки , има си лекарства , ако трябва има и изкуствено синтезирани хормони , които се приемат . Не е фатално

Вероятно, защото мястото на твоите постове не е това !
Запази си неграмотните писания за друго място.

Безработен, освен, че си неграмотен, ти си и неадекватен! Тази твоя неадекватност обижда, унижава и обърква хората, страдащи от тази болест. Моля те, МЛЪКНИ!!!
С нищо не допринасяш....напротив - вредиш!

Няма ли админи наистина? 

Поклон пред майката, която е намерила сили да напише историята. А аз имам желанието, тази история да стигне до управляващите или до евр. комисия по здравеопазване, защото в нея се вижда как лекуват в БГ. Въобще, иска ми се, защото майката не я е написала за себи си. Но дали има смисъл според вас?
Има ли смисъл да се изпрати до медиите-незнам. Честно казано, когато разговарям с Марчето, тя започва да плаче, а иска тази история да стигне до повече сърца. А аз сама не мога да преценя. Може ли да се публикува такова нещо в някой сайт или онлайн библиотека.
Извинявайте, че в този слънчев ден отново ви връщам към това

Нормално е желанието за разкриване на истината и за търсене на отговорност, ако има виновни.

Преди обаче да се правят публични коментари  и да се произнасят „присъди” фактите следва да бъдат внимателно обсъдени, анализирани и да се установи причинната връзка между поведението на лекарите и предполагаемото увреждане. И както често подчертавам от решаващо значение са заключенията на експертите.

Защото освен, че лекарите могат да бъдат обект на наказателно преследване, така и могат да бъдат оневинени.

При наличие на такава история може да се сравни лечението на заболяването у нас и в други държави. Може да се направят много неща, но обикновено потърпевшите нямат сили да се борят, а и не са компетентни. Не е правилно да се винят лекарите, а по-скоро примирението ни че положението е такова- не само на тях, а и на всички нас. Убедена съм обаче, че лечението не е най-адекватното. Истории като тази за лечение на левкемия в др държави-много. Може да се сравни

Честит празник на всички  .  Дано , както Исус е измел храма от всякаква паплач, дойде някой да измете онкологията от търговците и я изведе от затворения кръг, в който се върти

Здравейте момичета!Желая здраве,сила и късмет на всички!
Имам и аз един въпрос относно моя близка на която поставиха следната диагноза:
"Метастатичен аденокарцином на черния дроб с неизвестна първична локализация"
На този етап отказват химиотерапията,но не знам защо?Може би няма да издържи!
Някакви съвети и мнения?
Благодаря предварително!

Да добавя,че след 5-скенер е открит тумора в черния дроб!Половиния черен дроб го нямало...
Аз съм на ясно,че спасение няма,но как да и помогнем,какво да направим за нея,за да е добре?
За сега взимаме Натанал,от него сякаш се чувства по-добре,внушение ли е не знам,но какво друго ще ме посъветвате?

Щом е метастатичен, значи е злокачествен и може да прониква във всички тъкани без да загива. Но при проникването "влачи" информация от други тъкани и сигурно им трябва първичния тумор да му направят с биопсия анализ и тогава да назначат точната химиотерапия  и евентуално облъчване. Лекарят е длъжен да обясни на пациента , че за да се получи злокачествен тумор 
1 . трябва гените, които отговарят за заповедите да се дели да работят повече
2. гените, които заповядват да не се дели да работят по-малко
3. гените, които отговарят за поправката на деенкато да не работят
4. гените, които казват на клетката да умре да работят по-малко
5. гените, които казват на клетката да живее да работят повече
6. протеините, които излъчва клетката да казват на имунната система да не я пипа
7.  клетките да не се специализират и надживеят организма
Изобщо толкова рядка и сложна комбинация, че си е като "шестица от тотото" , но малко да й разбъркат информацията (да й повишат ентропията) и вече не е рак   .  Това, което им е проблем е  как да повишат ентропията без да използват енергия  (химия , радияция) и затова ще оперират основния тумор, а метастазите ще ги облъчват и троват . Питай тук http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=rak , а ако има някоя вена, която е засегната и трябва да се смени питай доцента http://www.julianov.com/