Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

Много хубави новини момичета Дано напълним темата с повече положителни емоции

Spirit Crusher, ЧУДЕСНО! Бъди здрава и позитивна!

Spirit Crusher , само така

Много сте мили всички! Благодаря ви!

Ако мога по някакъв начин още една искрица на надежда да запаля у някого ще споделя, че годината не мина хич леко дори при мен. Моят рак го водят уж от "хубавите" зли. Хич не е от хрисимите обаче, само поле за изява му дай и гледай какво прави. За нула време ме стопи с 10 кг докато го усетя, и не го свърта в кошарката му, вече беше плъзнал по лимфните възли. Страшно експедитивно ме поеха, едва ли не от операционната на системата. Застъпиха ми се болничните от втората операция и първата вливка. Трябвало е да се бърза явно. Иначе го водят "хубав", понеже е калпав стратег, по всички фронтове можеш да го атакуваш и се повлиява, затова и нищо не ми спестиха като терапии. Самата хормонална ще е цели 5 години. Самата пък химиотерапия ми вгорчи животеца. Покрай нея освен, че още 7 кила разтоварих, хемоглобина срина до критични стойности, аха-аха и анемик да ме пишат, а бях със завидните 139 (последната ПКК показва обаче 141 хехееее... даже по-добре от преди), черния дроб атакува, но и той издържа, сърцебияния ли получавах, въобразявах ли си, но и кардиограмата перфектна към момента, кръвното и него заковах отново на 80/125 или нещо такова беше, а беше паднало да се чудиш с това кръвно как се живее... нокти се отлепяха, кожата изтъняваше и съхнеше, не стъпала, две некървящи рани имах, ни чорап можех да обуя, камо ли обувка, там опира, онам прежулва, болииии. За всички тези неща никога не съм мрънкала, адски много му спестих на мъжа (в тоалетната какво се случваше примерно), но той си ме виждаше как гасна лека полека, и той от мен се криеше, но го усещах, че си е плакал тайничко, смятайте каква плачевна и безнадеждна картинка съм била този иначе супер корав мъж да разплача.

И ко стана няма и 12 луни по-късно!? Свежа като току що откъсната марулка. Вярвайте в по-добрия изход! Знам, че има гадове, които идват с ясната идея да те убият с един замах и го правят, ако вашият или ракът на близките ви обаче не е такъв, да знаете, че има винаги надежда.

Направо като чета кой през какво е минал и на кой по какъв зверски начин се отразява химията започва червейчето на съмнението да ме гложди-изобщо на майка дали е поставена правилната диагноза и какво и вливат.Хем дадохме за второ мнение блокчето и потвърдиха диагнозата,питах какво вливат-карбоплатина и итопозит,но няма абсолютно никаква странична реакция след вливките,освен първия ден и се лежи.На другите двама човека,които са в тази програма 1000 неща им се появиха.Егати късметлийката ще излезе ако понася,а тя понася толкова леко и безпроблемно всичко.Хем съм спокойна ,че върви добре лечението ,хем съм леко объркана,впредвид гадорийте,които чета и слушам за не кой знае обнадеждаващото и положително лечение за 4 стадий и вида рак😞😞😞

Таня, не така! Какви са тия приказки! Това, че понася добре химията се дължи на силния й организъм и няма връзка с диагнозата. На здрав човек да се излеее тая гадост във вените - не се знае какво ще му стане. Майка също сравнително лесно понесе вливките - имаше освен платината още 3-4 неща и ги вливаха 43 часа нон стоп. Така че се радвай, че жената има силен организъм и не се дава ни на химия, ни на рак!

На Спирит мога да кажа само БРАВО, момиче - за силата, духа и борбеността! Вярвам, че ти ще си от тези, дето побеждават!

Таня, изобщо не говори така! И изобщо не обръщай внимание кой какво пише /то някой трябва и да се усетят малко/ - всеки е индивидуален организъм и всеки различно приема и реагира на различните видове лечение, химия, лъче и т.н. Вярвам и ти пожелавам майка ти да се оправи и да споделяш и ти добри новини!

zigizagi и Merri_An,прави сте и е хубаво да има някой да те плесне малко и да те отрезви.Благодаря ви.Виждам я ,че е добре и че има резултат от лечението и.Може би всичкия този стрес и цялото това време,в което трябваше,а и още трябва да съм и опора и да и давам кураж,мен ме събори лекичко( колкото и да се старая да не ми личи) и сега ,когато виждам добри резултати ми се струва като нереално.Благодаря Ви момичета,че ви има,че давате адекватни съвети,подкрепа и съпричастност.

А, това на нас, близките неминуемо ни се отразява, така че не се давай на стреса и паниката и се похвали и ти с добри резултати! Нека все повече такива новини да има в тази, а и в другата тема!

Резултата е налице,вчера писах.Тумора е смален наполовина само след 2 курса химия😊😊😊

Браво, супер новина!

При нас има резултат от биопсията-показва възпаление, не рак. Обаче доктора иска да повтори изследването. Съмнява се в резултата. Притеснява ме, че може пак да държат баща ми в болница 10 дни. Чудя се дали да не отидем в друга болница/ лекар. Това се случва в Коц Пловдив. Какво мислите? Тъкмо се зарадвахме и пак...

Ако докторът иска втори път да изследват взетия материал - няма проблем - това не изисква хоспитализация. Ако иска да прави втора биопсия, не мисля, че ще го държат десет дни. Струва ми се, че клиничната пътека е три дни.

Какво стана със съпруга ти, взехте ли епикризата? Какво пише в нея?

Да, Мери ан, взехме епикризата. В нея пише "бронхиолит". Пише, че няма петна и засенчвания на рентгеновата снимка след лечението с антибиотик. Но самата снимка не сме я виждали.
Обаче него продължава да го боли стомаха отляво. Ще ходи на колоноскопия. Има записан час за след 2 седмици.