
.Много ми хареса кръщенето.Тук ги правят като сватби.ужасна показност.
) - за първи път й давам нещо такова...но не може да е повръщане 24 часа след прием на кърначето
А, детегледачката казала на Иван (преди да се разбере, че е болна), че Елица изяла много солети, чипс и бисквити от децата на площадката...щото аз нали не й купувам такива неща! Ами честно да ви кажа и с това не мога да се справя - прибирам се в 18 (Елица закусва към 17,30) и излизам с Елица към 18,30 и всяко дете долу с чипс и тем подобни...ами как да я предпазя! Дори последните 2 пъти, да ви призная, се ядосах и я изведох от площадката, но вървя и си викам - сега кое е по-добре - да не яде чипс и да се разхожда сама с лудата си майка по тъпите мръсни улици или да си играе с децата и да яде чипс! Мога ли 2 часа само това да повтарям - не яж чипс - и другите майки да ме гледат като луда! Не съм максималист, бих и дала бисквита и т.н., но пък искам аз да избера какво да й дам, а не другите майки от площадката! В 20,30 обикновено вечеряме - тя като се наяде с чипс и нищо не яде. Ама те майките не са виновни - и те са си направили своя избор и дават чипс на децата си - кво ги интересува моето дете...уф, само глупости пиша!
Пет дни не яде нищо и почти не пи вода. Стопи се пред очите ми. Ужас беше. Добре, че на Еличка й е минало по-бързо.




Аз докато се натуткам да си избера картинка с кафе и Кокетка ме изпреварила-благодаря, за такива недоспали като мен, добре ми идва. М/у другото ние с нея се виждахме 1-2 пъти из Варната, но добре че е тя да ми се обади, защото аз съм мааааалко заспала по рождение и не обръщам внимание на заобикалящия ме свят
.


.Тук подобна красота не можеш да видиш,само грозни маслини
наистина е тъжно когато най-близките не те разбират,аз затова и се дистанцирах от моето семейство,по спокойно ми е,но все пак ми е мъчно.

Дано се оправи по-бързо
Иначе на яслата явно му харесва, а и като го питам, ми казва, че е хубаво. Само сутрин малко плаче.
На мен лично в тежки моменти ми помага мисълта,че децата ми няма да се вечно толкова малки и след време ще мога да съм по-независима от чуждата помощ и ще имам възможност за по-свободни решения 
Няма такъв рев ви казвам! Целият МОЛ ехтеше! И няма такова кръвотечене! Глава, уста, врат, аз, тя - всичко в кръв! Хукнах към тоалетните да я мия - хората ме гледат странно - сигурно си мислеха, че коля или нещо такова...Три пъти я мия - кръв тече та не спира! Е, прибрахме се, по живо по здраво, а на мен ми се е свил един камък, че вместо в градинката съм юрнала детето да ходи по молове
Ваня, Блонди развеселихте ме с вашите истории. Ами Ваня, ако има как наистина да идеш, остави ги на някоя баба (има ли) децата и отиди да подишаш въздух. И мен често ме обземат такива състояния, ем че съм с едно само, и че работя. А докато си бях вкъщи, колкото и хубаво да беше, още към 1вата година бях леко почнала да изтрещявам.

Всеки ден се моля таткото да си дойде по-рано,че вече не издържам,ако знаех,че няма да го има 1г и 10м щях сериозно да се замисля за породени деца самичка в чужда държава.Добре,че взеха малкия в детската градина,че за по няколко часа на ден съм само с малката.На моменти ми идва да ги оставя да рушат къщата и да изчезна
След твоя разказ и аз не знам повече да ви съчуствам или да спра да се хиля представяйки си каква картинка сте.Все пак ти пожелавам да нямате повече такива инциденти