4-та тема на чакащите

  • 115 262
  • 1 485
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 325
Момичета, честито!
Мисля, че е по-удачно да занесете нещо на детето, Анито, макар и малко то ще се зарадва. Това ще е разнообразие за него. Децата са любопитни и имат нужда от храна за мозъчетата. А това са играчките в тази възраст. Независимо дали ще харесаш или не детето, не отивай с празни ръце. Ако имаш възможност занеси нещичко и на другите, ако нямаш - поне на това детенце, с което ще се срещаш.
Взимам повод от думите на Срежко - ако си човек, който по принцип в живота разчита на "да ти трепне", следвай нейния съвет, но имай предвид, че напълно възможно и най-вероятно е да не почувстваш нищо първия път, втория, че дори и като си го вземеш. Просто при някои хора чувствата идват полека, но пък са завинаги. Поне аз съм такъв тип и счетох за нужно да ти обърна, че някой хора си познават детето, други като мен - не.  Ако всичко с детето е ОК и то видимо се развива нормално, моя съвет е да не разчиташ толкова много на емоциите, защото те много често подвеждат.

# 61
  • Мнения: 13 194
Честито и от мен!
Ние на първата среща занесохме топка, играчка- лека кола и кутийка детски шоколади.бяха се обадили за момченце на 2г.8мес, затова такива неща занесохме.Няма да забравя чувствата с които купувах тези неща- купувам, а ми е едно празно, никакво...Но и аз така си казах- поне да зарадвам едно дете.

Топката и количката изчезнаха буквално минути след като излязохме на двора, но и то ритна един път топката и не си потърси играчките повече...явно, принципът на "комуната" беше по-силен.Шоколадче му дадохме след разрешение и то след като разбрахме, че няма хранителна алергия.

За харесването- писала съм и преди- като го видях ми идеше да си взема чантичката и да си изляза без обяснения, добре че беше мъжът ми.Просто се уплаших тогава.
Сега си мисля, че не е имало друго човешко същество, през живота ми, което така да разтуптява сърцето ми.

Последна редакция: чт, 26 авг 2010, 14:14 от Светкавица

# 62
  • Мнения: 21
Ето , виждаш  всички сме различни . Така ,че смело напред.
То ще си покаже твойто ли е това дете или не.
Всеки то нас се е притеснявал и това е нормално . Аз се обадих на мои приятелки , които преди мен осиновиха и питах , питах.
Аз се чудех как ще свкна да му викам  мамо , а то детенцето само на втората среща се провикна "мамо, мамо ето ти солетка".От тогава направо свикнахме да сме мама и татко.

Хайде ,чакаме да споделиш вълненията ти!

# 63
  • София
  • Мнения: 1 263
   Честито! За бебе на тази възраст най - добре една дъвкалка или дрънкалка. Това им е интересно и им трябва. Иначе ще се радва най - много на вниманието и държането на ръце.

# 64
  • Мнения: 104
Anito_p  не можахте ли да отложите срещата и да отидете заедно със съпруга ти ? Вземи ако можеш някой със себе си  да не пътуваш сама (сестра ,брат или приятелка ) . Първата среща е много емоционална .

# 65
  • Мнения: 1 249
Здравейте,
...
 Всички притеснения и мисли избягаха . Подписахме съгласието на следващия ден .
...

Днес обаче разбрах ,че съда е отпуск до 3 октомври и нашият 4 годишен син има доста още да седи в детския дом . Стана ми лошо от тази новина , но какво да се прави ще чакаме.


Ей, бяс ме хваща като чета подобни работи, които са ви внушили.
Регистратурата на съда не е в отпуска.
Социалните не само могат, а и са длъжни веднага да ти подготвят и депозират документите в регистратурата на съда и да вземат входящ номер.

А кога ще бъде насрочено и проведено заседанието и колко заседания ще има, е друг въпрос.
Но разликата между депозирана молба за осиновяване в съда и недепозирана е ОГРОМНА с много сериозни последици, за които ако аз бях социален служител щях доста да бдя.

Делото си има администриране, ще ходи и ще се връща от доклад и т.н. и т.н., но е важно да е подадена молбата до съда.

Честито на всички нови мами !

# 66
  • Мнения: 21
Имаме номер на дело . От регистратурата ми отговориха ,че съдиите са в отпуска до октомври.

# 67
  • Мнения: 1 325
Светкавица,   bouquet и аз като теб без малко да побягна и да си изтърва късмета Laughing
Да, хората са различни, а и децата също. При първа среща наистина е хубаво да има и друг човек, защото отстрани е по-лесно да се прецени. Хубаво е да имаш и второ мнение. По тази причина на втората ни среща сестра ми дойде с мен. Нейното ОК ми даде наистина увереност да реша.
А за сърцето и разтуптяването, всички мами тук ще го потвърдят. Не съм си представяла какво нещо е майчината обич. Е, няма друга такава......

# 68
  • Мнения: 31
Здравейте.Мина и първата ни среща.Малката принцеса е много сладка,с големи черни очички.Бях сама на срещата и след като я донесаха ни оставиха сами.Тя ме гледаше много уплашено ,но не се разплака.Излегнах се на диванчето и я сложих върху мен.Дари ме само с две усмивки, гледаше ме докато и говоря и ми стискаше пръста.Сигурна съм ,че тя е моето момиченце,но сега трябва да изчакам и мнението на съпруга му.Той ще я види следващата събота.Но имам и друг проблем.Бебето е от майка туркиня и баща българин.За мен и съпруга ми това няма значение,но майка ми иска да не я вземаме и много ме боли от това.От вчера нито ми говори ,все едно ме няма.За мен тя е моята принцеса и след срещата на съпруга ми с нея ще подадем молба за осиновяване.Много ми е мъчно ,че не срещам разбиране от родната ми майка.
Извинявайте,дами  ако съм Ви отегчила.

# 69
  • Мнения: 955
anito p  Hug
Най-напред честито!
А иначе за майка ти - много жалко наистина - виждала съм го при познати, много боли.
Но може би, когато види детенцето и види вас щастливи, ще се обърне. Ако не, само тя губи.
Бъдете щастливи!  bouquet

# 70
  • у дома
  • Мнения: 1 179
Честито Анито!
Като си познаваш майката що й каза.
Дай й време,вземете я в събота да я види.
 Hug Hug Hug

# 71
  • Мнения: 21
Браво.Радвам се за теб. Най-важното е вие с мъжа ти какво чувствате.Другото са притеснения на околните. Решението си е  ваше.

# 72
  • Мнения: 1 070
Възхищавам се на хора поели отговорността на осиновяването,възхищавам се на търпението ви и безграничната обич,която сте готови да дадете. Аз съм отраснала с осиновено дете,самата аз съм отгледана от баба и дядо,не съм имала родители и винаги са ми липсвали,особено майка ми. Дано за всички самотни дечица има едно сърце,което да се отвори за тях и да си имат едно прекрасно детство.
Честито на новите мами и успех на anito p  Hug  Hug

# 73
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
anito_p , честито! Това с майка ти да не те притеснява, макар че е гадно, мисля, че като види малката ще и изхвръкнат всички предразсъдъци от главата. Децата са си деца, независимо от кого са гените им, те ще се развият според средата, в която растат. Успех!!! Hug Hug Hug

# 74
  • Мнения: 3 721
На теб пък за какво ти е било да даваш обяснения. И мен свекърва ми се претрепа да ме пита какви са био-тата, ама аз нищо не й казах, българи ли били, какви били. Казах, че произходът е български и чак след няколко месеца като ми обясняваха колко ми е невероятно детето им казах, че го дължи на ромския си произход. А произходът за тях вече нямаше значение.
Радвай си се на детето. То си е твоето дете. Ти ще си го гледаш. Я горе главата.

Общи условия

Активация на акаунт