4-та тема на чакащите

  • 115 214
  • 1 485
  •   1
Отговори
# 1 365
  • Мнения: 9
Здравейте, аз съм нова във форума и доста неща изчетох по темата и се обръщам към успелите за съвет. Вече 4 години със съпруга ми сме кандидат осиновители. Имали сме 5 срещи с дечица, но нещо не се получава и ако може да споделите от първата ли среща се получи химията или сте провели по няколко срещи? До сега бяхме посочили като възрастова граница 2-3 години, но с децата с които се срещаме дори не могат да говорят, пък камоли да се осъществи някакъв контакт. Много съм притеснена и от нещата, които се скриват от нас- като генна обремененост например.

# 1 366
  • Мнения: 3 721
А вие, когато взехте решение да осиновите дете, седнахте ли да почетете какви проблеми имат децата, живели в институция, интересувахте ли се какви особености имат, прочетохте ли, че заради липсата на персонална грижа изостават малко, но после наваксват? Преди да седнете да се тревожите за генетична обремененост, седнете и четете тук във форума, има поне 50 страници с теми, всъщност трябвало е да го направите още преди 4 години.

# 1 367
  • Мнения: 9
Да изчела съм много неща за децата в домовете, но до сега предлаганите дечица са над 3 годинки и не могат да си кажат дори името, а що се отнася до обременеността до сега са ни предложени 3 дечица, които в семейството имат сериозни психически проблеми, а нашите изисквания са да бъде здраво. Да до момента е здраво, но в последствие може и да не е, след като  лелята или бабата са шизофренички и са настанени в специални домове.

# 1 368
  • Мнения: 3 721
Ами да, не могат, защото никой не се е занимавал с тях. На мен просто ми е странно, как от пет деца пък никое не ви удовлетвори. Четете още или премислете мотивацията си за осиновяване на дете.

# 1 369
  • Мнения: 9
Да сега със съпруга ми сме решили да променим някои от критериите, защото до сега нямахме никакви претенции относно пола и етноса на детето, но не съм сигурна дали така нещата няма да се проточат още във времето. Аз не съм толкова взискателна, но съпругът ми... 

# 1 370
  • Мнения: 3 721
Ще се проточат. Едниственото, което бих ви посъветвала да направите със съпруга Ви е, да намалите възрастта на детето до 12 месеца, защото явно не сте подготвени за дефицитите на дете, живяло по.дълго време в институция. Ако нямате предпочитание за пол, възраст и етнос, то само намалете възрастта. По този начин няма да намалите драстично шансовете си, но ако свиете предпочитанията за пол и етнос, това ще се случи. Успех.

Ето и нещо, което би могло да помогне

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=373945.0

# 1 371
  • Мнения: 712
Кати, ако се притеснявате от това, че няма да се справите с последствията от институционалното развитие при децата, тогава намалете ограничението за възраст. Ако ви предложат едно бебе (да речем, до годинка), то ще е прекарало по-малко време в дом, освен това едва ли ще си мислите за способностите му - дали се е научило да говори и други.

Ако ви притесняват гените, тогава прочетете малко за този раздел от науката. Изобщо, работете върху себе си и притесненията си, като се "образовате"...

Често никой не крие от вас "генната обремененост", тъй като по този върос дори и лекари трудно могат да дадат еднозначни констатации. Но... С какво точно ви притесняват ГЕНИТЕ?

Аз за бабата и за лелята на нашето дете не знам нищо... Но като се замисля, в моя род имаше една леля с психично заболяване. Добре, че социалните не са ме питали за нея.. Wink  Баба ми пък беше глухоняма. Нито майка ми след това е имала този проблем, нито ние със сестра ми (уж през поколение), нито децата на сестра ми...

Относно въпроса, дали от първа среща се получава химията... Личния ми опит беше, че това при кандидатите е въпрос на ПРЕДВАРИТЕЛНА вътрешна настройка. Всъщност, какво конкретно очаква да научи човек от една 10-15 минутна среща? Не изисквате ли прекалено много от детето, ако очаквате за това време то да осъществи контакт с един абсолютно непознат за него човек, в необичайна за него обстановка?

# 1 372
  • Мнения: 9
Благодаря за информацията. Довечера ще я покажа на съпруга ми, а що се отнася до възрастта на детето, ние със съпруга ми не сме в първа младост, за да искаме по-малко детенце, защото все пак нали трябва да му подсигурим бъдеще. Искаме да можем да го изучим и да му подсигурим всичко необходимо, за да бъде самостоятелно, а времето не чака. Аз бих се съгласила да гледам и по-малко детенце, но съпругът ми е категоричен. Аз мисля, че трябва да го заведа на един курс за осиновители, защото ние не сме преминали такъв. Когато подавахме документи нямаше такива неща. Не мога да го убедя, че в последствие ще се привърже към детето. Той иска още щом го види да усети тръпка, защото така ни казваха навсякъде където сме били.

# 1 373
  • Мнения: 3 721
Напълнили са ви главите с глупости, честно и сте тръгнали с голямата торба с очаквания. Извинявай за откровеността, обаче седнете и четете, има много теми тук за проблемите на децата и дефицитите и справянето с тях, прочетете всичко и тогава решете какво ще правите.

# 1 374
  • Мнения: 9
Няма защо да ми се извинявате. Това е самата действителност. Много съм благодарна за съветите. Ще чета на съпруга ми, защото голямата торба е негова, но той винаги казва, че толкова много сме лъгани от институциите и не може да има доверие на никого. Много неща се премълчават- умишлено или не, много от проучванията за семейството на детето са не задълбочени, а той е много обстоятелствен и иска да не го лъжат. Аз не знам как да реагирам в подобни ситуации. Не знам дали ще попаднем на институция, която да ни предостави истински данни.

# 1 375
  • Мнения: 3 721
Няма защо да ми се извинявате. Това е самата действителност. Много съм благодарна за съветите. Ще чета на съпруга ми, защото голямата торба е негова, но той винаги казва, че толкова много сме лъгани от институциите и не може да има доверие на никого. Много неща се премълчават- умишлено или не, много от проучванията за семейството на детето са не задълбочени, а той е много обстоятелствен и иска да не го лъжат. Аз не знам как да реагирам в подобни ситуации. Не знам дали ще попаднем на институция, която да ни предостави истински данни.

Не искам да съм неделикатна, но си изяснете между вас дали той наистина иска да направи тази крачка  Peace

Успех  Hug

# 1 376
  • Мнения: 9
Благодаря!!!

# 1 377
  • Мнения: 1 325
Кати, момичета са ви дали много добри съвети и информация. С тази нагласа и тези очаквания, просто няма да ви се получи. Запознайте се с темите за дефицитите на децата, за емоциите на първата среща и т.н.
Най-важното е : - децатата са различни, не очавайте руменобузесто, усмихнато, весело и рицитиращо стихове дете;
- имат дефицити просто от начина на отглеждане, които се преодоляват с времето и грижите, къде по-лесно, къде трудно;
- социалните дават такова инфо, каквото са успели да съберат, те все пак не са полиция;
- на някой им трепва, на други изобщо. Вторите са много повече, повярвайте.
Всичко други няма нищо общо с действителността. Напълно нормално е дете на 2 години да не говори и да не показва типичното за дете на неговата възраст поведение. Това не значи, че детето е със специфични потребности. Ако има такива ще ви бъде казано. Обсъдете и помислете, но 4 години са страшно загубено време.

# 1 378
  • Мнения: 371
Кати, ние също имахме сходен проблем с вашият. Аз имах едни очаквания той други. Първата среща с дете мина зле. Дълго време това не ми даваше покой. Много пъти съм мислила за детето, което отказахме, за шанса , който така и не му дадохме. Успокоих се чак , когато разбрах, че е осиновено от друго семейство.  Втората среща, друго дете, отново не се получи. Започнах да си мисля, че той не иска да осиновим дете и си намира причина за да пишем откази. Мъжът ми все повтаряше, че неговото момиченце го чака някъде и скоро ще я намерим. Аз от своя страна му казвах...Ти си въобразяваш, сигурно полудяваш. Влошиха ни се отношенията. И точно, когато се чудех дали да не се откажем ни предложиха нашето момиченце. В момента в който я видяхме веднага си казахме , че ще я осиновим. Да, детето има двигателно изоставане около 5,6 месеца. Няколко пъти ми се случи да ме попитат на 6 месеца ли е ( тя е на 13 месеца) Сега с лечение  бавно наваксваме пропуснатото.
Дано скоро да се похвалите с добри новини. Късмет!!!

# 1 379
  • Мнения: 9
Благодаря Ви момичета, аз мислех, че само ние не можем да се разберем по отношение на това какво иска единият и какво другият. Моят мъж също твърди, че нашето дете някъде ни чака, но аз вече нямам нерви и колкото повече се проточват нещата, толкова повече се обезкуражавам. Вече не съм сигурна и аз самата какво трябва да направя.

Общи условия

Активация на акаунт