Хайд парк 5

luska,да взема да те запозная с моята снаха.Все едно слушам нея.Пък и двете сте от Варна и мъжете ви все ги няма,може да се окажете добра компания.Брат ми пътува за по 6 мес та тя е все сама

така... само да не пропусна някой

Фуси, честито ново куче, радвам се за вас, да ви е живо и здраво и много да ви радва. Майната му на лаптопа  

Мата, аз нЕма да убивам, само мисли за развод ми идват в главата и плаша с това, горе-долу има ефект, щото казвам че ще взема децата, а на него ще дам кучето  

Елито, махни саксиите - прав е мъж ти. Между другото само да вметна - трябва да призная, че и те от време на време са прави, затова още не съм се развела  

Кудку, ти си имаш две момчета - мнооооооого те жаля, ама ще го преживееш, така че мъж ти няма как да не спечели по точки спрямо всички останали - с едно момче или без хич.

Луска, няма да си кривя душата - представям си, колко ти е трудно, аз не бих могла да издържа. Аз само като чух, че моичкия ще ходи на тим билдинг и ми стана лошо - само си представих, как разхождам кучето с двете деца и се опнах. Ама той излезна свестен - казах му да ходи, ама той не отиде, няма да се развеждам още  

Така като се замисля, най-хубаво на килията е, че няма ипотека...

ПП Аууууууу не мога да се вредя да публикувам, стига сте писали, че трябва и да работя 

някой сме безработни и се чудим какво да правим  

kristti, идеята ти не е лоша Май имам нужда и от нови запознанства. Не ходя на работа, нямам контакт с много хора, освен с няколко приятелки. Но всяка си има семейство, ангажименти, мъжете им са си тук... Добре, че е дребния, че да ми намира занимания Но не искам да се ограничавам само в разговори с него, нищо, че той все има какво да каже. Сега е на вълна да си тръгвал в другата къща. Всеки път като се накриви и си тръгвал Един ден му дадох и куфар, ама той се отказа да си тръгва и каза, че ще си тръгне утре.

Дзвер, благодаря ти!  В момента нямаме друго решение и ще трябва да стискам зъби още. Надяваме се да е така най-много още три години, но Божа работа. А докато мъжа ми си е в нас, почти всеки ден ми е идвало да му стегна куфарите Питах го, дали мога да му изпратя нещо на кораба с куриер(за деня на бащата през юни), а той ми вика:"Що, багажът ли искаш да ми изпратиш?" Не се оплаквам от него, докато е тук се старае, ама трябва все да го бутам и да му напомням.

Фуси, на колко е кучо? Хакерче, а

Ха ха, в подфорум Хомеопатия станало по-весело и от Клю-то.

Кучето е божествено, като изключим това, че не е старото  . Шестмесечен златен ретривър. Взехме го 1 месец след смъртта на старото ни куче, защото къщата заприлича на гробница, а ние с мъжа ми ревяхме като чешми денонощно. Нико прие нещата по-философски. Вчера каза да не съм се тревожела за Роджър, той ни бил новичък и нямало да умре 

Децата са толкова по-мъдри от нас Разбирам ви напълно, защото и ние сме кучкари и винаги е имало косматковци с нас. С тях е толкова по-забавно!!! Друго си е да чистиш косми, да си търсиш къде ти е чехъла, да сменяш калъфката на възглавницата на мъжа си през ден, щото Шефа не го кефи друг да спи до мен... Забавно е и така ми харесва.

Никой няма да замени старото, никой Но пък новите си имат нови номера. Да му нацелуваш от мен сладката муцунка.

да, много е забавно - събуждам се вчера към 1 часа през нощта - мокро ми е нещо на краката, а диването повърнало на спалнята...

лелеееееееееееееее, кво писане

и на мен ще ми купувате лептоп нов, щото омазах токущо моя със салата. да ви чета, па съм гладна и плюскам на пц то.

фусси, аз ако бях на твоето място, вече щях да съм почнала да излежавам присъда...за лаптопта си човек убивам. добре, че си купих едно малко, та не е скъпо и ако нещо стане мога да взема ново. ама си е нерв, щото всичко ми е на него.
на матов му дадох моя стария. стар, стар, ама е хп павилион и е огромен екран и саунд трепач. сега не ми дава да се доближавам до него. нахалник.

луска, рано ти е за критическа, но хормонално може да си се дисбалансирала. аз взимам серопрам и ремифемин. адски добре ми действат, а и не са пълна химия.
взимай за деприто жълт кантарионец.

аз август и септември бях на ужасен хал. по цял ден лежах в леглото, четях сапунки, пиех бира и мезех с приспивателни. имах страх да стана, което доведе до това да лежа по 24 часа и само за най неотложното ставах. мислех си, че съм пълен лузер и по-добре хич да ме няма, да не творя кретении, и без това всички ще се оправят по-добре без мен...бррррррррррррр, страшно беше. цикълът ми спря, бях като пияна муха...
добре че матов се грижеше целодневно за детето, аз нямах сили за нищо. ревях или гледах тъпо в една точка. като добавим и това, че нямах никакво желание за плътски удоволствия, което си е от голямо значение, смятай в какво състояние съм била.

обадих се ревяща на мама и и казах да дойде да ме спаси. а аз, когато съм в най-ужасни кризи обикновено си трайкам пред всички и се правя на бетонена. този път обаче положението беше на живот и смРЪТ.
мама дотича и започна да ми говори колко съм хубава, умна и велика, донесе ми куп билкови илачи и след седмица бях като нова. та досега.
в момента имам разн и гинекологични дертове, вие ми се свят ужасно и в главата ми все едно експлодират малки бомбички, обаче се чувствам страшно добре ментално. ходя по лекари и си правя пълен чек, имам куп идеи и съм ги нападнала и ме годи невероятен оптимизъм и себелюбие.


ставам в 6, до обяд съм свършила куп неща, гледам си основно аз детето, подгъзурчвам на мъжта, сАдя, кОпам и готвя като луда, снабдявам и двама приятели с целоседмично меню, правя всеки ден торти и сладкиши, изглеждам добре и си нося хубавите дрехи, намирам време да си направя и велнес дни, просто всичко е перфектно.

как стана тва чудо не знам, но ужасно се радвам, че е факт. дай Боже да продължи дълго, защото съм наистина много креативна и продуктивна.
както казах, взимам серопрам и ремифемин.

СПРИ КОКА-та!!! Казват - вредна е... макар, че я виж Мик Джагърр - като Дюрасел е 

кикикики. разкри ме
впрочем, наистина щех да се самоумиргам. спаси ме единствено фактът, че алекс е осиновена непълно и знам ако ме няма какви са последствията. инак досега да сте ми ходили още есента бавно...

на, да плакнете и тук око
http://matakosmata.snimka.bg/experiment/zanimafki-za-chafki.583140.22963885

отивам да правя торти и да готвя, после пак ще пусна снимки.

ще мина на по-леки наркотици, викам. може нещо тревица да попушвам...има тук добри сортове. а и както съм био и еко и градинарка, може на балкониен да засея, лошото е, че глобата, ако ме гепят е 200 евро на растение и вписване в досието...

luska ,дай един тел на лични.Да ви свържа с моята снаха.Като гледам и децата ви са на една възраст.Тя също не работи.  Готин човек е.Колко пъти я сиктирдосвам и още ме търпи

ние навремето гледахме една саксия с марихуана.Бяха ми я подарили

стига с тез грозни думи пък ти. марихуана....
конопец е това, индийски. полезност голяма има от него.  и за дрешки става, и за ядене, и за пиене, и етерични масла има много, бързо расте, хартия може да се прави от него и какво ли не още. е, ако има ТХЦ, малко ставаш стоунд или пък много...
на мен за жалост не ми понася. пробвах го много дърта и 3 пъти съм опитвала, все параноя ме гепваше, а веднъж даже и линейка викаха. и го пуших, не ми понася.
и го пих, пак не ми понася.
и го ядох, същата история...
а и с алкохолът също имам проблем. не мога вече да къркам. ако къркам, макар и малко, после съм по седмица болна.
изводът е, че вече нито алкохоличка, нито наркоманка става от мен. одъртях.

а и съм на диета. да ви кажа каква. навремето, от многото нощни смени сега се будя нощем и нападам манджата.
матов измисли гениална диета. лепи нощно време хладилника с тиксо. широко и много здраво. на три места. оттогава нощем не ям. нощно време не съм адекватна и като знам подсъзнателно, че е залепен а не ми се човърка да разлепям и не ям, само вода пия.
през деня дерт с яденето нямам, защото съм в час, ама нощното ядене ми е голям бич.

 kristti, пратих ти телефона си 

Не ми говорете за нощно ядене, щото и аз съм така... Поне бях допреди няколко месеца и се страхувам, че пак ще настъпи тоя момент.
matakosmata, големи вкусотийки в тия чинийки
Имам час и за ендокринолог за 5 май. Може и нищо да ми няма, ама нека се видя. Утре съм при гинеколога, после ще водя дребния при педиатърката, че да му разписва бележката за градината. Добре, че съм в сесия да се занимавам с нещо. Шета ми се, ама ми се шета за мъжа ми. Луда може да ви звуча, ама ми омръзна все да сме сами. Баща ми е с нас и още повече се изнервям. Помага много - няма спор... Ама, колкото и грозно да звучи това, прекарвам повече време с него, всички празници сме само с него, шетам на него... Е, искам това за моя мъж, ама така се стекоха нещата. Всеки ми казва, да се радвам, че баща ми е здрав и помага. Дай Боже да е така, да е здрав!!! Бях на 16 като започнах да се грижа за баща ми и брат ми. Мечтаех си за свое семейсвто и сега като го имам, аз пак се грижа за баща ми. Оф, объркано стана, и звучи жестоко, но така се чувствам в момента. Малко не е от съобразителните и не можем да си останем насаме с моя и за пет минути. Мислихме да купим още един апартамент, дори и малък да е, ама да сме си отделно. Но с две ипотеки щяхме да се натоварим. Остават ни още три години да си погасим тая и апартамента ни е изплатен и ще изчакаме тогава за втора. Минават ми и мисли да изляза на квартира, само и само да сме си отделно. После мисля, как да плащам наем, като си имам апартамент. Тук е сложно при нас и ще трябва да изпиша фермани. Поради тая причина и с майка ми се виждам рядко, а е само на 70 километра от Варна. Като в турски сериал сме Поне всяка вечер удрям по чашка вино. За две не смея да мисля, че дребния ме вдига рано и трябва да съм във форма