Радвам се за вас . 
- Публикувана: 26 юли 2010, 20:57 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2010, 22:47 ч.
Ама наистина ли ни трябват съпрузи?
Разбира се, че всеки човек е различен! Но и с един и същ човек може сексът да е различен, най-малкото защото настроението е различно. Дори може да е срество за успокоение, а не непременно някакви фойерверки и шампанско.
не, не е задължително с времето нещата да се изчерпват. по-скоро може да се изчерпят хората като чувства един към друг, а оттам и всичко друго. А защо непременно винаги трябва да е като в началото? Хората се променят, връзката се променя, защо сексът трябва да е същият? И защо непременно трябва да е по задължение, неприятен, скучен или без страст? В някои двойки отношенията, а оттам и сексът се изчерпват за много кратко време , за седмици или месеци, но в други двойки ги държи десетилетия.
не, не е задължително с времето нещата да се изчерпват. по-скоро може да се изчерпят хората като чувства един към друг, а оттам и всичко друго. А защо непременно винаги трябва да е като в началото? Хората се променят, връзката се променя, защо сексът трябва да е същият? И защо непременно трябва да е по задължение, неприятен, скучен или без страст? В някои двойки отношенията, а оттам и сексът се изчерпват за много кратко време , за седмици или месеци, но в други двойки ги държи десетилетия.
А когато партньорите са допълват на почти всички възможни нива на общуване, отношенията са хармонични и удовлетворяващи, има страст и обич, но хубавият секс е мъчително невъзможна химера?
Явно съм си задръстено теле 
ама никога секса в началото или секса за една нощ или секса с някой, с който съм само заради това не е бил толкова страстен и задоволяващ колкото с партньор, с който сме влюбени и сме се опознали и напаснали.
Разбирам я иначе и другата гледна точка де, на тези, за които това е вълнуващо и страстно, просто аз не съм от тях и като така, във връзка ми е добре.
ама никога секса в началото или секса за една нощ или секса с някой, с който съм само заради това не е бил толкова страстен и задоволяващ колкото с партньор, с който сме влюбени и сме се опознали и напаснали.Разбирам я иначе и другата гледна точка де, на тези, за които това е вълнуващо и страстно, просто аз не съм от тях и като така, във връзка ми е добре.
Накрая ще се окаже, че само за секс ни трябват мъжете. Дами, стегнете се! Нали все пак говорим или поне говорехме за нужда от човек до нас, да ни изслуша, да ни подкрепи, да ни разбере, да бъде съпричастен. Къде, къде витаем и пак под чаршафите се оказваме 
Здравейте! Да се намъкна и аз в таз тема. Омъжена съм от 14 г с дете на 12. От 10 години всяко лято имам чувството, че съм управителя на хотела - само приемам "гости", пера, честя, готвя и всички други домакински работи, освен това грижата за детето, за градината. Да не говорим за стреса в работата. Всяка вечер имам чувството, че се връщам от битка. Тази година дори го нямаше за три месеца - на работа в чужбина. Да Ви кажа имах малко "спокойствие" - по-малко готвене. Но и с него зле, но и без него пак зле. Ние българките сме доказали, че сме предозирани от гледна точка на женска еманципация. Всичко си можем, всичко си правим сами, но искаме да си доказваме (дали само пред себе си 
) че сме слабия пол. Аз вече се замислям дали не изпитваме някакво мазохистично удоволствие от това да не харесваме как се държат околните(визирам половинките, а и не само те ) с нас, но да си търпим и да не предприемаме нищо?
А, да - то разликата с него и без него може би наистина е сексът.
) че сме слабия пол. Аз вече се замислям дали не изпитваме някакво мазохистично удоволствие от това да не харесваме как се държат околните(визирам половинките, а и не само те ) с нас, но да си търпим и да не предприемаме нищо? А, да - то разликата с него и без него може би наистина е сексът.
Разбира се, че сексът е важен, но не е на първо място. Не може само сексът да крепи връзката. Нали трябва да има за какво да си говорите след това. Колко % е сексът в една връзка? Имам предвид нормално можещи хора.
Те приличат на разгонени кучета.Заклещят се за една нощ и после си плюят под опашката.
Разбира се, че сексът е важен, но не е на първо място. Не може само сексът да крепи връзката. Нали трябва да има за какво да си говорите след това. Колко % е сексът в една връзка? Имам предвид нормално можещи хора.
Кофти е, когато хората много се обичат и емоционално си допадат, обаче сексът не е хубав. Според мен такава връзка рано или късно се разпада. Сексът е лепилото, без което не може, като хоросана, който държи тухлите в една къща. Аз не бих могла да живея с човек, с когото сексът не ми харесва, случи ми се веднъж още в бурната ми младост. Много добро момче, хубаво и всичко, обаче така и не стана магията в секса. Не можех да си представя да прекарам целия си живот с него и всичко свърши. А с мъжа ми сме много различни като темперамент, характер, дори интереси, отстрани изглеждаше и май все още изглежда, че не сме един за друг, че сме прекалено различни, но сме си много близки по душа, а и още от началото много си паснахме сексуално и тка си продължаваме и досега. Каквото и да става, каквито и бури и проблеми да има вкъщи, в един момент любовта и сексът оправят положението.
Явно съм си задръстено теле ама никога секса в началото или секса за една нощ или секса с някой, с който съм само заради това не е бил толкова страстен и задоволяващ колкото с партньор, с който сме влюбени и сме се опознали и напаснали.
Разбирам я иначе и другата гледна точка де, на тези, за които това е вълнуващо и страстно, просто аз не съм от тях и като така, във връзка ми е добре.
ама никога секса в началото или секса за една нощ или секса с някой, с който съм само заради това не е бил толкова страстен и задоволяващ колкото с партньор, с който сме влюбени и сме се опознали и напаснали.Разбирам я иначе и другата гледна точка де, на тези, за които това е вълнуващо и страстно, просто аз не съм от тях и като така, във връзка ми е добре.
Ми аз пък съм от другите, слаби са ми ангелите и не съм моногамна по природа - та затова секса не ми е задължително свързан с любов... И секс за една нощ също ми е се е случвал превъзходен, и дългогодишни спорадични отношения със сексуална цел. Изневерявала съм като за световно на всичките си партньори - почти. И кво от това - вече сума ти години съм в моногамна връзка, то не било толкова трудно, стига явно да си уцелиш половинката.
Да, не е като в началото секса, особено с малко дете, няма какво да си кривим душата, но и ние вероятно не сме вече съвсем същите...
Че ,то тия който правят секс, без след това да си говорят да не би да имат връзка.
Те приличат на разгонени кучета.Заклещят се за една нощ и после си плюят под опашката.
Туй е глупост. Зоологическата метафора може да подхожда за някои, дето се напили и се изчукали в бара в тоалетната - но и тях не бих осъдила, щом им е кеф. А я си представи, че срещнеш мъж, който страхотно те привлича, тебе лично, но по някаква причина не можете да имате връзка, нищо повече от бясно желание за една нощ... Това предлага човека, причината не ме интересува, и не съм я разследвала. Може да не е бил свободен, не знам. Или ще се дърпаш на желанието си и ще изискваш обещания за съвместно бъдеще. Аз не. Приятно вспомнить, дето се вика.