Публикувана: 26 юли 2010, 22:02 ч.
Последно мнение: 22 дек. 2010, 20:44 ч.

Събирам забравени спомени 1

47 426
746
1

# 45 28 юли 2010, 17:20 ч.

Мнения: 7 090

Сетих се на селската вила на дядо, като взе първото кученце Бобо.
Беше безпородно, една топчица сива и аз го мъкнех на ръце, да го топля Heart Eyes

И едно коте гледахме пред блока, черно, със зелени очи, Принц го кръстихме.
Опитвахме се да го дресираме като тигър, да скача през обръч Laughing

# 46 29 юли 2010, 00:50 ч.

Пазете Гор
Мнения: 5 181

На море сме, на палатка "хималайка", някъде край Ахтопол, баща ми е горд с почти новото си Рено 8 (вж Google). Имаме някаква туба с вода за тоалетни потреби. До нея, в чинийка - сапун.

Сестра ми беше (и още си е) магнит за животиняци. Тя е на 9, аз на 4. Тя намира куче, местно, смесена порода, с много бълхи. В палатката тясно и кучето спи отвън. Но пак някакси прегърнати с нея спяха, макар и през бризента.
На сутринта кучето маалко кисело, а нямаме сапун. newsm78

От много обич сме забравили да му дадем храна на хайванчето, та поизяло сапуна.

Нейсе, от мас си беше сапунчето. Де такъв сапун сега... Laughing

# 47 31 юли 2010, 08:15 ч.

Мнения: 1 252

Това темата с жестовете ли е?

Вчера минах през Добруджа. Миришеше на жътва. Красиви слънчогледи жълтееха из полята.

Но ми стана и мило и болно - селата празни. На "Ясртребино" имаше лагер, сега всичко е обрасло в бурени.

Търговище, Шумен... са полуопразнени.

Спрях в Плевен, видях се със състудентка, която се омъжи в Дамаск.
Седейки разплакани в едмо кафене забелязахме , че цяло едно поколение се губи- нашето.
Всички са се спасили. В чужбина
По улиците вървяха само пенсионери и младежи...
Много тъжно стана, но наистина си полаках. Няма я оная България.
Нотаре, а в Антоново владеят само братята роми... и не само там...

# 48 31 юли 2010, 08:31 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 148

Да за ромите е така и в Котел - две трети роми, обаче там са други ромите, поне с тези които съм говорила. Повечето искат само по едно дете. Имали случай и на 10, но се осъзнавали, че трябва да може и нещо да се направи за децата .

# 49 31 юли 2010, 10:34 ч.

Мнения: 2 783

Записвам се да не ви изпусна пак.
Днес в Морската градина ще има празник на детските игри- Да бий, да бий, Дама и т.н., бързам да заведа детето, нищо, че се поуспахме и изпуснахме началото. Simple Smile

Вчера я учих на стъпалата пред входа как се играе на ръбчета, но съм позабравила правилата. Някой помни ли ги?

# 50 31 юли 2010, 10:37 ч.

Мнения: 375

Аз помня,че ако удариш рьбчето и хванеш топката са 10 точки.Ако не я хванеш 5 точки.Ако не уцелиш започва другия да играе. Mr. Green

# 51 31 юли 2010, 10:52 ч.

София
Мнения: 15 914

Помня, като бяхме малки със сестра ми, как седяхме в едно тенекиено корито на поляната пред къщата, а за него беше вързана основата за стана на баба. Трябваше да се навие много стегнато на кросното, и ние седяхме вътре за тежест, да могат да се опънат нишките. А за шарките на чергите режехме на лентички стари дрехи и ги навързвахме една за друга.Баба ги насукваше после.После баба ни даде да си изтъчем сами по една черга, с каквито шарки искахме.

Такъв беше стана.

Последна редакция: сб, 31 юли 2010, 10:58 от Тайна

# 52 31 юли 2010, 16:37 ч.

Бургас
Мнения: 425

Хубава тема
Ако може и аз да споделя моите спомени от детството си.
Спомням си как ходехме с баба в едно разградско село Брестовене и там нижех с лелките тютюн на пейката пред дома на наша вуйна Величка.Целите ми ръце лепнеха от тютюна и ставаха жълти.
Спомням си играта на "Ура" до късно през ноща.
Спомням си и градската баня Grinning

голям купон.
Помня как ходех на училище с 20 стотинки,които ми стигаха за баничка,боза и бонбоони ролки от 5 ст.
Сиропчийницата в която продаваха сироп по 5 ст.лъжицата,най-хубав беше комбинирания 15ст.
Еххх
Има още много
Пак ще пиша
bouquet

за темата

# 53 31 юли 2010, 17:06 ч.

Пазете Гор
Мнения: 5 181

Назлъндисвам се да направя компот от джанки. Седя и гледам отрупаната с плод афъзка в двора...А пък някога...
Момчешката ни банда често правеше набези за плодове. Джанките се ядяха още през май, едни зелени и горчиви. Не беряхме, а чупехме клонки. Хуни.

По-сръчните се качваха в крушите и беряха в пазва. Ние, по тежкотонажните, клечахме отдолу и обирахме каквото падне, все набити, позагнили.

Наесен, преди училище налазвахме парковете. Брулехме и събирахме кестени. Купуваха ги по 8 ст за килограм. Веднъж със сизифовски мъки откарахме към 300 кила, бутахме чували върху лагерни колички. С парите си купихме топка, кожена, на заветните петоъгълници. Комай не стигнаха парите, та додадохме, 28 лева беше. Аз взех от дядо 50 ст.

Топката се водеше на "махалата". Това е специален статут! Държеше я тарторът ни.

# 54 31 юли 2010, 17:23 ч.

Мнения: 375

И ние в махалата влачехме цели клони с джанки.Още зелени и с мека костилка дето ужасно горчи.Катерехме се по черешите ,които бяха в забранената зона на "балканчето".Това е едно място като горичка точно до квартала ни.Колко сме бягали от пазача направо трьпки ме побиват.Зимата пак бяхме там с Мини ски.А като се сетя как влизахме в завод" Христо Ников"и крадяхме сладки неща.Толумби,баклави и още куп други лакомства.В хлебозавод 1 ,който сьщо е в махалата и от там изнасяхме хляб ooooh!

В млакоцентрала Сердика(сега Данон)пак мляко и други неща. Как сме имали смелост се чудя. Embarassed

# 55 31 юли 2010, 17:34 ч.

Мнения: 2 783

Живеех в къща с двор, а в двора- чемшир. Покрай 24 май чемшира съвсем оплешивяваше, носех го в училище да правим венци за манифестацията. А щом паднеше дъжд в чемшира ловяхме охлюви и майка ми ги правеше с ориз на фурна.
Шефче, на празника днес ни подариха книжки с правилата на различни игри. Има ги и точките на ръбчетата-5 точки, ако се хване по земя или ако топне; 10 точки, ако се хване във въздуха; 20 точки, ако се хвърля с гръб към ръба и се хване по земя; 50 точки, ако се хвърли с гръб и се хване във въздуха. Ако не уцелиш ръба, пропускаш ред.

# 56 31 юли 2010, 17:49 ч.

Мнения: 611

Ето чемшира в бабината къща, където отраснах. Криех си някои детски съкровища в него Grinning

Тук е "фризиран" hahaha

Иначе избуяваше много пролетта. Смокинята в ъгъла още я няма, а когато порасна и почна да дава плод-половината махала замирисваше на сладко от смокини. Баба ми раздаваше с кофите.

А това е любимата люлка на нас, трите братовчедки. Едната братовчедка стана майстор на спорта в худ. гимнастика, а към този момент се правеше на треньор и много ме мъчеше да направя я мост, я шпагат. Сега наистина е треньорка Grinning

# 57 31 юли 2010, 18:20 ч.

Мнения: 940

Аз израстнах в малък град ( някой го е споменал по-нагоре и така ми стана мило), имаше река съвсем наблизо до нас, и цял ден обикаляхме наоколо - ловяхме малки рибки и попови лъжички, катерехме се по баирите, а като огладнеехме - баба ни даваше по една филия с лютеница и бяхме толкова доволни. Имах страхотно детство! А сега моите келеши знаят само компютъра и телевизора.