Цепим към щат Родопейшън...нали там съм малката стопанка на голямото имение... 
После кат си дойдем ще пращам фото...
После кат си дойдем ще пращам фото...
- Публикувана: 28 юли 2010, 19:29 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2010, 23:45 ч.
Ийит Озшенер: Мелодията на сърцата ни / Yiğit Özşener: сега и в "Ezel" - 69
Нещо не я намирам... 
А тук вижда ли се? http://maps.google.bg/maps?hl=bg&q=istanbul+map&ie=UTF8& … &t=h&z=19
Значи, като се публикува линка, и изображението се измества.
А тук вижда ли се? http://maps.google.bg/maps?hl=bg&q=istanbul+map&ie=UTF8& … &t=h&z=19
Значи, като се публикува линка, и изображението се измества.
Да ,бе скъпа , вижда се - нищо не се е изместило .
Значи -кулата е в горния ляв ъгъл . Като тръгнеш надолу от кулата , в ъгъла на долния съседен квартал е надписа на въпросната джамия . Айде и по друг начин да го обясня :
Намираш кулата ,мериш от нея пет пръста (събрани ) надолу и попадаш на въпросния надпис. Сега стана ли ? 
къде пак бе щуроооо???
аз отивам да видя дали ЦСКА ще паднат достойно
аз отивам да видя дали ЦСКА ще паднат достойно
Паднаха . От 1:0 по- достойно падане няма
Blanka 
страхотен пътепис 
точно там е
http://prikachi.com/images/720/2386720i.jpg
http://prikachi.com/images/716/2386716U.jpg
http://prikachi.com/images/717/2386717h.jpg
http://i425.photobucket.com/albums/pp338/puppetteers2/AVC%20jenerik/avcjnr134.jpg
/слагам като линкове да не спамя/
http://prikachi.com/images/718/2386718j.jpg тук през прозореца се вижда Галата
страхотен пътепис обаче аз пак питам феновете на ЛиН,не беше ли в първите серии и апартамента на Ясемин на това място(казвам първите,защото съм гледала само две серии от филма )
) точно там е http://prikachi.com/images/720/2386720i.jpg
http://prikachi.com/images/716/2386716U.jpg
http://prikachi.com/images/717/2386717h.jpg
http://i425.photobucket.com/albums/pp338/puppetteers2/AVC%20jenerik/avcjnr134.jpg
/слагам като линкове да не спамя
/http://prikachi.com/images/718/2386718j.jpg тук през прозореца се вижда Галата
Добро утро! Късметче, този чай да не е от оня, ароматния, за който Бланка писа Не си падам много по чая, но от този с най- голямо удоволствие ще пийна и ще се пренеса по стъпките на Бланчето Малей, каква хубава екскурзийка ни спретна 
Виви, чаят е какъвто ти го пожелаеш
! 
Бланка, мерси много за информацията как да променям размера. И на мен снимката ми се видя бая голяма, но не знаех как става. Сега пък не ми излиза бутон за редактиране, защо... нямам идея. 
Ако я изтрие, здраве да е.
Вече си мислех, че Истанбул само на мен така ми е влязъл под кожата. Оказва се, не съм била сама. Откакто преди година и половина отидох за първи път, все там ми е акъла. Окончателно и безвъзвратно се влюбих в този град. И то преди да съм гледала мелодията и всичко останало след това. Няма такъв град. Все говорят за "магията" на Истанбул. Не са празни приказки. Има я, факт. Просто това е моето място.
И на мен снимката ми се видя бая голяма, но не знаех как става. Сега пък не ми излиза бутон за редактиране, защо... нямам идея. Ако я изтрие, здраве да е. Вече си мислех, че Истанбул само на мен така ми е влязъл под кожата. Оказва се, не съм била сама.
Откакто преди година и половина отидох за първи път, все там ми е акъла. Окончателно и безвъзвратно се влюбих в този град. И то преди да съм гледала мелодията и всичко останало след това. Няма такъв град. Все говорят за "магията" на Истанбул. Не са празни приказки. Има я, факт. Просто това е моето място.
Не ти излиза вече бутон за редактиране, защото мина доста време. Мисля, че само 24 часа може да се променят постовете. Както и да е, ако я изтрият, пак я качи, но вече в по-малък размер. Аз май я прибрах на топло доколкото си спомням.
Колкото за Истанбул - ходих там преди 20 години, нищо не бях чувала за този град, главата ми беше пълна с обичайните предразсъдъци. Първото, което ме възхити, беше отношението на хората, любезността и вниманието, което предоставят на всички. Може да е изкуствено, може да е просто възпитание и любезност, но ги има. По същото време в България, ако влезеш в магазин и не купиш нещо, продавачката те убиваше с поглед, а цялото й същество говореше "Що ме занимаваш...".
Вижте как се качват хората там в автобус:
Това е най-обикновен градски автобус. Качването става само от първа врата, защото там става и таксуването. Няма бутане, няма блъскане, всеки си чака най-спокойно реда да се качи. И никой никого не докосва дори случайно. После ако някой се качи от друга врата, чинно си подава през целия автобус картата за таксуване, без изобщо да се притеснява, че ще му изчезне. Въпреки че в тези карти има реални пари и не са поименни.
доколкото си спомням. Колкото за Истанбул - ходих там преди 20 години, нищо не бях чувала за този град, главата ми беше пълна с обичайните предразсъдъци. Първото, което ме възхити, беше отношението на хората, любезността и вниманието, което предоставят на всички. Може да е изкуствено, може да е просто възпитание и любезност, но ги има. По същото време в България, ако влезеш в магазин и не купиш нещо, продавачката те убиваше с поглед, а цялото й същество говореше "Що ме занимаваш...".
Вижте как се качват хората там в автобус:
Това е най-обикновен градски автобус. Качването става само от първа врата, защото там става и таксуването. Няма бутане, няма блъскане, всеки си чака най-спокойно реда да се качи. И никой никого не докосва дори случайно. После ако някой се качи от друга врата, чинно си подава през целия автобус картата за таксуване, без изобщо да се притеснява, че ще му изчезне. Въпреки че в тези карти има реални пари и не са поименни.