Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

Момичета
имам огромна нужда от помоща ви.

Макар и диагностирането ни да върви по каналния ред познат на всички вас - с първа диагноза забавяне на експресивната реч, сега ГРР с неустановен произход и последващи диагнози вече предполагам какви - никой не ни е предложил да посетим невролог или да направим ЕЕГ с цел да осветлим тази страна на нещата при детето.  Педиатърката ни е толкова боса че не прави разлика между педагогическо ЛКК и ЛКК специализирано по профила на забляването ( издава се от психиатърията ) така че от нея не мога да чакам помощ и информация. Кажете ми къде можем да отидем и какво да направим, къде в БГ е най-подходящо ,къде се занимават с подобни изследвания на подобни деца като знаете че синът ни както повечето деца тук почти не допуска човек с бяла пестилка до себе си. Знаем че във Варна не можем да намерим адекватни специалисти и затова търся помощ и информация от вас.
Моля ви помогнете.

Снежи страхотен котак, мисля че ще се отрази перфектно на Алек.

Файърбърд - потресаваща случка, дано повече хора реагират адекватно на поведението на нашите деца.

http://www.autismeinfocentrum.nl/pub/704.pdf

Tova e mnogo hubava statiq,prednaznachena za roditeli i uchiteli na deca autisti.
Obeshtavam da q preveda malko po malko, ima go i angliiskoto zaglavie,ot koeto e prevedena.

Za syjalenie vinagi,kogato iskam da napisha neshto vajno kirilicata vse q nqma.
V dva ot klasovete mi ima deca s razlichni formi na autizym.Vseki pyt ima kakvo da nauchish tochno ot tezi deca.Prepodavam muzika i tanci.

   Много благодаря за всичките отговори!      
   Изтеглих си и книгата (и още една,която видях на същата страница). 

   TanyaMG,принципно ,питам терапевтите ,как да се държа в конкретни ситуации....Но не винаги получавам необходим отговор.

   Веднъж детето ми изпадна в криза заради парче торта,което беше паднало(легнало) в чинията.Попитах логопедката,как да успокоявам детето в такива ситуации или как да ги избягваме.....Тя ми отговори:"Вие присъствахте ли при случката?" Викам:"Да." Отговаря:"Ами той затова се е държал така!" 
   Въобще на това място,където водех детето известно време, майката я изкарваха,едва ли не,като най-големия враг на детето.....
   Може и да са прави,че в присъствието на майката детето по- се отпуска и си позволява повече "глезотии",но.... нали имам да си живея с него?И искам този живот да е максимално близък до нормалното.Що не ми помогнат,вместо да ми изсипват такива упреци? 

   В един друг център някой път получавахме хубави съвети.Но и там не ми хареса,че винаги подчертаваха:"С нас той не прави такива неща!" Да,ама те нито  го къпят всеки ден,нито го водят на градина,нито го прибират от детска площадка.....
   Взимат ми детето,занимават се с него,връщат ми го и щом престъпим прага на центъра,се започва старата песен.....
   Не мога и да разбера,защо повечето терапевти предпочитат родителите да не присъстват на заниманията?Нали основно родителят яде проблемите на детето,защо да не присъства и да не наблюдава,как един терапевт се справя в тази или онази ситуация? 

   Kezaja ,благодаря за стъпките!   
    Втората определено съм я пропускала досега.От днес вече я включвам. 

    За избора....Принципно знам,че се получава (къде ще мием ръчичките?в кухнята или в банята? и т.п..)Но на моменти направо не ми работи фантазията,какъв избор да предложа? Дайте ми моля идея ,какъв избор да давам на детето всяка сутрин,когато се съпротивлява да тръгва на детска градина (нито иска да се облича в каквото и да било,нито да излиза,нито да върви,нито да влиза в градината.....)
    Какъв избор да му дам в банята,след като той изобщо не иска  да стъпва там?
    За предвидимостта.....Казвам му:"В градината те чакат твоите приятели:Марийка,Иванчо и др..И твоите любими колички!Там ще пеете,(ще танцувате,ще рисувате и т.н.)." В отговор за всяко споменато нещо чувам само:"НЕ!Не!НЕ!"
    Не пропускаме да кажем, колко тъжни ставаме..... Тук често допускам грешка......Почвам да заплашвам:"Нали не искаш да ти се карам!" или нещо от сорта.....

   Момичета,случва ли ви се да се срещате и да общувате наживо?   Заедно с децата?Или без?

Ponqkoga izobshto ne stava dum za autism.

http://www.allkindsofminds.org/legal_Privacy.aspx

Не предлагат, защото с ЕЕГ обикновено се търсят и намират огнища на епилепсия.Надявам се да няма епилептични симптоми детенцето  .Невролога преглежда и лекува ако намери някакви физически увреди в тялото, а в повечето случаи аутистите нямат такива изменения.Практиката на невролозите е тъй и тъй си отишъл там - да изпишат някое лекарство от рода на ноотропил или кларижил с препоръка да се работи с логопед.Рядко някоя майка тук в тази тема е писала подобрение от тези медикаменти.Повечето виждат само превъзбуждане и ги спират много бързо.Но, ако все пак държиш да го види детски невролог или да му се направи ЕЕГ можеш да си поискаш направление от джипито.Няма право да ти откаже.

Селма, аутистите правят това или онова не защото са аутисти, а по някаква причина.Не можем да си казваме, ама той или тя е аутист и затова го прави.На първо място е хубаво да се опитваш да анализираш и помислиш защо прави съответното нещо.Правилата, които ти каза Kezaja  трябва да ги използваш винаги ежеминутно и постоянно - трябва да станат постоянен начин на общуване с детето.Предполагам, че в началото ще ти е трудно, но постепенно ще станат част от теб.Ще добавя и още едно правило.Не знам как да го формулирам точно   опитвай да му даваш време за определена задача - например: ще си тръгнем след като си изпуша цигарата, или ще влезнеш в банята след като свърши това детско, или ще отидем при баба ти на гости когато малката стрелка на часовника стигне до цифрата......а голямата до цифрата.........В събота и неделя няма да ходиш на ДГ, а днес е петък - ето виж календара.Това с календара е малко сложничко - ще ти обяснявам как да го научиш по натам.Можеш да използваш пясъчен часовник, или кухненски таймер или някакъв тип часовник с аларма.Когато звънне алармата влизаш в банята или когато звънне сядаме да ядем.
За избора - ето идеи.На кой стол ще седнеш на този или този.В каква чаша да ти сипя сок, какво ще пиеш сок или айран,с лъжица или с вилица ще ядеш, кое детско ще гледаш, в кой магазин ще отидем първо, от кое мляко да купа това или това - вече сте в магазина   , вземи ти хляб и го постави в количката - от кой хляб ще вземеш, от кой салам да купим, с асансьора ли да слезем или по стълбите, тази или тази ваза да сложа на масата?Всъщност не познавам детето ти, но давам само примери - дано ти дойде вдъхновение да намериш вариант приложим за твоето дете.
Психолозите не могат да ти кажат как да реагираш във всяка една ситуация, могат да ти помогнат да разбереш защо прави съответната реакция, а това е най важното.Нещата които питаш са много и се решават трудно и бавно - проблемче по проблемче, но общите правила които Kezaja ти написа са за всеки един от проблемите + това, което аз ти написах.
Можеш да опиташ и ПЕКС идеята да визуализираш плана на деня в картинки предварително, ако детето ти чете може и написан план да бъде.не помня колко голямо ти беше детето  
И да, повечето майки се познаваме лично.Ако искаш да се срещнеш с някоя конкретно можеш да и пишеш на лични и се разберете за кафепиене.

Селма, наистина терапевтите не могат да ти дадат съвет във всяка конкретна ситуация. Например веднъж дъщеря ми се тръшкаше, че иска да седне на определен стол и терапевтака и каза "А аз много обичам да разчупвам стереотипи" и не и отстъпи, но я забаламасваше 2-3 мин. И аз си казах, а трябва да разчупвам стереотипи - с любими чинии, чаши и т.н..
Та случая с тортата е подобен. И аз съм имала такъв и си тръгнахме с детски рев и без да е опитала тортата. Отиваш след 2-5 дни, когато си в добра кондиция, поръчваш 2 торти една за теб, една за детето, буташ твоята настрани и веселичко обясняваш, че и двете са торти, и си излапваш твоята, може да му дадеш да я опита. Е, може и да не проработи при вас, може и този път да се нервира и ще отидете след 1 месец пак. Май е по-добре да си поръчаш 2 различни, може като види две еднакви торти, да се нервира защо са две еднакви и да не знае коя е неговата. Идеята е да свикне, че двете торти са торти. Няма магически начин, а трябва ти да го преведеш през това.

За рева към детската градина, не мога да дам съвет, моята дъщеря е ходила на половин ден и аз много държаш да ходи с желание и никога не е имало отказ. Поне моята дъщеря спането след обяд много я натоварваше и няма време да се отърси и да възприема. Спала е около 20 пъти, на серии по 5-10 дни, но после беше като нервен парцал. Сигурна съм, че ако я бях натиснала ще свикне, но за мен беше по-важно да имаме време, в което е в кондиция  да я уча да чака по опашки, да яде паднали торти, и да си учи материала от учебната програма.

Успех, ще намериш път към детето!

От снощи предлеждам набързо линка от
ето този -  http://www.e-psychoeducation.eu/publications/books/Autism_Games.pdf , преглеждам го скачайти от страница на страница, струва ми се много полезен.

  Благодаря,Катина.
  Благодаря за правилото и идеите. 
 
 Много е трудно да се разбере истинската причина на "неудобното" поведение при моя син(той е на 3 г. и 10 м.).Много рядко,а особено,когато изпада в поредно критично състояние,той нарича нещата с имената им.На въпросите отговаря ехолалично или говори несвързани със ситуацията неща:например,бяга от банята с думи "не искам да се возя със синята кола!" или се съпротивлява да седне в столчето на колата с думи "простете ми!"

  Снощи случайно го забелязах,че не иска да се качва в колата,защото (така ми се е видяло де) е отбелязал,че гумите й са сменени.Беше ги доближил,пипнал с върха на обувката, след това се беше отдалечил от колата и край!.....Сума ти време обикаляхме наоколо,100 пъти доближавахме колата и се отдалечавахме от нея,но той отказваше и отказваше да се качи,рева,пищя....
  После изведнъж почти от нищо се съгласи да се возим и готово.
  Мисълта ми е,че никога като че ли не се знае,какво точно може да го избие от релсите.....Никога не се знае колко дълго ще продължи критичното състояние и дали изобщо ще свърши в рамките на приемливото време....

  Сигурно,повечето от вас са минали през подобни моменти и са ги преодоляли до голяма степен.
  Аз все-още прохождам в професията "родител на необикновено дете ".

  TanyaMG,докато писах,ти се включи с примера с тортата.
  Чета ви и си правя изводи,както и ми се раждат нови идеи!
  Благодаря много! 

Селма,винаги можеш да се видиш с някоя от майките,много сме отзивчиви за пиене на кафе и разходка в парка. А поне на мен Катина ми действа като безплатен психолог като се виждаме. Един вид я използвам без да знае.
Аз също казвам на всеослушание ,че детето е с аутизъм.Не че Бубка е диагностицирана като аутист,но не ми се обяснява на дълго и нашироко,че е с хидроцефалия и прочие.Особенно в метрото редовно на висок глас казвам,че детето е с аутизъм.Това обикновенно когато се качим и тя започне да ръмжи,че иска да седне,а хората почват да мрънкат,че голямо дете,пък се държи невъзпитано.Или пък веднъж една бабка и казва:стани да седна,че съм оперирана.Не на мен,а на детето.Казах и ,че и детето е оперирано,около нас все млади хора бяха,да помоли тях.Ставам лоша,знам,но това е,Бубка не понася да се вози права.Това е едно от малкото неща,които се проявяват като проблем навън.Иначе ми е кротушка тя.

момичета, влизам съвсем за малко, за да ви кажа за една нова книга- "Практическа арт терапия", все още не е пусната по книжарниците. Чудна е, пълна с много идеи и почти всички приложими за моето дете. В четвъртък ще е представянето й в Шмиргела.
Аз влизам съвсем за малко и по нарядко в темата, от това колко ми се иска. Четох, че говорехте за срещи преди време, за мен това е една страхотна идея. Да са регулярни, можем да си каним различни специалисти, да споделяме опит, всичко, което ни е необходимо. За мен прехода от потвърждението на аутизма, за който се съмнявах, до приемането му трая точно 2 дена, заради една  изключителна жена, с което говорих на живо  и ме подкрепи, насърчи и ми помогна много бързо да се взема в ръце. Именно заради това, за мен са изключително ценни срещите на живо.
Хубав и усмихнат ден:)))

Селма, как се чуства детето в градината? Ако се чуства добре, значи той просто различава теб и другите. Ако е така, просто трябва /поне аз така правих/ да почваш с думите "ти си вече голямо дете и..."
За колата, това е характерно за много деца. Моят син си заклещи крака в едно такси и не искаше с години да сяда отзат в средата и да си пусне краката долу/ но само там и в никакъв случай в това такси. Когато купих вилата той не искаше да влезе в едната стая и досега е така. Защо, не ми стана ясно.Децата са изключително наблюдателни и новостите приемат доста трудно. Явно ще трябва много да го увещаваш, както с колата и постепенно той ще свикне с промените и няма да му правят такова впечатление.
 _re_ge, невролог по принцип не предлагат, въпреки, че ние отидохме първо на невролог и той ни прехвърли към психиатър. ЕЕГ е хубаво да се направи, за твое успокоение и то изследва и нарушение в съня. Аз съм правила и ЯМР и хромозомен анализ, но по мое настояване първото, защото при нас нещата се развиваха по твърде различен начин от тези които описват тук другите родители.
За Рижко/така се казва котето/ възприе много добре Алек/ и аз съм доволна, че Алек го възпитава и гледа и съответно върши по-малко бели. Котето не е злобно и явно харесва Алек много повече от мен.

Аз съм много навита за нещо подобно на това,за което пише Парапланерчето-срещи наживо,на които да обсъждаме проблемите на децата си.Да си даваме съвети една на друга,като че ли очи в очи би било по-лесно.Трудно ми се вижда за организация обаче...а и мястото,на което да се осъществяват...но си струва да се помисли.
Снежа,а с теб много бих се радвала да се видя някой ден,когато си дойдем до Враца. Преди тук пишеше още една съфорумка от Враца,Гери,с голямо момченце,но и тя се изгуби някъде.

И на мен Катина ми действа добре Ама Валенце и ти веднъж ми подейства много успокояващо, то не сме се виждали много де Ами хайде да направим една среща, кога къде?

Селма, много мъчно ми стана от това "Простете ми", но и другите неща, които си описала говорят за много чувствително дете. Хубаво е, че се мъчи милият да се намести в този свят. Всички тези тръшканици и приказки, показват желание, остава да го научите как. И аз си мисля, че градината има някакво отношение, но е напълно възможно детето там да е добро или изключено, да си мълчи и подскача, и после с майка си да иска да се изкаже, покаже яда, страха и т.н.

paraplanercheto, много интересна новина

 Валенце, ще ми бъде приятно.
 sisi_2205 също е от Враца и има момченце на годините около твоето момиченце.
Гери е добре, но нейното момче е вече голямо и го вълнуват други проблеми и въпроси. Просто, децата порастват.Гери е много позитивно настроен човек и разгорът с нея, наистина те зарежда с много оптимизъм.

Селма,

Едно от важните правила по отношение на децата ни, което трябва да спазваме е:
Никакви заплахи, При тях действат само стимули. Изкуство е обаче да дозираме стимулите. Аз лично прекалявам, в полза на стимулите.

Винаги, каквото и да прави детето или да изискваме от него, независимо дали показва, че не се справя, ние трябва да стимулираме "Ти можеш. Ти това го можеш прекрасно"...Търпение, много търпение, много , много търпение и ...става...

Много позитивизъм. Не позволявам ена никого негативно отношение към детето. Негативизма смачква и намалява допълнително и без това ниската им самооценка.
Изграждаме висока самооценка у детето! Ежеминутно.

Важно е никога да не си позволяваш да използваш сарказъм. Детето няма да разбере сарказъма или хумора и объркването в главата му действа негативно на поведението.

На хумор и на вицове ще започнеш да го обучаваш, заедно с психолога и то по преценка на психолога му, че е подходящо да започне.

ЕЕГ- то е пожелателно изследване, както и магнитния резонанс, но не са задължителни.
Магнитния резонанс е добре да се направи, с оглед сигурността, че няма мозъчни кисти, туморни образования и здравината на мозъка.
ЕЕГ- то при деца от спектъра в повечето случаи показва нива на възбудимост, свързани с хиперактивността. Вследствие н аработата с детето, мозъчните огнища на възбудимост намаляват. Аз правя тези изследвания на дето през около 2 години.
По време на биофитбек терапията, през целия курс, н амонитора на терапевта се прави ЕЕГ- т. е. през цялото време се наблюдават мозъчните вълни. Възбудните мозъчни вълни са свързани с високите стойности на тета и бета вълните, който по време на курса  намаляват, а се увеличава нивото на алфа вълната, която е свързана със спокойствието и увереността.
Това е и целта на биофитбек терапията- крайният резултат е- повишеното ниво на концентрация.

Ето някои препоръки към учители на деца от аутистичния спектър в детска градина и училище. Аз се опитвам да ги въвеждам в училище...ама....много трудно..., но не се отказваме:):


В клас ученик от аутистичния спектър, е удачно да седи най отпред и често въпросите трябва да се насочват към него, споменавайки имото му, за да му помне да не „излиза” от урока. За случаите, когато детето се разсейва, си изработете с детето негласен сигнал (например, нежно докосване по рамото). Децата от аутистичния спектър разбират всичко буквално, нуждаят се да се поощрява тяхното абстрактно мислене, което позволява подобряване качеството на комуникация.
Децата със синдром от аутистичния спектър толкова лесно се претоварват със стрес от околната среда и имат толкова дълбоко нарушена способност за междуличностни взаимоотношения, че правят впечатление на “крехка уязвимост и покъртителна детска наивност. Когато тези младежи се сравнят с техните неувредени връстници, става ясно “колко са различни и какви усилия трябва да правят, за да живеят в свят, където не се правят отстъпки и от тях се очаква да се приспособяват”.
Учителите могат да играят много важна роля при подпомагането на децата от аутистичния спектър да се научат да възприемат света около тях такъв, какъвто е. Тъй като тези деца не могат да изразят своите страхове и тревоги, по силите на възрастните е да могат да направят до голяма степен значимо за тези деца да напуснат безопасния вътрешно ограничен живот и да преминат в неопределеността на външния свят. Професионалистите, които работят с такива подрастващи, трябва да организират подходящо обстановката и да дадат тази стабилност, която им липсва. Трябва да се използват творчески стратегиите за обучение на тези деца. Това е особено важно за улесняване на успехите при усвояване на учебния материал, а също така и за да се помогне на тези деца да се чувстват по-малко изолирани от обикновените изисквания на всекидневния живот.

Децата с такъв проблем трудно се организират, независимо от нивото на техния интелект и/или възраст. Дори пълният отличник, който притежава фотографираща памет, може да не бъде в състояние да си спомни да донесе в училище молив за писане или заданията за домашна работа. При такива случаи трябва да се дава помощ по възможно най-ограничен начин. Стратегиите за справяне с този проблем могат да включват действия, като: да се накара ученикът да залепи на корицата на тетрадката си рисунка на молив, да си води списък от домашните задания и др. Винаги поощрявайте ученика, когато си спомни нещо, което преди това е забравял. Никога не го мъмрете или не му "опявайте", когато не успее да се справи. Да му четете лекции по въпроса не само НЯМА да помогне, но дори може да влоши нещата. Възможно е ученикът в този случай да започне да си мисли, че не може да запомни какво трябва да свърши или да донесе. Такива ученици имат като че ли най-разхвърляния или най-мръсния чин в цялото училище. Тези от тях с най-мръсните чинове трябва да се подпомагат при честото почистване на чина, за да могат лесно да си намират нещата. Просто запомнете, че по всяка вероятност ученикът не по свое желание е мърляв. Много по-възможно е той да не може да се справи с организационните си задачи без специални тренировки. Опитайте се да го приучите към подреденост, като използвате малки обособени стъпки.

2. Децата с такъв проблем имат проблеми с абстрактното и концептуалното мислене. Някои от тях по всяка вероятност достигат известна степен на абстрактно мислене, но повечето не успяват никога. Когато е наложително да използвате абстрактни понятия, използвайте визуални знаци за подсещане, като рисунки или написани думи, за да подсилите по този начин абстрактната идея. Избягвайте да задавате неясни въпроси, като "Защо направи това?". Вместо това кажете: "Не ми харесва, че ти тръшна учебника си, когато ти казах, че е време за физкултура. Другия път сложи учебника внимателно и ми кажи, че си ядосан. Как иначе ще ми покажеш, че не искаш физкултура или че не искаш да спреш да четеш?". Избягвайте да задавате дълги и отвлечени въпроси. Бъдете възможно най- конкретни при всичките си разговори с такива ученици.

3. Учестените необичайни действия или лошо поведение показват повишен стрес. Понякога този стрес е предизвикан от загуба на самоконтрол. В повечето случаи стресът може да се намали само когато ученикът се изведе от стресовата ситуация. В такива случаи трябва да се разработи специална програма за подпомагане на ученика да влиза и/или да остава в стресовата за него ситуация. Много удачни при това могат да бъдат "безопасно място" или "безопасен човек".

4. Не възприемайте лично лошото поведение. Детето с такъв проблем не е манипулативен схематичен човек, който се опитва да ви усложни живота. То рядко, дори никога, не е манипулативно. Обикновено лошото поведение се дължи на опитите на тези деца да изживеят минали събития, които са конфузни, объркващи или плашещи за тях. Вследствие на тяхното разстройство децата с такъв проблем са егоцентричини. Повечето от тях изключително трудно разчитат реакциите на другите.

5. Използвайте и обяснявайте речта буквално. Докато не узнаете възможностите на детето, избягвайте:
• Идиоми (фразеологични словосъчетания), като "секна ми дъха", "ще се гръмна", "крайъгълен камък";
• Двусмислици (повечето вицове са двусмислени);
• Сарказъм – например, да кажете "Чудесно!", когато детето е разляло бутилка кетчуп на масата;
• Умалителни имена;
• Псевдоними.
6. Запомнете, че тези деца не могат да използват различини изражения на лицето или други знаци на общуване. Повечето с такъв проблем също трудно разбират изражението на лицето или езика на тялото.
7. Ако усетите, че ученикът не е усвоил урока, разделете го на по-малки порции или го представете по друг начин, например образно, устно или физически.
8. Избягвайте да го претоварвате с вербална информация. Бъдете ясни. Използвайте къси изречения, когато усетите, че ученикът не ви разбира добре. Въпреки, че той вероятно е чул задачата и е внимавал, може би не е разбрал вашата основна идея или не може да извлече важната информация.
9. Подгответе предварително ученика, когато ще се правят промени в обстановката и/или дневния режим, като събрания, идване на нов учител или изменения в учебната програма. За да го подготвите за промяната, използвайте написано или нарисувано разписание.
10. Учителят може да се опита до ръководи поведението на такъв ученик, но ако този подход се използва неправилно, детето може да започне да има поведение на робот, да промени поведението си само за кратко време или да реагира с някаква форма на агресия. Използвайте подходящи за възрастта положителни поведенчески процедури.
11. Изключително съществено е постоянното третиране и съдействието от всички околни.

12. Знайте, че нормалните за нас нива на слухово и зрително възприятие могат да се възприемат от ученик с такъв проблем като твърде високи или твърде ниски. Например, тихото бръмчене на луминисцентното осветление може да е изключително смущаващо за някои от тях.

13. Ако вашият ученик говори непрекъснато на една и съща тема, спори постоянно с едни и същи изрази или задава едни и същи въпроси, вие чувствате нужда да го прекъснете. Това може да доведе до безкрайни молебствия от страна на детето. Тези прояви могат да се спрат, като се продължи разговора чрез логично издържани аргументи. Предметът, за който говори детето, не винаги е предметът, който го безпокои. По-често това е начин детето да изрази чувството, че е изгубило контрол или че се смущава от някого или нещо в обстановката.

15. Ако вашият клас иска да играе на игри, в които се участва по двойки или става избиране на партньори, помолете някой по-милозлив ученик да избере за партньор съученик с такъв проблем, преди да е започнал изборът на партньори между останалите ученици. Обикновено при такива игри, детето с такъв проблем остава само. Това е много лошо, защото детето би могло да напредне много, когато има партньор.

16. Когато оценявате уменията или знанията, не правете прибързани заключения. Например, той може да е "математическа фурия" по алгебра, но да не може да пресметне колко ресто трябва да получи в магазина. Или може да има невероятна памет за книги, които е чел, за чужди езици, които е чул, или за спортни статистики, но все още да не може да си спомни да си донесе в училище молив. Нестандартно развитите умения са характерен белег този проблем.

Бъдете положително настроени!
Бъдете градивни!
Бъдете гъвкави!

Децата с такъв проблем, представляват особено голямо предизвикателство сред учителската колегия. Най-често техните съученици ги считат за особено странни и ексцентрични личности. Неумелото им поведение в обществото често ги поставят в ролята на “жертвено агне” или “черна овца”. Към техните нестандартни прояви се добавят несръчност и натрапчив интерес към определени неясни за околните неща. Децата със синдром на Аспергер не могат да разберат същността на човешките взаимоотношения и общоприетите правила на обществото, наивни са и очебийно не им достига здрав разум. Тяхната непреклонност и липсата на възможност да възприемат промените прави тези деца особено уязвими и склонни към стрес. В същото време те (повечето от тях момчета) имат средно или над средното ниво на интелигентност и силна механична памет. Те педантично и последователно следват собствените си интереси, което по-късно в живота може да доведе до големи постижения.