Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

О,да,Сиси,забравих я нея .Поздрави Гери ако се видите,срещали сме се няколко пъти,иска ми се пак.Ще взема да организирам една околоколедна среща врачанска.

Селма, ако позволиш да поразсъждавам малко за вас.Не искам в синята кола - вероятно вашата кола е синя?А той го използва когато влиза в банята - така ли?
Не иска да седне в столчето на колата и казва "простете ми"
99.9% съм сигурна, че той не разбира значението на думите 4простетеми" - вероятно този израз го е чул отнякъде- някое детско филмче може би, и го използва със съответната интонация която е чул.Може би има случка в ежедневието която го е впечатлила - например ти си настъпила някого по мазола докато си слизала от колата и после си се извинила с тези думи?????
Вероятно той използва израза "простете ми", но имайки предвид съвсем друго нещо - може би ние бихме използвали на негово място нецензурна дума.Може да иска да каже писна ми от вас, не щъ да сядам в грозната кола, но казва"простете ми"
При отказа му да влезе в колата след като са сменени гумите - убедена съм, че ако аз го разкажа това на нашата - психоложка от която знам повечето което знам - би ме попитала - а ти обясни ли му, че гумите са сменени на колата, а обясни ли му преди да тръгнете къде ще ходите?.И аз си казвам - аааааааааа значи трябва да му обяснявам всяка промяна на обстановката и всеки път да го информирам къде отиваме  .

Ако ще правите софийска среща да не ме пропуснете 

Това, че всичко трябва да се показва и обяснява е вярно и то не веднъж. Друг е въпросът, мче понякога има необясними за нас неща или които не сме забелязали или на които не откриваме причините.
Спомням си одавна една случка. Алек го къпех с гъба и изведнъж отказа да я използва. Само като докоснех гъбата и той побягваше от банята. До сега не я използва. Защо, никога не си обясних.
Всичко трябва да се опитаме да го пречупим през погледа на детето и неговите възприятия, а те обикновенно са твърде различни и специфични за всяко дете.
Всяко дете се съпротивлява, когато нещата не са спрямо него и може би въпросът е къде е мярката или границата за да не го превърнеш в робот или изцяло да го затвориш или обратното "разбридан чорап".
Kezaja, всеки прекалява в стимулите/въпреки, че тази дума поне за мен не е със същото съдържание/. За мен е глезотиите и отстъпването.

Информационният клип "Приятели на деца- аутисти- Трябва да чуете за децата с аутизъм! " с приятелите, които подкрепиха НАЦИОНАЛНАТА ИНФОРМАЦИОННА КАМПАНИЯ ЗА АУТИЗМА : Ники Кънчев, Део, Гала, Марта Вачкова, Дидо от Д 2, София, Графа, Елена Йончева, Камен Воденичаров и Ани Пападополу.

http://www.youtube.com/watch?v=n8TicnsQImk

Катина,100% 
"Простете ми" е фраза от едно конкретно стихче....Абсолютно съм сигурна,че ,казвайки я,има предвид нещо съвсем друго....
Както и ,когато се съпротивлява за обличането сутрин и възмутено вика "Няма нищо по-хубаво!" Няма съмнение,че иска да каже нещо много по-различно.Иначе и това е фраза от една книга.

   За гумите....Хрумна ми да му обясня,но бях спряна от таткото :"Не му концентрирай вниманието в/у тях"  Друг път все пак ще пробвам с обяснение.

   Разбира се,му казах,къде отиваме.Винаги го правя,особено,когато въпроса касае за ново място.Тръгвахме за музикална занималня.Но ..........както каза Снежа63:
 
  Kezaja,благодаря за изчерпателния ти пост.Ще го принтирам да го занеса в градината на сина ми.....
  А днес той е вкъщи.....
  Вчера там(в градината) бил плакал цял следобед и на всичко викал "НЕ!"(Това не му се е случвало досега) Много трудно се е прибрал вкъщи:бос и без яке,защото не искаше да се облече. 

За фразите, аз също съм сигурна, че казаното "простете ми.." е случайно, но е валидно написаното от Кезая, защо го прави и това е важното.


Колкото и да е изнервящо, това е стъпка напред, защото детето усеща, че нещо ще се случи, това го притеснява и изказва с думи. И когато това се случва около 3-4 година е добре,  има достатъчно време детето да се научи. Това е вид комуникация, крещи, вика, прави опит да се намести. Защото има и случаи кротко дете без или с малко думи до 5 години и тогава започва тази фаза с осъзнаването или пък детето не показва емоции.

Селма, аз мисля, че трябва сериозно да преразгледате градината. Никоя майка от Нашите деца няма да търпи такъв стрес от детето. Или трябва да говориш с госпожите, защо детето ти е стресирано, или да анализирате детето с психолог, какво е нивото на шум и движение, които го изкарват извън релси. Твърде е възможно сина ти да се затвори, да спре да пищи и да си седне в един ъгъл. Вярвай учителките ще бъдат доволни и ще ти казват всичко е наред...На нас когато бяхме на консултация в Свети Никола последният път ни препоръчаха като вариант да си сменим градината. Трудно ми беше 1 година да намеря подходяща, но думите са малко да кажа, че си е струвало.

Преди време бях чула в едно предаване, че "майката трябва да е добра и разбираща, а бащата да е строг и справедлив". За семействата с един родител имаше специални съвети как ролята да се редува. И съм сигурна, че детето трябва да има един близък, доверен човек, пред който да може да се оплаче, изкаже, да получи подкрепа. Трябва да се научим да разбираме с поглед децата си, както казваше мъжа ми съм станала "адвокат на детето". И като знаем всичко за нашето дете, е лесно да го оставим да се справи само. Разбирането на детето със СИД или затрашено от аутизам, става като се изчетат всички книги, които са пускани тук или на пазара, преводите за Темпър Гарднър, книгите на Долто, общо около 10-15 книги, не мисля, че са много. Като още след първите 3-4 ще придобием представа. Ще взема да направя  списък със заглавия.

Таня, страхотна идея за списъка от книги  

Селма, опитвах се да намеря нещо, което сме обсъждали в старите теми, но нещо се закучи търсенето.Намерихме при детето ти причината за тези изрази - сега да потърсим и метод за справяне и разрешаване на ситуациите.Ето как стана при нас.Виж тук съм описвала за подпомагане на детето да се изрази правилно - според мен е много подходящо да го опиташ с твоето дете.Аз съм правила така - когато каже някоя безсмислена фраза съм го поправяла като суфльор или като човека зад кадър подсказвайки му предполагаем израз.Например, синът ми на всеки половин час ежедневно ме питаше къде е тати.Отговарях му на работа на всяко питане.Така почти месец.....докато не се сетих, че ме пита кога ще си дойде тати.И на следващото питане му казвах кога ще дойде тати с въпросителен тон.И милия толкова облекчено отговори ДАААААААА.По късно пак ме попита къде е тати, а аз пак го подсещах известно време - но се се  научи.Този период на подсказване на правилния въпрос продължи близо две години - не стана бързо, но въпросите, които задаваше бяха безкрайно много.Така съм се опитвала да му внуша и емоциите които изпитва да бъдат изразени - като ги "вкарвах" в устата му.

Наистина си късметлийка, че тези неща се случват на 3 год.Моето дете започна чак на 5 - 6г.Това което моят син се наложи да навакса беше много повече отколкото (да се надяваме  ) ще наваксва твоят.

Kezaja  

Катина,благодаря за линка.Ще го прилагам и аз този начин   

   Как са се справили(се справят) със ситуацията "необичайно дете" вашите половинки?
   На нашият татко му е много трудно.....Макар че за аутизъм при нашето дете за първи път се заговори  още преди една година,таткото започва да осъзнава нещата чак сега.....
   Аз приех истината (макар и специалистите са ми я приоткривали някак много сдържано,предполагам заради бременността ми),доста по-рано.И на мен ми трябваше време:минах и през "индиго"-идеята ,и през десквалификация наум на всичките специалисти,залъгвах се с какво ли не.....
   Най-сетне видях,каква е реалността.....
   Но съм жена.На мъжете като че ли им е по-трудно да се приспособят към нещо подобно.....
   
   

Моят мъж днес се прибра с тази книжка.Обсъдихме излишно дадените 10 лв. и  защо изобщо се е появила теорията за децата индиго.С две думи все още след толкова много време не му се иска да приеме, че детето му има сериозен проблем.Може би търсиш съвет как да помогнеш на съпруга ти.Не знам  .Трудно е.Моя мъж изпитва някаква вина за състоянието му - обвинява се -  все намира причина за обвинения.Помагат ни разходки до манастири или църкви.Някак си имаме вяра и надежда за бъдещето с вярата в Господ.Все нещо трябва да ни крепи 
В неделя ходихме на гроба на Иван Рилски.Там има една чешма и хората си пишат на листче молба към светеца.Има и една табелка написахме си и ние молба.Друго си е да се хванем за нещо, дори и сламка да е, но е по добре от нищо  .

     Защо изобщо се е появила теорията за децата индиго? 

     Къде точно се намира гроба?

Всеки трябва дя се хване за нещо позитивно, дори и несъществуващо. Всъщност, нищо не се знае, докато човек е жив.
Може би, затова са измислени и децата индиго.
От такива като нас.

  Засипах ви с въпроси....
  Вчера госпожата в градината каза,че децата я питат: "защо той (моят син) се държи така?".А тя им отговаря: "оставете го,той просто си е такъв!"

  Това не ми звучи  добре.Но и не знам,какво да кажа на госпожата,как тя да представя детето ми пред другите деца?Какво и как да им обяснява?
 

Селма,росто трябва да смениш госпожата. Много тук са писали по този въпрос. Зависи как ще представят детето ти на другите деца.

  Обикновено всяка група има по 2 госпожи......
  Ако имаха по 1,щеше да е по-лесно с уцелването на по-подходяща.
 
   Все пак....Какво е редно да казва госпожата на другите деца?