Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 13

Момичета  нямам физическо време да ви следя , отгоре отгоре ви препрочитам, много добре ми действа темата , като ме обхване паниката.

Прочетох и доколкото ми е възможно внимателно темата за СИД, питам Деси защото прочетох че те са имали проблеми с избор на ръка, това наблюдавам и при нас, мен лично много ме притеснява, смятам го за израз на незрялост но никой психолог с който се консултирахме досега не му обръща внимание.
 
За храненето- какво да ви кажа - това с храните там е описано 100 % като при нас, мгновенното повръщане ако не му хареса на вкус , пасирането, еднотипни храни - опитахме с броколито- дрънци - изстреля на секундата "НЕ искам", опитахме и пасирано броколи като добавка към мусаката - единствената готвена храна която яде - малко се почуди защо е различна на вкус и после повърна всичко.

За това което пише Селма и на мен са ми най-болните моменти, когато просто "отлита' някъде, аз му говоря а той гледа през мен все едно е някъде далеко и си говори нещо на неразбираем език или цикли в някаквъв филм или сценка , тогава спросто му хващам лицето да гледа в моето( при нас има очен контакт)  и го моля- "върни се маменце", и го повтарям повтарям повтарям  , явно от това повторение усеща че съм разстроена и просто пред очите ми се осмисля погледа му.

А за тръшкането на опасни места, просто го хващам като чувал и го нося на безопасно място, не изпозлвам думи и след това просто го прегръщам и чакам да се "върне" . Не го шляпам, особенно след "диагнозата". вижда ми се безсмислено, той не го прави нарочно, прави го защото е такъв.

Деси кажи повече за лака за никти срещу гризане - поне марка, производител да знам какво да търся.при нас се води "вреден навик" няма отказване- сам разбира че е трябва но го прави от скука, ако ръцете му са заети - забравя.

Благодаря на всички за информацията за "АЗа" Зайко се посочва в огледало,  на снимка, но дотолкова.Но какво искам, та той не говори... но аз чакам онова обещано от вас голямо АЗ...

Поли79- чета сега назад и видях че сте се срещали с д-р Топалова- доволна ли си от нея, как следи децата в проекция , помни ли ги в развитие, лесно ли предписва лекарства. Имам чувство че беше толкова доволна при нас че детето установява очен контакт и изразява емоции че претупа всичко друго набързо и написа в диагнозата, че забавянето на експресивната реч по неизвестна причина води голямо количество аутистичните симптоми.

Освен това като четох че сина ти си смуче пръстите направих асоциация с моят хубостник, изведнъж на 2 години и 10 месеца започна да си смуче яките на жилетките и циповете на якетата. чудих се защо ли и започнах да му слагам полата с висока яка ,да загъвам яките навътре и други с което си докарах гризане на нокти. Неспасяемо е, той разбира че не трябва и пак го прави особенно като е замислен притеснен или просто като няма какво да прави с ръце (основно в къщи!!) затова  гледам да държа ръцете му заети или  с колички, лимки, топчета, въженца или с някаква храна - огромно количество ябълки , наразяни на дребни парченца или корнфлейкс. И пак не успявам да уследя , достатъчни са му 5 минути да си обгризе ноктите до долу...

И аз като Шефчето и Дарквайолет играя куклен театър. При нас е трудно защото Зайко не търпи промяна в гласа, интониране, преправяне на гласа, малко по приповдигнат тон- и си запушва ушите веднага - а е много трудно да изиграя ролите на две животни с различни гласове та да направи разлика. В началото не сполучвах, по късно се научих леко само да нюансирам гласа, правя обикновенни сценки- здравей със здрависване , върпос "как си" с отговор "добре" ,после малко  гоненица, прегръдки , показване на очи уши нос, но всичко по много мако и дозирано. В началото не ми обръщаше внимание, после се загледа, сега иска да движи едно от животните- без да говори - опитвам се да включа и него като показваме ушите - тук е различен успеха - зависи от настроението..

и не се настройвай че сте с най-много проблеми, особенно пък заради напикаването  - ние въобще пък сме на памперс, знаеш ли колко пъти чувам хората зад гърба си- тази майка пък как не може да го научи да ходи на гърне..

не зная какво продават в БГ  - ето ви примерни продукти:
http://www.barielle.com/no-bite-nail-growth
http://www.amazon.com/Super-Nail-Bite-More-oz/dp/B000AADFGG
http://www.folica.com/Orly_No_Bite_d515.html


на ръката не психолога, а ОТ обръща внимание(или ако сте в БГ - логопеда който се занимава с развитието на общата и финната моторика на детето. Или може би рехабилитатор някакъв?/


Няма такова нещо - всяко дете е различно. И моето преди 3 години беше "най-зле" - "мерехме" се тука с теста АТЕК ...  и аз се съшардисах съвсем.
Напикаването да не ти е проблем - това и с децата в норма е проблем - моя големия син примерно няма аутизъм... Най-малкия ми който също е в норма се насираше до 4 години  и въобще не знаеше за какво служи тоалетната.

основния проблем на аутиста е комуникацията - това преодолее ли се се захващате със социализацията.  И през цялото време работите за СИД.
Диета, добавки, баячки, врачки, невролози, доктори- всичко това е ДОПЪЛНЕНИЕ към терапиите и без терапия не носи подобрение. Терапия за да е ефективна трябва да се работи с детето и у дома и да се правят домашните дадени от специалистите.
Няма друг начин. Аутизма не се "лекува", но се третира доста успешно вече и ние нямаме извинение да не го правим.

Не е точно така.На нас основно психолог ни е учил на тези неща.Имам предвид вижда някакъв проблем, и дава съвети как да го коригираме.Всъщност и логопед го е правил 
По скоро няма конкретна специалност обръщаща внимание на СИД проблемите, защото не се учат в университета.Има допълнителни курсове или обучения, и, ако терапевта ги е минал е запознат.Доколкото знам новата специалност равнозначна на ОТ също е доста слабо обучението в тази област.Дано не е така, защото е жалко  .

_re_ge , спри да наричаш детето Зайко.Назовавай го по име.Използвай местоимения в разговора с него.Например, детето иска дъвка, попитай го - ти, искаш ли дъвка, или .....името му......., искаш ли дъвка.Не говори пред него за зайко, а с името му, нека постоянно си чува заглавието за да го научи и осъзнае своя "АЗ".

И няма по зле, и по добре наистина.Има повече работа с детето, или малка работа с детето.Десиното дете наистина беше с най нисък резултат на АТЕС преди години, но сега е вероятно най напред, заради нейната работа.

Поли, давам рецептата за напикаване. Билката е "Птиче просо". Употребяват се зрънцата, които са бели и малки. На един кг тегло на детето се дават по 4 зрънца, през ден директно / 3 пъти на ден/ в срок на един месец. Жената каза, че ги е давала на сина си на 3 години/ сега е на 24/... Бабина рецепта...  След това се прекъсва... ако се повтори напишкването /неиния син  каза, че бил настинал/ го е повторила.
За папъгала, видях, че го има в Продавалника на детски играчки на 47 страница и струва 9 лв.
Ще изпратя другите неща по-късно и ще ви прочета, защото във Враца няма вода и трябва да тичам до магазина

_re_ge, понякога специалистите не взимат отношение, защото виждат, че още не е дошъл момента. Моето дете също късно си осъзна коя е водещата ръка, ние му помогнахме да реши, но след 4-тата година.

За гризането на ноктите съм чувала, че Ейвън имат такъв продукт. Но сигурно детето ще си намери друг стимулант. Колкото по-бързо се научи да се справя със света, тези неща ще намалеят.

За СИД наистина в БГ са различни специалистите, някои въобще не знаят какво е това, други само използват думата. Обаче сензорната интеграция е нещо, през което минават всички деца и съм виждала в детските градини в чужбина, че има такива часове. Ето тази книга - http://www.prosveta.bg/?go=books&p=detail&bookId=1249 за детската градина 2-3 годишни е много добра и докато детето не научи нещата, които са в нея, няма да мине ниво над 2-3 годишно. Може да ползвате много идеи от нея. Дори и да я използвате като самостоятелна работа, ако няма специалист около вас. А как детето да учи, ще трябва да откриете сами, като гледате от специалистите и правите опити у вас. И за малките деца този начин работи, защото все още не са потънали в една или друга област.

 _re_ge, струва ми се, че откриваш как да работиш, ето така пробваш различни неща и все от някъде ще хванеш поглед, желание за партньорство или нещо друго, за да вървите напред. Наистина използвай повече "Аз" и "Ти", като си осъзнае тялото, ще разбере и до къде са неговите граници. Дъщеря ми също бързо научи да се познава на снимка, осъзнат "АЗ" към 5-тата година. Но то 2-рата и до 5-тата година имаше страшно много работа.
Поне в БГ нещата са така, че майката трябва да е доста активна в терапията и да се научи много в тази област.

Също се сетих, че Монтесори, дейности от ежедневния живот е изключително добро за сензорна интеграция. Като бях на Монтесори обучението лекторката ни обърна внимание. А ние от 2,5 до около 4 години сме правило основно това. В youtube има доста клипове и можете да видите идеи за домашни занимания.

Момиченца
наричам сина ни Зайко само пред вас и като говоря за него косвено ( стар навик - както разбрахме съвсем неполезен за деца като него )  иначе откакто стана ясно че не е обикновено дете всички се обръщаме към него по един начин - опитвахме с Христо но буквата Х му е безкрайно трудна,  заменя я с Н, Р-то не може да го каже  просто звучененто е невъобразимо и става едно мазало, затова решихме упростено и кратко да използваме за обръщение само Ици. Вече се обръща на него- някакъв напредък.

Аз си мислех че именно психолог трябва да обърне внимание на неща касаещи СИД особено защото аз го виждам като недостиг и го упоменавам при посещението - знаете как е - психолога снема състоянието на детето по думите на родителите. Що се касае до работата на логопеда , от търсенията на такъв разбрах че дори не всеки логопед може да работи с нас. Има такива които работят само за корекция на речта,  а на нас ни трябва логопедо-психолог или психолого-логопед, а най-добре работа с двама едновременно защото няма още какво да се корегира.Чакаме на опашка за КАрин дом, до тогава търся  логопед но вече имам два отказа, утре отивам в още два центъра да проверя, ще търся каквото и да е - просто докато чакаме да движим нанякъде, дотогава и аз ще опитвам каквото мога на принципа на проба - грешката, разбора се с ваша помощ.Опитвах това което съветваше Таня с разговора като подаване на въпрос и отговор за едносрични прости неща- как си ? - добре. За да проработи обаче разбирам че трябват двама, иначе като обяснявам- аз казвам КАК СИ  ти казваш ДОБРЕ - не ме разбира. Дори неговите реплики ги подавам с по тих глас  ( малко като да подсказвам ) и той шепне като мен...

За превантивния лак за нокти на Ейвън - опитах макар и трудно да го намерих че е вън от производство- не му пречи на гризането , даже му е като деликатес. Затова и питам за други производители. От люта чушка се страхувам че може да си бръкне в окото.

Благодаря за линка лъм книжката на Просвета, дадоха ми подобна на издание Искуство " Аз съм в детска градина първа група" -Практическо ръководство за учители. Четох и упражненията там но те все са основани на вербален контакт а как да обесня как върви балерината като той не знае какво е балерина. Май ще трябва да потърся такова ръководство за ясла.
Сега чета че е добавено и за Монтерсори -обяснете с думи прости що е това.

А за Деси като майка - просто й свалям шапка- особенно като прочетох за одеалото с пясъчни джобчета ...мисля че няма нещо за което да попитам и тя да не знае...

_re_ge , ти наистина си напипала идеята 

Има си един метод - съвсем официален и препоръчван.Ще ти го преразкажа със свои думи.
Трябва ти помощник, може таткото, бабата, лелята, съседката, братовчедката...........
Ти заставаш пред детето и задаваш въпроса.Изчакваш го...........изчакваш и не бързаш, защото се счита, че на аутиста му трябват 14 секунди за да обработи мозъка му въпроса.Тоест трябва да изчакаш 14 сек. да разбере въпроса и още поне 2-3 за да помисли как да отговори.Този времеви диапазон можеш да го промениш според усещанията си, но е много важно да му дадеш някакво време за да смели въпроса.
И така когато вече е получил необходимото време  -  предполагаемия отговор се подсказва от помощника, който е застанал зад детето, по възможност детето не трябва да го вижда.Подсказването да идва така сякаш идва от вътрешния глас на детето, а не от някой когото вижда зад себе си.
Даже е по добре ти да си помощника, а таткото, бабата, съседката......... да задава въпроса.
Задавай лесни въпроси, такива за които си сигурна, че детето знае отговора.Когато усвоите това нещо включвай и по труднички, но нека лесните да са по голямата част, за да не изгуби детето интерес от общуването.
Много сложно го написах май  , ако нещо не си разбрала питай - ще ти дообясня.

_re_ge,  аз много неща не знам, и много грешки правя също. Въобще съм далече от идола който си ми създала, просто имах късмета моето дете да работи с ОТ, каквито в БГ просто няма.
ОТ-то е по-скоро рехабилитатор... по скоро логопед отколкото психолог. Абе немога да го обесня - има хиляди видове ОТ - някои примерно се занимават с получилите инфаркт, други с хората с ревматоиден артрит, трети с деца с ДЦП ... и 4ти вид има - за нашите деца, които специализират точно СИД и ранно развитие на детето. Но всичките ОТ имат една единствена цел - да научат индивида да води самостоятелен живот - дали ще е детето което неможе да спи, или бабата с артрит която неможе да си закопчава копчетата - всичко е "водене на самостоятелен живот"

Ето ви упражнение за "избор" на ръка - на стената олепяте вестници, давате по един дебел маркер във всяка ръка на детето - в захват "юмрук" и му показвате как едновременно с двете ръце ПРАВО да прави черти от горе на долу с двете ръце едновременно и обратно детето трябва да е близо до стената, да дращи еновременно с двете ръце от горе до долу и обратно линии. Това стимулира нам кой си център в мозъка и стимулира избора на ръката. Кой център не помня, а и аз много не разбирам от "мозъци"   Ако трябва ще го гугълвам да го намеря....
Като не се избере ръка - избира се от терапевта - дясната. Това заради пак някаъви центрове - по е вероятно десничар да няма проблеми с говора... а и преработката на информацията е по -лесна - това пак заради някакви си центрове в мозъка - това ми е каша и не ги разбирам...а и не съм се и мъчила да рабера - доверявах се пълно на терапевта си.

_re_ge, питай Нина за логопед където си ти - който работи с деца със сензорна дисфункция.

_re_ge, за разиграването, ако пишеш за работата ни с логопеда и психолога, аз не се наемам да го обяснявам, защото ми беше много странно и явно е важно какво може да се очаква от детето. Например при нас първата  игра беше на кубчета и настояване детето да каже "Аз искам кубче".
Ако разиграваш театър да е нещо например: Взимаш кестени и 2 животни - едно животно има много кестени, другото има един кестен, срещнали се и си ги сравняват. Аз имам много кестени, а ти имаш 1 кестен. Или животни и 2 купички, тази купа е празна, тази е пълна. Много са важни тези отношения - празно-пълно, голямо-малко, едно-много, и т.н. Сензорната интеграция е детето да види с очите, да съобрази с мозъка и да каже - празно или пълно, но ако не знае празно-пълно, ще гледа и нищо няма да каже, а може и да не разбере за какво го питаш.

Тази книжка за детската ясла оставя възможности и за невербалните деца или малко говорещите. Най-добре е да си намериш и 2-те тетрадки към нея.
Ние после учехме по книгите за първа група и ми беше трудно да намирам подход, но не всичко е за вербални деца, например математиката си е съобразяване, физическата култура - провиране под маса, като се имитира, че сте се скрили от дъжда, разперване на ръце и имитиране на самолет, направление Музика беше чудесно с много подвижни игри, например "Зайченцето бяло" беше с една симпатична книжка със сцените и тя се научи да го пее, защото разбра смисъла от картинките, социален свят да си говорите за животните и природата. Например да види на картинка какво е буболечка или калинка, за да може да се очаква, че ще я забележи и навън.  А тя на 2 години в трева не влизаше, ходеше само по асфалт, но следващите това се променяше. Това е от "Ръка за ръка". На другите системи не съм виждала книгите на учителя, но съм им ползвала материалите. На "Изкуства" също сме ползвали папката, не знам как е обяснено в книгата.

В случаите със сензорни причини за лапане на ръцете чушка и горчив лак няма да помогнат.
Детето ако е с понижена чувствителност, силните вкусове само ще му допаднат. Т.е. затова смуче пръсти, мазани с люто, макар и сълзи да текат от очите.
Гледам, че си от Разград, там май няма логопед наясно със СИД, ама опитай и ти да нацелиш - прави масажи с ръка на брадичката на детето, купи от онези силиконовите накрайници, дето мият зъбките на бебетата, и ми четкай венците с това. Моят син не дава да му се мият зъби и да му се пипа в устата, но на тоя силиконовия накрайник хем се радва, хем се дърпа. Май усещането му е като гъделичкането.
Масажите не ги правим, защото не дава, но понякога сам си слага вибрационния масажор на брадата и явно така му харесва.
П.П. На сина ми бяхме сложили даже едни картончета на ръцете, за да откаже лапането на пръсти - след операцията на небцето. Ужасно се нервеше накартоните, и се научи да си смуче и гризе дрехите на яката и рамото, т.е. замени една беля с друга. И не знам дали беше по-добре, защото много деца си лапат ръцете и това не прави толквоа впечатление, но като си загризеше дрехите, всичко го зяпваха. Сега май пак минава на пръсти.
И да не говорим на колко дрехи е изгризал плата - като мишка - гризе до дупка.

Ох това лапане го обсъждахме преди време  и пак не стигнахме до нищо. firebird, и твоето дете ли си лапа пръстите?
Аз видях преди време едно детето и много се впечатлих, тогава доста го нищихме. Шефче, твоят син не се ли поправи?

Вече започвам да си мисля, че не е сензорно, а може да има някакви бактерии, както казаха ДАН, или да е от невъзможност да преработят друго дразнене, нещо като "стягат те зъбите". На филма за детето с аутизъм /показан в неделя на концерта/, видяхме, че детето като не може да преодолее нещо, хуква да бяга без посока. А малките деца няма къде да бягат и си лапат пръстите. Объждали сме много масажи и подобни, но явно не са ефективни, поне майките казват, че не успяват да се справят. Та нещо се съмнявам, че е винаги повишена чувствителност, дори и да е така тя може би е вторична и се получава от друго дразнене, което детето не може да осъзнае.

моите деца нищо не лапат, но съм виждала такива - абсолютно несъзнателно го правят. Аз като ученичка пък много се чудех защо всичките ми моливи са изгризани - аз нямах спомен да ги изгризвам :0
Нашето ОТ казваше, че трябва да се даде приемлива алтернатива - бебешка дъфкалка примерно - има и разни пръчки от силикон за дъфчене точно за такива деца.
Според мен е сензорно + огрома доза навик. Гризането на ноктите е просто лош навик - който се отказва точно толкова трудно колкото и навика пушене примерно....  тея лакове за нокти определено са ефикасни  - поне тези които ние сме ползвали. Големия ми син сума ти и време си бодеше филията хлаб с масло в вилицата да я яде от страх да не е пипне с "лакираните нокти"
лака е прозрачен и не си личи - с него се мажат и пръстите, не само ноктите. Но докато гризаненто на нокти е вреден навик, поставянето на неща - пръсти, дрехи и т.н. в устата не е. Това е сензорна стимулация, която вероятно с времето става и навик и се запазва дори и след времето когато детето няма нужда от нея.
Според мен опитайте се да я прехвърлите на пръчка за дъфчене - може да се наложи да имате няколко. След време пръчката по-лесно се маха - не е като да му махнеш пръста/това като с биберона  при бебетата и бебетата дето смучат пръсти/

eto linkowe

http://www.specialneedstoys.com/USA/viewproduct.asp?productcode=3SCHEWK

http://www.sensorycorner.co.nz/catalog/index.php?main_page=produ … rder=1&page=5

http://www.chewytubes.com/chewytubes/what_are_chewytubes.htm

И аз като си разсъждавам, може би е по-добре да се мине на пръчки и детето да се учи на други умения. Няма "що годе вкарано в час дете", което така очевидно да си лапа ръцете, т.е може би това ще намалее, детето ще разбере да не го прави, когато света му стане по-ясен. Може би им трябва по-силен стимулант, да кажем няколко минути да се чешат на спокойствие. Защото то е изнервящо да искаш да се почешеш и да ти правят забележки. Ето децата, които си лапат моливите е прието да си мислим, че го правят от притеснение, обикновенно в началните класове.
Аз ви писах, че моето дете налапваше цялата струя на душа, затискаше я с уста, но аз не бях осъзнала това колко е опасно и си мислех, че е игра. А тя явно е имала понижена чувствителност. Даже последният път я гледах, че си направи нова игра - струята беше странично и тя отваряше и затваряше уста много бързо, оставих я да го прави 10 мин., почти докато й омръзна.
Лека нощ