Здравейте мили! Искам да ви разкажа моята история и да потърся съвет от хора в същото положение, защото от докторите получавам само хапчета и предположения и все си мисля, че никой от тях не е прав..може би 1-2ма. По принцип мога се определя като нервен човек и може би с годините и нещата, през които минах си казват своето. И така през 2006 с целия си акъл реших да замина да живея ей така в Испания за неопределен период от време. Бях тогава на 20. Бях с българи, което малко ми помогна да се преборя с промяната, но попаднах на едно семейство (на момчето с което тогава бях там), което ме изтормози в буквалния смисъл и това продължи почти година докато казах, че няма да ги търпя повече и колкото и да обичах този човек си тръгнах, защото виждах, че от негова страна нямах никаква подкрепа, а наистина тия хора бяха луди и ме тормозеха без да преувеличавам. След това заживях с приятелка докато не се появи един испанец, с който си допаднахме и така 4 години живяхме заедно докато всичко се изпари след едно скарване и удар от негова страна (безпричинно), което много ме нарани и просто не можах да простя..не знам.. Искам да ви кажа, че там живях доста добре..работих си, имах мноооого приятели и с техните забавления бях на върха на щастието така че не се оплаквам от живота си там. Идвах си в България през 2 годинки може би и нашите идваха 2 пъти. През това време много рядко чувствах "симптомите", за които ще ви разкажа по късно. Малко световъртежи малко нервност и всичко се обясняваше с многото работа на крак в сервитьорството и малкото почивка която имах, но мога да кажа, че си бях щастлива. Всичко вървеше уж добре с хубави и лоши моменти докато не катастрофирах много лошо през 2012та и то там 2 дни преди поредния ми полет към България. Слава Богу имах само "изкълчване" на врата и носих шина на врата повече от месец. Естествено докторите забраниха полета, но аз исках да съм със семейството си. Дойдох си за известно време и какво намирам..Моя мил Баща по-слаб и безсилен от мен (аз съм била винаги 47 кг някъде 163 висока)..човечеца го мъчеше нещо, но не искаше да ходи на лекар..това е Април 2012..с много зор и много инат от негова страна го заведох Аз на лекар (бил ме чакал) и естествено след такава загуба на килограми и нещо нередно го вкараха в болница....1-2 седмици изследвания и снимки виждаме нещо кръгло на ренгеновата снимка от белия дроб. ДжиПито каза споко това е Ехинокок (кучешка тения), която оперативно ще я махнат и ще се оправиш. Някак "спокойна" аз си тръгнах към Испания. но си насрочих билет за след операцията на Татко да видя как се подобрява, и че всичко е наред. Юни 2012 се прибирам пак и виждам епикризата от болницата ...Рак на белия дроб..изрязан целия уж без расейки...Татко стоеше същия дори по слаб на дивана и така го болеше операцията и не искаше да пие никакви лекарства, нищо, нито терапии нищо не искаше да му се прави. Искаше да си бъде с чашката и цигарата докато може. Беше се отказал от живота!!! Много го болеше и нас ни болеше още повече да го гледаме така, но останах с някаква надежда, че ще му дойде желанието за живот и ще поиска да се бори, когато ми каза "Аз няма да ви оставя никога". Дойде време да си ходя за Испания и през тези месеци като се чувах с тях по Скайп нищо не се променяше. Не ядеше, само пиеше и пушеше. Влизаше от време на време в болница да го закрепят. Надеждата в мен далече от тях стояше ама само си стоеше. През това време не ми беше особено лесно да работя и да мисля за Татко и Мама и въобще за България. Питах мама 200 пъти дали има нужда да се прибера да и помагам и още съжалявам, че я послушах. Тя ми казваше, че се оправя но после разбрах Ада в който е живяла...Докато един ден през Ноември е болницата ми пуснаха Скайп видео да ги видя и Баща ми халюцинираше..реших, че е от лекарствата които му дават..но уви... На 18ти Ноември мама ми се обади и каза че ми купува билет за 21ви татко вече само спи и почти не става...Знаех какво предстои. Приготвих багажи и чаках да минат тези дни до полета неспейки, плачейки и аз незнам как не съм полудяла до тогава. На сутринта преди полета в 7 сутринта Мама ми заяви, че татко си отишъл сутрнта.......Не ме дочака!Много ме боля..целия полет, целия път до вкъщи. Цяла вечер стоях до него и го целувах и милвах и няма да забравя никога този момент и това чувство. Погребахме го на другия ден и всичко ми се струваше кошмарно и нереално..Обаче хората винаги са казвали, че след всичко зло идва добро и няколко дни след погрбението срещнах човека, който и до ден днешен е с мен и ме подкрепя и мога да кажа, че е любовта на живота ми. Постоях 2 месеца в България и категорично реших да се върна в Испания за багажа си (който беше събиран от 6 години прекарани там) и да се прибера при Мама и при моя любим! Каквото успях взех и пратих по микробус на другото казах майната му. Не ми беше мъчно, дори се радвах че се прибирах..дали..незнам..Започнах работа веднага, всичко беше наред докато не започнаха болки.световъртежи, нервност, страх и аз не мога да определя всичко накуп. Една докторка на която съм много благодарна ме изкара от тези моменти със Скенар терапия и хомеопатия и много подкрепа. Но всичко беше много хубаво за да беше истина..6 месеца след баща ми си отиде и дядо ми (баща му) най-неочаквано..айде пак дупка..по-мапка от предишната. но дупка..Живях нормално не мога да кажа, че бях депресирана а просто имах тези моменти на тревожност и така ..преодолявах ги..В началото на 2014 решихме да дойдем да живеем в София да сменим малко малкия град. Намерих си мечтаната работа, той също, хубава квартира, хора, места, приятели. Докато не започнах да се събуждам със сърцебиене, което ме плашеше и се започна пак свтовъртежа, нервността - ада! От там невролог - нищо ти няма малко повече стрес..ето Ксанакс успокой се, колкото време мислиш, че е нужно. Кардиолог за сърцето - Пролапс на митрална клапа (брат ми е опериран като малък), при мен е нормално. но се изплаших доста. Тя реши да ме прати на Психиатър, защото би било добре. Психиатърката, която говореше повече за себе си от колкото за мен ми предписа Сероксат и каза, че имам паническо разтройство, което аз мисля че нямам. Тя го реши...Опитах 3 дни с тия хапчета, обаче послед съжалих, че съм ги започнала!! АД по-голям от този който си имах...Оставих ги и започнах пак с Хомеопатията, но мисля за случая ми беше доста "лека".. За капак през това време почина и баба ми (майката на баща ми).ПАк мъки и нервност. Върнах се при неврлога и той каза, че категорично не съм за антидепресанти и ми каза ако диазапама (защото го бях пила в Испания на моменти) ми помага повече - ето ти.
Започнах да спортувам нещо почти всеки ден, тръгнах на Психолог с който си говорим по 3 часа вече 4 пъти може би..от тестовете излезе голяма тревожност за нещатата, страх, но не и депресия Слава Богу. Имах няколко такива нервни атаки както си ги наричам аз през деня и реших да започна Диазепама по половинка 5 мг сутрин и само така се успокоявах и деня ми светваше и всичко ми е наред както преди. Знам, че проблема е някъде вътре..искам да го измъкна или да го заровя и да ми мине всичкия този Ад..не искам хапчета, но виждам че без тях не става за момента..Сутрешното ставане ми е много трудно..лягам в 11 ставам като кукурях в 7 със сърцебиене, нервност, гадене и някакъв страх ме обзема. Но ставам и тръгвам на работа..оправям се до обяд..опитвам се да върна режима на хранене до нормалния но изкарах някакъв вирус от който повръщах няколко дни и сега ми е трудно....Дали не станаха прекалено много неща за много кратко време???? Приемам вашите мнения..Ще съм много благодарна да ме "подкрепите" по някакъв виртуален начин и да споделите.....Благодаря ви предварително! Целувам ви!
Започнах да спортувам нещо почти всеки ден, тръгнах на Психолог с който си говорим по 3 часа вече 4 пъти може би..от тестовете излезе голяма тревожност за нещатата, страх, но не и депресия Слава Богу. Имах няколко такива нервни атаки както си ги наричам аз през деня и реших да започна Диазепама по половинка 5 мг сутрин и само така се успокоявах и деня ми светваше и всичко ми е наред както преди. Знам, че проблема е някъде вътре..искам да го измъкна или да го заровя и да ми мине всичкия този Ад..не искам хапчета, но виждам че без тях не става за момента..Сутрешното ставане ми е много трудно..лягам в 11 ставам като кукурях в 7 със сърцебиене, нервност, гадене и някакъв страх ме обзема. Но ставам и тръгвам на работа..оправям се до обяд..опитвам се да върна режима на хранене до нормалния но изкарах някакъв вирус от който повръщах няколко дни и сега ми е трудно....Дали не станаха прекалено много неща за много кратко време???? Приемам вашите мнения..Ще съм много благодарна да ме "подкрепите" по някакъв виртуален начин и да споделите.....Благодаря ви предварително! Целувам ви!
