Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

Kezaja, сега те разбирам, че искаш да кажеш, че е важно всеки родител да си намери вътрешна точка на подкрепа и вяра в детето. И съм съгласна с теб.
Мен не ме е плашило това, че не разбира, защото всички деца се учат и никой не се е родил подготвен. Почти всеки човек като му покажеш и обясниш, ще разбере - едни разбират от 1-2 пъти, други от 10 пъти. Но така е и с карането на кола - едни почти веднага се научават, други кретат 5 години неуверени /като мен/, но все се научават. За мен, че не разбира значеше, че не сме намерили правилният начин и време да й обясним.

Ох много ме е нагряло, пожелавам ви хладен уикенд

Последно да се допълня, видях още една интересна страница във фейсбук - Аутизъм ли? На мен не може да ми се случи! .

Като чета написаното от firebird се сещам да ви попитам, нечие детенце страхува ли се да говори по телефон. Моя синковец има желание, уж, но като му поднеса телефона почва едно криене на ушите и извиване на главата. Също така той МРАЗи да му пея. Забелязах, че ако се опитам да пея по-ниско като тоналност, не се противи, или почти не се противи. Просто с всяка изминала възраст се пребавя нещо ново като страх или странност. Не ми дава да пускам пералнята в негово присъствие, а като малък обожаваше да я гледа. Снимки да се разглеждат пред него - абсурд. Не мога да си го обясня, но сигурно си има причина. И ако някоя е срещала такива предизвикателства с детето си, как сте ги преборили?

Фаиърбърд искам да попитам за проблема със силните звуци.Последната криза беше на малка детска площадка където едно дете на неговата въраст пищеще е несвяст като с това караше майка си да прави каквото поиска. Зайко много се притесни, първо запушваше ушетата после започна тихичко да казва "ш-ш", врещящото дете забеляза и започна да идва и нарочно да пищи срещу него. Така стигнахме до криза, толкова много се разстои че повърна , хвана го разстройство и накрая омаломощен заспа като после дори през нощя повтаряше "ш-ш". С запушване  на ушета реагира  на автобуси - отваряне затварне на вратите им, спирачки , ако край нас минава голям камион, цистерна, мотор, авмобил с проблем в ауспуха и все подобни. С логопед правят музикална терапия с пиано, показват как прави мечката/ птичката / други , дори започва сам да "дрънка" на пианото без да се дразни от какакфонията и силния звук , обаче иначе.... Та въпросът ми е забелязал ли си детето да се дразни от точно определени звуци а други също толкова силни да понася нормално ...

Мамо Мариана - това прави и моят син - не говори по телефона, позволява ми да пея но с много лек полутих глас  и в стая където не става ехо. Мрази живото пеене, живото свирене, както  и да пеят деца или детски песни на живо или на запис . При нас имаше един момент на натрупване на много такива страхове за 2-3 месеца, после като започнахме работа с терапевт и логопед част то страховете изчезната (или се скриха надълбоко ?!). На впроса ми "защо" -  терапевтката ми отговори че работим по неща които са му интресни, това го кара да гледа на света с други очи и интересните дразнители надделяват над тези които предизвикват страхове.
Забравих да спомена че неприязънта която има към нещо се проявява ПАК когато уморен, сресиран  или раздразнен.

Да, забалязала съм.
Много подобно поведение. Мрази деца да плачат и особено да пищят. Мрази деца да пеят песни. Обича Бетовен обаче. Но пък тук из форума се писа, че Бетовен е силна слухова стимулация.
Мрази магарето в Шрек, в началото, когато пее фалшиво. Обича филма. Същият епизод с изключен звук го гледа, без да реве и да се тръшка.
Машините и камионите мразеше много и се страхуваше, и изпадаше в кризи. Миналата есен правихме "майстор терапия" - т.е. наложи се да сменяме тръби в банята и майстора кърти плочки и шумът беше голям. Първият ден го извеждахме, защото веднага се разкисна. После обаче надделя любопитството. Докато майстора работеше и лепеше плочките, което не така шумно, все висеше да го гледа. Накрая на ремонта, когато дупчеше стените да окачи казанчето и душа и тн, вече не го беше страх и стоеше смело.
Запушва си ушите на улицата от аларми, линейки и подобни. От гръмотевици обаче не съм забелязала да го е страх.
Обича да виси в нета и да си пуска клипчета. Гумените мечета са му любими, мишките от Пепеляшка също.
Също си пуска едно и също по 100 пъти. Примерно - Мадагаскар "Мама и тати! Имам си мама и тати!" и веднага с безупречна точност връща филмчето пак в същия момент. Това си го обяснявам с въторжения глас на лъва, който е открил мама и тати.
Обаче епизодът от Алф, в който се казва "Още веднъж, Кейт, чудесно руло с кайма! Още веднъж руло с кайма!" (Гласовете са на Алф и Уили, т.е. ниски мъжки гласове) не мога да си обясня с какво го кефи. И него го връща по 100 пъти.
Имаме в къщи китара. С китарата се играе много възторжено. Преди година, когато я донесохме, той я изследва, подрънка, потупа и накрая възторжено й млясна една целувка. Обича да си играе с нея, като дърпа най-дебелата струна и се заслушва. После пак и пак. Много му харесва. А понякога се заиграва все едно свири.
Дърпа струната и потупва по корпуса на китарата, резултатът звучи приятно, с нещо ми напомня джаз импровизациите.
Обича още и рок музика, това е също силна слухова стимулация.
Гледах един научно-популярен  филм, в който обясняваха, че силната музика по рок-концертите стимулира не само слуховия, а и вестибуларния апарат, който е също в ухото. Един концерт се равнявал на скок с бънджи като ефект. При Насе определено има проблем и с вестибуларния апарат, т.е. страх от стълби, качване и слизане в кола и автобус. Не му става лошо от пътуване, но качването в кола обикновено е съпроводено с паника, отчаяно хващане за възрастния с две ръце и често пъти сме на ръба на криза. Също има страх от промяна на положението в пространството. Ако го видгнеш на ръце и направиш някакво рязко движение, направо е подивял. Той като бебе по-късно започна да се обръща и ни пратиха на гимнастика, където го подозираха, че може да има церебрална парализа. Прегледите се състояха в тестване на рефлекси, а също и реакции в пространството и бебето го вдигаха за една ръка и крак или за краката с главата надолу.
От тия прегледи всички бебоци плачат, но той се побъркваше просто. Това е първият признак на СИД, който е показвал, обаче невролозите не го разбраха.
Пишеха му, че има неправилни реакции, все ме питаха не прави ли гърчове и после като проходи бяха много изненадани.
Това било прекалено силно за неговия вестибуларен апарат, чудя се дали е възможно да му е усложнило СИД-а но за жалост не мога да върна времето назад.

Дъщеря ми също има СИД в слуховата преработка. Когато започна в Пумпелина като на детска градина /на 4 години/ ми казваха, че при ремонти в околните помещения, се е налагало на нея и още едно момче да ги държи кака, защото са изпадали в кризи.

Знаех още от 2,5 години, че има там проблеми, хубаво е, че ги осъзнах от преводите за жената-аутист, които една майка направи. Имала е повече от описаните от вас неща. Но пък също бях убедена, че проблеми й в голямата си част  са от слуховата преработка, не от друго заболяване. Аз съм убедена, че за за проблемите и спомогна и един зверски ремонт във входа, когато тя беше малка.

Подхода ми беше разчистване от шумове, и въвеждането им постепенно, много различна класическа, електронна, акапелна музика. Ние живеем на тихо място, така че около нас няма такива шумове, стига някое куку да не си бута апартамента. Бях на една лекция преди години, организирана от Логос АБВ за слуховата преработка. Включвах всякаква музика /по скоро музикални инструменти/, защото тя е на различна честота и така се тренира. Много често ми отказваше да слуша нещо, но аз й го пусках пак, първо за секунди. Ако от 5-6 пускания не свикнеше, се отказвах. Даже сега слушам един диск с полски мъжки хор, който тя ми отказа преди години, но като стане ще я пробвам пак. На около 2,5 години правихме една терапия в Логос АБВ със пускане на звук и картинка какво се случва. Не знам дали само при нас са го правили, на мен ми се виждаше, че е централно упражнение от тяхната терапия. И помогна на детето да поосъзнае основните шумове - пускане на вода от казанче, заря, смях, плач, танц и т.н. А аз продължих в същия дух да обяснявам като чуе нещо какво е това. Обяснение на звуковете тип: "ето сега колата ще тръгне", "правят ремонт, ще си закачат картина на стената, както у нас".

Най-големият проблем на слуха е, че пречи на децата в детската градина и у-ще. В къщи ще изчистим звуковете и трябва да започнат да учат, обаче на обществени места не може. Дъщеря ми предполагам се е изключвала в детската градина и за това възприемаше лошо, а те я мислеха за необучаема. Във втората ни градина с по-малките деца, идваше логопедка 2 пъти в седмицата да работи с нея в група и тя ми каза, че тичането на децата и виковете я изнервят и става неспокойна. А сега в последната градина са по-малко деца и заниманията са структурирани и си възприема нормално. Сигурно е и пораснала. Но още спи на затворена врата на балкона, защото паркираща кола през нощта я събужда.

Мамо Мариана, а твоят син по истински телефон ли не може да говори? И моето дете не говори много добре по телефон, сега се подсетих да я карам всеки ден да говори с някой, трябва да привлека роднина. А иначе се тренира на обществените телефони, като види такъв и започва да говори с приятелите си от книгите наужким. Според мен не се ориентират добре, само като слушат по телефон, трябва цялата преработка да стане в главата, без визуални помощници.

firebird, ме подсеща, че упражненията за вестибуларният апарат помагат и тук. Тя от 2 години започна да повръща при пътувания и тази година и правя упражнения с накланяния, обръщам я с главата надолу и има подобрения. Аз не се спирам, ако ми отказва нещо, а карам постепенно и на малки дози, за да свикне. Това си го наричам груба моторика, но то явно има доста нюанси. Научих да се качва по дърветата миналата година, издирих цели 3-4 подходящи дървета около нас и в момента слуховата преработка и е по-добре. А то работи за планиране на действията, но и за вестибуларния апарат.
Помага и това, че около 5-6 години децата са много по-социални, няма го като при малките да реват без причина и ако детето е в подходяща група с по-тихи деца се чувства добре.

Здравейте мили момичета 
Не съм се включвала в темата много отдавна , тя вече е и нова Кати благодаря ти за което ,иначе си ви чета редовно
По въпроса за СИД-а мога да споделя , че при Дани също е проблем слуховата преработка - когато чуе мотор , ел. трион или камион веднага си затваря ушите,понякога дори спира и се навира в мен/когато сме на улицата и вървиме/.Понякога по-силно пуснатия телевизор също го дразни,но пък неговата любима телевизия Планета може да я гледа и слуша усилена до край без това да е проблем.Имаше голям страх от високо,качвала съм го на места долу горе на неговата височина,но само щом до сложа на този чисок бордюр,се вкопчва в мен ,не иска да се изправи дори и почва да мрънка.Нашата хиперактивност каточели понамаля ,но все още си ги има тия моменти да правим тигели от единия край на стаята до другия,понякога вървейки,понякога бягайки и когато изчетох поста на firebird ,която пише ,че за всяка криза си има причина искам да ви споделя ,че при Дани често случват такива моменти ,когато си бяга така из стаята ,или пък и доги когато си стои на стола и си гледа на някаде привидно спокоен да почне да плаче без видима причина ,понякога не просто плаче ,но започва да си пипа ушите,все едно иска да ги изтупа от нещо/не знам как да го обеся по-добре това с ушите/и става много неспокоен.И аз много пъти когато изпада в такива кризи съм била до него и не мога и не мога да разбера наблюдавайки го ,кое точно ги предизвиква.......Много са ни странностите ,напоследък се съблича гол ,правел до е на няколко пъти и в градината ,говоря аз че така не се прави,опитвам се да обесня с прости думички,а нашия ми се смее истерично.Когато сме на улицата при децата ,щом му се допикае ,смъква гащите и иска да пикае точно на среддата на улицата,аз пак почвам да говоря ,че трябва да се скрием и че не може така пред всичките деца да вадим чурата ,но едва ли ме разбира за съжаление.
Постоянно чета за това колко голяма роля играе работата със надежни спецеалисти и всеки ден се обвинявам ,че не предоставям на сина си тази помощ изключително важно за развиване на интелекта,но както се казва аз съм в безизходица,всичко е свързано с пари ,а от 4 месеца откакто съм без работа я окъсахме от всякъде . Ако някоя от вас може да ми даде съвет какво да праявя ще съм безкрайно  бладодарна и признателна.Аз разбирасе работя с него до колкото ми е вазможно,но явно незнам какав точно е правилния подход,тъй като или започва да нервничи ужасно ,веднага щом усети че изискам да направи нещо от него,или пак се отнася на някъде гледайки в една точка и е просто невазможно да осъществя никакв контакт с него
Предварително се извинявам ,стана много дълго,но единственно тук мога да пиша като знам ,че всички ще разберат за какво говоря....пиша с много болка,мъка и дори отчаяние ......той е вече на 5г , все още не говори ,а за сметка на това не спира да вика - и  а , и а ,и  а  , или други подобни звуци.Децата на улицата започнаха да го имитират дори,това негово викане ме смазва направо,батко му оня ден е щям да се сбие с едно дете,защото като го чул как вика казало-какво е туй лудото дете и батко му на Дани веднага реагирал агресивно,добре че и татко им е бил там за да го спре да не се сбие.Така е ,Дани е от нискофункциониращите аутисти ,а ние неговите родители нямаме възможност да му осигурим квалифицирана помощ.Не знам , наистина не знам какво да правя ,моля помогнете ми,това ме убива малко по малко всеки ден,времето си тече и Дани расте......
Много преградки на всички мами ,искренно се радвам когато чета за успехите на вашите дечица  на мен обаче в момента ми липсва вашата сила ,надявам се скоро да я придобия и аз и това отчаяние се преварне в стимул за борба.

Ех, Поли, много ми стана тъжно миличка. Не знам какво да те посъветвам, наистина без парички в този свят е трудно да се грижиш за болно детенце. Знам че методът АБА много помагал на дечицата с аутизъм, но той изисква часове работа на ден и струва страшно скъпо, даже и да се намери квалифицирана персона, която да го практикува. МОжеш да видиш видеа на работа с такива дечица по ю-тюб и да придобиеш представа, може би има и книжки по въпроса на български, това поне е по-достъпно. Нека пък другите по-компетентни мами се включат, аз самата не се занимавам с децата.

Поли, така се получава, че или има пари, и няма време, или има време, а няма пари.   Но щом имаш време чети, гледай в ю-тюб и прилагай на сина ти. Според мен, ще е добре да отидете до Варна поне по 1-2  пъти в седмицата.
Знаеш ли, че ако попаднете на вашият терапевт, той ще ви и мотивира. Ще ви покаже, че има предвид определени неща за сина ти и това ще ви даде сили да намерите възможност да ходите. Не знам и дали във вашит град няма по-добри терапевти, ти трябва да им покажеш ясно, че искаш да си активен родител и те да ти покажат.

А да ви кажа за моят експеримент с полският мъжки хор, че днес изслуша диска без проблеми. Но за да усложня задачата, реших да играем Колорама, докато слушаме диска. Този съвет ми го даваха терапевтите преди време за подобряване на съсредочаването - да работи на някакъв вид музика. Но тя и без музика въприемаше трудно и не съм пробвала до сега. Играта Колорама я играем много добре хвърля и двете зарчета, редуваме се.  Сега беше с около 30% по-разсеяна, а след всяка песен от диска ме питаше: "това края ли е", т.е владееше се, но предпочиташе диска да е свършил. Това е интересно откритие и ще  я карам неща, които ги знае, да ги прави на различна музика. Така се надявам да се съсредоточава по-добре на групови учебни занимания.

Поли, за мен единствения начин, за момента ти остава само ти да се занимаваш с детето-не бях разбрала, че имаш и друго дете. В такъв случай нещата са по-сложни. Каква е вероятността да си намериш работа.
Колкото и странно да звучи на някой, безпаричието съчетано с дете аутист + друго дете/в норма/, не е никак лесно.

Мислех да го премълча, двата ми поста ще бъдат един след друг.
Малко "история". Не помня, точно датата но мисля, че беше 10 април/ 2 април е деня на  аутиста или не известно какво/. Бяхме поканени децата и родителите на събиране, което по-късно се установи , че е организирано от ГЕРБ/поне замен/. Нямам нищо против политическата партия/по-скоро съм аполитична личност/, но... След това в местния печат /мисля, че вестник Новинар/ беше побликувана снимка на синът и мен, и какво сеслучи след това. Не ис8кам да коментирам политиката на нашето правителство и на хора,които си правят реклама с нашите деца...
Кафланд е близко до нас/ писала съм за това/ заведох сина ми , след алергичния шок който получи / и касиерката /детето беше много спокойно/ се обърна и каза" Детето атгресивно ли е" Казах "Не" Защото ние имаме такова, но е агесивно.. Какво се случи след това, не искам да обяснявам... Съжалявам, че не се върнах и да кажа" Да агресивно е скача, хапе и обира каси".
А днес, като се върнахме от вилата, един добродушен Господим, ми предложи пари и ...в присъствието на детето ми, без дори да се съобразява с него! Бясна съм!
Вие имате ли подобни проблеми с обществото!
Да оставим за другите, които не искам да ги коментирам! Под общ знаменател "Виновният" съм аз, а си го изкарват на сина ми, защото е беззащитен!
Съжалявам за отвратителният ми пост!

Снежа, защо въпроса на касиерката ти се струва обиден ? На мен ми изглежда нормално да пита, искала е може би да обмени опит тъй-като има дете аутист. Лично ние редовно имаме подобни въпроси и предпочитам хората да се интересуват отколкото да ги гледат като крастави и да си дърпат децата по площадките, особено като видят големия с лепенка на окото как скача и плюе насреща им.

За парите - казваш едно "нямаме нужда", врътваш се и забравяш. Хора всякакви, и с такт и без, не можеш ги превъзпита. Мисля че с времето, освен да си изградим броня срещу хорското мнение, друго не ни остава.

Не, тя няма дете аутист. В нашия край това е реплика. Отнася се просто за дете, което тя познава или не познава. Просто нейно мнение. Защо ми изглежда обиден? Защото, ако майка застане на каса с дете и то се държи спокойно, не е необходимо да го сочиш с пръст и да коментираш, просто защото всички считат, че е "ненормален" и да го вкарваш в шок. Ако тази майка имаше дете аутист би следвало да знае, как да се държи. Нямам нищо напротив да помогна, но да ми сочиш детето на обществено място и да говориш така все едно не съществува. Алек разбира думите.

Стана ми ясно за какво говориш.  Бях изтълкувала нейното изречение неправилно, нали на всичко вярвам 

Момичета ,благодаря Ви искренно за подкрепата и съветите 
Аз чета до колкото ми е възможно ,Дани като ме види на компа и гледа да седне на бюрото точно пред мен и не виждам монитора , но истината е , както споменах в предишният си пост,че аз не знам как да подходя към него така че да ме слуша и разбира наи-вече.Има доста думи които не разбира , не знам как да обесня значението им .Например научили сме го да мята с ръка за чао и за него чанта е пак чао и мята с ръка милинкия за чао.Показвам аз чантата и казвам това е чанта ,вътре се носят дрехи/това с чантата стана по повод отиването на батко му на басейн ,метна му за чао и аз казах вземи си чанта за дрехите,Дани беше до мен и след споменаването на чанта ,започна да мята пак/.чесно казано след моето обеснение и държайки чантата и казвайки това е чанта ,не ме разбра.Трудно ми е да му обеснявам думи ,които не разбира , може би си има друг начин ,които аз не знам  
Снежи , шанса да си намеря работа в нашия град е направо минимален за съжеление,затова съм още по отчаяна,а заплатата на мъжа ми отива за вноската по кредита подчти цялата и до сега живеехме с моята заплата предимно. Иска ми се да ти кажа ,че трябва са се научим да сме непокисти и да не обращаме внимание на хорските приказки,но знам колко е трудно,аз самата съм станала много агресивна и реагирам почти толкова емоционално като големия си син,може би ми трябва още време за да свикна.....
Ако имате идеи отностно това с разбиране значението на думите, приемам предложения Желая на всички Ви успешна седмица и много усмивки

Поли, с течение на времето, ще започне да ги различава. От едно повтаряне няма да стане. Можеш да пробваш и с картинки за ежедневните неща.
Алек също не обича да стоя пред компютъра, това е по-добре отколкото да му е безразлично. Все пак търси контакт с теб.
Мога ли да попитам тези, които имат домашни любимци и въобще на животните как реагират вашите деца?