Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

А в този център е имало работещ компютър, в същата стая където са децата ли? Малко странно решение при деца, които са с неустоичиво внимание, да има работещ компютър и свободен достъп от страна на децата.
Принципно аз не одобрявам терапевти да разревават детето, а ти беше написала, че е имало ревове. Но моята дъщеря реве, когато нещо и е трудно. Терапевта трябва да е настоятелен, но не чак детето да реве. Защото според мен това смачква самочувствието на детето, особено когато аз-а се затвърждава.

А има ли други деца, ревали по време на занятия. Моето дете, когато беше най-неориентирано не ревеше, а се съпротивляваше с някакви викове, но не като рев. Обаче от началото на тази година, ако го натиснат да свърши някаква задача, си реве истински  и вика майка си. Това го прави и в настоящата градина. обаче те го овладяват, не знам как. Но няма отказ, ходене без желание и една скованост, като от предишните градини.

Таня, лятната работа в РЦ /организирана за първа година/ беше в две преходни стаи/зали на центъра на групи по 7-10 деца сутрин и след обяд. Моята дъщеря ходеше до обед. Не съм на ясно с всички занимания, които са провеждали, защото в 9 ч. я водеше и в 12 ч. я вземаше баба й / аз съм на работа естествено /.
В тези две зали имаше не един, а три лаптопа на които децата се редуват да играят обучителни игри - Буквенка, Цифренка, Играчки-закачки, игри-приказки, като напр. Спящата красавица, Снежнка и 7-те джуджета и т.н.
Незная дали познаваш тези игри, но те са много интересни и занимателни за децата и основно Обучителни. Чрез тях моята дъщеря се научи да реди пъзел / нещо невъзможно до сега / , да минава по лабиринти и да открива скрити предмети, да вижда логиката на нещата. Сега с писменка учим мъжки и женски род, единствено и множествено число и т.н. неща, които ще учат едва сега във втори клас.
А Буквенка, Цифренка и Писменка са едни от най-добрите за мен обучителни игри. Препоръчвам ги след някоя година за твоето дете.
Питаш дали е свободен достъпа до тези компютри - чак свободен не, но в процеса на обучителната програма се разрешава на децата да работят и играят по малко. Тези игри съм инсталирала и на моят компютър - част от тях съм купила, част съм изпиратствала, 
А относно устойчивостта на вниманието - това което интригува Снежи може да задържи вниманието й с часове - при нас Музика и Компютър / и на него основно пак музика /
А за реването - моята дъщеря е шампионка по бързо пускане на сълзи - когато нещо не стане на нейната сълзите потичат за 1-2 секунди - феноменално. Така, че не мисля, че госпожите я разревават. За овладяването на такова състояние се изисква търпение, настоятелност и добро, приятелско отношение. Детето расте и ще видиш, че е необходимо все повече търпение, настоятелност и строгост, за да вървят нещата напред.
И още нещо да споделя, въпреки че стана много дълго - нашата рес.учителка е най-милата жена на света, само като я погледнеш и усещаш че тази жена е родена да работи с деца / И то деца с проблеми /. Но за 3-те години в които работи с моята дъщеря нито веднъж не съм я виждала да си позволи свободно и много мило държание - напротив добра, но много строга и настоятелна е. Е понякога дъщеря ми си плаче и при нея - бързите сълзички текват и тогава тя я гушва и я успокоява, но никога не я лигави - учителят трябва да има респект пред детето и то да знае, че тук номерата му не минават, както в къщи, при баба, дядо и т.н.
Така че строгостта е необходима, особенно когато детето пораства, осъзнава собственото Аз и иска на всяка цена да стане на неговото. Но нима и другите "нормални" деца не са така  примерите са навсякъде около нас.

Райка, благодаря още веднъж за съветите. Част от нещата за които пишеш вече ги правя с изключение на "обслужващия персонал".
Но вината е основно моя  не налагам на детето напр. задължително да се храни само и то... нали е по-лесно "мамо дай ми ти". Сега обаче твърдо съм решила, че ще се справя с този проблем. Няма да е лесно, но се надявам до края на годината да имаме добри успехи. Не, че тя е толкова непохватна - вече е доста по-координирана и би се справила, но тъй като всяко начало е трудно ще има съпротива. От сега се подготвям, подготвям ежедневно и нея, все й повтарям, че вече е голяма и всичко трябва да прави сама.

Няма да забравя как в ДГ преди 3 год. рес.учителка направо си ме "изгони", когато видя, че моята глезана сяда на столчето и чака мама или госпожата да й обуят пантофите. Тогава тя ми каза, че й правя "мечешка" услуга. И когато правя нещо за моята дъщеря вместо нея често си спомням тези думи.

В този ред на мисли - също никога няма да забравя думите на психиатърката от Св.Никола, когато за първи / и единствен / път отидохме с лампите, идваше да ме гуши и поиска да стана от стола, за да седне тя. Аз "естествено" веднага станах - изпълнявахме почти всяко нейно желание, само и само да каже някоя буква или дума. И тогава въпросната психиатърка ми каза "Не така - когато това дете порасне ще ви се качи на главите". После преди да си тръгнем едва чуто каза, че има признаци на атипичен аутизъм и т.н. всички знаят какво казват там.
детето. Тя беше на около 4 години и докато ние седяхме притеснени на пластмасовите столчета Снежи ходеше напред-назад, светваше. Дълго мислих над думите на жената и осъзнах, че е права и ние не постъпваме правилно. След време започнах да отказвам някои неща, да налам забрани, когато не слуша, научих се да казвам НЕ - това е най-голямото ми постижение. Колко сълзи проля Снежи, колко пъти и аз плаках, но ... детето разбра, че има правила и те трябва да се спазват.
Сори, пак стана много дълго

Момичета страхотни постове и хич не са дълги, прочетох ги с удоволствие.
в светлината на обсъждането искам да споделя че най големият проблем който аз виждам в моето специално дете ( а предполагам че е проблем на всяко специално дете ) е че Зайко съвсем до скоро  не искаше да прави нещата сам. Нашата дъщеря, предполагам не само тя а всички деца в норма са дърпани от желанието да са като големите, да подражават на мама на тати или на някой олям, не се налага да ги принуждаваш да правят много неща- те просто искат. Докато специалните деца сякаш желаят да си стоят на едно ниво без да имат интерес дори към елемнтарни неща- да се обуват или облича, хранят или къпят. Повече от половин година като се къпем казвам на Зайко- мий ръчичките респективно крачетата коремчето дупето , като мен ... Ако не го кажа няма да го направи , ще си играе с една бутилка и това е. Като тръгнахме на терапевт тя ме посъветва да започна да го товаря с прости решение- кое ще облечеш това или това, ако не ти отговори обличаш което решиш и го оставяш да страда от собственото си решение. Да обаче той не страда и му е все едно в какво е облечен, никога не е изразил желание. На въпрос : попара или мусака винаги не дава предпочитание- опитвах едното или другото по мой избор- ами няма недоволство у него. Едно такова доволство от всичко, което ме е страх да не е безразличие ...

Таня - синът ми ревеше нон стоп 30 минути по време на занятието със старата логопедка, с нищо не можеше да го накара да направи някакво упражнение, не знам дали беше от инат или не я харесваше или обстановката не му допадаше- имаше явно комплекс от причини. Опита да плаче на първата визита на сегашните терапевт и логопед но те някак го овладяха и оттогава не само не плаче ами му е адски интересно. Те знаят точната граница- не знам как я усещат - когато той се затруднява и започва да се прави на разсеян тъй като не може да направи  исканото от него , леко му помагат. Винаги ми повтарят да не му помагам веднага но усетя ли че има затруднения да му помогна ненарапчиво и да го окуража че го е направил- така му поддържам самочувствието което з анашите деца е много ранимо.

Направи ми впечатление на последната визита и при логопед и при терапевт, Зайко работи страхотно и доста дълго му се задържа вниманието, на фона на предишните 10 минути, сега 30 минути работи здраво без отплесване и с малко помощ може да откара още 15, понякога му дават заданието и той си работи без някой да го надзирава. Осъзнавам че е заслуга и на двамата специалисти които работят с него. Освен това примерно ако преди 4 месеца като му казвам изречение което да повтори и той запомня само първата дума, сега може да повтори след мен просто изречение от 3 - 4 думи, понякога 1 от които непозната....

Re_ge, на възрастта на Зайко моята дъщеря нищо не можеше да прави сама и най-важното - не искаше. Писах вече, че на 6 г. тя не можеше да се обува сама, да се облича, храни и т.н. Но постепенно в последните две години все повече неща иска да прави сама. Отдавна съм забелязала, че когато вижда, че не може да се справи с нещо тя изобщо не иска да опита. Когато окажем лек натиск и постоянно я насърчаваме да го прави - започва и когато вече добие увереност иска сама и категорично отказва помощ. И така ... продължаваме със следващото. От няколко месеца се учи да се къпе сама - естествено с моя помощ. В началото беше невероятна картинка - смяла съм се сама в банята. Сега вече се правя доста добре.
Явно нашите различни и специални деца доста по-трудно усвояват лесните на пръв поглед неща, които другите научават копирайки от децата и родителите си.

За дрехите и храната  - моята дъщеря беше също като Зайко. Но сега.... ела я виж - сама избира дрехите си / когато е в настроение /, радва се на всяка нова дрешка, почти ляга да спи с нея. Вече определено избира храната си и по никакъв начин не мога да я накарам да хапне друго, ако тя например е решила, че ще яде любимите тиквички.
Но, както е казал вашият терапевт - винаги давам право на избор - това или това искаш да облечеш, за вечеря предлагам поне 3 варианта и каквото избере това вечеря.

Така, че има проблясъци в тъмното и се надявам с постоянен труд да помогнем на децата си да станат самостоятелни хора, а как ще се реализират в живота .... това времето ще покаже.

То по интернет не могат да се доловят всички мисли, но пример за рев на моето дете - на предишното място я бяха накарали да търка с гума нарисувани с молив кръгчета. Обаче тя явно не е била готова за това и те вместо да и дадат нещо друго, или да й обяснят, я бяха оставили не знам колко време да реве над тези кръгчета. И аз така я намерих ревяща над тях.

Но моето опасение е, че когато започне обучителният процес най-важно е да се създаде мотивация, да се намерят предметите където децата имат заложби. С това натискане да учат трудни за тях неща няма да стане. Не е нужно детето да става гении или най-добър в някаква област, но трябва да си има пристани, да може да му кажем - Ето, ти си добър в това, а се затрудняваш в друго. А сега се получава, че и в училище и с ресурсните учители, те учат трудни за тях неща. Много се опасявам, че към 3-5 клас децата ще откажат съвсем да учат.

Renate_R, плюс другите идеи защо не използваш музиката като мотиватор за твоето дете. Моята дъщеря научи страшно много от музикалните книги за 1 и 2 група на детската градина. Преди няколко дни слуша марш и разказвах за войници. Може да си пускате за музика на различни народи и от там да и кажеш за страните. Моята дъщеря от един филм за Том и Джери чу за джаз и само ме пита за още джаз, даже тези дни й купих един диск. Поговорете си за изпълнителя на песните, които слуша, от къде е, снимки, роднини и т.н. Може да ходите заедно да купувате музика, или да се запишете и двете на танци. Даже ако има и нещо като детски дискотеки да отидете. Ние я водихме преди около месец на сватба и много ме изненада - като чуе музика е веднага на сцената. Това че на БТР се е разстроила не значи, че и на дискотека ще е така.

Ох, сетих се да ви кажа какво е разбрала от сватба. Една нейна играчка /с моя глас/ я пита около седмица след сватбата, какво е това сватба. И тя отговаря - "Има шарени бонбонки в кутия и надписи Забранено скачането" /сватбата беше до басейн/.

Благодаря за съветите Таня,
Музиката е в кръвта на моята дъщеря - не е пресилено да кажа, че без музика не може да живее. Когато не слуша музика си пее - и то доста вярно. Затова съм се замислила да потърся вариант за обучение по пеене. Но незнам дали е достигнала зрелост да се обучава да пее. В момента все още съм резервирана. Но като виждам как се развива детето може би след около година и това ще стане възможно.
За купуването на музика - това до скоро беше едно от задължителните за седмицата неща. Снежи слуша много народна музика, има може би над 30 диска с народна музика, знае всички оркестри, имената на свирещите в тях, песните. Плюс това ежедневно слуша Фолклор ТВ. Е не пропуска чалгата, но ... за съжаление кой ли я пропуска. Естествено не пропуска и поп музиката - задължително следи класациите в Топ 10 и Топ 50, дори в последно време прослуша и Металика.
Така, че в музикално отношение сме многообразни, но най-вече харесва и пее народни песни, което много ме радва. Може би пък там ще се окаже таланта й кой знае ?
За детска дискотека - предполагам, че организират в града - това е идея. Ще проверя и ще видя как ще реагира. Все си мислех, че е още малка, пък то се оказа, че докато се притеснявам за нея тя взела, че пораснала 

изчетох всички постове ...
действително най трудното е при нашите деца е да ги накараме да правят нещата сами, да си повярвят че могат , да се помъчат сами .... но тъй като те по презумция са лишени от този така наречен стремеж да са "големи" и да правят нещата сами да се стараят и то за неща които може някой друг да им ги свърши ..... свикват все да чакат....
но, повярвай те ми те имат невероятно чувство за самосъхранение и ако постоят гладни / нищо няма да им стане/ и разберат че виждаш ли за храната трябва да се "работи" сам да си я изядеш  и не само ами да я поискаш .... ето тогава те ще са готови да направят и избор от две неща примерно ....
ето аз не вярвах че миналата учебна година в детската градина Владко яде таратор сам , както и зелен боб , както и ред други неща ..... тъй като тогава в къщи буквално му прислугвах , тогава учителката ми показа снимано с телефона и как Владко яде таратор ..... твърде добре ..... казах си "хитрец такъв"
така по същия начин и с гащите обувките и всчко ..... дори сега като иска някоя блуза а аз не ми се разправя да му я обличам сега тъй като я смятам за неподходяща му я давам като смятам че блузите са му трудни , но облича я да ви кажа ....
и още нещо категорично се отказах да правя .... и това е да го моля с храна .... преди го гонех из къщата с лъжицата или с чинията да хапне .... сега просто съобщавам че ще се яде ако той не дойде на масата и не яде сам .... стои гладен и съм изпразнила "сладкия" шкаф така че просто няма какво да си вземеш да "захапеш" ей така в паузите ....
незнам как е при вас но аз като съм с три деца представете си всяко едно и мъжа съответно те са понякога като още едно дете ..... та всеки да яде кой когато му кефне и да трябва да слагам и вдигам маса по сто пъти ...... не че не го правех преди но реших да се щадя повече .....
незнам дали сте чели има разни  похвати в психологията примерно  мислите си казвате си на ум "ей аз съм много лоша майка да оставя детето си гладно " или " ей сега защо пък не го обуя ами да се мъчи " и така премисляте все едно колко сте "лоша" и в един момент тези неща ви се виждат направо смешни ...... ами как ще сте лоша .... сложили сте масата да яде като иска, или ето му обувките ами да се помъчи и да си ги обуе ....
така вътрешно сте по уверена в себе си ....
вообще препорочвам на всикчи книгите на Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш роител" и "Как да научим децата си на дисциплина"

Права си Райка, но това трябва да го прекършиш първо в себе си. Как да стане това като години наред все си обслужвала детето, че "не може". Детето  вече има изградени навици, които трудно се премахват а и следва голям рев. Лошото е, че и ние майките имаме също такив навик на  "обслужващ персонал" и то за всичко.
Ти поне имаш други деца, а за тези които нямат. Повечето тук, като чета, имат само едно дете и правят всичко което поиска или не иска, но те са решили, че трябва и детето просто не може. Нашите деца могат твърде много неща, но ние сме ги научили "нищо да не могат".

мен най много ме пречупи не толкова липсата на време ами буквално се вбесих на себе си .....
защото ще опиша няколко картинки вечер .... вечеря се .... дъщеря ми тогава на 1г.и6м яде сама с лъжица, с вилица боде,  ръце помага но се справя сама ......
аз не ям защото давам на Владко и ай се обърна да лапна нещо и той иска я чай я нещо друго или започва да връща чинията и тя редица пъти е падала от стола му за хранене както е пълна и аз след това като малоумна чистя манджа и стъкла от пода в кухнята .....
или сутрин Владко трябва да тръгва в детската градина Киара сама отива носи си гърнето събува си гащите сяда става вдига ги , аз събувам Владко изпикавам го след това му вдигам гащите , и започваме обличането което представлява следното аз със всичките дрехи тогава примерно по зимни или пролетни го гоня из стаите и където го настигна обувам , обличам по нещо и след това ги помъквам след него пак и така до обувките и якето като обикновенно той не харесва една блуза че в движение му се предлага алтернатива ......
в един момент като погледнах един хубав ден как Киара и казах да си донесе долни гащи и да ги обуе ..... тя беше на 1г.и8м и тя го направи си казах край ....
аз правя на Владко лоша услуга, аз трябва да го науча че ще разчита на себе си .... никакви терапевти и прочие немогат това да го направят аз съм човека .....
и така крачка по крачка със всеки ден се старая да го правя повече самостоятелен .....
същото е и с дисциплината ....
и там крачка по крачка настъпвам все повече в "неговата територия" ...
а тези които имат само едно дете ще посъветвам същото

Райка,
ти си видяла, че Киара на 1 г. и 8 месеца сама се оправя, а си ги гледала и двете еднакво. Така че, те не се обличат сами не защото ги обгрижваме, а защото им е трудно. Имат форма на диспраксия, трудно се организират и планират. За някои неща узряват и по-късно. Да, майката трябва да е настоятелна, да си набележи стъпки. Но все пак си има причина за това състояние. Има си и подпомагащи игри - да съблича кукли, да облича хартиени кукли, да му се купят по-широки чорапи.
Не е така просто, има деца и по 1 час да ги оставиш голи, ще се свият на топка да се предпазват от охлаждане и така ще си останат.
Като това го давам за пример, че нещата не се случват без участие на други хора. И всички терапии и наши действие помагат по нещо.

Мисля, че тя нямаше впредвид, да ги оставим голи и недохранени а просто да сме по-настоятелни.
Ето, моят син се храни сам, но само когато ме няма или е с друг човек. Оказа се, че яде и други храни, които в мое присъствие не иска. За дрехите облича се, но не с подходящите за сезона. Много трудно му обяснявам това, въпреки, че различава дрехи за навън и в къщи.
Има разлика между можене и глезене, а аз не винаги ги различавам и което е по-лошо, когато и ги различавам, отстъпвам.
Имам чуството, че и много родители го правят.

А по въпроса за яденето - моето дете като тръгна на детска градина там също ядеше всичко - боб, зеле, салата, месо. Имаме близка, която ходеше всеки ден да я гледа и да се чуди. Аз също виждах по детето, че надебеляваше, променяше се. Обаче според мен това ядене беше от стрес, вкъщи може да си покаже , като не иска нещо, там гълта от страх. В крайна сметка дъщеря ми замлъкна и върна назад в социално отношение и аз си мисля, че една от причините беше храната. Като там не са я насилвали, тя си отваря устата или си яде сама, но кой зане какво е ставало в главата й от тези храни. Абе все си правех аналогии, че аз не обичам нещо, обаче ако ида някъде всички около мен ядат, страх ме е от великана, сигурно ще почна да ям и това нещо. Иначе и сега, ако е с дядо си яде повече. Винаги децата са по-стегнати, когато са без майката, но когато това е фрапираща промяна според мен трябва да се огледа повече.

Снежа, твоето дете е по-голямо и наистина трябва да го накараш да прави нещата сам. Не знам как, защото те съм го виждала.
Но неуспеха при обличане на блузата, може да предизвика отказ и от друго общуване. Но пък ако успее в тези ежедневни дейности става по-уверено и в други.

Ох, и още нещо за обличането, понеже това ни беше болна тема в близките години. Първо се учат да се събличат, после да си обуват чорапи, за всяка дреха се обяснава - панталона има 2 тунелчета, единя крак в едното, другият в другото. Блузата трябва да се сложи с картинката надолу /да е с гръб към теб, а това предполага детето да знае отпред, отзад/, а на панталоните картинката отгоре, с лице към теб. Гащите малко трудно им различи кое е за кръста, че те почти еднакви дупки. Поне при нас бяха така нещата, на малки стъпки, никога не съм си мислела, че е глезена и въобще не ми е ясно дали щеше да се научи, ако не бях обяснявала по горният начин. Което стана възможно около 5-тата година. А панталон с копчета не може да закопчае, но път намерих шивачка да й шие с ластик. Мисля, че след някоя година ще се научи и да закопчава копчето.

Здравейте на пишещите тук и интересуващите се от темата! Малко се връщам назад с 2 страници, но беше отпускарско време.
Пиша под постинга та Таня, защото има доста коментари преди това по повод особености на слуховата преработка.
При децата от спектъра и тези със сензорно дезинтегративни проблеми не е много добре да се експериментира със звука свободно. Тяхната чувствителност е доста индивидуална и е предмет на по-сериозни наблюдения. Музиката от своя страна има безспорни предимства, но трябва да се знае каква и за какво. Дори само Моцарт може да е както за релакс, така за мотивиране или определени негови произведения и обработки за постигане на максимум внимание и съсредоточаване. При децата от спектъра това се прецизира и индивидуално, тъй като диапазон от спектъра може да е прекалено дразнещ, а на нас да не въздейства.

В последните страници също коментирате специфични поведения в резултат на недобра слухова преработка и интеграция, чрез запушване на уши. При този тип поведения причината също може да е различна и в резултат на проблем от зрителен, слухов или вестибуларен характер. Обединяващо за това поведение е стимулиране или дразнение, което отчитаме чрез сигнала запушени уши, но той може да означава проблем на някое от трите посочени сетива, защото обединителя е в средното ухо във вестибуларния апарат. Той има най-вече отношение не само към чуването и виждането, но и към движението.

В последните страници описвате нежелание за правене на нови дейности. При много деца имащи особености в интеграцията страда темпото и модела, не в музикалния му смисъл. Те се програмират и преработват в определени дялове на мозъка. Често децата затова предпочитат вършене на познати, правени от тях и предпочитани занимания. В този смисъл намесите чрез определена музика дават добри резултати именно поради програмирането на темпото и модела в нея, които учат мозъка да го прави. В тази връзка се свързва и услужливоста на уменията, за което Таня пише и дори повишаване на интелигентноста.

Да, Оля е права, че с музиката трябва да се внимава. А също и тя е човека, който обърна внимание в БГ на проблемите със слуховата преработка при деца със затруднения. Казвала съм ви и преди, че  съм била на един семинар с Алън Хийт, които те организираха. Аз бях през есента на 2008 год. и до сега си нося материалите от семинара и често ги препрочитам. Все пак ще ви напиша, кои шумове са посочени като вредни - сешоар 75-90 Hz, косачка 90-100, компресор 95-115, рок концерт 110-120, градски трафик 80-100 Hz . И вижте, че в последните години ни обгръщат все повече, възможно е и това да е причината за проблемите при част от децата. Може би при всички деца има такива проблеми. Ето, моята дъщеря не си е запушвала ушите, но реагираше с уж безпричинен плач и тръшкане при различни шумове.
Аз много уважавам и работата на музикотерапевтите, писала съм няколко пъти за нашата работа с Роси Христова - http://milamamo.dir.bg/, има интересни статии в страници й Студиото, Архив-Статии. В интернет може да намерите статии, коя музика как влиае, ето тук съм обобщила и аз - http://threetoseven.wordpress.com/2009/01/18/music-help/ , използвала съм основно статии на Роси Христова.
И дисковете за детската градина също са добър ориентир, особено за втора група са различни стилове музика,  все пак подбрана от музикални педагози. Ето в диска за ДГ имаше марш и в лекцията на Хийт марша беше посочен като много полезен и самото маршируване също.
А на детето в последните 2 години много му помогна общата физическа подготовка, игри с провиране, физическо имитиране как ходят  животни, скачане и т.н., но все повече се убеждавам, че по този начин се тренира и средното ухо и вестибуларният апарат. А да се оринтирам към физическитке занимания ми помогна и едно упражнение, което направиха в  Логос АБВ още в самото начало на рехабилитациите ни - провиране през тунел от плат. И аз си казах: "Всички деца се провират под масата, а моето е вече около 3 години, но не се е сетило". И я научих.  Знаете, че музикалните програми The Listening Program са специално разработени за подобряване на слуховото възприятие. Доколкото знам се препоръчва за деца над 5 години. Не се препоръчват при деца с отклонения в ЕЕГ , а дъщеря ми е застрашена заради мозъчни кръвоизливи при раждането. Е, вече след 6-7 годишна възраст считам, че опасността е доста е преминала.
Много е важно да се обърне внимание и в тази област. Много интересни неща е написала Оля