Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

аз също многократно съм се сблъсквала с различни реплики някои от които са ме вадили мен от равновесие други пък съм забелязала че влияят негативно на Владко НО
най много ми е болно чесно казано когато :
1.някой хора ме гледат съчувствено и съжаляващо и гледат мен гледат Владко сякаш "горката .... или бягай бягай да не ти се случва, да не дава господ"
2. някой пък ме гледат злобно и Владко и смятат че като той понякога се развиква и ще направи нещо на децата им или ще ги зарази ....
3.когато някой говори за него сякаш го няма
4. когато хора повечето от които непросветени и неразбиращи проблема се изрживяват като съветници по въпросите с възпитанието ....
но все пак трябва да запазя хармонията и вътрешния си мир за да не започна да вредя на себе си и на околните затова когато усещам че се газирам повече от необходимото си повтарям че
1. повечето хора представа си нямат какво точно значи аутизъм и ако са чували нещо то не разбират точно за какво иде реч
2. някой просто си мислят че на децата ни им лиспва един бой тоест съвсем не са наясно с нещата

във всеки случай действително е много трудно с такова дете но всяка една от нас знае че си ги обичаме повече от всички и дори когато имаме и други деца съзнавам аз лично че Владко ми е слабост така да се каже . ...старая се да не давам ухо на външни дразнители за да запазя спокойствието си защото знаем че нашите деца чувстват и реагират и на нашето притеснение , като стават неспокойни....
аз все повече се убешдавам че Владко разбира 90% от речта защото когато си говорим примерно с големия ми син за нещо и той се насочва натам или когато направя шеговита забележка за нещо той се иизхилва .... но защо не учи защо не говори защо не общува като нас това са тайни които още са само за него

Райка, нашата терапевтка казваше че има едно детенце което независимо от всичко не иска да говори, обучава се по ПЕКС и се работи с него НО... тя каза че просто вижда как напредва но от устата не излиза реч. В един момент на отчаяние тя му задава въпроса - защо не искаш да повториш и той и отговаря кратко- "защото не искам" и това е. Продължават с Пекса.


Относно агресивността, мога да споделя че никак не е лесно и с неагресивно но специално дете какъвто е Зайко в компанията на агресивно "нормални" деца. Все се намира някой който да го обиди, засегне, удари, дори шамароса докато родителя се прави на приятно разсеян. Присъствам ежедневно на случки когато казват на сина ми- остави го ,той не разбира ,  ти си бебе, никой не иска да играе с теб, защо ме гледаш така бе, махни се оттук и други , а Зайко е все усмихнат с онази слънчева усмивка защото не разбира част от речта. В последно време под въздействие на терапиите започна да разбира тона с който му говорят- идва при мен и се гушка плаче и повтаря не не не. Най добре е когато не разбира че го гонят. Продължава да участва в играта макар и да не говори. Накрая винаги печели симпатиите на повечето деца, често от аутсайдер се превръща в персона за която се карат с кого да играе. За мен е загадка как го прави - вероятно с огромната слънчевост и положителна енегргия която пръска ...иска ми се да е така ...

Така че агресивността е медал с две страни - на нормалните деца е позволена а при нашите е признак за проблеми ...

обикновенно децата / тези в норма с развитието/ са като огледало на родителите си ...
или на средата имам предвид структурираната среда като например в детската градина
та
в градината всички деца много обичат Владко все някой е до него пипат го милват го отипват да играят с него , момиченца постоянно го завръщат от местата примерно на двора на които не бива да се ходи , навън като го видят или мен / всички ме познават като майката на Владко знаят и за сестричката му / идват при нас и Владко Владко той сякаш не ги познава поглежда и никаква реакция и те въпреки това го милват потупват го по рамото абе супер дружелюбно отношение направо си го обичат , дори и най буйното дете което понабива останалите вчера дотича от някъде си да го поздрави и го милва по главата и му приказва и го тупа така по рамото като президенти бяха ....
но в градината учителките така успяха да заинтригуват децата че те сами се втурнаха да се напреварват да му помагат в нещата които не може и да го подкрепят ....
но на площадката когато той е някъде и някое непознато дете дойде до него и него му заговори да играят или нещо и когато Владко не каже нищо и то / детето / си тръгва досега не е имало опит за враждебно отношение към него защото може би съм съвсем близо винаги и не смеят.
иначе по миналата година когато беше в градина тоест в група която смених зарази враждебно отношение към него на учителките те така бяха настроили и децата та тогава имаше към мен от разни родители и по точно един баща веднъж седна до мен и започна да ми обяснява как трябвало да го спра от градина защото децата им се изнервяли тъй като той ревял и ги заболявала глава и ред други неща но най последното че може би и той се травмирал .....
какво да ви кажа забравила съм какво му отговорих но той винаги и сега ме гледа подчертано въпросително изследващо и враждебно .....
дреме ми на .... познайте какво .....
тъпанари колкото искаш...
най важното е да се запази детето нашите деца от агресията на възрастните на родителите към тях .... защото при децата няма я тази продължителна злоба те се скарват и после се оправят когато има адекватна намеса от възрастен или учител .....
най много може да навреди агресия от възрастен ....
открито проявена показана или прикрита , ..... нашите деца разбират или ако не толкова добре то безпогрешно усещат

Снежа 63, ние вкъщи имаме котарак, още отпреди раждането на Мири, т.е. той е израснал с мисълта, че Анди /котарака/ е част от нашето семейство. Но въпреки всичко има едно дръпване от негова страна - не посяга да го погали, до скоро даже го и отбягваше. Едва напоследък почна да го гони, да го замяра с нещо /горкия ни стар котарак, добре че поне хвърля меки неща/, но така или иначе не посяга към него директно с неговата си ръка. Преди те двамата на едно място не можеха да стоят - диван, легло, стол, в близост на пода - Мири го избягваше. Сега поне на едно място стоят. Мири много обича да го снима, не само да го замярва с нещо  .
По едно време в къщи имахме морско свинче. Него пък Мири общо взето го тормозеше директно - мушкаше си ръката в клетката му и го подгонваше  .
Като сме навън  - Мири не доближава животни. Ако те го доближат, избягва ги. От пеперудите даже и крещи - нещо не ги понася.

Зададох този въпрос, първо защото се върнах назад в годините. Аз имах куче от преди раждането на Алек/когато се роди беше на 4 години/. Кучето беше мини пудел. До шестия месец не го пусках в стаята на детето. Когато Алек навърши шест месеца го пуснах, алек го оскуба и то израмжа. Разбира се, не мисля, че това има нещо общо, но колкото по-голям растеше все повече се отдалечаваше от него, въпреки, че Джеки/така се казваше кучето/ беше много забавен и искаше да си играе с него/. Накрая се стигна, че единия седеше от едната страна на дивана, а другия от другата. На 1,5 Алек ми каза"Еки/той не можеше да казва Ж куче, Еки егоист". Тогава имах неблагоразумието да кажа "еки е твоето братче". Когато Алек стана на 5 години загубихме кучето. Не съм забелязала да му липсва. Когато се движехме по улиците, отначало не изпитваше страх от кучета, страха се появи по-късно. Учудващото, че в цирка не искаше да се качи на понито, но на бившата циркова площадка имаше коне/да не обяснявам защо/ и той никога не го е било страх да се доближи до тях и то отзад. Изпитвах кошмар когото го извеждах там на разходка. В събота, на лозе имаше един човек който пасеше кози и овци. Така и не успях да го накарам да минем през тях, но когато човека ги издърпа от патеката и преминахме се спря и дълго ги гледаше т.е. не изпитва някакъв паничен страх от животни.
Второто което си мисля, да му взема някакъв домашен любимец/не куче, не мога да се грижа за него/, но котка или незная какво. То има и различни видове котки. Вие какво мислите?

Ние имахме котарак и котка още преди да се роди дъщеря ни - от новородени са с нас - пълноправни членове на семейството стават подобни животинки. Не ги пускахме в стаята само по 6 месеца , но котаранките си бяха обезпаразитени ваксинирани и  къщни. Така децата ни израстнаха с тях- преди седмици за наша мъка загубихме котарака, но това е друг въпрос. Просто исках да споделя че Зайко ги приема като част от семейството, гали ги , гушка ги, понякога им говори , проявява чувства, привързаност , обича да се сгушват  при него докато спи, понякога прави опити и да ги целува. Е , като беше по малък се опитваше да ги дърпа за опашките или скубе но те пък винаги са били незлобиви  а ние му казвахме- недей така че ги боли... не знам как разбра и не им посяга повече.Обаче Зайко  принципно както казвам винаги към никого не е агресивен. Сега след загубата забелязвам че котарака му липсва- сутрин се провиква - къде е Досе и го търси из къщи, не съм и мислила че разбира и че това е нещо за което ще му е тъжно .

Зайко се страхува панически от кучета, по малко от другите животни е зоокъта, но котки обожава...не знам дали това че имаме в къщи котки не е причина за това. Може би ако имахме куче щеше да се погажда с кучета ....

Снежи за мен наличието на домашен любимец колкото и трудно да е отглеждането му от възрастните носи на всяко дете само положително - учи се  отговорност, търпимост, проява на чувства , отношение - това са все големи плюсове.

Здравейте, често ви чета, но рядко се включвам. Моля за съвет.
Моята дъщеря Снежана вече навърши 9 години. Това което ме притеснява от известно време е, че вече близо 2 месеца тя предпочита да стои в къщи пред компютъра или телевизора с любимите музика и филми, и упорито не желае да излиза навън на разходка. Това се случва за първи път - до сега всяко лято почти не сме се прибирали в къщи - на разходка, в паркове, на любимите люлки.
Но... това лято след като започна ваканцията като, че ли няма нещо извън къщи, което да я заинтригува. Все пак не стои по цял ден в къщи - до скоро всеки ден посещаваше летните занимания на Ресурсния център от 9 до 12 часа, след това след обяд при баба си, докато ние се върнем от работа. С баба си категорично отказва да излезе- вече от една година. Когато отидем да си я вземем казва - искам у нас. Приложих всички методи с които съм успявала да я заинтригувам, но ... неуспешно. Най-много да се полюлее на люлката в близката градинка, докато дойде мъжа ми да ни прибере. Обяснявам си донякъде това поведение с това, че вече почти всичко, което й е харесвало е вече до болка омръзнало - люлки, пързалки, батути, колички и т.н. Предлагам да се разходим до книжарница, да купим нова книжка, да отидем до наши познати на гости - категорично отказва. За съжаление няма близки дечица и приятели с които да играе, но пък и тя не проявява особен интерес към игра с децата. Основно предпочита музиката - по телевизия и ДВД и компютъра. Зная, че не е правилно да прекарва доста време пред тях, но какво да измисля с което да я заинтригувам?
Почти всичко, което пишете за вашите дечица го има и при нея - реагира на силен шум със запушване на ушичките, понякога я дразнят различни неща - телевизионни предавания, реклами, завиващи коли и т.н. - неща, които не мога да си обясня защо я дразнят. И при нея доста късно идва осъзнаването на собственото Аз - но все по-силно и бързо се развива. Един от най-силните дразнители в момента са тръгващи, спиращи и завиващи автомобили, а те са хиляди по улиците. И се започва "Мамо, искам сама да карам кола" и аз отново и отново обяснявам кога ще може да се случи това и защо сега не може.
Относно проблема с намиране на занимание извън къщи съм мислила какво ли не, но не мога да реша кое би било добре за нея. Работата в Рес.център се оказа доста ползотворна за нея, но и там ежедневно тя се опитваше да надвие на ината си. Добре, че педагозите които работят с деца като нея не се впечатляват от тръшкане, сълзи и отказ.
Снежи обожава музиката, но задължително трябва да бъде под неин контрол. Преди няколко дни си тръгнахме на прибежки от концерта на БТР защото тя се разплака. Затова съм малко резервирана да я изпратя в някой танцов клуб или групичка. Пък и като знам, че не може да контактува добре с околните как ще се обяснявам отново какъв ни е проблема, защо и т.н.
След почивката ни на море тази година забелязах, че доста добре се справя във водата и има голямо желание да плува - мисля да потърся басеин, който евентуално може да посещаваме и да се учи да плува.
Но друго не мога да измисля.
Моля ви съвет - сблъсквали ли сте се с такива проблеми с вашите деца и по какъв начин може да се организира свободното време на едно дете от спектъра.

Renate_R , 9 години е началото на пубертета за момиченца. За съжаление тази възраст спадна за всички деца и е твърде сложно, впедвид, че това са деца и твърде психически незрели за това. Не казвай и аз съм била в пубертета. Между 10-11 години Алек изживя една от най-големите кризи.
Просто всяко дете в тези години започва да се вглежда повече в себе си, а за нашите деца на който това е заложено, още повече. Ще бъде и по-зле, защото ще започне да осъзнава различията между себе си и другите деца и да не приема тези различия и да страни от външния свят/което детето е започнало да прави/.
Какво да правиш/насила няма да можеш/. Аз водя Алек на вилата, там има достатъчно пространство и е сам да "изкара" емоциите и енергията си. Хубаво е и басейна, но не зная как ще приеме другите хора. Ходим и на кафета на открито/той ми е кавалер/, сред природата. Помага и купуването на дрехи/не е задължително на висока цена/. Миналата година направих едно трасе през Продавалника. Помага и смяната на прически и най-вече, убеждаването, че ставаш вече голяма "мадама" и, че си много красива. Въобще, всичко което може да и създаде самочуствие за да може да контролира нещата. Просто убеждението, че вече порастваш. Бащата тук също може да помогне. Неговият поглед на тази възраст, особено към дъщерите е много важен. Просто, трябва да приемеш, че имаш вече голямо момиченце или "малка дама" и да я оставиш малко "да те води". Няма да можеш вече да я водиш по собствено желание.

Благодаря Снежи.
Наистина насила нищо не мога да постигна, а и не искам. Колкото и да не ми се иска в последните 5-6 месеца виждам, че детето коренно се променя - пораства. Много искам да е малкото пухкаво момиченце, което да гушкам и подхвърлям, но.... тя вече е висока почти колкото мен и определено се нуждае от друг вид отношение - като към голямо момиче. Аз все й повтарям, че вече е голяма и трябва да се държи като такава, но вътре в себе си искам мъничкото момиченце, което беше. Нищо, че за тези 5 години откакто осъзнахме проблема минах през ада и все още ми е тъжно и болно, че точно моето момиченце е "различно" дете. Не защото тя не е щастлива - изключително мило и добро дете е, за сега е щастлива в собствения си свят и основно с музиката, но притесненията ми са свързани с бъдещето - как ще се справя с учението, как ще се реализира в живота, ще може ли сама да се грижи за себе си, ще намери ли някога човек до себе си, който да я приеме такава, каквато е ???? и много, много въпроси - страхувам се панически от момента, когато ние ще бъдем "зведдички на небето" и се опитвам да я науча на самостоятелност. Но това става доста трудно - с много търпение и повторение.
Снежи, наистина до сега и в момента детето ми като, че ли не осъзнава, че е различно от другите деца - не избягва контакт с децата, когато си хареса дете, което иска да играе с нея се включва в игра и научава нови неща. Но в повечето случаи предпочита да се "затваря" в себе си - пее си любимите песни, танцува и не откликва на желанията на другите деца. Ако това, което казваш, че с пубертета ще осъзнае, че е различна се случи - как ще й обясня защо е така, защо другите са по-различни от нея ??? Все повече въпроси си задавам и за сега не мога да намеря отговора.
Но се надявам, че с много търпение вътрешното ми усещане ще ми покаже как да се справя с новото предизвикателсто.

Renate_R, за съжаление или не е точно така. Разговарях с една жена на 2 април/тя има 18 годишно момче/, тъй като за мен ми беше доста труно и не само трудно да приема пубертета на Алек, защото наистина се променя. имай обаче впредвит, че тази възраст има и много положителни неща. Просто децата се развиват, нашите още по-бързо, защото тази самооценка им липсва. Как обаче да ги впишем между другите и което е не по-малко лошо отказват да общуват и с деца от тяхната среда.
Какво правя ли? Опитвам се да го превеждам "между капките" и да го вписвам в обществото което трудно го приема. Опитвам се да му намаля различията. Очаквам да има късмет. Не мога да променя нито детето си нито обществото. Единственото нещо в момента се опитвам да му "обясня" хората, отношенията за да може той да ги приеме. А кои него ще приеме, просто не зная и не мога да влияя на това.Опитвам се да го науча да се справя със себе си, а другото както една майка беше казала "не дърпай дявола за опашката".
Да се надяваме/надеждата умира последна/, че нашите деца ще намерят своето щастие.

Ренате-Р ще се опитам и аз да помогна с предложения...
опитай да заинтиругваш дъщеря си към излизането и прекарването на времето отвън по друг начин тя вече наистина няма да иска да се люлее на люлки може да пробваш с:
- да кара колело - често детето дори да има известни проблеми с общуването карането на колело с други деца се отдава добре
- да има домашно кученце което да разхожда - така няма да е сама отвън ще трябва да излезе заради него и ще се мотаят с нея и други деца , децата обичат животинки ....
- ако имате двор или баба и има такъв опитайте там да засади нещо цвете или да се грижи за някакво растение или дори за домати ако искаш - децата поотраснали имат нужда от смисъл , създавайте и работа вече , да премете двора , да направи някои елементарни покупки...
- възлагай и отговорности в къщи - сега е времето да започне да простира дрехи да премете след хранене в кухнята, за измие чинии...
- ограничи времето за ДВД и телевизия докъто си на работа примерно един час от толкова до толкова и край...
- ако прекалено пък се фокусира върху едни и същи музика и филми просто ги скрий и край няма ги ще трябва да прави нещо друго....
Преди време Владко постоянно гледаше филми на видео имаШЕ си 30 тина касетки от батко му с най хубавите филми на дисни но той само тях гледаше в цялото си време в което е в къщи още повече предпочиташе да не излезе ами да гледа за 108 път примерно Цар Лъв еди колко си 
да ама не
писна ми един ден и просто прибрах виедеото и касетките му на най тайното място в къщата на тавана където той не е ходил и така
той влезе в къщи във въпросния ден тича тича към стаята и остана като онемял че му няма касетките и видеото обиколи цялата къща да ги търси но като го няма няма как да иска да му ги пусна и аз да не ги пускам ....
и въпроса приключи

аз разглеждам нещата малко от друг ъгъл
какво като децата са ни различни ... щастието е вътрешно усещане
за мен е важно да се създадат умения на детето да прави нещо де е полезно за себе си да се грижи за пространството около себе си, макар да не е гений да се справя с някави задължения и да притежава умения които да му служат което да го направи до известна степен независимо , уверено в себе си
друго важно нещо което е валидно за всички деца е да се поддържа високо самооценка в тях да се чувстват уверени а това става като им се възлагат отговорности разбира се колкото може и леко се увеличават но искам да дам един пример
големия ми син няма проблеми но като всяко 12г момче и той често "ставаше със задника нагоре" в смисъл света му беше крив
та от около 2г постепенно започнах да го товаря със задължения които той вече си знае и си прави като
- да премита с метлата в кухнята след като сме се хранили - имаме още две деца на 2 и на 4г и има какво да изметеш след тях
- да простира прането като види че пералнята е спряла
- да прибира чиниите в миялната особено вечер когато аз съм заета с малките и да я пуска като и измива тави и тенджери които заемат много място и не се измиват добре в миялна
- винаги да вади той чистите чинии от миялната и да ги подрежда по места
- сам да си пере сандалите и маратонките като се изцапат
- и още доста има които да не се впускам сега в подробности НО
искам да ви кажа че като започна да мете първите пъти се чудех дали да де смея или да плача , но само казвах има ето тук има ето тук има ето тук и така вместо да си премета аз за една минута след 30 минути беше изметено
след това с простирането простираше по един час и като погледнех след това все едно с лигена съм ги метнала тук там
за миенето на тави и тенджери не ми се говори дори .... беше повече от комично да му обяснявам че те се мият и отвн
но с времето се справя все по добре и по добре все по бързо и по акуратно вече се справя идеално
и така във времето когато иначе би гледал ТВ сега простира мие мете .... какво като е момче нека се учи аз така мисля ....
като подходих по следния начин не "я вместо да гледаш ТВ вземи да преметеш" ами "помогни ми да разчистим" ето аз ще нося чиниите в мивката а ти опитай да изметеш

Хубави съвети са ти дали по нагоре, на Райка може да си ги запазя за дъщеря ми .
На мен ми направи впечатление цитата, какво разбираш под инат? Предполагам, че и е било трудно да прави нещо, децата много се обезверяват, и за това после иска да си седят в къщи.
Дъщеря ми в средната градина много я натискаха с думите, че е глезена, включително и към мен. И тя не се чувстваше добре, даже чу от Ягодов сладкиш "Аз съм глупачка" и започна да си го повтаря. Помисли и как работят с нея. Според мен майката трябва да е строгата, а другите да си намерят начин да мотивират детето, а не да си мерят глезотиите и ината.  

извинете за дългите постове но
още малко
та с времето децата се научават да се чувстват като част от нещата " какво ще готвим днес" , " ще си направим ли кекс" , " ще трябва да напазаруваме " старая се всеки от тримата да участва така всеки има малко или повече задължения и не се държи като на гости ами действа малко по отговорно
най трудно е с аутистичния ни Владко защото той някак си трудно прие че няма повече да съм му "обслужващ персонал" ами ще трябва обувките сам да си обува да си вдига и смъква гащите сам, сам да ходи в тоалетната или на гърне, сам да яде , като разхвърля да прибира, и ред други неща като в тях е че няма да може да разполага с дистанционните и да си пуска ТВ когато му скимне ами ще трябва аз да разреша и ТВ-то ще е ограничено а в другото време следобед - ще спи , сутрин нещо друго и така .....
всичко става много по лесно когато има ред и правила и всеки има задължения иначе ние майките на повече от едно деца а и едно да е се превръщаме в прислуга........ и какво детето става после неумело несръчно и неуверено....
хайде който има два часа да ме чете

Благодаря за съветите Райка - наистина по-късно ще изчета на спокойствие.

Таня, под инат наистина разбирам инат - например учителите са организирали игра или оцветяване, а моята дъщеря иска да седне на компютъра и да играе любимата игра. След като заниманията са за всички / в групата бяха около 7-10 деца/ естествено трябва да участва и тя. Да, ама не - тя си иска играта на компа и се започва рев и инатене.
Изключително съм доволна от логопеда и психолога с които работи в РЦ, а сега през лятната ваканция и екипите, които се сменяха да работят с децата. На тяхното мнение съм, че когато се провежда обучителен процес / а посещението в РЦ не беше занималня, а обучение под формата на игра / детето трябва със всички способи - естествено без насилие - да се приобщи и така да научи нещо ново.
Аз не мога да кажа, че съм изключително строга - повече то всичко на света обичам детето си. Естествено има моменти на взаимно глезене, гушкане и целувки, но ... когато е за нещо сериозно съм изключително строга. От всички в къщи - баща, баба, дядо най-голям респект и понякога страх / въпреки, че не съм посегнала на детето / има от мен.
Имам и друг принцип, който спазвам от 5-6 години /въпреки ревове и тръшкане като по-малка/ - като кажа НЕ - значи НЕ. Решила ли съм да откажа в момента нещо по никакъв начин не може да ме принуди. Естествено забраненото днес утре може да се разреши, купи и т.н., но когато аз реша. Върши работа до момента, въпреки че с предстоящия пубертет треска ме тресе и незнам какви тактики ще измислям за справяне с проблемите.