Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

Не е точно така.Аутистите обработват постъпващата информация коренно различно от децата в норма.Факта, че тази майка пита как да постъпи говори, че тя има желание нейнте деца да общуват с аутистичното дете.Голяма част от родителите си дърпат децата и бягат от различното дете като от зараза  - и то просто от незнание как да постъпят.Моя приятелка ми е споделяла, че тя също си отдръпва децата, защото я е страх нейното дете да не нарани различното или просто не знае как да говори с майката или детето.И съм сигурна, че не е закостеняла или глупава или недобронамерена, а просто неинформирана.Имаше една прекрасна тема миналата година започваща с този разказ.За съжаление темата вече не съществува, но там много бяхме писали по въпроса какво очакваме и искаме от родители на децата с които искаме да си играят нашите деца.

koki1,тази майка зададе въпроса си най-добронамерено!
Нищо закостенело не виждам в мислите й!Даже напротив!
Жената е отворена нейните деца да доближат по-различното дете.Иска да знае как.
Трябва да й помогнем!
Ние ,ако сме толкова враждебни към останалите,какво ще постигнем за интеграцията на нашите деца?

Момичета качих книгата на Ловас тук - http://mamtomam.files.wordpress.com/2010/11/kniga_lovaas.pdf

И малко повече за метода тук - http://mamtomam.wordpress.com/2010/11/11/lovas/


Моето мнение ---------------------------

Съжалявам, че преди време не знаех, че това е терапия за малки деца. Дъщеря ми беше на две години и половина, когато започнах да я чета и прилагам. Детето беше със сензорно-интегративна дисфункция. Книгата ме плашеше, защото беше изпълнена с думи „Деца с умствено изоставане”, „детска шизофрения”,  „аутизъм”... От друга страна много точно описваше моето разбиране за развитието на детето. Имах някои въпроси и това беше една от малкото книги, която даваше категоричен отговор. Много ми допадаха принципите, виждах, че се работи по-подобна схема с детето  и се надявах да успеем. За мен най-важните бяха:

1.  Първите части, където детето се учи да има приемливо поведение и родителят се окуражава да изисква такова поведение от детето. Това е развитие на вниманието по посока на обучението. Вижте детето как се обучава да разбира смисъла на думата "кукла" /стр. 38/. Подобен беше и начина при дъщеря ми на около 2 годишна възраст, показан ми от първите ни терапевти.

2.  Детето се учи да може да имитира движения /физическа имитация/ и обясненията, че тя е много полезна за по-последващото образование

3. Екипа от обучаващи – логопед, психолог и други специалисти. Ясно е, че 40 часа на седмица не може да плащаме за такава работа. Но Lovaas казва, че това могат да са доброволци, които ни да подберем. Т.е получава се и с няколко часа работа със специалисти и други занимания, които не са така специални и скъпи. Това е възможно, когато детето има приемливо поведение.

4. Родителят се окуражава да присъства, да се учи и да бъде активен.

5. Детето трябва да учи постоянно „Индивидите с дефицити в развитието трябва да работят упорито. Тяхната работа е да учат, Вашата - да обучавате.”

След средата на книгата /около 120 страница/, съветите за учене и игра не съм ги спазвала и аз мисля, че там има по-съвременни неща. Или поне при малко дете, което е овладяло първите фаза, следващите се случват по-лесно и естествено.

Да, прави сте. Но майката претендира, че е интелигентна жена, ок, приемам че е интелигентна, но децата с аутизъм искат внимание, нежност, да си добър с него, нещо, което всяко човешко същество иска. Тя, трябва да обясни на децата си,че детето иска внимание, че то ще се радва на другото дете, ще усети веднага уважението, ще откликне, дори и за секунди, нали се надяваме на тези секунди. Говоря, като майка и като човек работил малко - 3 месеца с дечица с аутизъм в Дневен център. Страхотни дечица.
Съжалявам за първичната си реакция и се извинявам, но силно се надявам в разбиране от страна на обществото в проблема на децата с тази диагноза, в тяхното помагане и активно включване за получаване на един добър резултат.

Винаги е хубаво аутистичното дете да бъде насърчавано да общува. Всъщност това е начинът да се преодолее основният им проблем с комуникацията. Много зависи от самото аутистично дете. Няма как от пръв поглед да се предвидят реакциите му- дали не е много сензорно и няма да се уплаши или подразни от гласа ви, от някой цвят на дрехата или рязко движение. За това най-малкото може да се опита невербален контакт от страна на дете или възрастен. Отначало може да се седне до или най-добре срещу аутистичното дете (за да се търси очен контакт) и да се направи опит за съвместна работа, като му се подава нещо с много спокойни движения и една , две думи - 'ето", 'вземи", 'заповядай"... По-трудно е с "дай". Трябва евентуално да се повтори при отказ и да се изчака , защото нашите деца много често или не разбират веднага дори и такива елементарни команди или реагират отложено във времето. Много по-важни са всъщност реакциите на опитващите се да общуват  с аутистично дете при отказ или криза . Много често се случва поради страх или незнание и неумение нашите деца да реагират неадекватно на ситуацията - с отдръпване, крясъци, хапане, скубане, бутане.... изобщо едни "груби и невъзпитани " деца. Ето тогава е важно да не се реагира  негативно, защото това ще затвърди нежеланието на детето да общува с този враждебен свят, който те не разбират .  Просто кажете добронамерено и спокойно , с максимално прости думи :'добре, не исках да те уплаша..." или нещо подобно според ситуацията. Прекратете за известно време опит за контакт докато се успокои и после опитайте пак, но не натрапливо. Така децата след десетият или петдесетият опит , както казах - отложено, ще разберат , че общуването не е страшно и дори може да бъде интересно. Просто нещата стават с мноооооого търпение и изчакване. Принципът е 'проба- грешка' . Обяснявайте на децата си да не се обиждат от видимо неадекватните реакции на нашите деца, а че те вероятно не са разбрали или са се уплашили или притеснили от нещо и това е техният начин да се 'спасят' - изолирайки се или реагирайки с вик или необичайни за околните жестове и поведение. 

Нормално, както при всяко общуване. Веднага ще разбере реакцията на детето, както и нейните деца.
Въпросът е в обяснението на децата на реакцията на това дете, което в никакъв случай не трябва да става в негово присъствие.
Ако майката започне предварително да обяснява поведението на такива деца, което в никакъв случай не е еднакво, в поведението на децата се появява фалш/който за едно аутистично дете се усеща много бързо/ и нещата стават по-лоши.
Аутистите трудно разбират поведението на другите, но поведение съчетано с неадекватно мислене е още по-лошо.
Децата нямат изградено мислене и действат инпулсивно.
Имала съм връзка с хора, които не са знаели, че детето е аутист и след това са научили. Определено след това синът ми отказва да общува с тях, защото тяхната реакция се променя. Дори и да говорят едно и също, те стават много мили или обратното избягват каквото и да е общуване. И при двата случая детето усеща, че нещо не е наред.

Вижте темата от вчера по ББТ "Кой помага на децата- аутисти?":
http://www.bbt.tv/programme

Гледах ви ,браво .  

Ето нещо, което ми попадна днес и би могло да е полезно за майки, които тепърва започват да си задават въпроси:

Модифициран чек-лист за аутизъм при деца до 3 годишна възраст
Инструкции за оценка

Ползвам тестове, адаптирани от тази фирма за България в работата си и смятам, че си вършат работата наистина професионално. Не съм клиничен психолог обаче, нито съм запозната в дълбочина с темата аутизъм. Ето източника.

Здравейте, отново
Бих искала да попитам някой има ли отзиви за д-р Рада Алексиева-гледах предаването "Откровено с Ели" по ББТ:
http://bbt.tv/video/programme/7

Д-р Рада Алексиева ни е съфорумка - Виж профила и

Алек от един месец не дава да се пуска и не пуска телевизора и радиото.
Това положение започна да ме притеснява. Нищо не измислям.

Снежа, да не го е уплашила някоя реклама? Дъщеря ми много се стряска на някои шумни видове, а като по-малка не правеше така. Също на сцени, където се карат не издържа. Ние не почти не гледаме телевизия, а когато има реклами гледам да съм около нея. На нея й пускам филми. Може би ако му пуснеш филм и гледаш с него първо за по 2-3 мин. ще преодолее страха. Диска от филма Синьо лято, диск 1 /запознаването/ може би ще е подходящ за неговата възраст. От Синьо лято има други филми, които не са подходящи.
Дъщеря ми около 2 години я беше страх от вестници, но с обяснения и т.н. скоро го преодоля. А сигурно съм я цапнала с някой вестник някога, или се е почувствала пренебрегната някой път и за това пищеше като ги види.

Снежи , и идея си нямам какво да ти кажа ,знам само че при Дани е абсолютно вярна приказката " две напред , една назад " ,даже при нас май е една напред ,две назад... едва преди няколко месеца махнахме памперса през ноща и толкова много се зарадвах , а от около 2 седмици пак се напикава през ноща и на обяд дори се случва 
Може би Алек го дразни звука ,щом и радио не дава да се пуска, да не би да си "прекалява " някой път без да се усетиш със звука ? Знам ли .....
Влади и всички други майки взели участие в кампания за информираността на аутизма - моите най-искренни адмираций  При мен обаче нещата някакси все не се случват и понякога си мисля ,че всичко което се опитваме да направим за нашите деца е битка с вятърни мелници ....Много съжелявам ,че в Разград няма от къде да се вземат брошури за да мога да ги разпространявам и най вече да занеса на учителките на Дани в ДГ , която той посещаваше само вторник и четвъртък до обяд.След като стана ясно ,че ресурсен учител ще идва само във вторник ,директорката на ДГ извикала съпруга ми на разговор с който го ''помолила" Дани да не го водим в четвъртък ,тъй като не го посещава рес. учител тогава и с него нямало как учителката да си проведе заниятието ....пречел им. Толкова много плаках ,когато мъжа ми ми го каза , наистина е болно всичко това което се случва с неприемането на децата ни.....Може би някои ще кажат- не им достига ресурса в ДГ , но в нашият случай е просто нежелание да се информират и да се опитат да достигнат до детето ....Знам ,че е навербален ,знам че е с умственна изостаналост също ....., но какво да направя аз ,може би да го затворя в къщи и да не го показвам вообще навън.Постоянно ми се навират в очите изрази от сорта на  -"ние не сме обучени как да работим с такива деца " и " да можеше поне малко да говори " от които ме карат вече да ставам дори агресивна без да го искам ,при условие че когато им давам тетрадката за обратна връзка от центара ,които Дани посещава за да могат да прочетат за какво става въпрос се хвърля един бегъл поглед,без дори да се чете ,демонстрирайки абсолютна незаинтересованост....така е когато го няма желанието да се научат ....
Наистина не знам как да процедирам вече с тези госпожи ...факт е че в четвъртък детето си е в къщи, защото е нежелано и пречи....

Не, не мисля,че е уплаха. За първи път това се появи с дисковете на делфините. Мисля, че просто не ги хареса. До тогава телевизорът му беше просто фон/в голяма степен/, както и радиото. Последното дори не даваше да го изключвам.
Започна да се появява по-често, като не даваше и аз да пускам радиото и телевизора или ги изключваше веднага. Накрая му се скарах, че и аз искам да слушам нещо, но той просто отива в другата стая или ги изключва след като аз излеза.
Не е страх, но неразбирам защо.