Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

Повечето деца в тази възраст се осъзнават като личности и искат да им се обърне специално внимание. Определено това е процес при несигурните в себе си хора.
Защо не пробвате за известно време да я преместите в клас А/само фиктивно/. Може би там децата не я познават, както и учителката. Може би, ще разбере,че "законите" са еднакви.
Дори да осъзнава,че нарушава изискванията и нормите в училище, то зависи какво получава срещу тях. След като учителката се държи по един и същи начин, тя вече е разбрала или усетила, че може да се държи така и да и обръщат специално внимание.
За наказанията, мисля,че няма да действат. Нашите деца, са толкова убедени, че са всичко за нас и ние ги обичаме,така, че наказанието може само да предизвика рев и по-голям отказ да се съобразява.
При мен когато се случи такова нещо се разсърдвам и отивам в другата стая. Просто съм "убидена" и при моето дете действа, но децата са много различни и един и същи подход...

Ренате дано и ние сме така някога.... всичко да ни е наред та само дисциплината да куца но ......
вероятно се разсейва според мен и може учителката да опита да я премести на друг чин ако се обръща - най отзад или нещо от сорта ..... когато големия ми син беше в първи клас имаше едно дете което също имаше много проблеми с дисциплината и учителката беше взела една малко чинче самостоятелно / иначе децата са по две / и това дете седеше там като переодично това чинче сменяше мястото си в стаята , беше най отзад после долепено до бюрото на учителката но с гръб към децата след това с лице към децата , а преди това дълго време му сменяше как да кажа другарчето по чин докъто седмица две и другото започваше покрай него да говори или да му отговаря или се посбиваха и така ....но в крайна сметка "чинчето за лошо поведение " свърши работа и детето към края на годината си стоеше с някой от класа без вече да има съществени проблеми с дисциплината ...... тогава не бях никак наясно с проблемите в детското развитие сега си давам сметка .... но често го намирахме и отвън пред вратата на стаята имаше един фотьойл и там .... изглежда е излизал сам ....
 

Ренате, твоето обяснение за проблемите вучилище все едно аз съм го писала. Дри се оплаках в Хиперактивната тема - така или иначе мястото ни е в нея. Ще следя какво ще измислят майчетата тук, дано има някое "мъдро" и същевременно хитро решение, защото имам чувството, че с всеки изминал ден Ванко прави по-своеволни неща, първите дни някак се ослушваше да види как е, накъде духа вятъра. И като разбра, че госпожата не може да му излезе наглава, взе да се доказва всеки ден - че ще става каквото иска той. Сега съм в потрес и от прудстоящия първи клас - мисля в близко до вкъщи училище, да проверя коя от госпожите е най-строга - може и да е грешка, но явно с добрина не става при него, той ще се подчини дори и без ухота, на строг човек, не и на добродушен. А сегашната ни госпожа е една много добра и кротка жена, и моя хубавец за благодарност я угахал вече няколко пъти. На всичко отгоре в клас учи разни несвойствени за него изрази, които надали осъзнава, напр."Остави ме намира, веднага"......

Благодаря за съветите Райка.

Искам помощ от вас, защото госпожата ни също иска помощ от мен.
За съжаление ми е много трудно да й кажа как да се държи с детето. Все пак училищната среда няма нищо общо с тази в къщи, нито госпожата с майката. Дори днес Снежи ми каза на път за училище: Мама не може да дойде с мен, защото отива на работа.

Днес на обяд отново проведохме разговор с госпожата – сериозна и видимо притеснена ми каза, че и тя незнае как да се държи с детето – пробвала различни подходи, дори по-голяма строгост и тон на скарване. Но тогава Снежана започвала да плаче и да повтаря, че ще слуша, ще пази тишина и т.н...... с нашите думи, когато й обясняваме как трябва и как не трябва да се държи. С този плач и афект също пречи на децата.
След една случка преди около месец, когато детето силно раздразнено беше плакало и дори изпаднало в истерия, госпожата вече не смее да й се кара по-сериозно. Честно казано и аз не смея, защото виждам силно притеснение и афект в поведението й.
Без дори аз да съм дала листовките от Информационната кампания  госпожата тя се е заинтересувала и прочела. Все пак тя познава само едно дете-аутист и това е моето, но е впечатлена, че аутистите са деца като другите, но по-особенни като възприемане и поведение.
И днес ме пита – това състояние ще премине ли, не трябва ли да потърсите специалист? А аз какво да й отговоря?

На моят въпрос – кажете аз какво да направя, искате детето да не идва на училище ли???  Нищо не каза!
А то милото толкова обича да ходи на училище. Ако не е училището къде ще осъществява и малкото социални контакти, които има ?! С баба си в къщи – ужас!

Госпожата ми каза, че се притеснява и от нас – родителите й, защото детето не винаги работи в час и върху мен пада задължението да обяснявам вечер уроците отново. Един вид – детето идва на училище като на разходка, да закуси, да си поиграе, да прави каквото си иска. Тя си признава, че често й позволява да прави каквото тя иска, праща я да си купи закуска, позволява й да яде в час, за да не й пречи – немога дори да я обвиня в това, като се поставя на нейно място и аз сигурно трудно бих изтърпяла да ме прекъсват, да не ме слушат, да пречат на урока и т.н.
Аз й казах за мен да не се притеснява – не съм избирала да бъда майка на дете – аутист, но е ясно, че единствено с моя помощ и подкрепа детето може да върви напред в училище.

Много ви моля  дайте съвет как да постъпя.
Имате ли и вие такива проблеми, отшумяват ли с времето?
Как да помогна на госпожата, за да може и тя по-адекватно да се държи с детето.

Напълно съм объркана и притеснена. Както не бях подготвена, че детето ми ще има такива проблеми, сега се чувствам още по неподготвена за проблемите, които се появяват в процеса на растеж и сигурно още много неща ще ме изненадват.

Моля да ме извините за тона на оплакване, но само с вас мога да споделя и да поискам помощ.

 Renate_R, защо не пробвате да я преместите в друг клас и съответно да предупредите учителката.
Мисля, че тази учителка вече е "изтървала положението" и поправката ще бъде по-трудна, отколкото наново обучение.
Имах същият проблем с логопедката на Алек навремето.
Дори и това, което ти предлага  Райка, ако е при същата учителка. Децата ни трудно се лъжат и един път създали си мнение, че нещо е допустимо, много трудно е да ги превъзпитаваш. То трудно е да ги възпитаваш, а камо ли превъзпитаваш.

Renate_R и mama mariana, тези проблеми с дисциплината, много ме е страх от тях и ще ти кажа какво сме направили до сега. Да вметна, че моят брат най-вероятно е имал някаква форма на дислексия, той е роден преносен и с вакум, до 3-ти клас много трудно се справяше. Но беше много кротък в час и майка ми беше казала на учителките, че щом не им пречи в клас да му пишат 3 и това е. Тя много му помагаше и той общо взето имаше добър и мн. добър успех. Но това, че стоеше мирно в клас беше голям плюс. Та още от малка съм се запритеснила. На моята дъщеря и прилагам няколко подхода
1. Обяснително-заплашителни - че ще отиде при бебетата, ще остане сама у нас с една съседка, която я плаши, ще отиде в пансион, защото ние с баща й сме на работа. Това го правя с много сериозен глас, докато видя един лек страх в погледа /значи го е разбрала/ и не е далеч от истината, ако не се справя това я чака - по-малък клас, самота, специално училище.
2. Работа по вниманието - самите учителки в детската градина го правят, като връщат децата по 10 пъти и им правят забележки, дъщери ми си повтаря "по време на занимание не се говори". Театър /не кино/, защото там има жива реч и ако седи мирно на едно представление до мен 60 мин., най-вероятно и в клас ще издържи.
3. Разивтие на тялото - преди време прочетох в блога на една окюпейшън терапевтка, че децата шават и стават, защото мускулите на тялото им не са развити, наистина си е напрежение да седиш 30-35 мин. Брейн джим и какъвто и да е друг спорт помагат. Ей този клип го видях сутринта във фейсбук от Autism Bulgarian mothers - http://www.youtube.com/watch?v=IkoLnx4mJHA . Има интересни основни действия.

За лекарството, знам няколко деца, които са го пили и имат подобрение, консултирай се с лекар.

А вашите деца като им се карате как се държа - моето дете от известно време се опитва да ми опонира и поучава, когато не съм права. Например снощи и се скарах малко ненужно, защото не можеше да си намери играчката и пищеше, и тази сутрин ми каза "Мамо, вечра ми се кара, кога ще почнеш да се държиш като голяма майка", а в колата след предучилище пак я подсетих за случката и тя ми каза "Ще кажа на всичките ти приятели, че ми се караш" Аз много се радвам, че така ми прави забележки, за сега ги прави с един плах глас и си личи, че мисли какво да ми каже. Но ако след година две започне да ми отговоаря бързо и безкомпромисно.

Катина, мерси за съветите и за инфото за каратето. Сигурно ще я запиша. Как е сина ти, отразила ли му се е случката?

Renate, ние имаме сходни проблеми.Васко също е втори клас, разходките в час, пеенето и търкалянето по пода отшумяха  още в началото на първи клас.Сега проблемът е че по някои предмети отказва да работи в клас.За моя изненада се оказа, че проблемът с математиката са тетрадките с малки квадратчета.Миналата година пишеха на големи и ми трябваше доста време докато разбера, че новият формат не му харесва.Върнах пак старите тетрадки и нещата горе-долу потръгнаха.
За българския език нямам идея какъв му е проблемът, казва само "това са тъпотии" и отказва да пише.Обаче явно слуша в час, защото когато пишем диктовки се справя сравнително добре.
За ходенето в другата стая трябва да намериш причината.Синът ми правеше същото, там преподава една госпожа, която той много харесва, а същевременно това е стаята на първи клас и той иска да се върне отново там.
Когато детето се изнерви в кабинета не може ли да излезе за малко на вън.Нашата учителка го пращаше при психоложката или при охраната да се разходят.
Сигурна съм , че ще намериш верния подход, още повече, че имаш подкрепата на учителката.Психолозите, които работят с детето нямат ли сеанси , в които да отработват норми на поведение и общуване?

Благодаря Ви за подкрепата и съветите.

Снежа, не мисля, че и могло да се осъществи преместване в съседния клас. Наистина Снежана харесва госпожата, но не мисля, че това е удачен вариант. Освен това гази госпожа също има едно детенце с проблем в класа си.
Все пак добре, че ни се падна проявяваща разбиране учителка. Можеше да бъде къде по-зле ... Онзи ден нашата госпожа сподели, че в първи клас има момченце с проблеми / какви ?? - няма значение / и тъй като пречело в час, вдигало шум, а тя предавала букви госпожата решила кардинално "проблема си" - момченцето по цял час се разхожда по коридора, за да "не пречи" на госпожата да преподава. Нашата учителка звучеше възмутено, а на мен ми се прииска да намеря майката и да й кажа как детето ходи на училище и се "социализира".
А за това, че госпожата е "изпуснала" положението - донякъде съм съгласна. Поправката ще бъде трудна или почти невъзможна. И ако така трябва да караме до четвърти клас .... ужас. Още от началото и през целия първи клас й повтарях, че трябва да се държи по-строго с детето, защото то бързо намира пролуките и начин как да манипулира хората. В края на първи клас бяха първите зачатъци на проблема - започна да отказва да пише. Сега вече и детето се промени и малко ме е страх да налагам строгото й поведение, защото нервните й изблици бяха уплашили и притеснили и класната, и ресурсната учителка. За сега “нервозни” проблеми няма, но пък говоренето в час, и т.н. са почти неконтролируеми.

TanyaMG, обяснително-заплашителните тактики действаха на моята дъщеря до около 7 години и полека лека заплашителните вече нямаха такава сила. Според мен това е нормално – детето пораства, развива се, разделя се с част от страховете си – неможем вечно да го плашим с баба Яга.
До преди 1 година, когато се скарах на моята дъщеря, ама с много сериозен тон имаше поразяващ ефект – изпитваше някакъв вид страх и се подчиняваше. Сега, от около 2-3 месеца, т.е. може би от започване на училище скарването вместо положителен ефект доведе до отрицателен – опитвам се да намеря точната дума – детето се притеснява, афектира, избива на плач, започва да прави несвойствени движения, които показват притеснение и афект. Това се проявяваше при мен, няколко пъти при баща й, и понякога в училище. След като забелязахме това престанахме да й се караме, а само спокойно и дълго да обясняваме. Когато ме види тъжна и притеснена тя ми казва „мамо, усмихни се”, а на мен сърцето ми плаче. Започвам тихо и спокойно да обяснявам защо съм тъжна и притеснена, и очаквам всички обяснения да влязат в малката й главичка. Но както казва Снежа - Нашите деца, са убедени, че са всичко за нас и ние ги обичаме – така е и детето го усеща и разбира. Когато повиша тон и той заприлича на скарване, тя ми казва – „Мамо, няма да ми се караш”

TanyaMG,, за какво лекарство говориш, което са пили други деца? До сега моята дъщеря не е приемала нищо успокояващо, но ... вече съм се замислила дали не е необходимо, за да потуши за известно време напрежението. Пък и в Стара Загора има такива „специалисти”, че се страхувам да даведа детето си където и да било.

The Game, Снежана наистина харесва г-жа Георгиева, класната на А клас. На мен ми се струва, че на детето вече му е писнало от „собствената” стая и търси нови усещания в стаята на А клас. Когато детето се изнервя госпожата я изпраща – до чешмата да пие вода, да си купи закуска или просто да се разходи. Когато в училището е ресурсната учителка ходи и при нея и така разтоварва малко. Макар и ежедневни разговорите с нашата госпожа са сравнително кратки, предвид това, че тя трябва да влиза в час. Но определено ми се струва, че госпожата трудно би върнала позициите от които е отстъпила неволно още в първи клас.

Тази вечер обсъждахме с моя съпруг дали за известно време да не започна да влизам в час – естествено със съгласието на учителката. Да придобия представа за учебния час и да видя как се държи. Но ме притеснява това, че Снежи докато съм там ще се държи добре, а като изляза и отида на работа .........., а после, когато престана да ходя ?
С психоложката предстои да разговарям – тя е много мила жена, работи със Снежи 2 години и излезе в майчинство. През миналата година дъщеря ми беше при друга психоложка. Сега нашата се върна на работа, вече разбра за проблема ни, но още е доста рано – до сега Снежи е ходила при нея 5-6 пъти. Ще изчакам и тази седмица и ще разговаряме.

На 22 Ноември, понеделник, от 18.30 часа в Арт Галерията на НДК отново откриваме изложбата "Майки и приятели на деца- аутисти: Трябва да чуете за нашите деца"и този път ще продължи 4 дни.
Заповядайте!

За майчетата от Варна:
http://mamamemi.com/index.php?op=ViewArticle&articleId=7806

Renate_R , благодаря ти за отговора. И аз все си мисля, че дъщеря ми ще се промени и се опитвам да се подготвя. Лекарството, което имах предвид е Концерта, споменато от мама мариана.

The Game, ме подсети за още 2 особености при обучението на децата. Първата е, че те може би имат някакви леки проблеми със слуха, или моториката и с настройката, и за това когато започнат бързи диктовки или при смяна на  материала се по стерсирани. Определено и адаптивността им е по-слаба. Но най-важното неща, за което се сетих е мотивацията, така като ми пишете, децата като чели са изолирани в училище и оставени да правят каквото искат.

Аз имах 2 подобни случаи в държавната детска градина - първият беше с английския, казаха ми, че ще я изпратят пробно на аглийски, за да видят дали няма да пречи на децата в кабинета. Учителките настояха да ходи на англ., за да не се дели от децата, а според мен и да могат те да си ползват пълноценна почивка без деца по това време. Явно отношението към нея е било пълна изолация, само да стой като слушател. И втори такъв случай, отивам да я взимам след следобеден сън - всички деца седнали и рисуват по модел, модела сложен на схема пред тях, госпожата си седи на учителското бюро и така ги учи. Моето дете подскача в средата на пътеката и никой не го привиква, да му покаже и т.н. Учителката я беше обявила за необучаема и искаше бележка от психолог с подпис и печат, че детето е обучаемо. Явно има и проблем в детето ми, 20 деца стоят и рисуват, моето подскача... Няма да ви казвам, че постепенно започвах да си мисля, че това дете наистина не може. Но като го подхванаха в добра градина, с по-малко деца и повечко време за всяко дете, се оказа, че може.
И може би децата са в подобно положение - естествено, че ще се разхождат, говорят и т.н.,  какво да прави едно дете 35 мин оставено без задача или ако задачата му е трудна, а то не може да се справи. Не знам дали няма да помогне да преглеждате предварително урока и дори да давате на госпожата по 1-2 въпроса да пита детето. Неща, които знаете, че то ще може да отговори.
Не знам дали помага някакви усилия ученето да се направи приятно и по-лесно - в нета има много такива идеи за приятно учене, те падат на плещите на семейстовто. Например на нея и се зароди интерес към страните от Тито от филма Синьо лято и Испания. И после научихме за още други.
Преди няколко дни едно дете в градината е имало проект и им е говорило на природна тема. Аз реших, че и дъщеря ми, която не е много по разказването, ще е добре да направи една тема, можем да отидем заедно и да я представим. Може и вие Renate_R да направите тема и да я разкажете пред децата. Децата трябва да станат част от учебния процес, а не да са наблюдатели и слушатели.

Renate_R, как се справя детето с учебния материал.Има ли трудности, или само с дисциплината е проблема.Таня ме подсети, че има вероятност детето да "заглушава" учителката или да бяга от класа по предметите които са и трудни.Моето дете е първи клас и засега програмата е близка до тази в предучилищната и той се справя криво ляво.Но в края на първи клас, когато започнат диктовките - респективно трудност, втори клас преразкази, респективно трудности очаквам същото поведение от синът ми.Когато не е разбрал какво се иска от него той започва да се самостимулира с разходки или да задава безсмислени въпроси от типа "защо свети слънцето", или "ти как се казваш" на съученика си по чин или дори отложена ехолалия от някое детско или минало събитие в клас.Може би дъщеря ти не разбира част от материала и така бяга от проблема.Предполагам проблемите и са с разказвателните предмети - попитай госпожата  .Може би, ако и помагаш в къщи по трудните предмети, или дори и ги нахвърляш предварително и частично я подготвиш за престоящия урок ще и е по лесно да запомня и разбира какво преподава госпожата.А и ще се чувства по уверена и по сигурна в себе си.Общо взето опитай се да разбереш кога и защо има неприемливо поведение.

Миналата година имахме с Мишо един период на лошо поведение.Тогава получих много съвети и след пробване на всеки един от тях установих какво помогна.
Първо го заплаших, че ще го върна в детската, ако не може да се справя в училище.Защото плачат само бебетата и щом плаче не е за училище.А той много искаше да ходи на училище.Опита, не се справи и пак плака и пак наби съученик.Заведох го в старата детска да видим госпожите му.Ефекта беше сериозен.Стресна се.
Обещах му играчка от левчето, ако се държи прилично - изброих му какво очаквам от него - думата прилично не му е много ясна(много обща дума и неконкретна).Два три дни му купувах играчка след училище, един ден не купих - не беше слушал.после минахме на седмична играчка за добро поведение.Всеки петък госпожата казваше дали да купя или не играчка за добро седмично поведение.Имало е и седмици без играчка.
Наказвах го без компютър за определен период от време - например за един ден, или за седмица.В най сериозните случаи го наказвах и без комп. и без детски, а дори и без ТВ въобще.
Сутринта отново въведох седмичната играчка и в петък ще решим ще има ли такава.Проблема е, че вече изискванията ми към него са много сериозни и въпреки обясненията ми се съмнявам, че ще разбере какво имам предвид.Например искам да не бие децата, а същевременно искам да не позволява да го бият, а да се защити.Искам от него да слуша възрастните и големите деца, а същевременно искам да не говори с непознати и да не позволява на големите да му взимат парите и да го бият.Това са все фини умения вероятно невъзможни за учене от аутистите  , а  и той много иска да го науча."Кога ще ме научиш" пита.Как да му отговоря, как да го науча  

пак ще се включа във връзка с въпросите на Ренате тя спомена че дъщеря и се справя с материала тоест за мен нещата са ОК. А за това че госпожата казала "няма ли да потърсите помощ" аз незнам как да го разбера .... в смисъл действително от училище ли да я спреш или какво ....
във всеки случай действително поведението и трябва да стане по приемливо
може да въведеш следното табло с дните от седмицата в които е на училище и на него да има примерно някакви точни елементи от поведението като да не плаче в час или да не говори или каквото там прави а не трябва и когато е имало "грешки " в поведението да и слагаш някакви символи които да и напомнят че всъщност е обещала да не прави така а пак прави така...
нещо такова
нагледно обяснение да вижда лошо поведение и съответно доброто приемливото когато е така
незнам дали е на етап да осъзнае какво е да се сключи с нея нещо като договор ...
и аз моите деца големия а и Владко редовно ги наказвам с лишаване от любими неща при неприемливо поведение .....
миналата зима големия беше направил дебела трицифрена сума клоняща към четирицифрена сума на телефона с СМС към интернет игра 4,80единия СМС
от тогава до сега ходи без пари на училище.....
по същото време си загуби ключа .... още не съм му дала нов ключ от вкъщи ....
мисля че в къщи възпитанието на децата трябва да е едно , смятам това че е валидно и за училището където децата са група и постепенно всички трябва да "влязат в час" тоест мисълта ми е че учителката трябва да намери такъв начин да насърчи добото поведение и съответно да порицае лошото така че детето да не изпада в някакви нервни кризи или пък да се сметне за привилегировано .....
може примерно да награждава другарчетат на детето което се държи неприемливо с жетони с въображаеми привилегии да подчертае че това е добро поведение и ето така трябва да се държи учченик в  клас
а когато иска да порицае лошото поведение примерно на дъщеря ти трябва да го направи не пред всички ами примерно сутрин да се разберат че това и това трябва а това и това не и на обяд пак с детето да се обсъди че днес е било по зле от вчера или по добре
да я похвали пред всички тогава когато се е държала добре

Райка, и аз прочетох, че дъщерята на Ренате се справя с материала, но също и че той се преподава от родителите в къщи, а госпожата е гузна, че в училище детето нищо не прави. Т.е за мен в групата детето има трудонсти да възприеме.

Катина, сетих се да ти кажа за боя, че според мен така децата си играят. Питах веднъж племеницата ми в 3-ти клас "Бият ли се" и по отговора й разбрах, че това е начин на общуване при някои деца.  Е, не всички могат да седят на чин в междучасията. Така, че обмисли и от тази гледна точка. Аз също много се бутах и биех до 3 клас.

Искам да натъртя нещо.Когато забраним на децата нещо винаги трябва да дадем алтернатива на забраненото нещо.Например:Не пей в час не говори нищо на децата.По добрият вариант е да им покажем какво могат да направят вместо да пеят - например да си сложат тапички в ушите или слушалки за една две минути.Пеенето е вероятно с цел за заглуши някой звук или думи от някого.Подозирам, че ни заглушават основно, когато не разбират какво говорим като по сложни словосъчетания с неразбираеми за тях изрази..Не се разхождай по време на урок също не им помага, - помага им - Когато поискаш да станеш опитай да стъпиш здраво на пода с двата крака и да притискаш пръстите към пода и петичките също, протегни се, изправи раменете - дай да ти покажа.Така разходката в стаята би могла да се замести по поносим начин, а и разходката е с някаква цел вероятно нужда от сензорно натоварване.
За боя, да знам, че е нормален, дъщеря ми го нарича закачат се момчетата - те винаги се закачат, но Мишо напада без предупреждение, просто за да задоволи сензорните си нужди.Постоянно иска игри с бой или търчане.Ако децата искат на друго и той предизвика закачката тип борба.А е два пъти по висок от някои от тях и не умее да преценява силата на ударите си - ще осакати някого не дай боже.Вчера бутна на земята един 10 год. защото му отказа на предложението да бъдат приятели завинаги.Бяха се запознали 15 мин. преди това.Ами ако в училище преметне третокласник за такова нещо - ами ще го смачкат третокласниците.Може да започне боя, но не умее да се защити.Даже с ръце не се пази, а с рев  .