Публикувана: 29 юли 2010, 01:22 ч.
Последно мнение: 5 авг. 2010, 12:39 ч.

Имате ли истински приятели?

9 507
100
1

# 15 29 юли 2010, 09:50 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

да, има истински приятели ! моите са малко, но ми стигат. наистина хора, които са до мен във всякакви ситуации. И това са приятелства от около 12-14 г , така че са многократно проверявани във времето. Имало е понякога дребни разочарования, но те отминават. Важното е за сериозните неща всичко да е точно.
Имаше един лаф - Това са такива хора, че ако им звъннеш в три посреднощ и им кажеш :" Убих човек", те ще ти отговорят :" Къде си? Идвам да го копаем."
Даже в последно време, май почвам да вярвам повече в истинското приятелство, отколкото в истинската любов...

# 16 29 юли 2010, 09:59 ч.

София
Мнения: 1 735

Имам две истински приятелки от детството-вече 22години сме преживели доста неща и знам,че мога да разчитам за много неща на тях,както и те на мен.Знаем си и кътните зъби.Имам и други добри приятелки,на които също мога да разчитам/въпреки,че приятелството не го разбирам само с това/ и много се разбираме и обичаме.С едната заедно си гледаме децата и сме непрекъснато заедно вече доста годинки,борим се ежедневно с глупости,радваме се и на малките поводи за това и си помагаме и за най-дребните неща.

# 17 29 юли 2010, 10:29 ч.

Мнения: 7

Имам едно приятелство, което на моменти до такава степен осмисля живота ми,че ... благодаря на Бог,че ме е дарил с него. Приятелство, за което разстоянията,годините,промените в нас самите не значат нищо.Приятелство, в което когато загубиш себе си, другия ти посочва къде си.... Не мога да го опиша с думи. Пожелавам го на всеки.
Имам още две приятелки,които с годините се доказаха и за които знам,че истински ме обичат каквато и да съм,каквато и да стана.
Имам хора около себе си, които истински ми се радват и радвам.
Но всички останали хора,с които контактувам са хора, които знам,че винаги биха ми подали ръка в трудност, хора,с които си тръгваме по-добре след като се срещнем,хора,които ме уважават. Това е също ценно.
Вярно е,че хората загубиха ценностите си.
Важно е да съхраниш себе си въпреки това.
И да отваряш сърцето си.
Приятелството е най-хубавото нещо,което можем да имаме.
То не е договор, не е кантар и мерилка, то е усещането,че някой би довършил песента на сърцето ти дори когато ти я забравиш ....

# 18 29 юли 2010, 10:49 ч.

Мнения: 11

Това е трудна тема. Мислех си, че имам. Преди да порасна и както казваш да ми се избистри ценностната система, си мислех, че имам приятели с главно П. Сега вече знам, че истински приятели са роднините ми, и то не всички - мъж ми, сестра ми, зет ми, майка, свекито и свекъра. В смисъла които влагам в думата, само това мога да изброя. Иначе имам приятелка от детските ми години. Много си я обичам, тя би ми помогнала и сред нощите, ако се обадя. Ноооооооо всеки си живее собствения живот и малко или много съм сигурна, че няма да направим такива жертви една за друга, каквито приятелството предполага. Мислех си, че имам и друга приятелка, при това я приемах като родна сестра, но при такава болка каквато тя ми причини и продължава да го прави малко загубих вяра, че има приятелство.
Надявам се да се появи човек които да ме опровергае, но досегашния ми житейски опит показва, че горе изброените просто не мърдат от местата си до мен и винаги ме подкрепят във смисъла на моя живот - да стана по- добър човек да израстна и да се развивам.

# 19 29 юли 2010, 10:54 ч.

София
Мнения: 2 217

Най-най-най-болната ми тема.......
Напоследък ме предадоха близки роднини....приятели също.....
В момента съм в етап осъзнаване. Лесно влизам в контакт, но трудно ставам приятел. Е, уж бяха сигурни хора, уж от 10-15 години, пък.....Много ми е тежко сега....
Оказа се, че нямам приятели.....

# 20 29 юли 2010, 11:00 ч.

Мнения: 7

Цитат на: Пар - Цуци в чт, 29 юли 2010, 10:54

Не можеш ли да им простиш ?
Толкова ли лошо те предадоха ... ?

# 21 29 юли 2010, 11:05 ч.

Мнения: 3

Цитат на: ddragon в чт, 29 юли 2010, 02:55

Начи - тва са на 2000% проверените и работещи по азбучен ред ) :
Брачеда ( Радо ) Heart Eyes

Дада

Даката

Дженев

Любо

Миро

Таня

Цецо

Яна ?

( ядоса ме тия дни, та затова ) .

Като го чета се сещам за онази реклама, дето мацката не можеше да се сети името на момчето. Mr. Green

# 22 29 юли 2010, 11:43 ч.

някъде ...
Мнения: 37

Цитат на: Джон Кори в чт, 29 юли 2010, 11:05

Цитат на: ddragon в чт, 29 юли 2010, 02:55

Начи - тва са на 2000% проверените и работещи по азбучен ред ) :
Брачеда ( Радо ) Heart Eyes

Дада

Даката

Дженев

Любо

Миро

Таня

Цецо

Яна ?

( ядоса ме тия дни, та затова ) .

Като го чета се сещам за онази реклама, дето мацката не можеше да се сети името на момчето. Mr. Green

Ми... к'во да ти кажа направо си е така Mr. Green

Просто някои обичаме приятелите си повече и от жените си ( друг става въпроса, ако жените ни могат да са ни и приятелки ).
Другия момент е, че сме много общителни, и в много моменти с по-малко багаж, та се налага да ги проверяваме тези приятелства, и то не еднократно Mr. Green

@Норел - права си на 99%.
1-ния останал, ще го разбереш като имаш дете Hug

(Приятелството е най-хубавото нещо,което можем да имаме.)

# 23 29 юли 2010, 11:45 ч.

Мнения: 7

Ааааа,Драгон за това си прав да.
Аз понеже говоря към момента ,а към момента в живота ми няма детенце....
Но наистина децата са най-голямото богатство!
И тогава приятелите се нареждат плътно след децата Grinning

# 24 29 юли 2010, 11:53 ч.

някъде ...
Мнения: 37

Цитат на: Norel в чт, 29 юли 2010, 11:45

Всеки от гореописаните, ще потвърди, че публично повтарям следното :

Номер едно е детенце - просто няма сми да се коментира.

Номер 3 ( 'щото и номер 2 пак е детенце Mr. Green

) са ми приятелите.
Ако жена ми, може да ми е приятел - и тя е номер 3, ако не - преминаваме нататък Mr. Green

# 25 29 юли 2010, 11:55 ч.

Мнения: 7 002

Най-близки са ми 5 момичета.
С едното - буквално ми е като сестра, се познаваме от 5 клас.
Другата ми беше съседка, от бебета заедно Grinning

След това една съученичка, бяхме в началното заедно, но се сближихме, когато попаднахме в един клас в гимназията.
Последните две - запознах се с тях като студентка, с едната покрай музиката, която слушаме, с другата от този форум.
Това са хората, които знам, че ще се опитат да помогнат, дори да не успеят.
И на които аз бих помагала всячески.
Те са ми подкрепа, на тях рева, като ме дразни някой, тях изслушвам, когато тях ги дразнят Grinning

От тях мога да поискам съвет, да погледна ситуация през чужди очи...
Всяка една е безценна. Heart Eyes

И майка ми, разбира се Heart Eyes

# 26 29 юли 2010, 11:59 ч.

Мнения: 562

За мен пък детенце е само Номер 1 - ако ще и 5 дечица да са, всички ще са Номер 1. След това са всички с Номер 2, които знам, че винаги ще са до мен (най-близките и доказали се роднини, а също и мъжО, който ми е най-добрият приятел - ако го сменя, следващият мъжО ще е сред Номер 2, но засега този Е тук!). Номер 3 са по-близките ми приятели, хората, които са ми интересни и им се възхищавам по някакъв начин и други подобни индивиди. Нататък са всички останали! Mr. Green

Всъщност може да се направи и друга подредба, в която Номер 1 = Номер 2 като цяло, но в различни категории. Е - за детенце имам отговорността да се грижа и в това отношение винаги ще е Номер 1, имах предвид друго с това уравнение. Peace

Това е подредбата само за хората около мен. Peace

# 27 29 юли 2010, 12:02 ч.

Мнения: 1 507

Не. Или поне не съм сигурна.
Имам две сравнително близки дами в обкръжението си. Но не мисля, че това е митичното истинско предателство.
След като си разочарован незнам-си-колко пъти, променяш начина, по който възприемаш хората.
Без близки приятелства, добри отношения, клюкарстване, веселби заедно - за това почти всеки е насреща.

# 28 29 юли 2010, 12:05 ч.

Мнения: 420

Цитат на: Мончи в чт, 29 юли 2010, 09:50

Имаше един лаф - Това са такива хора, че ако им звъннеш в три посреднощ и им кажеш :" Убих човек", те ще ти отговорят :" Къде си? Идвам да го копаем."

Тъй, тъй. Имам един -двама, точно като за таз работа и все се бъзикаме с тоя лаф. Измъкват ме от дупките ми с ритници и се радват с мен, когато съм щастлива. Едната я познавам от близо 20 години, а другата малко по-малко. Ценни са ми, много.

# 29 29 юли 2010, 12:06 ч.

някъде ...
Мнения: 37

@pudding - не ме разбра.
Просто толкова много е за мен детенце, че номер 2 е празен, а не че друго детенце е там.
Трябва да си малоумен да си делиш децата.

Препоръчани теми

Ще имам ли някога приятели или ще остана така ..самотна

Отношения и доверие

Нормално ли е да харесваш непознато момче?!??

Кладенец с водомер...

Причина:

Причина: