Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 3 ДИСЛЕКСИЯ

http://ucha.se/

Супер е, благодаря

Много полезен сайт, позволих си да го препоръчам в страница за дислексията във Фейсбук.

И още нещо да попитам - някой пробвал ли е в къщи да прави упражнения по метода Дейвис? И дали има положителен резултат? При нас от няколко дни работим с глина и с домашен пластелин - пишем думи. Може и да си внушавам, но имам чувството, че е почнал по-гладко да чете, и сяда да работи с по-голямо желание....
Ето малко видео: http://www.youtube.com/watch?v=PDlVGKrSSmA&feature=related

Не, не си внушаваш, мила. Този начин помаган.Защото се действа на перцепцията и осъзнаването е по-добро. Същото се прави и с насипни материали-писане с пясък.
Искам да споделя. Преди време без да искам чух разговор на няколко майки.Едната споделяше колко й е трудно с нейното момче- ІІ-ри клас в Ит.лицей. Не изписва всички гласни в думата. Учителите там й казали, че не е страшно, да работи в къщи повече с него и ще се оправи..... Изумях.Детето вече трябвало да пише кратки разкази и му било трудно и майтката по цяла вечер си късала нервите с него! Е, супер съвет, а..."ще се оправи"!

mama mariana, аз карах детето да пише по подобен метод буквите преди време. Използвах този линк - http://www.activityvillage.co.uk/finger-tracing-alphabet.htm - това са букви за трасиране с пръст. Купувах бой за рисуване с пръсти и я карах да минава по буквите с пръст. Беше й интересно. После правехме герлянди от тези букви. Аз използвах от линка тези букви, които са еднакви на двата езика, а някои си правех сама. Друго карах я да правим букви от гланцова хартия .  Също бях взела най-голямата правоъгълна тава /да прилича на лист/, останала от баба ни, вътре сипвах цветен пясък от цветарските магазини и я карах да рисува и пише вътре.
Не знам дали е помогнало, но определено й задържаше вниманието - не го правех много време, може би около2-3 месеца в периода началото на предучилищната. После имнахме на тетрадки.

Благодаря Танче, винаги като пиша за моя хубостник и се сещам за успехите на твоята госпожица. Полезни активности видях в линка.
А с математиката как се борите момичета - на дневен ред е събиране и изваждане с преминаване на десетицата. Например 17 + 6 =  или 23-5=, аз за сега практикувам например 17 плюс 6, и почваме - седем пръста - до десет имаме само три , тоест трябва да са 6 , и какво правим - запомняме 17 и показваме 6 пръста и броим 18, 19, 20, 21,22,23 - отговора е 23....но му е трудно. Имате ли идеи, които при вашите деца са дали резултат?
Дано не ставам досадна....

mama mariana, за математиката не ползувате ли Ремелка

Dorothy за съжаление не съм запозната с този метод - виждам обаче, че има информация из нета. Ще се попрочета сега и ще видя, дали Ванко ще го възприеме...

Понеже моето дете е с дислексия се интерисувам от проблема и свързаните с него проявления . Бих искала да споделя нещо с вас. До сега попорочетох малко и мога да кажа , че в България  с този проблем се занимават  или имат нещо общо с тези проблеми- просто ще нахвърлям:Асоциация по дислексия- Русе, Варна ,  Ресурсните центрове в обласните градове,нещо има в едно училище в Г. Оряховица, Фондация Стела Богомилова, привържениците на т. н. индигови деца- Любов Георгиева,  Асоциация по биофитбек / неврогренинг/, -г-жа Агнешка Дейнович-Величков / елмико/, /Сусестопедията - по скоро това е метод на обучение или привържениците на проф. Георги Лозанов -използване на скритите резерви на мозъка/ ,център за пробщаващо образование, сайта , който мама мариана намери и сигурно има още , за които незнам. Но всички те се обединяват около  около едно- разбирането на проблемите на децата и това разбиране е с уважение към тях. Нещо , което в  методите на съвременното образавание не знам защо може би аз не виждам.Количествените промени водят до качествени изменения. Може би ще дойде момент ,в който всички деца ще са "дислектици" и това ще е нормално и цялото образование ще е коренно променено.Може би....... Все някога ще стане....За да стане всички , които по един или друг начин са съпричастни трябва да се обединят.
 Сега обаче момента не е подходящ-всички те печелят от тази си дейност и не биха се обединявали-т. е нямат интерес. И ние се питаме- да опитаме метода Дейвис или ресурсно подпомагане/ не знам ефекта/, защото обществото не признава различните и се смята , че дислексията е болест, или нещо друго да опитаме.....ама какво да е то?..... Все още гражданското общество в Бългаия няма и  тези процеси са все още в зародиш.Смятам, че ние родителите сме единствените , които имаме интерес нещата в българското образование да се променят и разбира се самите дислектици.Какво мислете по въпроса?

милка права си в голяма степен, че ние родителите сме най-заинтересовани нещата с децата ни да се случват. И сме май единствените, които можем да го направим безвъзмездно за слънчицата си. Тоест мисля си, какво ние като родители сме готови да направим в тази посока. Защо не някои от нас или всички да се обучим по един или друг метод и да го предложим безкористно на нуждаещите се деца. Естествено това ще е в разрез с наложилите се в момента правила за авторски права върху продукт например, но....кой би могъл да има морално право да обвини един родител, че иска да помогне на детето си или на други деца като него и не иска възнаграждение за това.... Та на въпроса - как мислите, дали ще е удачно да изровим и да систематизираме цялата налична информация и да се нагърбим, които от нас имат време и желание, да се образоваме по някои от методите за корекция и да почнем да обучаваме децата от темата???? На прима виста се сещам за един сайт от темата за аутизма - на първа страница в аутистичната тема има линк - казва се"Страничката на Марк", където един сърцат татко е направил чудеса в буквалния смисъл да сътвори обучителни материали за детенцето си - аутист. Има интересни неща по математика - за разпечатване, човека не търси авторски права - намират се в секцията "Pro bono"

мамма Мариана,  съгласна съм с теб, че тово е нещо , което може би може да се направи. Сигурно е по- постижимо на този етап. Да се системетизира ,доколкото можем и да опитаме. Но ме е яд, че така да се каже КПД на "нашата работа " ще е понижено от училищният фактор. Например- моето дете трудно чете , не му се чете , като чете обръща срички пропуска или бърка букви и губи смисъла на прочетеното ит.н.. Във 2 клас е. Но госпожата им е направила едно табло ,където за всяко дете има залепени листчета -какво са прочели- като читателски двевник  и им раздава листчета да пишат коя книга са прочели  и след това ги лепят на таблото. Моето дете може да чете нещо / по негово желание/ не повече от10 минути и се отказва, но почна да пише тези листчета на госпожата.Тъй като аз съм му чела много приказки, той ги знае и може да напише нещо за тях.Така  госпожата ще си мисли , че той е прочел много неща.......  ще му пишат 6    ...... и така  в този дух .....до 4 клас! Учителите не са запознати с тези "проблеми". Като казах , че е с дислексия, едната госпожа направи такава физиономия/ изразаващо съжаление/а  на другата- не съм и казавала , но  като разбрала, се учудила, като смятала , че той няма пролеми. Ако им кажа моето мнение те ще го разберат , че глезя детето си, че им се бъркам в работата, че им казвам ,че не разбират.  Би трябвало да има единодействие между родители , учители , деца и други, които са съпричастни към нещата.Ако само една страна прави нещо, за да има ефект то усилията и трябва да бъдат соломоновски.  Ще видя това за аутизма.

Милка, най-добре е да има това единомислие, за което говориш, да нашите деца са малки - и моят е във втори клас, но май виждам, че едва ли в близко време ще стане това единомислие. Няма какво да влизаме в подробности, относно атмосферата в една класна стая - там се работи с "лесните" деца, а "трудните" - те си имат сърцати майки и татковци - те да им берат гайлето.
Затова си мисля, че моя е задачата да направя каквото съм способна и имам финансовата възможност. Да - ние сме с ресурсна, много млада и готина, на която още и се работи, но тя влиза три дни за по един час. И естествено правят каквото могат и когато Иван е в настроение да работи (сигурно ме разбирате какво имам предвид). Отказала съм се да се надявам нещата в училище да се променят. Държа го в това училище, само и единствено, защото се случи в много кротък и толерантен клас.

Здравейте скъпи майчета,
записвам се в темата.Майка съм на момче в 7 клас с дислексия.Открита е в твърде ранна възраст,но аз като майка категорично не приех.Какви ли не трикове измислях за да го стимулирам да чете,изкупих книжарниците,баба му и аз му изчетохме сума детски книжки,аха някой ден сам да посегне да чете,няма и няма.Слава богу обича да му четат,не сме само на филми.Признавам,че имам много грешки,опитвах с частни учители,категорично ги отхвърли.Научих се да го слушам.Разбрах,че може и иска да учи само с човек ,който го обича.Никога не съм казала и една дума,не съм повишила тон за слаба оценка по български език и който и да е чужд език.Знаех,че в други по-бели държави деца с такива затруднения се испитват само устно по определени предмети.
 Той сам ми подсказа- "защо трябва да зная да пиша красиво,като мога да използвам компютър", никакви проблеми да натискаме клавиши, като добавим и граматика в Word какъв е проблема?
Съвременните технологии толкова могат да помогнат да се развиват свободно децата с дислексия, редно и трябва да бъдат освободени от писменно изпитване,то просто е мъчение за тях при това излишно или да се въведе особено при по-големите ученици право да ползват компютърна програма поне.Примерно за да напишат тема по литература.И учителката се мъчи да чете невъобразим почерк ,а колко по-лесно би било  просто  детето да си принтира работата и да я предаде. Ако се повтарям с някой пост много съжалявам,просто не успях да прочета всички мнения. При моя син виждам,че той компенсира с феноменална памет,всичко което обича запомня и може да разва с часове любимите му истории.
 Моето предложение към всички майчета е  да обединим усилия и да поискаме промяна в образователния закон за деца с дислексия.Малцинство сме,но ако си мълчим ще страдат не само нашите деца ,но и други след тях.

здравейте мами, искрено ви моля за малко помощ  и предварително се извинявам ако това е коментирано, но просто в момента съм в лек шок. Имам опасения, че детето ми /първокласник/ има дислексия. Към кого /какъв специалист/ трябва да се обърна, за да разберем дали наистина има дислексия / бърка всички гласни, като чете докато прочете последната сричка забравя какви са били предните и неможе да прочете цялата дума наведнъж, неможе да смята освен ако не ползва пръстите си /само до десет може/, много е разсеян, търси внимание като се прави на шут и ..../
Та въпроса ми е кой поставя диагнозата "дислексия"???

mamaval,  не се шашкай!
1.  АСОЦИАЦИЯ ДЕЙВИС - РУСЕ- ДАНИЕЛА БОНЕВА-
http://www.dyslexia-bg.org/

2. Олга Георгиева - Логос АБВ- София
http://logosabv.com/

marianaal, Dorothy, много благодаря за чудесния сайт "уча се". Много е хубав и удобен. Аз знаех за един друг видеоучител, ето го, но този по̀ ми хареса. Веднага ще го предложа на децата. Дано да се вдъхновят.

милка, mama mariana, това, което обсъждате е вече направено. Повечето от специалистите, които се занимават с дислексия са се ориентирали към тази тежка дейност именно защото лично са се сблъскали с проблема. Стела Богомилова, Оля Георгиева от ЛОГОС АБВ са майки на дислектици, една симпатична дама от Центъра за приобщаващо образование също, може и да е Ива Бонева, не съм сигурна. Предполагам, че те със същите подбуди са започнали да се занимават с проблема. Но тъй като тази дейност отнема цялото ти време, ако ѝ се отдадеш, то те са го превърнали в бизнес, така помагат и на другите, и на себе си.

mama_val, присъединявам се към препоръката на darena, отидете при Оля Георгиева в Логос АБВ. Тя е логопед, това са специалистите, които откриват проблема и помагат. Спокойно, не е късно за първолака.