Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 3 ДИСЛЕКСИЯ

Sash - много хубав сайт си постнала. Трябва да добавим на първа страница в новата тема всички полезни неща, които майчетата откриха, докато изписвахме настоящата.
А относно терапиите и свързването на терапевтите в житейски план с проблема....да - вярно е, че всеки следва да получава възнаграждение за труда си, но ми се струва, че децата с обучителни трудности от каквото и да е естество(дислексия, аутизъм, хиперактивност) се превърнаха в гъската със златните яйца...., а родителите им във ходещи касички.

Да, на мен обаче повече ми харесва този от marianaal и Dorothy.

Тук ги повтарям, като интересни и важни, така че авторът на темата да се подсети като прави новата да ги включи на първа страница:

УЧА СЕ
ВИДЕО УЧИТЕЛ

Ха-ха понеже знаеш, че се замислям  , та ми ги приготвяш 

Обсъждате доста интересни неща. Аз едва сега се запознавам с тях, което е мой пропуск. Моят син е 6 клас, много късно открихме дислексията, въпреки че аз имах съмнения може би година преди това.  Посещавахме центъра на Стела Богомилова около 1г, а сега продължаваме с учители в къщи по основните предмети. Не знам при вас как е, но ако аз не му прочета уроците по История, География и т.н той просто не разбира за какво се говори в тях. За Писането - струва мис е безнадеждно, пише ужасно грозно, по скоро черти отколкото букви. Обяснявам, говоря, но няма особен успех. Е поне след посещението в центъра вече се четат думите, че преди това имаше някакви ченгели в тетрадките му.
Много ми харесаха линковете които сте дали.

Леле, Dorothy, извинявай, да пукна  изобщо не се замислих и не проверих кой е автор на темата.    Бях забравила  , че си ти.

То си личи, че не помниш де, не се притеснявай. Развесели ме. Тези които са ми подавани са по този начин .

Мили майки, имам нужда от съвет от вас. Ще разкажа с няколко думи за проблема си.

Синът ми е с лека форма на дислексия - може да чете, да пише и да смята сам, но го прави трудно, бавно и без желание. 6 клас е. Ходил е на логопед, на ресурсен учител, с хомеопатия също си помагаме, през последната година малко или много се справя почти сам, не ходи на допълнителни занимания, аз му помагам, повече по математика, а по другите предмети бута някак си.

Страничните му занимания са музика и театър - ходи с голямо желание на уроци по китара и на театрална студия. Справя се много добре, ръководителите му са доволни от него и твърдят, че има талант.
 
Тъй като не мога да го накарам да пише или поне да внимава в часовете, реших да му забраня да ходи на репетиции, ако няма нищо в тетрадките в училище. Вече му се случи да пропусне една репетиция по тази причина, много тежко го преживя и се надявах, че ще му служи за урок. Днес обаче пак дойде с абсолютно празни тетрадки. Даже едно листче с предметите му бях дала да отбележи на него само страницата, до която са стигнали. Аз и друг път съм му давала такива листчета и никога не съм получавала обратната информация. Миналата година даже цяла тетрадка му бях направила - с всички предмети по дни и часове, срещу които само да отбелязва урок или домашно - не! Тетрадките са му "девствени", не знае до кой урок са стигнали, даже миналата седмица не знаеше на какво са го изпитвали, като ми донесе двойка по история.

Тази вечер отново не го пуснах на репетиция, като му казах сам да се обади на режисьора и да му каже, че няма да отиде.  Беше го много срам и му беше много мъчно, защото обича режисьора си и не иска да го разочарова. Не е посмял да му каже защо няма да отиде, човекът помислил, че е болен, казал му: "Добре, оправяй се бързо".

Мисля, че дори и тази жестока мярка не работи срещу неговата разсеяност и безотговорност. Чак пък толкова ли му е трудно да пише в училище? Не мога да повярвам. В къщи като решаваме заедно задачи от домашните по математика се справя и пише. Миналата седмица прочете една книга от поредицата Goosebumps, сега иска и друга да му купувам - за Дръндьо излязла нова. Значи не е чак толкова зле, просто си мисля, че безотговорността му е безкрайна.

Кажете ми - според вас греша ли в преценката си и твърде жестока ли съм към него? Той е много чувствителен и артистичен, страхувам се да не почне да ме лъже или нещо по-страшно, предстои му сложна възраст все пак.

От друга страна не знам как да го накарам да се бори с разсеяността и безотговорността.

Само една двойка ли е. ми успокой се, че трябва да е някакво наказание, да. Ама да знае, че трябва да си върши работата. При нас таткото го е опнал на сложни неща и ги прави, но в училище, направо ми иде да го  . Такъв си е, какво ще го правя от догодина, като знам че включих в гимназията при това на нещо което харесвах, а дано и при него така да стане.

За това наказание, може и да си права, опитай например с месец да няма двойки и го пусни отново. Той си свикнал на развлечение, ами и работа си трябва.

Според мен не е разсеяност и безотговорност.Знам и други деца, които правят така .

Сигурно си опитвала да го стимулираш, ако запише нещо и знае докъде са стигнали, а не да го лишаваш.  Ако ще е  лишение  да е  от нещо материално, а не от любимото занимание. Пак казвам- стимулирай го, а не го лишавай. 

Dorothy, не е само една двойка, но не е това най-важното. За мен по-важно е, че по никой предмет не може да каже до къде са стигнали, нищо не пише в часовете и даже не знае какво са правили. Освен това не съм го спряла за  толкова дълго. Не става въпрос за месец без двойки. Ако пропусне повече репетиции ще му вземат ролите и край - отпада. Това никой не го иска.

darena, аз не съм го награждавала, ако си изпълнява задълженията (всъщност не помня от кога не си е записвал - изключение прави само математиката) - просто никога не записва. Пък ако го стимулирам с някакви награди няма ли да си помисли, че това е нещо изключително, а не ежедневно задължение?

Единственото от което се нуждаят децата ни са нашата безгранична любов и подкрепа.Мама Sash според мене си в ужасна грешка,рискуваш да загубиш доверието и любовта на сина си.Според мене е ужасно да се отнасяш така репресивно с детето си,грозно е ,унижаваш го и естественно детето ти защитава достойнството си.Наказанието е отвратителен  и безчовечен подход.Наскоро гледах филм за един индийски затвор-най -големия в страната.Една смела жена,   директор на затвора наема учители по медитация за затворниците,включват се само  по желание.Резултатите са потресаващо добри и все повече затворници се включват и стават коренно различни хора.
 Моят опит със сина ми. Носил ми е двойки и никога никакво наказание, ще му купя игра,книга въпреки всичко никакво лишаване от любими неща, все съм мислила с какво още може да направя живота му по -щастлив.В седми клас има неочакван за мене скок .Това което съм научила като практика в други старани е че дислектиците тръгват една година по-късно на училище.Моят е роден и декември, лоша работа ,но явно с израстването и с много търпение нещата се случват.Но не чрез насилие.Мисля ,че безусловната любов върши чудеса.
    Внимавай много да не го отчуждиш. Имам чувството,че дислектиците са от друга планета .Обичам детето си и дори се влюбих в дислексията.Заразих се с нея по свой си начин и обичам да чета текст,като заменям думи с близки от истинските и се получава нов смисъл,играя си като дете.

Във всеки час, пишат заглавие и план на дъската, поне да го снима, ако не друго.

aisedora,  !!! Много силен пост!

 Аз също изпадах в подобна ситуация, като не мога да проумея как така ?!?! newsm7 - ,,,,,"поне да го снима"....., докато не разбрах, че той не го прави нарочно!повярвайте на децата си! Тежко е да не си записва нищо, но той следва талантите и мечтите си!Това е страхотно! Поздравявам го! Между другото, когато го попиташ - защо не го прави- какво ти отговаря?

aisedora, благодаря ти, че ми обръщаш внимание, много ме заболя от думите ти, но аз когато поисках от вас съвет очаквах и критики, разбира се. Не ти се сърдя, че си толкова остра към мен, но явно в моя пост съм пропуснала да обясня всичко, не исках да става много дълъг и подробен.

Аз и в първия пост, а после и в отговора до Dorothy и darena съм споменала, сега пак го повтарям, не става дума за двойки. Изобщо не е там проблемът. Може и аз да не съм обяснила добре, но не си разбрала кое ме тревожи. Става дума за това, че искам да го науча да бъде по-отговорен към своите задължения. Поне минимум. Не съм искала от него да пише реферати и есета, просто да си запише две-три цифри - страницата на урока и номера на задачката, разбираш ли? А дори и да не записва, той не запомня какво се е говорило в часовете, не помни по нито един предмет до къде са стигнали. И това всеки ден. darena, като го питам защо не го прави той винаги отговаря, че не се е сетил, а като го питам какво прави, докато другите пишат, той все казва - нищо.

Колкото до вниманието и обичта, която получава детето ми, мога да ви уверя, в нашето семейство се разбираме много добре всички, всичко правим заедно, за всичко се съветваме с децата, те са навсякъде с нас, имаме и по-голям син, всеки ден разговаряме с тях за всичко, което ги вълнува. Аз лично се опитвам да разбирам и младежките им интереси, не изоставам от тенденциите и съм в час. Неговите таланти са постоянно поощрявани, има две китари в къщи, не пропускаме да се похвалим с неговите роли пред приятели и роднини. Даваме го дори за пример на големия му брат, колко е отворен и не е срамежлив.

Съветите, които ми даваш са многократно изпробвани. Всеки ден, когато трябва да учим заедно все се получава така, че се отплесваме от темата за конкретния урок и водим разговори за това какво е добро, как трябва да се постига и все такива важни неща. Понякога даже съм се питала дали той хитричко не насочва нарочно разговорите в тези посоки, та да изгубим време и пак да не учим  .

Повярвайте, наистина, за да стигна до там да го лиша от репетицията, наистина съм пробвала всички положителни средства. Аз най-малко не искам да го отклонявам от този негов интерес, защото виждам, че има потенциал и се чувства добре там. Скъса ми се сърцето, като не отиде на репетицията, но все си мисля, че ще запомни това, че трябва да си върши задълженията преди страничните занимания. Те може и в един момент да се превърнат в основни, но засега той е все още ученик, преди всичко. Не искам от него да бъде отличник, искам само да е грамотен.

Sach, разбирам за какво говориш.Моето моче е втори клас. Ходи без желание на училище , не иска да е ученик. Не иска да пише , да смята , четенето му е трудно.Ходи на заничмалня, просто нямам друг вариант.В къщи не иска да правим нищо.Общо взето се справя с материала, но трябва да се упражнява, но просто не иска, НЕ ИСКА!!! До сега не съм намерила начин да го мотивирам да учи.Пише нечетливо, относно това не ми се говори.И не мога да го накарам да пише по -добре. Дори смятам , че го прави нарочно  грозно, защото не иска да пише.Мисля си , че твоето дете не пише в час, по  някаква причина в училище. И колкото и да го караш, няма да иска да пише. А това, че не знае какво са взели си мисля , че не е точно така а по скоро не иска да учи и се опитва да изключи от паметта си това , което са вземали. Например моето дете , понеже има проблеми с храненето/ не иска да яде много неща/  а в училище го карат насила, като го питам какво са обядвали ми казва -" Не помня"- и не ска да ми каже нищо.И при мен и наказания и награди нямат ефект, така , че те разбирам. Сигурно трябва нещо друго, но аз незнам какво. Това , което ми идва наум е да споделиш с учителите му,/ ако смяташ , че биха те разбрали/, че няма желание да учи ако наистина е така.Причината е в училището!И ако можеш да го предразположиш сам да ти разкаже за проблемите в училище. Ние родителите не знаем много неща , които се случват там.