Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 3 ДИСЛЕКСИЯ

Sash, голяма прегръдка от мен! Напълно те разбирам, у дома е същото положението... може би една идея по-добре, защото от време на време се появява някой ред в тетрадката.
След разговор с госпожата по БЕЛ тя предложи да му записва в тетрадката домашното и аз да се подписвам. Сега процедираме така и поне домашно не пропуска.
За това какво са правили в училище в началото на годината никога не знаеше, вече стои на първия чин и по някои предмети успява да каже какво са правили, по други все едно не е бил там - бяло петно! Дори като го изпитват и питаме на кой урок са го изпитали - не знае.
Баща му понякога толкова се ядосва, че му идва да го спре от тренировките по футбол и му го е казвал, но това не е правилно, според мен. Иначе наказанието най-често е лишението от любимия му компютър, но то си стана перманентно, та вече дори не го прави на въпрос. Включва го само в почивните дни.
За желанието за учене - никакво го няма, винаги е с уговорки и с абсолютна липса на концентрация, което води до учене цял следобед/предобед, голяма умора и блокаж. Казва - не помня, не се справям, мозъка ми отказва и така....
Опитваме различни поощрения, награди, табло с червени точки и какво ли още не. Ефект не винаги има, ако има е временен, даже много кратковременен и се изразява в записването на нещо в училище и в сядане да учи без уговорки, сълзи и мрънкане. 
Трудно, много трудно... Но да са ни живи и здрави!

Благодаря ви, дори да нямата съвети към мен, само като прочета вашите разкази (все едно, че пишете за моето дете) се успокоявам, че има и други като нас и че това е нормално. Така по-лесно някак си се примирявам с тази наша "различност".

милка, това, което съм разбрала вече е, че упражняването на писане няма да поправят грознописа му. Едно много добро упражнение ни показа нашият логопед с писане на буквите от цялата азбука, вписани в легнала осмица, като знака за безкрайност, една след друга, без вдигане на молива от листа. Това с големината на лист А4 и изписано със замах. Тя ни каза, че откакто е започнала да се занимава с тези упражнения с децата, е забелязала, че и собственият ѝ почерк се е разкрасил.
Всъщност краснописът е най-малкият проблем в случая. Важното е да успеем да предизвикаме желание у децата, това, според мен е най-трудното.

mar4ela5, и при нас има, разбира се, такива проблясъци, даже в такива моменти си позволявам да се надявам, че има напредък, но се оказва наистина, че ефектът е много кратък. Аз също съм се срещнала с преподавателите по основните предмети, уведомени са за проблема, показали са съпричастност, но не мога да искам от тях да му записват в тетрадките какво имат за учене и писане. Те и сами биха помагали, ако виждаха поне малко усилие от негова страна, казвали са ми го. Обаче когато такова усилие напълно липсва, то те нищо не могат да направят.

Много пъти сме разговаряли с моето дете за тези усилия, той е наясно с това, колко много хора и усилия са впрегнати в негова помощ и как той също трябва да се потруди. Неговото обяснение всеки път е, че той полага всичките усилия, на които е способен, т.е. достига предела, само че ние не ги виждаме тези усилия. А те наистина не се виждат. Има ли ги, няма ли ги, можем само да гадаем.

И аз гледах в туба клипчета, в които се показва писане на букви в такава "Мързелива азбука"
Ето:http://www.youtube.com/watch?v=YyWZzDNGUFk&feature=related
Сигурно ще е забавно. Замислила съм се за дъска.....само дето се чудя къде да я монтираме в къщи....
Не знам дали да се похваля...днес със логопедката са се занимавали със изваждане с преминаване на десетицата и дребосъка го е разбрал, дори и на мен после ми го демонстрираха. И точно това си говорехме в къщи - че и малките му успехи ме карат направо да летя - както бях изморена и с подбити крака, като ми каза момичето какво са правили и после ми го демонстрираха - всичко ми мина, нищо не ме боли, готова съм направо цяла вечер да танцувам - толкова съм свежа. Какво ли не прави щастието. И колко малко ни трябва, за да сме щастливи.

Sash, не случайно те попитах , какво ти отговаря- "Забравих!"- най редовният отговор, който сме чували. Не мислиш ли, че не е нарочно. Ами системата е толкова гадна и се учат 80% ненужни никому неща  и трудни. Училището е тормоз, игра с нервите на децата ни .Това е защита Sash- изключват и забравят, наистина го мисля, не знам дали ме разбираш.

mama mariana - мързелива осмица . И не е нужна дъска, може и на лист, но трябва да се залепи на масата, да не мърда.
darena, ако само се навиваме "училището е тормоз", "системата е гадна" и други, това само ни влияе зле на нервите, защото хем не можем да го променим (а и да можем, не е чак толкова лесно), хем е задължително и няма мърдане. Каквото и да си говорим, децата ни трябва да завършат училище, това е. Няма мърдане.

Sash,и при нас е същото вече 10год/т.е. 10 клас/Нащата ктраст е музиката и по-точно барабани.От тази год.обаче открих един начин-ако иска да учи това ще трябва добра диплома.Вие сте още малки може би но опитай да свържеш училището с това,което му е любимо за да види някакъв смисъл в  това което учи.При нас вечният спор е "Това за какво ми е"

Аз пък като един запален търсач в нета, вижте какво изрових вчера:http://www.youtube.com/watch?v=SEupqNi2Rh8&feature=g-hist
Имаше и още любопитни неща, като например как да умножим което и да е огромно число с 11, например 3425125 по 11. Номера е следния: пишеш първото число - 3, след което почваш всяко да го събираш със следващото , т.е 3+4=7; 4+2=6 и т. н до края, като накрая пишеш последното число, тоест в нашия случай 5 . В примера ще се получи 37676375. Има и начин по същия принцип да се умножава и с 12, както и други правила, ако например сбора ти е по-голям от 9.....Играх си цяла вечер, после проверявах и с калкулатор - мнооого голямо забавление ми беше. Съпружеското тяло обаче изрази мнение, че със сигурност научаването на правилата за това бързо смятане, или както се изразяваха презентаторите да се превърнем в човешки калкулатор, ще е по-трудоемко, отколкото да си го сметне човек по традиционния начин.

Мариана, жива и здрава да си!
Този метод ми го беше показвал дядо ми (бог да го прости), когато бях ученичка. Естествено, че се запомня ако смяташ само така. Аз само си спомнях съществуването на такъв метод, но не и детайлите.
Майка ми ми каза, че в търговския техникум навремето имали отделна дисциплина "Бързо смятане". Но и тя никога не е работила като счетоводител и съответно не помни нищо.
Действително, дядо ми смяташе много бързо на ум, на мен ми отнемаше повече време да натисна копчетата на калкулатора.

Даа и аз това щях да кажа - търговско смятане

С девятката също има "игра" в таблицата за умножение. Като споделих с Петьо беше много впечатлен. Едното е това: http://themetapicture.com/math-teacher/
Другото е http://www.cs.cas.cz/portal/AlgoMath/NumberTheory/Arithmetics/Mu … iplicationBy9.htm

Между другото той още смята с помощта на пръстите.

marianaal, и това сме го пробвали - няма ефект

mama mariana, много благодаря за метода, не бях чувала за него, ще намеря време да го разуча заедно с детето, може и да проработи.

В тази връзка се сетих, че съм виждала в магазините в Русия да смятат с едни големи дървени сметала. Никога не разбрах как става това, сигурно има някакъв тарикатлък и може би е подобен на този метод.
 
mar4ela5, синът ми винаги ползва метода с пръстите при умножение с 9. Жалко, че е само с 9. Май имаше и с някои други цифри методи за умножение с пръсти, но не се сещам. Пък и не са толкова лесни за запомняне, както с деветката.

Чета, чета и поне малко се успокоява. Моят син е същият - 6 клас е в момента.  Не иска да ходи на училище, пише безобразно грозно, моля, обяснявам няма никакъв ефект. Не иска сам да си чете уроците, аз трябва да седя на главата му, да чета и разказвам. Аз също не виждам изход, а се връщам на работа само след 2месеца, тъй като малкото ми дете вече е на ясла. Нямам идея как ще се оправя. Много ми е трудно с него, обвинявам го често че го мързи. Той е доста разсеян  и отнесен.
Нашата страст е корабомоделизма. Там ходи с желание, говори за кораба който строи с голям ентусиазъм.
Аз се притеснявам доста за матурите догодина, не всички учители в училище са толерантни с него.
Искам да попитам и каква е ползата от ресурсен учител? Мислите ли, че е добре да се обърна и към училищният психолог?
Ето в момента пишем поредното домашно - пазари се за всяко изречение което трябва да напише, нищо не се чете в тетрадката, направо не знам до къде ще го докара така.

marychery, ползата от ресурсния учител, дори и минимална не е за пренебрегване - все пак като изключим бюрокрацията, през която ще трябва да извървите, докато стигнете до ресурсен - ползата ще я усетите по джоба си. Защото това е единствената помощ, за която няма да се налага да плащате. Пак при едно условие - да случите с ресурсен. На нас това щастие не ни се усмихна. Разговаряла съм с други майки за нашата ресурсна учителка - доволни са, но при нас не станаха нещата, не се сработиха с детето и беше мъка. Така че сега не се възползваме.

При всички случаи говорете с психолога и с ресурсния - нека да ви обяснят какво трябва да се направи - извървете пътя и опитайте - колкото деца, толкова различни случаи, така че никой не може еднозначно да ти каже - има полза, или няма полза.

Опитай.

Благодаря Sash, решила съм да опитам. Въпреки, че имам редица притеснения. Синът ми е в сегашният си клас от вторият срок на втори клас. Много го тормозиха, обиждаха, удряха. Сега нещата някак си вървят, няма ги вече драмите. Но ако ни отпуснат ресурсен учител? Какво ще стане тогава? Много се притеснявам да не започне всичко наново. На моменти се чувствам много объркана, а и все още не мога да осмисля ролята на ресурсния учител.

Моето дете , не иска да прави нищо в къщи.Нито да чете , нито да смята нито да пише. Ходи на занималня, нямам друг вариант. Писането му  е меко казано- нечетливо. Пише нарочно грозно , защото не иска да пише.Не се и старае. Не иска.Хиперактивен е и често го наказват.Не обича да ходи на училище- Втори клас е. Иначе бързо възприема,може много, но няма желание!По математика много често греши, защото бърза и като , че ли му е все едно. Всичко , което може да направи е под натиск. Мога ли нещо да направя? Освен това, да не го карам нищо в къщи каквото направи само в училище? / Проблема по-скоро е мой -защото смятам , че в училище не е достатъчно а и в заничалнята не може да се обръща внимание на всяко дете./Какво бихте ме посъветвали?