Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 3 ДИСЛЕКСИЯ

Дори - благодаря, тези статии са много полезни за самочуствието

На мен пък ми омръзна да ми обясняват в някакви статии как моето дете било "гениално", едва ли не втори Леонардо да Винчи, ми да дойдат тези капацитети да го накарат да си напише домашното поне веднъж и тогава да ме успокояват колко ми е гениално детето.
Защото при какви ли не специалисти, които все ни успокояват, че всичко ще се оправи сме ходили и ... И едно камъче от бетонната стена на неговия инат не сме разрушили. Просто не и не!
При това всеобщото мнение е, че бил съвсем лека форма на дислексия... Какво ли пък, ако беше тежка?

Dorothy, извинявай, продължавай да пускаш линкове, то винаги всяка информация е полезна, дори и да не ни казват нищо ново. Все за някого ще има по нещо полезно. Аз винаги съм се застъпвала за разгласяване колкото може повече

margaritavass, и ти извинявай, наистина децата ни може би имат нужда от повечко самочувствие, просто на моето не му липсва и затова така се изказах...

  - и аз не искам детето ми да е "гениално"  и да не иска да ходи на училище. Много ме е страх да не доведе това до други проблеми  , докато разберат  хората колко е велик    . 

Някои от темата познават моето дете и даже го наричат "сладур". Е, може и да са прави, но аз този сладур днес го набих. Разпънете ме на кръст, наречете ме престъпник, аз вече наказанието си го нося, то е моята съвест, много ми е мъчно.

Всеки ден пишем домашните откакто си дойде от училище - та чак докато си легне. Кажете ми как да спре да мрази училището това дете, като такова тегло тегли. Нещо, което може да бъде направено за 1-1 и 1/2 час се прави за цял следобед.
Аз вече се съмнявам, че има дислексия и не мога да определя какво е.
Когато съм до него се справя с всичко, няма затруднения. Ще кажете - стой до него, тогава. Да, обаче трябва освен това да го подсещам да пише почти на всяка цифра. Напише една и спре. Минат 20-30 сек, аз го подсетя, той напише още една (без грешка) и така, докато не ми кипне и се развикам. А пък ако звънне телефонът или ако трябва да видя какво става в кухнята, тогава го намирам както съм го оставила, ако ще и половин час да ме е нямало.
Е, това е, изповядах се, признах си.
Само да допълня, че след пердаха човекът реши 3 (цели три) задачи без грешка сам.
После обаче пак спря...

Саш , имаш ли дикумент , че е дислектик?
Това , че има самочувствие ме учудва , тези деца са свити и нямат приятели , та за самочуствие не мога да говоря.
Не се вини- и аз съм си изтървала , но за жалост , после резултат - никакъв.
Даже много , бия и плача , после - с добро - той започна да злоупотребява.
Никога няма да заобича училището , но се страя да му покажа , че каквото и да стане вече съм на негова страна.
Е , моя е по - голям ,, но кагато беше в 4-5 клас не издържах психически , физически...и...не ми се ща да си спомням, като извадеше телешкия поглед - побеснавах.
Не се вини.

ПП Едва ли, ще доживея да разбера , че съм се грижила за един бъдещ Леонардо

 Това може да не е самочувствие, а избиване на комплекси. А защо да няма самочувствие за нещо, това трябва да им се помогне. Например на Саш сладура е добър баскетболист  и той знае това предполагам. 

А от пердах си има нужда. 

Рòса  е, успя да ме развеселиш с твоя Леонардо  

А за документите - имам, бе, имам... от психолог, логопед, РИО, психиатър, от училището, от къде ли не...
Факт е, обаче, че всичките становища са написани след доооста колебания...
Та затова и аз съм в колебания - просто не е типичен.

А телешкият поглед, за който говориш е наша запазена марка - направо "честни сини очи", и мига, мига....

И не се стремя да го накарам да заобича училището, даже и не да спре да го мрази, само малко по-малко да го мрази
 

Dorothy, и в това вече се съмнявам, май не е много добър в баскета.
Съвсем скоро ми се струва, че и с актьорската школа ще закъса, че и там трябва да се учат текстове за роли. А толкова обича да ходи там...

Ми то е добре, че пробват, ами не обичаме едно и също.

Ох, ние също учим по цял ден заедно. И то сме в 6 клас, как ще е нагоре-свят ми се завива. Моята пък много и се ходи на училище,въпреки проблемите с останалите. Иначе е старателна, не я гоня да пише, но не винаги имаме добри резултати. Това я обезсърчава, когато гледа , как децата са научили и играят, а тя продължава.
Дано Бог ни даде мъдрост и търпение, защото какво друго ни остава-Системата мачка децата ни заради различността им и ако ги предадем и ние...

Sash 
Всичко това - телешки поглед, писане всеки божи ден от обяд до лягане на домашни, губенето на концентрация, омразата към училище, моите избухвяния и крясъци... всичко го имахме. Аз не искам гении, искам усмихнато дете със самочуствие и приятели.
Но момичета, аз като майка на едно пораснало дете ще Ви кажа, че ТО НЕ Е ВИНОВНО. А второто, което е дори по-важно е, че ВИЕ СЪЩО НЕ СТЕ ВИНОВНИ! Няма какво друго да направите. Само трябва да сте търпеливи. Бъркала съм че съм у обгрижвала толкова много, но всъщност няма друг начин, бъркала съм че съм имала толкова изисквания към нея, но не мога да я оставя да потъне в неграмотност, бъркала съм че съм крещяла (за това много ме боли), но никой не може да издържи (разбират ме само хора в моето положение).

Елена - никога няма да заобича училище, научи се да имитира учене и четене за да не разочарова повече ....вероятно мен, като нейна майка. Детето иска само подкрепа и насърчаване. Трябва да пренебрегнем вътрешното разочарование, че детето ни не е представяният си от нас отличник с голямо бъдеще и престижни университети. Човек може да е щастлив навсякъде.
Саш, ти си на моето положение от преди 4-5 години. Толкова добре те разбирам. И друг път няма, всеки нормален родител ще постъпва така.
Но не трябва да забравяме че на тях им е много по-трудно отколкото на нас. Ние сме големи и ни е трудно, а те???
А мързелът е естествена последица от демотивацията - учиш като смахнат до изнемога и резултата - три по милост. Рядко са такива усърдни деца като момиченцето на pan-mar . Ние определено не сме от тази група. Но не мога да я виня (въпреки че го правя). Аз общо взето на теория ги знам нещата, но трудно ги осмислям и най-вече спазвам...нали помните Григор Вачков:
... едно е да искаш, друго е да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш...

Аз пък това, дето го искаш си го имам.... Защо ли не ми е достатъчно? Разбира се, че и аз не искам гении, ама разни публикации ни учат, че децата ни били таланти, ми не искам талант... искам да няма проблеми

Именно - не искаме нещо изключително искаме да са щастливи. И Sash ако го имаш, не бъди придирчива, не се опитвай да надскочиш детето. Бъди щастлива с това което имаш! Някой нямат и това!

И азкато родител с по-голямо дете съм минала през всичко и си мислех точно такива неща но все пак реших че наистина трябва да потърся в какво е добър/не гениален но така че да се чувства добре и да му носи удоволствие/е не беше лесно пробвахме различни неща и сегачак-8 клас се захвана по сериозно с музика-барабан. Това му дава самочувствие че и той може нещо по-добре от някой друг и явно е много важно Подкрепяйте ги във всичко извън училище защото там са силните им страни/знам че етрудно всеки ден си го повтарям и доста често след пореден скандал/Аз вярвам че моето дете е наистина специално а не проблемно дано някой ден и учебната система го схване а дотогава ни трябва много сила и търпение че един ден все пак ще свърши/училището/Щастлива съм че има място като това с такива прекрасни хора

Моят ми се обади преди два дни и ми обяснява, че по английски изгонили две деца и той искаше и той да прави лоши неща за да го гонят от час.

 

Знам , че изобщо не смешно.
И моя много се възмущава на бягащите от час. Кога ли ще се светне?