Мартенчета 2009

Оф, ама вие не си мислете, че аз съм много спокойна и всеки път удържам фронта. Много ми се иска да съм така, но и аз съм от бързо нервиращите се... Затова и разпитвам тук за тактики 

Шу, особено с Гого много се нервирам , не знам за Боян, но Гого е в една серия от нервни пристъпи последните седмици, която едвам изтърпявам и честичко се караме (лошото е, че дори и да заповядвам, той изобщо не чува и не иска да изпълнява, изобщо имам чувството, че живея в революция  ).

Глафира, пропуснах да кажа, че много съжалявам за това, което ви се е случило и дан обърз освалите гипса 

Гери, и аз се чувствам като теб - също искам да компенсирам за ранното оставяне на Гого на баба му и затова седях толкова да си гледам Ники, а сега съм на половин работен ден. Просто не мога да си представя отново да виждам децата само вечер за по 1 час. Надявам се да можем да си позволим по-дълго да съм на намалено работно време. Между другото, точно вчера си мислех как ако се върна на пълен работен ден, ще можем да си позволим примерно да дадем Ники в частна детска градина (аз съм си харесала две в София - едната работи по Монтесори метода, а другата е валдорфска) и евентуално да мисля за частно училище за Гого поне за първите 4 години. Но после си казах отново, че за тях и за мен може би е по-добре да прекарваме повече време заедно, затова сега съм решила да поизуча двете методики и да видя дали не мога да работя с децата по някоя от тях (чух дори, че Клементини Монтесори имат намерение да правят обучение за родители, ще е супер ако стане). Обаче понякога се питам дали на мен просто не ми е по-удобно така? Ох, сложно нещо е отговорността за децата...

Честито и от мен на християнчетата!
Днес преди обяд се качихме на Витоша за 2ч. Е няма такъв кеф. Хем слънчево, хем подухва един приятен хладен вятър, на чист въздух. Утре пак ще се качим 
А от какво се възмутих... Докато с Вики си събирахме шишарки, дойде семейство/майка, татко и момиченце на 1г10м/. Към 13ч таткото отиде да обядва в близкия ресторант, а майката остана с детето, след което се размениха, но не допуснаха малката до ресторанта. По едно време Вики поиска бисквитка, естествено почерпихме и момиченцето. Таткото каза – Само една, че като пътуваме не й даваме да яде, че да не повърне. А аз се ококорих  Може ли родителите да се наплюскат, пък детето милото гладно   
За яслата, в момента го раздавам много окумуш, ама октомври, като тръгне и аз ще си порева 
*Nikita*, при нас проблема с потенето е по-сериозен, защото имаме повече коса. Иначе спи с потник или тениска, че все е отвита, като баща си. За възпитанието, също не разрешавам да пипа чужди играчки, ако майката не разреши. Ако си в грешкаи аз съм в същата 
Относно памперсите, в никакъв случай не пълни памперсите по-малко. Напротив, би трябвало да е повече, защото консумираме повече течности. Незнам как ви се получава номера със сухия памперс 
Tony_st, може би твоя мъж, като по-голям от моя има повече опит в пазаруването. Надявам се в близките години да се поошлайфа моя, че вече 10 години го възпитавам 
Болните и контузените да се оправят бързо 
kapriz84, Виж тази тема  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=515992.0
SZA, и аз уж я гледам, като голям човек,но пак зависи от ситуацията. Крещя, когато има опасност да пострада/примерно се засили към улица или стълби, получава едно НЕЕЕ, ЩЕ ПАДНЕШ, което я блокира на място/. Команди винаги има/ела,седни, стани, пиш и т.н./, както и налагане/ако се затвъшка да се рие в калта, ще го оставиш ли?/. Случвало се е да я плесна символично по ръчичката или памперса/ако удари друго дете или ме щипе, хапе, а не разбира от дума/.
По един начин се комуникира с дете на 3-4г, а по съвсем друг на 1г6м. Ако ще Господ да слезе, не би могъл да го успокои и да му обясни.
Gery Moore, чела съм, че децата в периода 1-1,5г се привързват към някой. Явно с Криси сте уцелили момента. Виктория от месец и половина е като залепена за мен. 
Няколко въпроса:
1.Столчето ни за кола е Чико кей1. Когато Вики заспи, главичката й килва напред или настрани и надолу. Тъй като се возим сами, няма кой да й поддържа главата, а и не мисля, че е редно така да се решава проблема. Вие как процедирате?
2.Как разресвате дългите къдрави коси? Не съм виждала бебешки балсам. Бухта, сетих се и за вас.

Хайде и ние в кюпа с болните. Яна се събуди с 38, 4 а сега е 38,6 уф.
Дано да е от този пусти 16ти зъб мъчи я от сумати време, пробил е но....
 СЗА Боян много мрънка и е много недоволен, което е нещо което мен ме изкарва от кожата. Колкото и да се стараем да е щастлив той все намира повод да е недоволен и да хленчи. Непрекъснато изпадам в едни безсмислени спорове, които  от спокойно обяснение преминават в строго говорене и накрая в крещящо заповядване Като цяло слуша, прави това което искам, но мнооого рядко без да се разкрещя преди това На Яна обяснявам, тя ме гледа с разбиране и прави каквото си е наумила. Накрая им се накарвам и на двамата
Монтесотрии аз от доста време се интересувам.В нашата градина имаше часове с децата по такава програма. Боян много се забавляваше там.


За яслите, мен много ме обвиняваха че го пускам. Тръгна на 1г и 4 месеца. Според мен колкото е по-малко толкова по-бързо свиква. Крих се и аз да го гледам, в общи линии седеше гушнат в лелята с любимото одеало от вкъщи с палеца в уста. Но свикна за около 2 седмици. Аз обаче не съм го оставяла за половин ден май. Той си тръгна на цял .

Окич успех с разговора.

ох мрънка

Тони, честита ти юбилярка и половина
О, безспорно детето заслужава уважение не по-малко от възрастния. Аз също се старая да показвам уважение към избора и действията й, не съм повишавала тон, само се старая да бъда твърда и категорична. Понякога тръгвам против себе си с убеждението, че тя ТРЯБВА да направи нещо, което иска и което ще й бъде забранено впоследствие, единствено за да задоволи любопитството си. Чудесно ме разбира, ако реши слуша, ако не-прави си оглушки, т.е. засега сме с променлив успех. Но избягвам да си задавам въпроса по този начин "как бих реагирала ако това го беше направил някой възрастен?"  защото най-малкото с възрастен не бих била толкова търпелива. Обяснявам-както го пише в дебелите книги-но гледам да е просто и ясно за нея /евентуално /. М/у другото, този американски похват си има и недостатъци, по мое мнение. Бях гледала едно предаване където български специалист-психолог сподели, че е добре да се обяснява, но с мярка. Понякога просто трябва да кажеш НЕ безусловно-мама казва така и това е достатъчно, пък детето ако ще да го приема за неуважение. С което съм съгласна. Пренасищал се детския ум, защото все има разлика с възрастния човек, оттам започва да се вихри детското въображение и така...Писна ми от филмчета за въображаеми приятели и психарии, липсва ми балканския здрав разум Пък и като видя как големи деца /чужденци/  правят кошмарни сцени, а родителите им се радват отстрани, ...Вече чета книжките за отглеждане и възпитание много селективно, преувеличават някои неща. Като снощи в "Развивай правилно ума..."-ако като рисувало картинка, 6-год. дете пропускало да нарисува уши на човечето, значи отказвало да възприеме някаква информация. Айде моля ти се, мен и досега няма да ми дойде на ум да нарисувам уши, чат-пат и нос пропускам, а съм супер пунктуална и любознателна.
Вили, май ти питаше, и Теодора пълни памперса м/у 2 и 3 пъти на ден. То да й се чудиш как, след като едва яде, а и доскоро имахме малък празник ако го докараме веднъж на ден ама на...
kris4e, някои деца много тежко понасят пътуването, т.е. твърде вероятно е да не е гладно За столчето за кола, няма ли как да го регулираш откъм гърба, да е по-легнало? И на Теодора и клюмва главата, при това в количката и е честита и доволна като мишка в трици. Само аз се шашкам т.е. За дългите къдрави коси, нашата много рядко се заплита, явно не е толкова къдрава. Саносан за глава и тяло и после ситния гребен на Чико дето от 2 дни го е прибрала в някое от скривалищата си, та я милвам само с четката за коса.

 

Детето беше гладно, защото теглеше баща си към нас и сочеше чантата ми 
Столчето ни има 2 позиции, но не са достатъчно легнали, за да й клюмва главата 
Ако успееш да нарешиш Виктория с гребен ще те черпя 

Здравейте,
Да се включа и аз малко по темите.
За яслите искам да кажа, че си е много индивидуално. Тошко тръгна на година и 3 дни и нямахме никакви проблеми. Аз самата никога не съм изпитвала угризения за това, че той посещава ясла, даже ми беше доста криво, когато се наложи да спре да ходи там. Сега, от септември, пак ще го пускаме, само че на държавната и от сега се вълнувам.
Първия ден на яслата стоя до обяд, следващия до 14ч, на третия до 15ч и след това по цял ден. В началото го слагаха да спи и сутрин, защото не издържаше до обяд, но после свикна и от тогава спи по 3 часа на обяд. Почти не е плакал, като сме го водили. Но абсолютно всеки път му казваме Чао като го оставяме и никога не сме се крили. Сега го гледа жена в къщи и пак нямаме проблем. Сутрин си казваме по 5 мин Довиждане на вратата и си даваме целувки . Вечер като се приберем веднага идва да ни посрещне и много ни се радва.
Тази седмица го оставихме при баба му, но там имахме проблем вече. Явно усеща детето, че няма да ни вижда повече време, защото не искаше да ме пусне, беше се залепил за мен и при най-малкия опит да се отделя надаваше кански рев. Бяхме готови да си го приберем с нас в София, но 2 часа след като си тръгнахме, баба му каза, че бил весел и нямали проблеми. Бебешка му работа.
Другото което забелязах напоследък, или по-скоро затвърдих си мнението, че когато има повече хора около него почва да се глези страшно много и си показва пълната програма - като не му се угоди се почва с рев, бие се по главата, хапе пода, скубе човека, който го държи - независимо аз, баща му или баба му например... абе лудница. В момента, в който остане само с един или двама "големи" наоколо - всичко си идва по местата.

Ох, май се разфилософствах...
Болните да оздравяват бързо, а на всички празнуващи - Честито! 

П.П. Дребният все още е само с 4 зъба и скоро ще полудеем всички в къщи...

Ето ме пак.

Не помня половината неща които исках да пиша, но видях че съм казала че ще пиша за плей групата и...
Та така в понеделник малката се събуди към 9 сутринта и реших че няма начин да и се спи в10. Организирах се и бързичко отидохме. Това чудо представлява една голяма зала пълна със всякакви играчки. Има както за лазещи, та и за по-малки така и за такива като Боян, забавления. Има безплатно кафе и сокове, има и бисквити и кейкове на смешни пари. Има две маси където децата могат да окрасяват бисквити или на играят с пластелин. От време на време една леля събита децата и пеят песнички. В общи линии децата играят, а майките пият кафе от 10 до 11:30 след което се събира всичко и се сяда да се пее. Боян, въпреки че намери една любима съученичка, не се отдели от Яна. Тя беше като зашеметена. Игра с почти всичко. Този път не посегна да бие. Само едно индийче щеше да го отнесе, защото дойде и си откъсна  парче от нейната бисквита, което за нея е като смъртна обида То искаше цялата да и я вземе, но моята така стиска Ако не беше седнала на една люлка, съм сигурна че щеше да го ошамари. За първи път видях майките да си почиват, а децата сами да си играят. Но ми се струва че тук малко прекаляват със споделянето. Много ми хареса в неделя като бяхме в големия парк, едно детенце беше застанало така че Яна не можеше да стигне до една част на една катерушка и майката дойде и го попремести с думите че трябва да споделя. На плей групата обаче, едни деца дойдоха и се опалкаха от детето на моя позната, че не споделяло, а то детето току що си беше взело да си играе. Е как да споделя, ще я даде след малко. Но няма саморазправа, по малките ги следят а по големите при конфликт търсят съдействие от възрастен и то не своята а чуждата майка. Което ми се видя много благотворно за доброто разбирателство.

Та така, дано утре Яна няма температура че па кда отидем в парка.
Лека вечер  

Забравих да пожелая кураж на ясленските мами

Вили Яна ака и по 5 пъти на ден

А децата в групата бяха повече от 50, просто до там броих и после всички ми се струваха еднакви

Така е!
Нинче,     Елг, бавачката я освободихем отдавна и от септември си има постоянен ангажимент.
Крисче, аз като я мажа след баня поразтривам косата й с вече омазаните си ръце. Саносан е млякото. И най-вече не я реша  Много рядко го правя, но често поразплитам с ръце.
И аз да подкрепя поста на Есме. Ако го беше направил възрастен, щях да го плесна или да го отсвиря в повечето случаи    И на мен не ми се получава много със спокойното уважаване правата на детето    Уви, усещам се, че понякога налагам волята си, без да е жизнено необходимо или животоспасяващо. Но съдейки по днешния следобед и броя забележки, които направих на майка ми да остави детето на мира, все съм по-добре от нея. Т.е. има подобрение от изходната позиция. Мисля, че на моменти се отплесвам и надвишавам възможностите на детето в изискванията си. Виждам обаче насреща си характер и се опитвам бързо да се науча, преди да го съсипя или смачкам.
Аз примерно много се старая да избягвам фрази като "ще паднеш, ще счупиш ..", макар че доста често ми се изплъзват. Опитвам се да ги заменя с "това е опасно, може да .... " или "внимавай да не ...".  За уважаването на техния избор - опитвам се понякога да замълча съвсем, а тя да си понесе последствията от този избор и сама да реши. Естествено, когато няма опасност. Не успявам обаче да я науча тя да уважава моя избор или решения

Оки4, успех!
Крисче, днес видях в Карфур плюшени възглавнички за врата, детски, няма ли да свършат работа?  Те са като яка около вратлето, мислех да взема преди следващо пътуване такава. Но на Ния главата висва настрани предимно, не напред.

Привет!  Вече сме вкъщи. Изчетох ви  , но очи не ми останаха и да пиша, утре ще го направя.
На всички имащи нужда от подкрепа по всякакъв повод - много 
Лека!

А какво ще кажете за "чудната" фраза "Ще се убиеш!" (характерна за бабички) 

Баба ми (както предполагам и повечето други такива) използва този израз в смисъл на "Ще се удариш!", което вече не звучи толкова страшно 

Защо ти прявят толкова силно впечатление диалектни или остарели фрази?

Че те и на мен ми правят много силно впечатление, особено ако фразата се крещи от млад човек в центъра на София.

Пак интересни теми сте заформили, ама имам толкоз работа с багажите, че нямам време да пиша... дано следобед да имам повече време.

Исках да пожелая скорошно оздравяване на болничките, че пак има...
Шу,