Мартенчета 2009

Глафира, да цункаш Светлана от мен!
Ох, ще ми се пръсне сърцето. Днес го оставих в 9 часа, с рев, естествено....ходих набързо пих едно кафе и се върнах да надничам в храстите.. Пак плачеше горкия, по едно време реших да се обадя на едната госпожа да питам, каза че днес бил по-добре от вчера, давал ръчичка.После по едно време мина и директорката и тя каза същото.Значи не ме лъжат.И вода пил, пък вчера не беше... и пак"не се притеснявайте, ще свикне, и по-лоши случаи е имало" и така....отивам да го взимам.Пак ще пиша.

Израства се - аз съм жив пример. Като малка съм си блъскала главата в земята (с изпънати крака и вирнато дупе), ако не ми се угоди, но веднъж съм решила да се глезя в центъра пред един мъгъзин с кукли на витрината и баща ми ме е оставил да се изтреса в плочките. Това е бил и последният ми опит за подобно изнудване...

За потенето - Митко също е постоянно мокър и възглавницата му след сън често е подгизнала, но си пишка и в памперса.

Галфира, дано да зарастне бързо (все ми се струва, че при децата нараняванията зарастват по-бързо и 20 дена гипс за пукване ми се вижда множко...).

Кафе с мед, твоите да не тренират за вирусолози? Да оздравявате по-бързо и стига вече са пробвали нови екстри при вирусите!

Благодаря на всички, които споделиха подробности за срещата в Борисовата.

Вили, при нас агресията се изразява вече основно с пищене, не се опитва да удря други деца, а и по нас по-рядко замахва, ама доста се карахме при всеки опит да удари. С памперсите нямам време и сили да се боря, когато се улучим в синхрон - пишка в гърне, не е акал от повече от месец извън памперса и всеки път като предложа, чувам категорично НЕ. Иначе ака по веднъж на ден и дори понякога прескача, но той доста намали храненето и кара основно на кърма и вода, та може и това да е причината.

Глафира, бързо да се оправя Светланка!
Нинче, Бухта, дано и вашите мъници бързо свикнат с новата ситуация. Всички казват, че е нормално в началото да плачат и да протестират в най-различни форми, но не мога да говоря от личен опит, защото Криси не ми е плакала нито ден - нито в яслата, нито в градината. Драмите ще са при Симона, която от сега ме прави на маймуна, ако изчезна от полезрението й. Ще свикнат, ще им хареса и ще научат много нови неща - бъдете спокойни!
Симона напоследък е доста крива - от зъбите ли е, от честата промяна на обстановката ли (или просто се очертава такъв характер), но непрекъснато мрънка за нещо, а ако не стане на нейната реве с пълно гърло и не знам как да реагирам. Нашият номер не е блъскане на главата в земята, а лягане по очи и близане на пода (явно смята, че лапането на мръсотии е най-голямото отмъщение, на което може да ме подложи )
Никита, и аз си мечтая да мога да си гледам Монката до 3г, но като знам как едва се оправяме с 240лв., си представям какво ще е, като останем и без тях. Абе здраве да е, все се надявам, че нещата ще се подредят, като му дойде времето и засега избягвам да си правя планове за след зимата.

Друго си е с нет...

Ох, милата тя... дано се оправяте по-бързо. Да нацелуваш малката героиня и от нас.

Бухта, права си! Нещо съвсем го сдават багажа тез нашите компютри и преносими дискове. Ето защо в понеделник ще имаме нов ноутбук, както вече имаме и нов диск, ама още се бори тати да спаси информацията от стария. Дано прекъсне черната серия.

Като ви чета още с тези вируси и свят ме натиска ние как ще изкараме на морето. В този ред на мисли SZA и който може нека да ми прати на лични списъка с лекарствата, че не запомних без какво да не тръгваме за там. Аз ще говоря и с педито де преди да тръгнем, ама за всеки случай.

Вили, снощи мислих, че съм писала, ама явно само съм си мислила... Рая от няколко седмици не е толкоз агресивна. Тя по принцип не се бие с другите деца...подава играчки и обикновено се смее и ги гони и дано така да продължи. Иначе се бие по бузките само като я болят зъбите. А като нещо не и се получава, обикновено вика, за да и помогнем. Е, реве за това и онова което не и се дава...но аз я оставям да пореве и при първа възможност се заиграва с нещо друго, което тя си хареса. Защото като искам да и дам аз нещо друго....продължава да се дере с пълна сила. Поревава 2-3 мин. и и минава. Преди ми се късаше сърцето като я оставях да реве, ама виждам, че друг начин за сега няма - т.е. аз не съм намерила.  

Тук нали последните седмици е 10-20 С, та Рая не се поти, но преди в топлото време и тя много се потеше. Сега се изпотява само вечер от беснеене с тати. Научила се е да се гонят и да играят двамата и 2 часа търчат из цялата къща...няма спирка. Само дето баща и не отслабва.

И сега да ви почерпя, че днес моята красавица става на година и половина - как си мина времето...Започваме вече работата по второто сериозно...


Зеленко, честито и на вас! Живи и здрави да са ни дечицата!

При нас удрянето мина с убеждения, но сега се появи пак. То се вижда как тя просто не успява да се овладее. Като удари и кажем "нее" веднага се вижда по очите й, че разбира и знае, че е лошо. Просто в някакъв момент буквално "издивява" и започва да щипе и удря или да мята по земята.

Заудрянето на главата съм чела, че трябва да не показваш реакция. Ако се палиш и се опитваш да го спреш, то се научава така да те манипулира. Явно високият праг на болка им помага да ползват това като оръжие. Не знам как се стои спокоен, докато детето ти се налага, де 

Аз днес си я прибрах в 11,30. Скараха ми се от вратата, че много плакала, скъсала се направо. То и аз я заварих пищяща и бягаща,  при насядали други деца ..... като някакъв дивак, а те я гледаха странно ....... Направо ми я изхвърлиха навън, а на мен толкова гадно ми стана. Нали са там да я успокоят и занимават! Тази, дето е старша нещо май ни е нарочила. Аз после поразпитах другите лелки отвън - плакала, с другите нови деца си давали тон, но те по-спокойно го даваха де, тази старшата направо изкара ситуацията извън контрол. Иде ми да си я прибера, да зарежа и работа, и всичко и да си я гледам аз.    Утре пак до 10.   Ами то му се спи на това дете, какво да направя - иска си още сън преди обед. Сега заспа в колата на връщане. Някой има ли идея?
Минахме да види и татко си на път за вкъщи, да не му се сърди като вчера. Уфффф, а толкова добре се разбираше с бавачката и аз си мислех, че по-леко ще мине 

Кафе с мед, Глафира и всички други с болни дечица, дано се оправят бързо и леко.

Гери, мерси за успокоителните думи.

Бебевита, най-напред се успокой! Мноого е важно - усети ли те детето, че си нервна, веднага му се предава. ПРИЕМИ ситуацията първо ти, преди да я представиш на детенце. И оттам нататък - каквото сабя покаже. Ходете около яслата, за да му е познато мястото, разказвай му колко ще е хубаво там, опитай се да приближиш режима до ясленския. И се приготви за лоши дни, за много спокойствие и търпение към детето, да му отделяш много внимание, когато го вземеш оттам.....   И така. Както става ясно - много знам, ама и аз ... на опашката при шашнатите майки на ревящите ясленчета.

Здравейте мили мамчета!Извинявам се че нахлувам така в темичката ви но от няколко дена насам не мога да спра да плача.Изчетох всичко написано от вас но мъката която се е стаила в душата ми не отминава и все още ме задушава.На 29 мойто малко слънчице ще стане на годинка и пет месеца.През цялото това време сме си го гледали самички с таткото и не съм се отделяла от него и за 5 минути.За мое най-голямо съжаление финансовото ни състояние се влоши и се налага да започна работа.Моля ви помогнете ми.Дайте ми съвет как да преодолея тези за мен кошмарни дни-тръгването на ясла.Знам че всички минават по този път че не сме първите че няма и да сме последните...Знам че на всички им е тежко в първите дни но...Как да преодолея всичко това-кошмарно е за мен но за детето ще е още по-зле.Та той никога не е оставал без мен.Как да постъпя за да е най-безболезнено за малкото ми съкровище.Моля ви помогнете ми дайте ми съвет

И аз тези съвети бих ти дала, въпреки че е много лесно да се говори, знам....мога да добавя и да си носите и любима играчка. И задължително бъди спокойна пред него, не му предавай негативна енергия, иначе веднага ще разбере че си разстроена и ще се отрази на него.Ако ще плачеш, не плачи пред него.Говори му с любов за това че е голям, ще ходи на училище(аз така му викам), ще папка, ще спинка и като се наспинка мама ще дойде да го вземе. И при нас положението е от към финансовата страна, ако мъж ми взимаше парите, които взимаше преди 3-4 години, не до 3 год., ами до 7 мога да го гледам. Уви, сега не е така... Мъчно ми е, гризе ме съвестта, изпитвам вина, но не мога да мизерствам!
Днес да ви кажа, по-добре се е представил моя мъник.Госпожата ме успокои с чиста съвест, че е по-добре от вчера.Че е ревал, ревал е...но давал ръка, гушкал се, ял солети, заигравал се.Че дори се е насрал, те му сменили памперса, ама новия така са го затегнали, ужас... Утре ще им направя забележка най-културно, че лепенките се слагат до картинката, не я обхващат!И Радо след като го взех и се прибрахме, въобще не приличаше на вчера-беше един такъв тъжен, подпухнал, кисел.Днес играеше вкъщи, въпреки че е станал рано, приказваше си, а бе ухилен до ушите и очите му светят.Явно вчера си е било зор.Утре и вдругиден баща му ще го води..
Бухтееее, Бухтее и на теб едно голямо ГУШ!  

Здравейте,

Аз вчера така си прещипах нещо на гърба, че цяла нощ ревах от болки. Сега уж съм добре.

Като ви чета за яслите и ми става едно мъчно. Не знам дали има някаква връзка това че е оставяно или не детето, но се надявам Елия да не се тръшка много.

Глафира- дано не се дразни много от гипса.  
Вили- Елия ака 1 път, но яко. Случвало се и повече пъти, на всяко сядане на гърне.
за агресията- на периоди сме. Като реши, че няма да и пипат нещата и се почва едно биене и пищене. Но иначе е кротка като цяло. Все повече ме слуша и внимава в картинката  

Тони- хайде, тебе та чакам да се похвалиш, че и ние да почнем.
Шегата на страна, ама как си мина времето ей. Кога мерехме кореми, кога за колики говорехме, кога зъби никнаха, ей на сега за ясли.
Ние ще мислим за 2 като поработя 1-2 години, че бюджета да оправим, пък и Елия да поотрасне.

Бухта - няма ри вариант да си седи с бавачката известно време.

Хайде за сега  

Ники не е агресивен, но е доста своенравен и когато поиска нещо, търси всякакви начини да го получи  (прилича ми на някой). Но засега не е удрял детенце, нас понякога, само че в моменти по-скоро на радост, отколкото на яд. Кжогато е ядосан, обикновено вика и пищи. Преди известно време хапеше и щипеше, но само у дома и премина, сега не се е сещал отдавна. По площадките обикновено ходи и преследва някое детенце (или по-скоро играчката му), докато не получи каквото иска (или ако не получи - вика с цяло гърло). Обикновено успяваме да разменим наша играчка за исканата, за да няма спорове. Но понякога не става... Аз също обяснявам, че когато нещо не е наше, трябва да се пита и човекът насреща има право да откаже, но знам, че това на този етап няма да помогне (и честно казано го правя повече заради майките на другите деца, тъй като наистина е безмислено да убеждавам в това дете на година и половина). Ако е взел чужда играчка, никога не му я дърпам аз от ръцете, а се опитвам да му обясня че трябва да я върне или да го залъжа. Оставям и детето, на което е играчката, да си я дърпа ако си я иска... Сега, това може и да звучи тъпо в очите на някои от вас, но като цяло се водя от принципа, че след като детето си е извоювало нещо, то актът на отнемането ще го научи, че физическата сила и превъзходство са по-лесният начин да постигнеш своето, а от друга страна ще се научи на примирение, а в последствие и на липса на дух за постигане на целите

Тази тема ме подсети за една друга, та да я повдигна, ще са ми интересни възгледите на всеки... Водена от убеждението, че детето заслужава същото уважение към личността, както и възрастният, се опитвам винаги пред ида реагирам, да си задам въпроса: "как бих реагирала ако това го беше направил някой възрастен?" и се опитвам да реагирам така, че да покажа уважение към детето и неговия избор или желание в момента, обяснявайки и моята гледна точка. Ще кажете, че с възрастен е друго, защото ние разбираме от дума (е, не всички според мен ). Идеята ми е чрез този подход да избягвам реакции, които биха били унизителни за личността на детето (както и за тази на възрастния) от рода на това да креща, да командвам, да налагам нещо против волята, да наказвам, да пляскам... и т.н. Не че винаги ми се получава (особено с командването  ), но в много случаи се получава, а и не се отказвам да опитвам Та, какво мислите, как се справяте вие?

За яслата не мога да споделя нито опит, нито мнение... Знам само, че някои деца са много чувствителни и трябва внимателно да се подхожда към тях в тези моменти. Аз се чувствах по подобен начин когато Гого тръгна на детска на три и половина, не мога да с ипредставя какво би било на година и половина, би ми се скъсало сърцето (но аз по принцип не мога да търпя детски плач, дори и в парка ако видя детенце да плаче, ми иде да отида при него и да го гушна). Всяка майка си намира път към детето в такива моменти и начин как да го убеди, че факта, че го оставя някъде не означава, че вече не го обича.

Една черна серия се вихри като торнадо около мен, засега ние оставаме леко встрани, но само ще кажа на всички да се радват на всяка секундичка от живота, защото никога не се знае знае ли се!


Свате, честита Голяма Рая 

Иначе буболецата понякога посяга на други деца, но е по-често непремерена радост, макар да не липсват случаи, в които например изблъсква някого от пързалката и подобни. Иначе пищене, огъване на дъга и всякакви простотии има и в нашия репертоар...
Хапането на практика изчезна почи изцяло, освен инцидентните случаи, в който ме ухапва толкова силно (видимо уж ми се радва и изведнъж това), че обикновено ме чуват в съседния блок как съм изпищяла. С това не знам как да се боря, защото наистина е доста силно, понякога ми оставя малки белегчета. Имам чувството, че е нещо като хард-целувка, ама много боли, бре...
За обмяната на играчки дали не с повтарям, но гледам чат-пат да го оставям сам да се оправя, като зяпам внимателно, ако дърпа или е груб - намесвам се. Общо взето не си дава играчките, дърпа си ръката, крие зад гърба, бяга и т.н. А чуждите взема с кеф - тук гледам да се понамеся - да предложа размяна с нещо наше или обяснявам, че не може, в краен случай вземам си го на ръце и се махаме. Специално за колички (особено на видимо непроходили дечица), триколки, мотори и прочие благинки, повтарям на много висок глас мантрата "Чуждата количка/триколка... не се пипа, само се гледа!" и категорично не давам да се пипа. Факт, че днес до нас имаше мотор (истински и много интересен), който беше внимателно разгледан и остана недокоснат дори без мантра  
За уважението и отношението, много ми се иска да съм като СЗА, обаче трудно ми се удава, да не кажа хич. Защо, майка му стара, трябва всеки видян фас да се вземе в ръка и да ми се донесе, питам аз. Няма обясняване, няма "Мръсно!", няма "Не!", няма перване през ръчичката, няма "Не ти обръщам внимание, а да видим какво ще направиш сега..." - нищо не действа...

Гери, стопли ми сърцето с това, че Криси не е плакала като е тръгнала на градина. Ама на колко е била?
СЗА, поклон пред спокойствието и търпението ти! Аз вече винаги повишавам тон. Не помня кога Мария се отучи да обръща внимание на тихото и скромно НЕ и започна да се впечатлява само на по- децибелния говор, когато върши пакости... Иска ми се да не е така, ще взема да опитам пак да се върна към обясненията...
Глафира  
Сега засега въобще не ми е грях, че я пускам на ясла...Аз нали от 1 година исках още, ама нямаше как, така че си е получила отсрочката даже.
Нинче не знам при теб отразява ли ти се финансовото положение на настроението и нервите, ама на мен - да. А това, че съм под напрежение и на детето се отразява. Почти цялото майчинство ми е било под символа на една  голямата депресия и финасови ребуси, така че не мисля, че тръгвам на работа, а детенце на ясла за лошо, а  напротив- за общото спокойствие.
 
Уф, трябва да се обаждам на шефа да говорим за условията, при които се връщам на работа и все отлагам...Стискайте палци, че ми се свива сърцето!


Честита годинка и половинка на Рая и Калин!

Ох, че и питаш... Не ми се говори за това, но истината е че съм станала толкова истерична и нервна, че...постоянно се караме с мъжа ми и темата почти винаги се върти около парите, а най-ме е яд, че детето гледа и става свидетел на тая простотия...

Здравейте и от мен.

Прочетох всичко, но.... да видим какво съм запомнила

Честити Християнчета на Гери и Нинчето

Много се радвам за това как се развиват нещата при Симонка, дано всичко отмине с възрастта.

Глафира да нацелуваш малката юначка и дано не я дразни много гипса.

Поли радвам се че пак писа, отдавна не беше и бързо да се оправяте.

Кафе с мед дано и вие бързо да оздравеете!

Зеленко и за вас се отнася

Тони чакаме да се похвалите

Ели дано наистина има креват и за мен. И бързо да ти се оправя гърба.

Тук е студено и не се потим

Ние май сме комбинирали всичко и бие, щипе, пищи, тръшка се, удря се и тн. Но като чели всичко с мярка. Май не се вживява много. Но аз съм лоша, като се тръшне да си удря главата, аз я прескачам и отминавам, а тя след малко пристига весела. Батко си много шамари, види ли го на нейното ниво и веднага му пляска един шамар. Сега я уча да го гали и успявам. Но тя е страшен артист, онзи ден отиде да се оплаче на баща си и му реве в ръцете. Успокои се, а аз и викам: "Я покажи на татко как плачеш." Тя веднага ревна с крокодилски сълзи, веднага и казах да му покаже как се сме и тя почна да се киска. Пак и казах да му покаже как плаче и тя пак ревна Е как да и вярвам сега
Тук никой не изнася играчки на вън и тя не се бие за това, но сигурно би го направила. Само в магазина се опита да се сбие.

СЗА и аз се опитвам да уважавам чувствата и да говоря, но с Боян е ад. Няма да ви казвам какви разговори се водят ако го накарам да свърши нещо. След половин час на непрекъснати доводи, защо няма да го свърши, не издържам и заповядвам!

Още исках да пиша но малката се събуди. Имам да разказвам за ходенето ни на плей група.

Лек ден, ако се докопам до компа преди полунощ ще се опитам да пиша

Окич, Криси тръгна на ясла на следващия ден, след като навърши 1 год. Всички ме мислеха за луда, че я пускам толкова малка, а аз не спирах да се обвинявам, но в последствие се успокоих, защото знаех, че нямам избор (и ние бяхме в критично финансово положение, с кредити и т.н.) и че тя го понася много добре. В общи линии първия ден гледаше като уплашено зайче, но беше постоянно в ръцете на лелките (нали си беше направо бебе), а в последствие нямаше търпение да се отвори вратата и да влезе при играчките. Не ми е боледувала почти (драмата с ангините почна в детската градина)...и въобще мога само хубави неща да кажа за яслата с изключение на пропуснатите мигове с бебе Криси, за които още страдам и които може би се опитвам да компенсирам с по-дългото отглеждане на Мони. Най-важното е майката да е спокойна и уверена в избора си (дори да не е желан, а плод на обстоятелствата), а децата бързо се адаптират. И ГЛАВНО: ценете, наслаждавайте се и изживявайте пълноценно всяка свободна минутка с малките съкровища, защото много бързо стават големи съкровища. В крайна сметка можеш цял ден да си с детето си и да не му обръщаш достатъчно внимание, а с 2 пълноценни часа вечер да компенсират липсата на мама.
СЗА, и на мен не винаги ми се получава спокойното и уважително отношение. В началото пробвам с обяснения и с добрина, но накрая яхвам метлата...и за двете се отнася.

В общи линии не се справям. Опитвам се да обяснявам и понякога бивам разбрана, но има моменти, когато го хваща дяволчето за ушите и колкото и да обяснявам, все обратното прави. В такива моменти съм си изпускала нервите - обикновено крещя, но понякога го тръшвам в леглото/количката и ядосано тръгвам, което предизвиква вече уплашен рев и скоро след това се успокояваме с гушкане и нови обяснения. Знам, че не е правилно, но се оказах с много тънки нерви. Надявам се след като тръгна на работа и се виждаме за по-малко време да сме по-любвеобилни и игриви, а и аз да съм по-търпелива.
Съгласна съм с Гери, че не продължителността, а качеството на общуване е по-важно.

Зеленко, в това слънчево време дано се разнесат черните облаци около теб!