Мартенчета 2009

Здравейте момичета!

И ние вече се оправяме от дългите болести. Батко ни направи пневмония  и 10 дни пи АБ. Теди се размина по леко , но си влачи още една кашлица и това дрис дето 10 дни не минаваше. Смея да кяжа че от вчера е съвсем добре- няма дрис и почти не кашля. Обаче от това неядене малко е отслабнал-200-300гр. То само на диета  не става работата, едвам му давах смекта и ентерол. Добре че доки изписа  на Хумана лечебното АМ , та нещо да хапва-много е вкусно.

Тони, споко и на нас вече 3-4 пъти ни се случва това. Така растат децата , само да не е по-сериозно падането де! Особено като му се спи и ходи като пяница и тогава са ни  най-драматичните падания. Заспива със голям рев и после нищо му няма.

Чакам да направите оргаанизация за среща и сме на линия! 

Слънчев ден на всички!

И аз очаквам с нетърпение да обявите някоя среща!
Тони, сигурно е само устната, пиши като разбереш!
Според мен без падане и удряне, няма как да се научат да се пазят. Много ме е страх когато Маррия пада и все едно забива нос, зъби, чело..., но досега не е имало сериозни произшествия, явно си задържа главата на милиметри от земята...
Крисче, като пораснат "децата", тогава защо да не ти дойде мерака за второ
Стаси, браво за заспиването на Кали!
Аз понякога си мисля, че може на Мария да не й харесва в таз кошара, ако си имаше легло, което да наподобавя на нашето, сигурно щеше да се навие да заспива там...

dyMa, oki4, Благодаря ви за разбирането. Май е само устничката. Не е много, ама и се поду. Явно се е прехапала малко, защото кръвта беше на 2 тоцичи на устната, ама това не ме успокоява. След това яде и мисля, че зъбките са и наред. Дано само с това се разминем по паданията, ама понякога като влезе в серия и пада по 5 пъти на ден...и така се завърта, че пада напред и си удря челото. Как го прави този номер - не схващам.  Сега спи, дано като се събуди да е забравила, ще я нахраня и ще я изведа докато не е заваляло пак, че вчера ни намокри и тичахме в дъжда без чадър.

Здравейте,

Тони, Елия като проходи така яко се удари навън, че и бузата, и устната и венеца бяха разкървавени. Сложи и лед на устната и до довечера ще е спаднало. 

Дума-

Хайде и аз в гадната серия- Елия е кисела от стринтта, очти нищо не яде и повече от час реве. Нови кътници се виждат

Хайде от мен

 Тони, ние имаме не един и два подобни инцидента . Даже можем да се "похвалим" вече и със счупен зъб при Роско, падна по най-балъшки начин и нацели ръба на шкафчето за обувки.Зъбчето е леко нащърбено и едва се забелязва, но щом отсега почваме не ми се мисли за по-натам. Дани пък един път зверски си беше прехапал езичето и после няколко дни му стоеше морава резка на мястото на прехапването. В общи линии подобни инциденти са ни ежедневие. Хубавото е, че бързо минава и не са сериозни, а се надявам да им остават за "обица на ухото". Аз също съм на мнение, че трябва да се се оставят да се научат да падат пък и нямам друг избор. Например никога не съм ги държала за ръка при прохождането нито вкъщи нито навън. Научиха се съвсем сами в общи линии на принципа проба-грешка. И сега е така - не ми позволяват да ги държа като се катерят примерно, но лошото е, че се надценяват и понякога само бързата реакция от моя страна ги дели от по-сериозно падане.

Ето ме и мен. Чела не дочела.
Всички болнички да се оправят.
Гери браво на голямото момиче, и ние на Боян му вадихме две зъбчета

Нека сега да разкажа за нашите гости.
Дойдоха привечер на 26ти. Цял ден с Боян не можахме да си намерим място от вълнение. Исках да им покажа, че сме добре, че се справяме, че вече сме напълно самостоятелни големи хора. Преди докато всички си бяхме в бг, все нещо помагаха а сега исках да видят че се справяме и сами. На плещите на баща ми като най сериозен лежат всички баби и итн. и исках да види че поне за нас не трябва да се тревожи. Яна в началото ги гледа с недоверие. майка ми се опита да я подкупи с една кукла, но не и се получи. Баща ми обаче си я хвана, нацелува, намачка и тя се предаде. Първия ден ги оставих до обяд да си починат, след това хванахме влакчето и слязохме до центъра. Майка ми имаше списък с дрешки които трябва да купи за племенника, че нали ще го гледат цяла година в Япония, а там определено е много по-скъпо. Следващия ден също се мотахме по магазините. Аз следях Боян да не изнудва дядо си, че той беше готов да му купи всичко, което поиска. Четвъртък вече мъжо беше в почивка и започна разглеждането на забележителности. Слязохме пак в центъра, качихме се на корабче, после отидохме до големия мост и още няколко интересни сгради. Петък бяхме в Бат. Оказа се много красиво там, имаше някакъв арт проект и целя град беше пълен с лъвове, оцветени и направени в различна тематика. Събота отидохме до кардиф. Има страхотен замък там, разходихме се из центъра, където бяха интересните „дървета" от снимките във фейсбука. Аз щях да оценя повече красотата на града ако не повръщах на всеки половин час. В неделя мислихме да отидем да им покажем как няма море на брега а само табелки да внимаваме с калта , но Боян искаше на зоологическата и решихме да е там. Яна не спря да се радва и да писка. Беше неуправляема. През целия престой на нашите кара на кроасани и мляко. В понеделник останахме в къщи. разходих ги из квартала, исках да им покажа прекрасните градинки, показах им от къде сме минавали от старата къща и самата стара къща. Във вторник сутринта аз се сетих че ги чаках с тях да направим прощъпулника на Яна и рано рано пратих мъжо да търси питка. Яна хвана бинта-лекар.
Неприятното беше че аз бях получила съобщение от братовчедка ми от Пловдив, че братовчеда на баща ми е починал внезапно и ако реша, да му кажа. Реших аз да му кажа, за да не товаря мама с тази неприятна задача. Притеснявахме се, как ще го приеме. Да не вдигне кръвно, под голям стрес работи и се страхуваме за здравето му. Прие го нормално (уж).
И към обяд си тръгнаха. Такъв рев му дръпнах, а Боян само ме обикаляше и повтаряше "не плачи ще кажа на дядо".

И така пак съм сама. Много бързо минаха тези дни. Надявам се поне психически да са си починали. Сутрин си пиехме кафето на двора, а вечер пак там сядахме на питие и сладка приказка. Много е хубаво тук, лошото е че няма с кого да го споделиш.

От както нашите си тръгнаха, на Яна нещо и стана и такъв апетит и се отвори.... Онзи ден яде и излязохме. Половин час по късно реши че ще сяда на кръчма, пак да яде. Залепи се за една маса в мола и не ще да си тръгне, а като я вдигах тя така се беше вкопчила в стола че го вдигнах с нея. Накрая с триста зора я сложих на една пейка и извадих едно плодово, което имах в чантата. Изяде го за секунди, взе опаковката и почна да я облизва от вътре. Беше точно като кученце. Вчера пак ми го направи този номер, но в болницата. Докато не купих бисквити не се кротна, а беше яла преди час

Ох май прекалих (а това е съкратената версия на това което бях намислила да пиша)
Лек ден на всички.
Снимките на всички във фейса са страхотни

Той заспиваше на дивана и просто се премести на спалнята, та нямаше нужда и аз да лягам. Иначе аз си я приспивам. Сега да не вземете медал да му дадете  

oki4, децата ще пораснат, ама мъжа не  
Tony_st , на Вики задължително 1-2пъти в месеца й се случва да разбие устна. За последните 3 седмици ще ти изредя аркадите й - разби си устната в масата, докато танцуваше, хваната за масата; на една площадка падна и удари челото/появи се цицина/ в оградката, а и устна отвътре; докато ми се друскаше на корема/играе на конче/, се наведе рязко към мен и си сцепи над горната устна и нослето; още не беше зарастнало последното и падна на верандата, удари носа, челото, устата. За тези се сещам. Явно Рая се е стреснала повече от твоята реакция. Спокойно, ще й мине, като на кутре  

Радо също има малко счупено зъбче(на пръв поглед не си личи, трябва внимателно да се загледа), ама неговото не е от падане, а заради това че постоянно играе със празни шишета и се опитва със зъби да им отвори капачките.След като видях зъбчето, спрях да му давам шишета, а пък ако ще и да се тръшка.
Той откакто е проходил, все бърза.Доскоро не можеше да върви хубаво, а пък ела да го видиш-все тича.Как не се е претрепил досега, незнам.Всеки път съм на тръни като излезем-аз търча да го гоня и да го пазя от разни ситуации, а другите дечица кротко си седят до майките...ама така е, всяко дете е различно просто.... хахаха, е ти ме разби просто  .Сега като помислих май си права-днес мъжо отваря хладилника и салама пред очите му и вика"къде е салама"

Тони, и ние имаме подобни падания! Дано мине леко и бързо! 

Нинче, това, което споделяш при нас е ежедневие... Редновно ме пита кое къде е, а е пред него. Друг вариант е да гледа като кон с капаци - кажа му, че захарта е в шкаф еди кой си, пък то се оказало, че бил на рафта в същия шкаф, ама 10см по-встрани. А той не го вижда и ми вика "Е, няма я, бе! Нали гледам!" Гледа, ама не вижда... 

Момичета, спокойно - не са виновни мъжете, просто мозъкът им е така устроен, при тях е развито така нареченото "тунелно" виждане, а при нас по-развито е периферното виждане   . Нали още първобитните хора, като са ходили на лов е било важно да виждат надалче, точно по права линия, за да уцелят плячката, съсредоточавали са се в една точка и нищо настрани не ги е разсейвало,за това са развили този тип виждане. При жените е обратното, за тях е било важно да следят децата, да събират билки и т.н., т.е. да следят какво става наблизо около тях. по този начин са развили по-добро периферно виждане.
А има и още една заблуда - че мъжете "бройкат" повече   - процентът при тях и при жените е еднакъв, просто мъжът, за да огледа жената, която минава покрай него, трябва да се обърне, докато жената го заб елязва добре и с периферното си зрение, без да е  нужно да се върти   Та такива работи  

Иначе и ние сме добре, благодаря ви за подкрепата, макар че още не ми е минало съвсем и още се шашкам, като се разреве София.
Днес приятно ни изненадаха в парка Мирамар с Дани и Роско и тати - пак са много променени и пораснали  
Надявам се наистина да можем да се организираме за др. седмица - Гери, наистина ще ви е много близко да дойдете след прегледа в нашия парк   Тъкмо ще има и повод за по-голяма среща( която планираме отдавна уж, ама нали много болнички имаше).

Привет!
Тони, и аз вече свикнах на подобни случки, но помня първия път когато баткото си разби устата - голям ужас беше.   за теб, Рая го е забравила вече!
Диди, и за вас много  
Гледах много хубави снимки във ФБ - морски и неморски.  
Забравих - имаме си 11то зъбче 
Срещите другата седмица може и да пропуснем, има шанс да сме на морето 

Лошото е, че прегледът ни е от 11:30ч, т.е. като приключим, ще е станало време за обеден сън, а не знам дали ще е удобно да се организираме за сутринта (9-10ч) Ще видим как ще го измислим...

А до кога сте тук, за след 17ч. примерно дали ще ви е удобно?

Aко знаеш колко добре те разбирам...

София още е с разстройство, вече 6ти ден Давам й всички видове илачи - Хидрасек, ентерол, Суметролим... но положението си е непроменено, дриска си по 2-3 пъти рядко, зеленикаво и миризливо . Иначе е съвсем жизнена и дори с необичаен апетит. Заради това пък диетата ни малко куца, може би това е причината да не се оправя, незнам.

От няколко дни я гледам, че проявява голям интерес съм куклите на сестра си Сега е сложила 3-4 на леглото, вика им "Шшшшшт, айде пинка", тоест - Айде спинкай Събува им и им обува обувките до откат. Валентина се заигра с кукли чак ....наскоро . А София пък досега си играе само с топки и колички за момчета, а сега изведнъж мина и на кукли

Тони, не се притеснявай, Валето си нащърби току що изникналото зъбче при падане, щях да умра от страх да не й почернее или падне, но си остана здраво и бяло. А Софи поне 2 пъти си прехапва устните, като пада и изпадам в ужас като й видя окървавената уста, представям си избити зъби и какво ли не, но само устничките се подуват.

тъкмо щях да питам момичешките мами играят ли си девойките с кукли. Преди няколко дни ни подариха една и съм учудена, че доста се заиграва с нея и най-вече с обувките - събува и обува ги постоянно, а мислих, че е много рано още

От няколко дни малката усвои думата "Неее" и е много смешно, защото за всичко иска да я използва, дори, когато иска да каже да съвсем ги бърка

 болничките да се оправят