Как преживявате раздяла?

То е от радост, нещо като "а днес моят .. наследник ..."

Всички сме минали през това, не един път. Всеки път боли, нищо, че рядко си е заслужавало. Всеки се справя по различен начин - и съм ревала, и съм кълняла и тихо съм страдала, и рецептата на Драго&Немо ми е помагала, и не ми е помагала. Винаги са ми помагали приятелите, не ми казваха "Ще мине", а плакаха с мен, сипваха ми водка, докато се разсмеем. Винаги има за какво да се разсмее човек. В крайна сметка, е истина - каквото и да правиш, ще мине и "друго ще дойде".

Стихва болката с времето ,това е...няма лек ,нито съвет който да те облекчи.

Времето лекува всичко.Колкото повече го мислиш  - по-зле.Ако се опитваш да забравиш случилото се просто така,пак ще ти бъде трудно.Затова просто приеми,че такива неща се случват всеки ден.не си първата ,няма да си и последната.Продължаваш напред,хубавото е,че от тази ситуация ще научиш нещо,което ще ти е от полза някой ден.
Моя съвет е...впусни се в нови приключение,живота ще ти предложи изобилие от хубави моменти,които ще накарат това да избледнее,но всичко с времето си.

Повтарям се, но наистина времето лекува... повечето неща, колкото повече време минава, толкова по - леко ти става...
Аз първо се затварям в себе си, страдам си сама, после като ми писне се събирам с приятели, плачем, смеем се , пием, веселим се... и така.
Иначе за мъжа - болката по един мъж се лекува с друг мъж

Освен да се радваш, че си се отървала от човека, който не те заслужава.    Колкото по-скоро осъзнаеш, толкова по-добре! Запиши се на фитнес, тренирай усилено и ще видиш, че ти е мнооого леко на душата.

Не знам, но аз съм на мнение да изживееш болката си.

Ами да изживей си го по свой начин и после ще гледаш с по добри очи на живота, но винаги си имай едно на ум, не бъди толкова доверчива. 

Осъзнала съм го много добре, но това не ми помага да спра да мисля за него...та той не ми излиза от мислите. Вече се надявам само времето да спре болката.

Ей, Delusion, за първи път да се съглася с теб!
За три дни се отпускам и се отдавам на страданието си без задръжки. После с малки крачки продължавам напред. Отделям малко време да разсъждавам върху грешките си, но повече се задълбочавам в бъдещите си планове. За мен най-добрият извод, който съм си извадила е да не превръщаш мъжът до себе си в център на живота си. Много е трудно когато си влюбена, но се старая да не го забравям. 

Като по млада лекувах разделите с "бутилка" водка , ред сълзи, ред сополи и на сутринта айде нов ден-нов късмет...помагаше....понякога помагаше, понякога не съвсем.... , ама поне махмурлука притъпяваше болезнените усещания, като ги заменяше със собствената си неповторима гадост....

......После разбрах, че всяка болка стихва с времето....и се заличава, остава само спомена за нея, а понякога и спомен не остава...а дори и да остава, просто вече не ти пука, само си вземаш поука....
............Клише, не клише, времето наистина лекува и спомените избледняват и болката, ако я има все още е само мимолетно тъпа, просто една малка мълнийка прокраднала се случайно в съзнанието ми за миг....и после живота продължава....

Моя съвет, дай си време, но не се отпускай прекалено...просто го приеми като вид "лечение", а не ниша в която да затвориш наранената си душа....Пък и от мен да знаеш-нищо не е свършило, докато наистина не свърши...понякога си мислим, че това е края....а то било началото....понякога нова и хубаво, понякога началото е просто начало на края....нооо каквото такова....Няма нищо случайно в този живот, просто си помисли, че, когато Господ затваря една врата, той неминуемо открехва за теб друга...надеждата е, че новата вратичка, ще е мн по хубава от старата...Знам, че сега(в този момент) това ти се виждат глупости на тЪркалета...но от позицията на времето ще имаш възможност да прецениш и осмислиш нещата...Ако ти се плаче-наплачи се, ако ти се пие-напий се....изкарай напрежението, болката, разочарованието....и си дай малко време...всичко ще отмине и пак ще си щастлива-с Него или с Някой друг, няма значение-важното е в един момент до теб да застане правилния човек, който ще те накара да се чувстваш така, както винаги си мечтала....Само не се самонаранявай, като търсиш вината единствено в себе си(говоря по принцип, не, че ти самата си тръгнала да дириш вини )....помисли върху ситуацията, нооо не търси под вола теле, хората се събират и разделят, такъв е живота....Само знай, че в един момент всичко ще е наред! Успех!

ПП ПРЕДВИД ВЪЗРАСТТА ТИ, СЕГА ПРОЧЕТОХ ПО ГОРНИТЕ ПОСТОВЕ, НЕ Е ДИСКРИМИНАЦИЯ ОТ МОЯ СТРАНА, НООО СЪВЕТА С НАПИВАНЕТО ГО ПРОПУСНИ...защото беше малко в кръга на шегата....нали знаеш, че алкохола нито помага, нито е добър съветник, макар, чеее понякога, ама само понякога служи за изпускане на клапата...

докато четеш слузливите постчета на мамите - така ще е .. ако си беше направила профил в Гепиме със снимка по праЖки до сега да имаш поне 1000 оферти за 'забравяне'  ... освен ако не приличаш на човечето на Michelin ... ама ти си знаеш 

Скъпи Немо, макар да мразя клишетата ще кажа, че клин клин избива, но дупката в сърцето остава. Когато си бил влюбен само времето може да ти помогне да преживееш раздялата. Другото е за младежи с разстроен хомронален баланс. Но ние тук говорим за лекуване на душата.

Това е типично за нас жените, но мисля, че мъжете, поне повечето от тях не са `способни` на такива душевни терзания, което пък е по-здравословно.

Без да визирам никого конкретно, повярвай ми, мъжете са способни на такива душевни терзания, че даже и на по - големи... Зависи на какви мъже си попадала. Аз познавам мъже, които са по - чувствителни ( в истинския и неизвратен смисъл на думата ) от много жени... за добро или лошо е отделен въпрос...

Е т'ва е 'щот си ми градска, няма как иначе да пишеш от моята клавиатура.
Абсолютно верно.
 

Бе квото и да си говорим - от Бургас само поети и таланти са излизали  ( само аз не  )