Имате ли задръжки от половинките си?

Ама, че теми имате - клизми....., и на мен са ми правили, ама не ми е хрумнало да му разкажа , ще пробвам тая вечер и ще ви разкажа утре как му се е отразил разказа... , или няма да иска да легне до мен или няма да мога да седна утре пред компа , ще видим....
[/quote]
Еми, извинявай, ама пък ако не иска да те погледне, защото си му разказала нещо такова е ебаси и мъжа, честно! И за къв чеп ти е?! Да се погнуси ..Гоялма любов..
Не му разказвам на лягане и на ставане за клизмите, душко, но мисля че като най-близкия ми човек, мога да му споделя какво е усещането, разбира се с голяма доза чувство за хумор, макар да бяхме изгубили НАШЕТО  дете!И мисля, че след като аз съм минала през този аз, на него поне мога да му го представя по някакъв не толкова страшен начин. Щото ако можеше сигурно той щеше да легне под ножа, ама нейсе..
Та, мъжът ми може да е всякакаъв, може да се оплаквам тука от него, може да ме ядосва много, много, много, но засега ми е най-близкият човек и с него мога да споделя абсолютно всичко!
Не знам, как можете да казвате за мъжете си, че са ви близки когато не можете да се отпуснете пред тях?! Щото и аз пред любовника съм супер ръйш'ли, ама като ми е зле само мъжо е до мен..и търчи ли търчи..Пък представям си ваш'те как ви поглеждат с погнуса..
И какво, примерно когато получавам през месец разни кръвоизливи като ми дойде и когато не мога да си стоя на краката от болка, и цялата съм в   той да ме зареже или аз да не го допусна до себе си, щото е гнусно?!Вероятността да не го допусна е по - голяма, ама не щото е гнусно, ами щото ми е нервно, но той ме познава и знае, че въпреки всичко имам нужда от него.
Така, че не ми се прицвъквайте с  разни претенции, щото не се знае на кво дередже ще стигнете  

Заиси от ситуацията-за тоалетната ако много ми се ходи по малка нужда и той  е вътре и се бръсне си върша работата,но за голямата нужда всеки си е сам..то е странно за мен поне да го върша това и той да е вътре  .За "ароматните" моменти  той е дал пълна воля на действие от одавна, аз също не се притеснявам но има моменти в които се здържам-и аз не знам защо  .Епилирам се да

Само си представи за кратко да си в една компания с такъв човек, който няма никакви задръжки към никого! не ти трябва кой знае какво въображение!1

Вагабонд,  За много неща си права.

Разболях се, тежко, щях да пукна, за кратко и лекарите смятаха така. Повръщах жестоко, направо по леглото.

schr, не искам такива приятели.

И к'вооо?! Милото не се ли погнуси?! Как ли е още с теб? А как ли те целувааа, ууу, с тази повръщаща уста, бляк 

Много ми стана мъчно за жената. Надявам се, че си е намерила един истински мъж, а не недорасъл пикльо. Много тъжна история!

По темата- аз не бих казала, че имам задръжки, а обнонски. Старая се да правя всичко от изброените сама. Не, защото ме е срам, а защото личният тоалет си е личен. Изключвам, разбира се, ситуациите, когато някой боледува. Тогава се вижда дали имаш истински партньор или просто един любовник.

Еми, извинявай, ама пък ако не иска да те погледне, защото си му разказала нещо такова е ебаси и мъжа, честно! И за къв чеп ти е?! Да се погнуси ..Гоялма любов..
Не му разказвам на лягане и на ставане за клизмите, душко, но мисля че като най-близкия ми човек, мога да му споделя какво е усещането, разбира се с голяма доза чувство за хумор, макар да бяхме изгубили НАШЕТО  дете!И мисля, че след като аз съм минала през този аз, на него поне мога да му го представя по някакъв не толкова страшен начин. Щото ако можеше сигурно той щеше да легне под ножа, ама нейсе..
Та, мъжът ми може да е всякакаъв, може да се оплаквам тука от него, може да ме ядосва много, много, много, но засега ми е най-близкият човек и с него мога да споделя абсолютно всичко!
Не знам, как можете да казвате за мъжете си, че са ви близки когато не можете да се отпуснете пред тях?! Щото и аз пред любовника съм супер ръйш'ли, ама като ми е зле само мъжо е до мен..и търчи ли търчи..Пък представям си ваш'те как ви поглеждат с погнуса..
И какво, примерно когато получавам през месец разни кръвоизливи като ми дойде и когато не мога да си стоя на краката от болка, и цялата съм в   той да ме зареже или аз да не го допусна до себе си, щото е гнусно?!Вероятността да не го допусна е по - голяма, ама не щото е гнусно, ами щото ми е нервно, но той ме познава и знае, че въпреки всичко имам нужда от него.
Така, че не ми се прицвъквайте с  разни претенции, щото не се знае на кво дередже ще стигнете  
[/quote] Не се прицвъквам с никакви претенции. Но темата много се измести май, или неможем да я разберем, последно казвам, да, имам задръжки от половинката, когато ми се ходи до тоалетна отивам сама и се заключвам, за да съм сигурна, че няма да нахълта някой, когато ми се пърди излизам на балкона  и там го правя и това го спазвам и пред детето, когато си стискам някоя пъпка го правя пак самичка в банята, това лошо ли е?
 

Имам задръжки, да.

Когато става дума за задръжки и в същият момент говорим за откровенни просташки изпълнения - да определено имам задръжки.

Не мога да си представя, че гаджето ще ме повика спешно за помощ в тоалетната и когато отворя вратата ще се изпърди и пусне бомба в тоалетната, след което например да се присмее, че съм бързал толкова.

Колкото и да е, е въпрос на възпитание, добри обноски и уважение. Поне така са ме учили през първите 7 години.

Разбира се, да нямаш задръжки не значи да го хванеш за ръчичка, докато гледа телевизия и да го развеждаш с теб до тоалетната.
У нас например вратата на WC-то за малка нужда не се затваря. Не сме го направили нарочно, просто след тази тема го установих


Темата не е да се изгаврим с човека до нас.

Нямам задръжки ! С мъжът ми се чувствам в кожата си! Мога да се храня, както си искам, мога да спя и ходя по "моя си начин" ! 

Разбира се, че имам задръжки. Всякакви- с изключение на секса естествено.
Смятам за страшно грозно, една дама, жена, момиче, че дори и дете над 10г.  да пръцка и урига дори пред най-близките си.

Ако спешно ми трябва тоалетната, мога да почукам да побърза, но и това за 9г. още не ми се е случвало.

Имам задръжки. Споменахте ли за бъркането в носа? И това не правя!

Имам!
В кенефа неща да ме вижда!Също не ме е бръснал(на онова място)
Ще ми се и той да има мааалко повече задръжки(под юргана)
А,освен това не бих му мазала хемороидите

Абе ,изобщо, аз уважавам уединението като става въпрос за скритите отверстия на човек

Аз пък не разбирам защо темата се измести основно към тоалетните нужди и подпръцкването. Много ми се ще да разбера скандализираните дами какво биха направили, ако някой ден след години изпаднат в положение, в което да не могат да се грижат сами за себе си и не позволяват и на партньора си от нам кви си съображения. Не че им го пожелавам, просто никой не е застрахован.
Въпросът не се свежда само до едното с***е и подобните му дейности. А до това, връзката между двама души да се изгради по такъв начин, че когато единият по някакви причини в един момент стане неспособен да се обгрижва сам, за другия да не е проблем да му помага. Не мога да си представя как примерно ще ме е срам от мъжа ми, а в същото време ще викам външни хора, от които се предполага, че не трябва да ме е срам.
Що се отнася до клизмите - моя приятелка страда от заболяване, което изисква често прилагане на клизми. Помага й мъжът й. Не виждам какво лошо има в това. Или да викне филанкаджията, щото мъжът й може да го е гнус?