Имате ли задръжки от половинките си?

Лелее, ама вие или не четете или едно и също си знаете и това си пишете. Никой не говори, за това АКО някой ден се наложи да се обслужва единия от партньорите по здравословни причини, това е съвсем различна ситуация от тази, при която двама прави и напълно здрави хора си пърдат заедно, бъркат в носа, серат и се гледат едновременно и го намират за съвсем норамално. Случвало ми се е да влезна, в тоалетната, докато мъжа ми или детето е там и не е заключено, а аз съм забравила да почукам, еми не оставам да ги зяпам, ами набързо затварям и се извинявам.
И по горе някой много хубаво го беше казал, това са обноски по- скоро, а не толкова задръжки...,
старая се винаги да съм сложила лек грим, да не съм чорлава като маймуна и да смърда на манджи дори и цял ден да съм готвила ще намеря 15 минутки да влезна и да се изкъпя преди той да ме е видял в ужасен вид, а няма да го изчакам да ме огледа такава, защото ми е най-близкия човек. Ето това пак ли са задръжки?

Е, след като си го написала така, що решихте, че всички, които нямаме задръжки, непременно се силим нарочно да пърдим и правим всичко онова, което си изброила, пред половинката? И защо пак залитате към тия нужди?
Гримирането си е поддържане и няма нищо общо със задръжките. Аз го правя заради себе си предимно, защото така се чувствам по-добре. И го правя пред мъжа си. Ама да взема да се крия, докато се епилирам, правя маски на косата или лицето, или някоя друга процедура по тялото си, няма да стане. И не виждам причина да става. След като мъж ми ме е виждал с подлога под мен в предродилното, какво ще му навреди, ако се епилирам в стаята, в която е и той?
Както казах, въпросът не е само в ония нужди.

Ти нали знаеш в детската градина на какво се смеят децата? Ами и тук така.
Аз дори тези нужди не ги обсъждам, писах за епилирането, за останалото не виждам какво го вълнува форумът, но за целите на темата ще упомена, че у нас сме с две тоалетни и не се случва някой нарочно да се изсили, че да кара зорлем нечие задръжки да отпаднат. Толкоз страници- просташките изпълнения ли се обсъждат все на тях?

Темата хич не се е изместила. Г-жа Мафани съвсем ясно е попитала точно това в първия си пост - пръцкате ли пред половинките си?

Аз пък не виждам нищо лошо в споделянето на истории от ВЦ-то. Дообогатяват ми културата 

Да де, но мисля идеята е не да се пишат простащини.

"Не разбирам тази логика.Дай отсега да тренираме /да се насираме/ щото видиш ли един ден ще остареем.  Ами не всяко остаряване е свързано с разхлабване на халките и памперси.Може пък да ни прескочи.Абе незнам за вас , но аз не бих дрискала пред мъжа си."
Това, да речем, какво общо има с питането? И други подобни. Не схващам идеята като "Дайте сега нарочно и постоянно да викаме човека, че да се покажем и разкрепостим."
 
  
 
 
 
 

Темата е провокирана от няколко реплики от друга тема /онази за поддържана жена ли е българката?/.
Та там имаше лек спор между няколко потребители, е ли редно да се епилираме и правим разни други неща пред половинките си.

Не съм имала за цел натуралистично да бъде обяснявано, а по-скоро да разбера има ли и други, които мислят като мен, че това са самотни занимания, неизискващи публика.
От друга страна аз се замислям, дали наистина съм близка със съпружието, щом не се чувствам комфортно да му поискам тоалетна хартия, ако е свършила и аз съм във ВЦ-то. Та това е. А и другото е сексът- освободени там, без задръжки, абе, с две думи в даден момент си бъркаме по дупките, а после ни е срам от същите тези дупки.

Е гледам да не пишкам и акам пред него, освен ако не ме пази пред някой храст в дива местност без тоалетни  
Иначе си поръдваме заедно. Вчера пък взаимно се епилирахме. Козметичката като почива няма да седим космати я.

Да, до някъде имам. В тоалетната ми трябва спокойствие. Дори когато се къпя обичам да съм сама. Не бих го изгонила от банята, но да не му става навик. За пръцкането: не се прави умишлено и се случва. Естествен процес, който не се контролира. Ако ми се наложи да бягам до банята и обратно ли? Или да го гоня от стаята? Или да спим отделно, защото и докато спя може да се случи? За 10 години все сме се примирили, че хората пръцкат.
За епилирането и през ум не ми е минавало да се крия.

За половината са самотни, за другата нещо като миене на чинии   подобни неща ме отегчават до смърт, затова ги върша по време на гледането на някой филм.
Това си е до характер, не мисля, че може да се промени, пък и не трябва.

Ами честно казано никога не съм се и замисляла, че епилирането, например, е дейност, която трябва да ме води към укриване като партизанин. Напротив, споделям, че дори там, където не се виждам и стигам добре съпругът ми помага. Сам предлага, не го тикам насила. Аз също помагам за гръб, врат и т.н. Човекът не може да се юрне по бръснари и фризьори всяка седмица да си губи времето за такава елементарна дейност, нито пък аз ще се юрна. Къпем се заедно. А проблем да си поискам хартия не съм се и сещала, че може да имам, никога. За физиологични нужди си говорим и се случва- че това го прави всеки, от кого и какво да крия наистина не разбирам. Е, нарочно няма да взема да развалям въздуха в стаята или да озвучавам помещението.
Аз не мисля, че е толкова до "характер", колкото до дълбоко възпитани у хората навици и начин на мислене и възприемане на нещата.

Според мен това дали си акате заедно с половинката не е критерий за близост, просто разбирания за прилично и неприлично.
Няма лошо да искаш усамотение, няма лошо и да не държиш да си усамотена. Но все пак да не реагираш като ощипана госпожица, ако ти си в тоалетната, пък мъжа ти влезе без да знае, че си там, например. Не върви да пищиш ужасено: "Излез, бе, простак  "  
Аз и в началото бях писала, че зависи за какво точно говорим: Едно е аз да се реша на огледалото в банята, той да се бръсне като ползва същото огледало, друго е аз да си мия зъбите и в същото време той да се изсекне в умивалника  

ПП В носа си бъркам, когато съм сама  

Аз предпочитам да се обезкосмявам на спокойствие, но не се шашкам, ако мъжа ми влезе в банята, докато си бръсна краката. По-скоро предпочитам детето да не влиза, за да не започне копира видяното.
Ако толкова много ми се допишка, докато той е окупирал банята, си влизам, но това са инцидентни случаи. Да се напишкам ли трябва? За съжаление имаме само една тоалетна чиния и тя се намира в същото помещение, където е ваната.
Той е в по-незавидно положение, защото имаме дъщеря и ако го напъне, докато я къпя, горкият се стиска, докато започне да вижда звезди.  

За гримирането не знам какво да кажа. Нямам проблеми да се гримирам в същата стая, където е и той. Той не ме зяпа, докато го правя.
А и в крайна сметка, той ме вижда по-често без грим, отколкото с грим.

Само съм пишкала в негово присъствие. Не ми е неудобно.
Ако се, случи да пръцна, пак няма да ми е неудобно.
Но другите неща-не.

Не знам дали наистина правите разлика между възпитание и норми от възпитание и откровени просташки изпълнения...
Едно е да пръднеш под юргана в зимната нощ и да кажеш на партньора си - "Усети ли как мирише?" (просташко), съвсем друго е да се изтървеш, да кажеш "Извинявай!" и да знаеш, че в това няма срамно и на всеки може да се случи.
Едно е да тръгнеш по голяма нужда и да кажеш високо: "Отивам да с*ра, ти ще дойдеш ли при мен?", съвсем друго е да си идеш в банята и ако се случи той да мине оттам и да вземе нещо/да използва набързо мивката, да не се шашкаш толкова много.
Същото е и с всичко останало.
Епилиране, маски, нокти, кожички и т.н. - не му се навирам пред лицето и очите, но и не подскачам като ужилена, ако се случи да ме види.
Същото мисля и спрямо него - ако той е в банята и прави нещо, извинявам се, че го прекъсвам и си вземам онова, което е нужно.
Не стоя умишлено да го гледам как ака или пишка, но не се шокирам/отвращавам от него, ако се случи да го видя.
Т.е. за какво възпитание говорим тук?
Възпитанието е да кажеш "Извинявай!", ако се случи да го прекъснеш, а не да се шокираш от гледките (каквито и да са).
Да не говорим за случаите, когато става дума за болест. Че много ясно, че ще съм там, за да му помагам. Човек, когато е болен има нужда от помощ, защото е безсилен. Съответно възпитанието тук опира и до уважение - до колко ще помогнеш на най-близкия си човек в тези моменти, независимо на каква възраст е. Или не го намирам за никак възпитано, той да се влачи от безсилие и само защото аз ще се потреса от гледката на повръщано, да не вляза да му подам кърпичка или да му избърша лицето...

в тоалетна ходя сама,не ми е приятно да го правя пред публика...
в банята сме почти винаги заедно и там нямам задръжки,понякога си помагаме при епилацията взаимно...
пръцкането ми напомни за една серия от "Сексът и градът",тъкмо снощи я гледах... ...случвало ми се е да подпръцна пред половинката,но мноооого рядко....
при всички хора е различно