Не разбрах каква е връзката м/у доверието и отдаването на един човек с това, че не ми е комфортно да акам, пишкам, пръцкам, секна, бъркам в носа, боядисвам, епилирам, сменям превръзки и сигурно има и други в липсата на задръжките ми .... действия, които са от сферата на личната ми интимност.
Нямам проблем с това да сменя памперса на мъжа ми, ако е на легло, или да му помириша чорапите, дори бих му изпрала гащите, ако се налага. Но за мен тези неща по никакъв начин не са мярка за доверие или приемане. Разбира се, че го приемам в цялата му физичност моя мъж, и той ме така.
Просто аз съм отделно тяло, той е отделно тяло, имаме възпитанието в задръжки и колкото и да се приемаме, не ми би ми било приятно да пръдне изневиделица, нищо че ще го приема с усмивка.
пише се с 'о'.
Викам да няма нови правила нещо...
кaк сегa дa и се скaрaм,4е видиш ли не е тaкa.Ми то се обърквa детето
А и бира и газирано не пия, може и за това да е. Виж, мъжът ми постоянно е в движение и хапва все на крак, а и майка му по принцип не готви изобщо здравословно. Та той има проблеми със стомаха, много често по време на хранане му се случва да се уригва, но го прави съвсем тихо и с ръка на уста, нищо че сме само двамата.
Ако се случи все пак естесвено, че можем поне да се извиним. То детето какъв пример ще вземе не ми се мисли. И ако попадне на такъв, който не харесва тези неща на втория ден ще каже: ,,Как са те възпитали тебе?" Е, и за такива се намират такива като тях